Условия за лишаване от родителски права при съмнения за насилие

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

гр.София,

28.03.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4493 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 777 от 21.07.2022 г. по в.гр. д. № 905/2022 г. на ОС - Бургас, с което е уважен иск по чл. 132, ал.1, т.1 СК.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса: следва ли да бъде доказан по несъмнен начин особено тежък случай на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето за да намери приложение разпоредбата на чл.132 СК.

Жалбоподателят- П. И. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Ответникът Л. Ц. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и моли да бъде оставено в сила.

Прокуратурата на РБ поддържа становище, за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения от Л. Ц. иск с правно основание чл.132, ал.1, т.1 СК и е лишил П. Б. от родителски права по отношение на детето Р. П., родено на 09.11.2017г. и е определил режим на лични отношения с детето: всеки първи и трети петък от месеца, от 14 до 17ч в присъствие на служител от Дирекция “Социално подпомагане“-гр.Бургас до навършване на 7-годишна възраст на детето, след навършване на 7годишна възраст- всяка първа и трета събота от месеца от 10ч до 18ч в присъствие на пълнолетно лице, познато на детето и посочено от майката.

Установено е, че страните по делото имат общо дете – Р. Б., която е [дата на раждане] Установено е, че с решение от 26.06.2020г. по гр.д. № 2310/2020 г. на РС Бургас е наложена защита по реда на ЗЗДН на майката на детето Р. срещу осъществено по отношение на тях домашно насилие от бащата и след отпадането на наложените мерки, контактите между бащата – ответник и детето са възобновени.
Съобразено е, че с решение от 04.01.2021гпо гр. д. № 4860/2020г. на Районен съд – Бургас е определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 18 часа без приспиване до навършването на четири годишна възраст, а след това – всяка първа и трета събота от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с приспиване, както и 30 дни през лятната ваканция и 10 дни през зимната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като по празници като Коледа, Нова година и Великден детето да прекарва единия празник при единия родител, а другия празник – при другия родители съответно обратното през следващата година, а именно Коледа и Нова година при майката, а Великден при бащата на четните години и обратното при нечетните. Рожденият ден на детето – 09.11 да бъде отбелязван през четните години при майката, а при нечетните при бащата.
Констатирано е, че с решение от 12.04.2021г.по гр.д. № 714/2021 г. на РС – Бургас са наложени мерки за защита на детето Р. Б. срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие от страна на бащата П. Б.. Съобразен е разпита на детето пред съдия в „синя стая“ в Център за обществена подкрепа - Бургас по досъдебно производство № 431 ЗМ-67/2021г. по описа на Първо РПУ – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Съобразени са и приложените по делото материали по досъдебно производство № 431 ЗМ- 67/2021г. по описа на Първо РПУ – Бургас, от които се установява, че е осъществен детето физически контакт с бащата.
Прието е, че показанията на детето дадени пред разследващите органи по досъдебното производство съвпадат с дадени свидетелски показания пред районния съд. В показанията си детето посочва, че между нея и бащата е осъществен физически контакт, който съдът квалифицира като сексуално насилие по смисъла на §1, т.4 от ДР на ППЗЗД. Съобразена е и изготвената по делото съдебно – психологична експертиза, в която вещото лице посочва, че отношението на детето към бащата се отличава с явна амбивалентност . Вещото лице е посочило, че детето има желание да се среща с бащата, но потиска емоциите си в присъствието на майката.
Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.1 СК родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи на поведение, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.
Прието е, че бащата и детето са имали физически контакт, който може да бъде квалифициран като сексуално насилие по смисъла на §1, т.4 от ДР на ППЗЗД. За да достигне до този извод съдът се е основал на показанията на детето Р., които са последователни и идентични, както пред органите на досъдебното производство, така и пред социалните работници и пред първоинстанционния съдебен състав. Съдът е изключил възможността, тези показания да са резултат от манипулативно поведение на майката, тъй като съдебно- психологическата експертиза не констатира подобна нагласи.
По тези съображения, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.132, ал.1, т.1 СК и Б. следва да бъде лишен от родителски права.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса: следва ли да бъде доказан по несъмнен начин особено тежък случай на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето за да намери приложение разпоредбата на чл.132 СК, на основание чл.280, а.1, т.1 ГПК .
Настоящият състав намира, че на въпроса, послужил като основание за допускане на касационното обжалване, съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. В същата се приема, че в производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя - ответник по иска и въздействието му върху детето. Съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства. /решение по гр. д. № 172/08 г., ІV г. о., по гр. д. № 153/11 г., ІІІ г. о., по гр. д. № 4468/08 г., ІV г. о. и по гр. д. № 1125/10 г., ІV г. о. на ВКС и др. /. В практиката на ВКС застъпена и в решение 05.11.2014г. гр. д. № 480 по описа за 2014 г. трето г.о. и решение от 19.03.2015г. гр.д. №4218/14 г., трето г.о. е изяснено, че лишаването от родителски права на основание чл. 75, ал. 1, т. 1 СК /отм./ вр. чл. 74, ал. 1 СК /отм./ - чл.132, ал.1,т.1 СК/09 г., е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител. Мярката се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство /насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по отношение на детето. Приема се, че основанията за ограничаване или за отнемане на родителските права (чл. 131 и чл. 132 СК) и съдебното установяване на основанията (чл. 133 – 136 СК) са една от мерките за закрила на детето, които Българската държава е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 132 СК. За висшите интереси на детето съдът е длъжен да следи служебно в производството по ограничаване и лишаване от родителски права и незачитането (игнорирането) и на една от материалноправните предпоставки на чл. 132 СК разширява предметния обхват на правната норма, която въвежда изключение от принципа за равенство на българските граждани пред закона.
Обжалваното въззивно решение като постановено в противоречие със закона и практиката на ВКС следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същият съд. В случая съдът не е положил и служебни усилия да установи по несъмнен начин особено тежък случаи на посегателство / сексуално насилие, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родителя -баща по отношение на детето. Интересите на детето, за които съдът е длъжен служебно да следи, налагат изключения от общите правила на чл. 147, чл. 269, изр. 2 и чл. 290, ал. 2 ГПК. От противоречивите данни по делото не се установява с категоричност поведението на бащата съставлява ли особено тежък случай, в който са поставени в опасност личността , здравето и възпитанието на детето му. За доказването на факта се налага да бъде допусната комплексна съдебна експертиза от психолог и психиатър, които да направят преценка както на психологичното и психическо състояние на бащата, така и на детето. В случая са необходими специални знания в областта на психологията и психиатриата за установяване на евентуални блудствените действия от страна на бащата и здравословни увреждания на детето, за наличие на симптоматика на повишена тревожност у детето, реакция на страх от евентуална среща с бащата, както и дали бащата е емоционално нестабилен, склонен към поведение в отклонение от установените обществено приети норми на поведение. След изслушване на експертизата съдът ще следва да прецени налице ли е поведение на бащата, което съставлява посегателство спрямо детето, ако „да“ - представлява ли особено тежък случай, който да обуславя необходимостта от лишаването му от родителски права.
С оглед изхода на спора въззивният съд ще следва да се произнесе и по дължимостта на направените разноски в производството пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 777 от 21.07.2022 г. по в.гр. д. № 905/2022 г. на ОС – Бургас.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: