Осъждане за получаване на европейски земеделски субсидии чрез неверни сведения

Текстът на акта

Ключови фрази

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * правомощия на касационната инстанция * агрономическа експертиза

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр. София, 17 април 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия Топузова наказателно дело № 172/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на защитниците на подсъдимия М. Д. Д. и подсъдимия Д. Н. Д. срещу присъда № 16 от 19.12.2022г., постановена по внохд № 259/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

В жалбите се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнения към тях се развиват подробни съображения в тяхна подкрепа. Отправят се искания за отмяна на въззивния съдебен акт в обжалваната част и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. Д. поддържа доводите, изтъкнати в касационната жалба. Поставя акцент оплакването за неправилна аналитична дейност на решаващия съд, довела до неправилни изводи за обективна и субективна съставомерност на деянието, за което е бил признат за виновен и осъден подсъдимият. Моли за уважаване на касационната жалба.

Защитникът на подсъдимия Д. Д. моли за уважаване на касационната жалба по всички изтъкнати в нея съображения.

Гражданският ищец – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), представляван от Държавен фонд „Земеделие“ за Република България, не изпраща процесуален представител. В приета по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК писмена защита се застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2014 година.

Прокурорът застъпва становище за неоснователност на касационните жалби.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбите, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното:

С присъда № 260004 от 16.02.2022г., постановена по нохд № 2009/20г., Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия Д. Н. Д. за виновен в това, че през периода от 16.06.2015 г. до 23.06.2015 г., в с. Калояново, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на земеделски производител, сам и при условията на посредствено извършителство, чрез Н. Н. Д., действащ като пълномощник, е представил неверни сведения пред Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. Пловдив, чрез Общинска служба "Земеделие", с. Калояново, обл. Пловдив и чрез Общинска служба "Земеделие", гр. Пловдив, в нарушение на задължението да се предоставят такива сведения, като в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН 16.22.0615/54714 от 16.06.2015 г., което подал лично и в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с Уин 16.22.0615/54714 от 23.06.2015 г., подадено от пълномощника му Н. Д., като в приложенията към заявленията - таблици на използваните парцели за 2015 г. и карти на блок на земеделското стопанство, е посочил като обработваеми в тяхната цялост, без реално да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2015 година от заявителя 21 бр. парцели в землището на с. Песнопой, общ. Калояново, с обща площ 11, 28 ха, за да получи чрез Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а именно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието по Схема за единно плащане на площ(СЕПП), Схема за преразпределително плащане(СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13. 2 "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" (НР2), като в резултат на деянията е получил чрез Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а именно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието средства в общ размер на 25619, 82 лева, поради което и на основание чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК вр. с чл. 54 от НК е осъден на 2 (две) години и 3(три) месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 (три) години и 6 (шест ) месеца, считано от влизането на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият М. Д. Д. е признат за невиновен в това, че на 16.06.2015 г., в с. Калояново и в гр. Пловдив, в качеството си на земеделски производител, при условията на посредствено извършителство, чрез Д. Н. Д., действащ като пълномощник, е представил неверни сведения пред Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Пловдив, чрез Общинска служба "Земеделие", с. Калояново, обл. Пловдив и чрез Общинска служба "Земеделие", гр. Пловдив, в нарушение на задължението да се предоставят такива сведения, като в Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН 1608071557997 от 16.06.2015 г., подадено от пълномощника му Д. Д., в приложенията към заявленията-таблици на използваните парцели за 2015 г. и карти на блок на земеделското стопанство, е посочил като обработваеми без реално да са ползвани, стопанисвани и обработвани през стопанската 2015 година от заявителя - 5 бр. парцели в землището на с. Песнопой, общ. Калояново, обл. Пловдив, с обща площ 7, 36 ха, за да получи чрез Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, а именно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Мярка 13. 2 "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" (НР2), като в резултат на това да е получил средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП) на 03.08.2017 г. сума в размер общо от 643, 66 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. Н. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Европейския фонд за гарантиране на земеделието, представляван за Република България от ДФ "Земеделие" – сумата от 23571. 30 лв. (двадесет и три хиляди петстотин седемдесет и един лева и 30ст.) и на гражданския ищец Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, представляван за Република България от ДФ "Земеделие" – сумата от 2048, 52 лв. (две хиляди и четиридесет и осем лева и 52 ст.), или общо сумата от 25619, 82 лв. (двадесет и пет хиляди шестстотин и деветнадесет лева и 82ст.), представляваща причинени им от престъплението по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 23.06.2015г. до окончателното й изплащане.

Като неоснователен е отхвърлен предявения срещу подсъдимия М. Д. Д. граждански иск за сумата от 643, 66 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и 66 ст. ), претендирана като причинени от престъпление по чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, имуществени вреди.

На подсъдимия Д. Д. са възложени направените разноски по делото.

По протест и по жалба на подсъдимия Д. Д. е образувано внохд № 259/22г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, приключило с атакуваната понастоящем пред ВКС въззивна присъда.

С въззивния съдебен акт, апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 336, ал.1, т. 2 и чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, като частично отменил първоинстанционната присъда относно обвиненията на двамата подсъдими и изменил присъдата в частта относно наложеното на подсъдимия Д. Д. наказание, както следва:

- признал подсъдимия М. Д. за виновен в това, че на 16.06.2015 г. в с. Калояново, обл. Пловдив и в гр. Пловдив, в качеството си на земеделски производител, при условията на посредствено извършителство - чрез упълномощения от него Д. Н. Д. е представил неверни сведения чрез Общинска служба „Земеделие“, с. Калояново и чрез Общинска служба „Земеделие“ гр. Пловдив пред Областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие" гр. Пловдив, в нарушение на задължението да се предоставят коректни сведения, като в приложените таблици на използваните парцели и карти на БЗС към Общо заявление за подпомагане за 2015 г. с УИН 1608071557997 от 16.06.2015г., подадено от пълномощника му, е посочил като обработвани през стопанската 2015г. 5(пет) бр. парцела в землището на с. Песнопой, общ. Калояново обл. Пловдив, с обща площ 7,36 ха., без да са били обработвани, за да получи (чрез Разплащателна агенция на Държавен фонд „Земеделие“) средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, като в резултат на деянието е получил, на 03.08.2017г., 643.66 лева по Схема Зелени директни плащания, поради което на основание чл. 248а, ал. 5 във вр. с ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 3 (три) месеца лишаване от свобода.

- на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия М. Д. наказание лишаване от свобода за срок от 3(три) години, считано от влизането на присъдата в сила.

- на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият М. Д. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.

- отменил присъдата в частта, с която подсъдимия Д. Д. е признат за виновен по обвинението да е представил неверни сведения относно ползването на заявените пред ДФЗ за подпомагане през стопанската 2015г. парцели, поради което и на основание чл. 304 НПК го признал за невинен и го оправдал по обвинението за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. на министъра на земеделието и горите.

- изменил присъдата относно основанието, срока на наказанието на подсъдимия Д. Д. и изпитателния срок, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК намалил определеното му наказание лишаване от свобода от две години и три месеца на 6 (шест) месеца, а определеният на основание чл. 66 НК изпитателен срок - от три години и шест месеца на 3 (три) години.

- изменил присъдата относно разноските, които подсъдимия Д. Д. е бил осъден да заплати, като намалил размера им, както следва - дължимия по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив на 322.69 лева, а дължимия по сметка на ВСС - на 50 лева.

- осъдил подсъдимия Д. Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВСС, направените по въззивното дело разноски в размер на 288.50 лева.

- потвърдил присъдата в останалата част.

Касационните жалби на двамата подсъдими съдържат оплаквания, подкрепени с идентични съображения, което позволява общото им обсъждане.

По същество са неоснователни.

В допълненията към тях се изтъкват пространни съображения в подкрепа на тезата за това, че при превратен и избирателен аналитичен подход по отношение на доказателствената съвкупност, съдът неправилно е приел от фактическа страна, че за подпомагане са заявени площи в агротехническо състояние, което не отговаря на изискванията за подпомагане със средства от съответните фондове, т.е. че е основал изводите си относно обективната съставомерност на деянието на основата на предположения. Фактическо основание в подкрепа на направеното възражение е твърдението, че от състоянието на площите, установено от екипа на ДФЗ към месец май 2016 година, не може да се установи тяхната обработваемост към 2015г., когато са подадени заявленията за подпомагане, предвид начина и сроковете за възстановяване и растеж на насажденията.

Видно е, че съображенията всъщност представляват несъгласие на жалбоподателя с оценката за достоверност на свидетелски показания, доказателственото значение на агротехническите експертизи и обоснованата въз основа на тази оценка фактология на деянията на двамата подсъдими. Извън съмнение, въззивният съд, като инстанция по същество, разполага със самостоятелно и неподлежащо на контрол правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствените материали, затова твърденията, че неоснователно се е доверил на показанията на св. Г. К., Е. Ч. и В. К., не подлежат на касационен контрол. В контекста на процесуалните правила, които уреждат и гарантират правилно формиране на вътрешното убеждение, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Мотивите на Пловдивския апелативен съд разкриват детайлна и прецизна аналитична дейност, осъществена не само относно посочените свидетелски показания и на агротехническите експертизи, но и по отношение на останалия доказателствен материал. Не се констатира нито едностранчив подход, нито игнориране на доказателствените източници, както неоснователно се претендира и в двете касационни жалби.

В съответствие с правомощията си апелативният съд не само е подложил на детайлна проверка събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, но и сам е проявил активност, провеждайки въззивно съдебно следствие. В хода на същото е провел разпит на експертите, изготвили заключението по агротетехническата експертиза, изготвена на досъдебното производство; подсъдимите са дали обяснения; назначил е и е приел повторна агротехническа експертиза; отправил е запитвания и е приобщил като писмени доказателства получени отговори от Държавен фонд „Земеделие“ относно получените от всеки от подсъдимите суми от фондовете, принадлежащи на ЕС поотделно за всеки от парцелите по всяка от заявените схеми и относно алгоритъма на изчисление за подподомагане, критериите за определяне на дадена площ като недопустима, както и за други детайли по изплатените на подсъдимите субсидии; приобщил е редица писмени доказателства, предоставени от защитата; разпитал е в качеството на свидетели Я. Я., Е. Й. и Н. Д.; изискал е и допълнителна писмена информация от ДФЗ и ТД НАП - Пловдив.

Въз основа на извършения самостоятелен и детайлен анализ на всички събрани, включително и от него доказателства, съдът е основал правилно заключение, че нито подсъдимия Д. Д., нито подсъдимия М. Д. са обработвали – чрез сеене, чизеловане, дисковане, обезтревяване и косене инкриминираните парцели, заявени като обработвани с лавандула, овошки, слънчоглед и като ливади.

Неоснователно в касационните жалби се поставя акцент на заключението на повторната агротехническа експертиза, което, според защитата е послужило като основа за извода за необработваемостта на парцелите. Сам въззивният съд ясно е уточнил в мотивите си, че повторната експертиза е дала подобно на първото заключение становище за невъзможност да се определи състоянието на площите посредством анализ на изготвения при теренната проверка от 2016г. снимков материал на части от обходените територии. Съдът обаче не е приел за достатъчен експертния отговор, за да обоснове изводите си по фактите, а оттам и за приложимото право, а в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК е пристъпил към осъществяване на внимателна проверка и на останалите доказателствени източници. Така спорният въпрос за обработваемостта на заявените от двамата подсъдими площи за подпомагане, е решен правилно не на основата на заключението на повторната агротехническа експертиза (която е единственият обект на касационно недоволство), а на съпоставката и анализа и на множество други доказателствени източници, които еднозначно водят до извода, че площите не са били обработвани за стопанската 2015 година – представените пред ДФЗ дневници за агротехнически обработки, показанията на св. К., св. В. Л., Ч. Д., П. П., Н. С., св. Т., св. Ст. Б., св. П., кореспондиращи с показанията на експертите от ДФЗ св. Г. К., св. Е. Ч. и св. В. К., показанията на агронома св. Й., дадените от вещото лице по повторната агротехническа експертиза разяснения в хода на въззивното съдебно следствие.

Предложената от защитата в касационните жалби интерпретация на част от разясненията на експерта по агротехническата експертиза за периода на растеж на тревната растителност при благоприятни климатични условия и след това развитите собствени разсъждения, основани на предположения за спирането и „възобновяването“ на растежа, е очевидно такава по необоснованост и следва да се остави без коментар.

Лишено от основание е възражението в касационната жалба на подсъдимия Д. Д., че съдът не е взел отношение по част от парцелите, заявени за подпомагане в заявленията за стопанската 2015г., които са били посочени като ливади за трайно ползване. Изяснено надлежно по делото и това е отразено в мотивите на решаващия съд, че се касае до 3 бр. парцели със заявена култура постоянно затревени площи (ливади), по които са констатирани застъпвания с бенефециента „Р. А.“ ООД и площите не са били обработвани.

Неоснователно е възражението и в касационната жалба на защитника на подсъдимия М. Д., че в мотивите отсъстват конкретни съображения поради какви причини, за разлика от първоинстанционния съд, въззивният е приел, че подсъдимия М. Д. е знаел за подаването на инкриминираното заявление, т.е. за наличието на субективната страна на деянието по чл. 248а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от НК. Въззивният съд обстойно е анализирал обясненията на двамата подсъдими, включително и тези, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие и с основание е приел, че упълномощаването от М. Д. през 2013г. на Д. Д. е било във връзка с представляването му във всички дейности, свързани с кандидатстването за подпомагане и за всички следващи стопански години. Сам подсъдимият М. Д. е заявил, че е знаел, че през 2015 г. братовчед му Д. Д. е щял да заявява от негово име земи за субсидиране, като единствено е уточнил, че не си спомня дали преди това му е посочил конкретните парцели. В контекста и на обстоятелствата, че е предоставил на Д. Д. и личната си карта и банкова сметка, по която впоследствие е постъпило финансиране по една от мерките и сумата е била фактически получена от него, а не от подсъдимия Д. Д., правилно въззивният съд е заключил, че е налице и субективната страна на деянието по чл. 248а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от НК. Въззивният съд е изтъкнал и допълнителна аргументация (л. 237 на гърба от внохд № 259/22г. по описа на ПАС), която напълно се споделя като релевантна по въпроса за субективната страна на деянието и която е ненужно да бъде преповтаряна.

Ето защо Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не е допуснал нарушение на принципа по чл. 14 НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, деянието на подсъдимите покрива всички признаци на престъплението по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК (за касатора Д. Д.) и по чл. 248а, ал.5 във връзка с ал.2 от НК( за подсъдимия М. Д.) в обективно и субективно отношение. Материалният закон не е нарушен, а е приложен правилно.

В касационните жалби не е релевирано оплакване за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, поради което касационната инстанция не намира за необходимо да коментира в детайли тази част на въззивния акт. Достатъчно е да се посочи, че наказанията на двамата подсъдими са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минималния предвиден в санкцията на чл.248а, ал.5 от НК размер, съответно – 6 (шест) месеца лишаване от свобода за подсъдимия Д. Д. и 3 (три) месеца лишаване от свобода – за подсъдимия М. Д., с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с минималния изпитателен срок от 3 (три) години. Ето защо допълнително намаляване на наложените им наказания е неоправдано.

На последно място, искането на процесуалния представител на гражданския ищец – Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Пред касационния съд процесуалният представител на гражданския ищец не се е явил, а е депозирал в писмена молба становище, че касационните жалби следва да се оставят без уважение. Допълнително – отсъстват данни за действително направени от гражданския ищец разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 16 от 19.12.2022г. по внохд № 259/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрисконсулт П. М. - процесуален представител на гражданския ищец – Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: