Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 252
гр. София, 08.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 105 по описа за 2025г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на М. С. Г., подадена чрез процесуален представител адв. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 649/15.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 464/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С това решение е отменено първоинстанционно решение № 2517 от 19.12.2023г. постановено по гр.д. № 4763/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от М. С. Г. с ЕГН [ЕГН] против Г. Т. К. с ЕГН [ЕГН] иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4769.20 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 17.12.2008г. до окончателно плащане, както и сумата от 10.16 лева по издаден по ч.гр.д. № 5511/2008г. по описа на БРС изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по образувано изп.д. № 10/2009г. на ЧСИ И. М., преобразувано в изп.д. № 1126/2022г. по описа на ЧСИ И. Х., основан на твърдения за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Молбата е основана на твърдения, че съгласно решаващите правни изводи в това решение, срокът на погасителната давност за процесното вземане не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 20.04.2023г., тъй като на 04.06.2018г. е било извършено и отразено в изпълнителния лист последното плащане по наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, прекъснало течението на давността, а на 20.01.2023г. – наложен запор на банковите сметки на ищцата и нов запор на трудовото й възнаграждение, от който момент започнал да тече нов 5 годишен давностен срок. Молителката твърди неправилност на тези изводи, тъй като всички удръжки и постъпили плащания по изпълнителното дело в изпълнение на наложен запор върху трудовото й възнаграждение са били незаконосъобразни, тъй като трудовото й възнаграждение е било несеквестируемо и не са прекъснали погасителната давност за вземането. Освен това последно постъпилата по запор на трудовото й възнаграждение сума е от 28.12.2017г. и плащане от работодателя от 04.06.2018г. по изпълнението няма, съгласно отговор от ЧСИ И. М. от 05.12.2022г., който е представила като доказателство още с исковата молба. Удостоверение изх. № 23650/14.10.2024г., издадено по изп.д. № 10/2009г. по описа на ЧСИ И. М. е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му, с което обосновава наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Отправя искане молбата за отмяна да се уважи.

Ответникът Г. Т. К., надлежно уведомен, не е представил отговор по молбата.

В съдебно заседание молителката чрез процесуален представител в писмено становище, поддържа изразената позиция по делото, а ответникът не се явява.

Върховният касационен съд, след като извърши проверка и прецени доводите и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 от ГПК намира следното:

На 20.04.2023г. М. С. Г. е предявила против Г. Т. К. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за оспорване вземането на ответника по изпълнението, предмет на изп.д. № 10/2009г. по описа на ЧСИ И. М., преобразувано в изп.д. № 1126/2022г. по описа на ЧСИ И. Х..

За да отхвърли предявения иск, Окръжен съд – Бургас приел, че последното плащане съгласно отразяване на плащанията върху изпълнителния лист от регулярно постъпващите по изпълнителното дело от наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата суми е извършено на 04.06.2018г. Приел, че от последното предприето по делото изпълнително действие на 24.06.2019г., когато взискателят отправил искане за налагане на запор на банкови сметки на ищцата до подаване на исковата молба на 20.04.2023г. петгодишният давностен срок не е изтекъл и вземането не е погасено по давност.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК урежда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, са факти от действителността, които са съществували към момент и фаза на развитие на делото, така че са могли да бъдат изтъкнати и взети предвид; имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които ако са били известни, са могли да бъдат включени в делото по значим за съдържанието на решението начин; те трябва да са новооткрити, т.е. да не са били вече включени в установения по делото фактически материал, докато то е било висящо; да не са нововъзникнали, съответно новосъздадени факти, тъй като такива не биха били прекрудирани от СПН на решението и именно защото не са били взети предвид от съда, неговото решение да е обективно неправилно. Документът, потвърждаващ новооткритото обстоятелство може да бъде и новооткрит, т.е. издаден след влизане на решението в сила. Нужно е също заинтересованата страна да не е знаела за новите обстоятелства или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с удостоверяващия ги документ.

Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 138/01.12.1967г. на ОСГК на ВС /запазило сила и при действащия ГПК/, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Новооткрито е онова писмено доказателство, което страната не е знаела и не е могла да узнае при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Новооткрито е и онова писмено доказателство, което е било известно на страната, но по обективни причини тя не е била в състояние да го представи. И в двата случая се изисква новото обстоятелство, респ. доказателство, да е от съществено значение за изхода на спора, т.е. ако е било релевирано, респ. представено, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат.

Не е ново доказателството, което е било налично по делото и не е ново установеното с него обстоятелство, ако то е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт.

В конкретния случай посочените от молителя факти и обстоятелства, както и представено писмено доказателство, не представляват нови обстоятелства/доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Удостоверение изх. № 23650/14.10.2024г., издадено по изп.д. № 10/2009г. по описа на ЧСИ И. М. е съставено след влизане на решението, чиято отмяна се иска в сила на 15.07.2024г. и установява със съдържанието си, че за изплащане задължението към суброгиралия се в правата на взискателя поръчител Г. Т. К., по изпълнителното дело на 25.05.2010г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. С. Г.. По наложения запор са удържани суми в общ размер на 3982.80 лева, като последната удръжка от 65.66 лв. е постъпила по специалната сметка на ЧСИ на 28.12.2017г. Същата е изплатена на взискателя в брой на 04.06.2018г. Тези факти са били известни, обсъдени и съобразени в решението, чиято отмяна се претендира.

Т.е., удостоверените с писмен документ, съставен след влизане на решението в сила факти са съществували преди приключване на устните състезания по делото; били са известни на ищцата – молителка в настоящото производство, изтъкнати са от нея пред съда и са подкрепени с писмено доказателство, представено от нея още с исковата молба /отговор с идентично съдържание издадено от същия ЧСИ по същото изп.д. на 05.12.2022г., установяващо, че последно получената от запор сума по изпълнителното дело е от 28.12.2017г., е представен по делото като писмено доказателство с исковата молба, приложено на л. 28 от първоинстанционното дело, а факта, че последното плащане на взискателя е извършено на 04.06.2018г. е установен с отбелязване върху изпълнителния лист на л. 31 от същото дело/; делото не е останало непопълнено с релевантни за спора обстоятелства и доказателства, не по вина на страната, а изтъкнатият факт е бил взет предвид и обсъден от съда при постановяване на решението му. Представеният от молителката документ е новосъздаден, но с идентично съдържание с представения по делото. Той не установява със съдържанието си обстоятелства от съществено значение за спорното право, различни от поддържаните от ищцата и установени в хода на висящото дело с писмени доказателства, съставени по-рано. Като прието и обсъдено от съдебният състав, постановил акта, чиято отмяна се иска, представеното писмено доказателство, нито удостоверените със съдържанието му обстоятелства не са нови. Не са налице следователно предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и подадената на това основание молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК подадена от М. С. Г., чрез процесуален представител адв. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 649/15.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 464/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.