Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Предявяване на претенцията от увреденото лице пред съда * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * лица имащи право на деликтно обезщетение

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
София, 24.07.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1677/2024г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), [населено място] срещу решение № 415 от 08.04.2024 г. по в. гр. д. № 2898/2023 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 655 от 31.05.2024г., в частта , с която, след частична отмяна на решение № 106 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 42/2023 г. на Видински окръжен съд, предявеният от Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. Видин срещу сдружението-касатор иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. Ж. Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.03.2018 г., е уважен до размер на сумата 20 000 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на съда, че ищецът, в качеството му на брат на починалия в процесното произшествие К. Ж. Д., е активно материалноправно легитимиран по предявения иск, като счита за недоказани и двете кумулативни предпоставки, визирани в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Подробно аргументира становището си, че нито съществувалата между дамата братя близост в отношенията се характеризира с изключителност, нито претърпените от ищеца вреди по интензитет и продължителност надхвърлят обичайните при смърт на близък от тази степен на родство. Релевира изрично оплакване и относно началния момент, от който е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че такава се дължи от датата на извънсъдебното предявяване на претенцията на ищеца към НББАЗ – 06.10.2020 г., а не от датата на увреждането, както е приел решаващият състав.

С определение № 319 от 31.01.2025 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпроса за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“.

Ответникът по касация – Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. Видин – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.07.2024 г.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че: На 08.03.2018 г., по вина на турския гражданин Г. Апшин, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на лицето К. Ж. Д. – брат на ищеца; За управлявания от виновния водач пътен състав, включващ влекач и полуремарке, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с турска застрахователна компания, която няма представител и кореспондент на територията на Република България; На 06.10.2020 г. ищецът е подал заявление до НББАЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, на което, на основание чл. 496, ал. 2, т. 2 „а“ КЗ, е получил отказ с писмо изх. № 1-1751 от 13.10.2020 г.

По отношение деянието, неговата противоправност и вината на застрахованото лице решаващият състав е съобразил влязлата в сила присъда от 01.12.2021 г. по н. о. х. д. № 149/2020 г. на Видински окръжен съд, частично изменена с решение на Софийски апелативен съд, потвърдено от Върховен касационен съд.

Въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция, че ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат. Приел е, че съобразно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в случая са налице предпоставките за присъждане на такова обезщетение, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Н. и В. В. се установява, че между ищеца и починалия му брат е съществувала изключително трайна и дълбока емоционална връзка, както и че от смъртта на брат му са му причинени сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания, надхвърлящи обичайните.

Изводът за съществувала особено голяма емоционална и духовна близост между ищеца и неговия брат е направен с оглед обстоятелството, че: братята са се виждали редовно; посрещали са заедно празниците; помагали са си; ищецът е бил предоставил на починалия си брат жилище, в което да живее; имало е период от време, когато са живеели заедно в един апартамент; имали са и общ бизнес, който впоследствие е продължен само от починалия; двамата братя са имали собствени семейства, като децата са им били много близки; ищецът е имал доминиращо присъствие в живота на брат си, който се допитвал до него за всичко; ищецът е преживял тежко смъртта на брат си – затворил се е в себе си, настъпила е промяна в емоционалното му състояние; направил е паметник на брат си и често го посещавал. Решаващият състав е посочил, че съобразява общия бизнес на братята като обстоятелство, значимо за така извършената преценката, с оглед решение № 147 от 31.10.2023г по гр. д. № 83/2023 г. на ВКС, IV г. о.

Като справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивният съд е счел сумата 20 000 лв., за която е уважил иска, като е присъдил върху нея и законната лихва, считано от датата на пътно-транспортното произшествие – 08.03.2018 г. – до окончателното й изплащане.

По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване:

В задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.

При изясняване смисъла, вложен в понятието „особено близка връзка“, в мотивите на тълкувателния акт е изтъкнато, че: В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Тези съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 60131 от 13.12.2021г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т. о., отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди.

Обжалваното решение е в отклонение от задължителната съдебна практика.

Фактите, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели С. И. Н. и В. Ц. В. – че отношенията между ищеца и починалия при процесното произшествие негов брат К. са били много близки; че починалият се е допитвал за всичко до брат си, тъй като е по-голям; че са се чували ежедневно по телефона; че ищецът, след като се е преместил да живее на село, е предоставил жилището си в [населено място] на брат си и семейството му; че семействата на двамата братя са били много сплотени – заедно са празнували всички празници; че са си помагали във всичко; че ищецът е понесъл тежко смъртта на своя брат; че е изградил паметни плочи на мястото на произшествието и на гроба; че често посещава тези места – не могат да обосноват извод, че между ищеца и починалия е съществувала особено силна връзка и че поради това същият е понесъл морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Безспорно, изброените обстоятелства сочат на голяма привързаност и уважение между ищеца и неговия по-малък брат, на сърдечност и топлота в отношенията между тях. Подобни отношения обаче не могат да се преценят като изключителни и нетипични за българския бит и душевност. Точно обратното, по правило децата в едно семейство се възпитават в отношения на обич, разбирателство, взаимно уважение и готовност да си помагат, които отношения обикновено се запазват за цял живот. Традиционно за българското общество, братята и сестрите са едни от най-близките членове на роднинския кръг – подкрепят се морално и материално, споделят радости и трудности и представляват своеобразна общност, устойчива на времето и житейските събития.

Следва да се отбележи също, че при преценката за отношенията между ищеца и починалия му брат въззивният съд неправилно е взел предвид като съществено обстоятелство наличието на общ бизнес между тях, от който ищецът впоследствие се е оттеглил и го е предоставил на брат си. Твърдения за съвместен бизнес между двамата братя се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели. Този факт обаче подлежи на установяване с писмени доказателства, каквито в случая не са ангажирани. Поради това, същият неправилно е съобразен от въззивния съд и му е придадено решаващо значение за извода относно активната материалноправна легитимация на ищеца.

Поради изложените съображения, връзката между ищеца и неговия брат, починал при процесното произшествие, не може да бъде определена като изключително силна в смисъла, разяснен в цитирания тълкувателен акт и в създадената след него практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК. Освен това, не се установява и втората задължителна предпоставка – страданията на ищеца да са значително по-големи от тези, които би изпитал всеки човек за обичан от него близък родственик.

Ето защо, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а претенцията на ищеца – отхвърлена.

На отмяна подлежи съответно въззивното решение и в частта, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Ц. Ж. Д. разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 1816.67 лв., както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 415 от 08.04.2024 г. по в. гр. д. № 2898/2023 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 655 от 31.05.2024г., в частта , с която, след частична отмяна на решение № 106 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 42/2023 г. на Видински окръжен съд, предявеният от Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. Видин срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. Ж. Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.03.2018 г., е уважен за сумата 20 000 лв., както и в частта , с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Ц. Ж. Д. разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 1816.67 лв. и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. Видин срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] иск с правно основание чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат К. Ж. Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.03.2018г., до присъдения размер – за сумата 20 000 лв., като неоснователен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: