Определяне на справедливо обезщетение при тежки телесни повреди от ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 528

гр. София, 16.08.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 1706 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Г., чрез адв. П. К., срещу решение № 218/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 338/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 8/11.02.2022 г., постановено по гр.д. № 62/2021 г. на Окръжен съд –Сливен, в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Д. Г. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., причинено виновно от И. К. Й., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, над присъдения размер от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 800 000 лв. (частичен иск от общо 1 400 000 лв.), както и за законна лихва върху обезщетението от 01.02.2021 г. до окончателното заплащане.
Решението на Окръжен съд – Сливен, постановено по гр.д. № 62/2021 г., с което са уважени предявените искове, като е осъдено „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на Е. Д. Г. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., при което са му причинени травматични увреждания, със законната лихва от 01.02.2021 г., както и е осъдено дружеството да заплати сумата от 304, 65 лв., обезщетение за имуществени вреди, отхвърлен е искът за разликата над 304, 65 лв. до пълния претендиран размер от 456, 97 лв. обезщетение за имуществени вреди, както и е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 03.12.2020 г. до 01.02.2021 г. не е обжалвано и е влязло в сила.
С решение № 218/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 338/2022 г. на Апелативен съд – Б. е допълнено решение № 8/11.02.2022 г., постановено по гр.д. № 62/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, като е осъдено ответното дружество да заплати законната лихва за забава върху изплатеното в хода на делото застрахователно обезщетение от 100 000 лв., считано от 01.02.2021 г. до 17.03.2021 г. и е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху посочената сума за периода от 18.03.2021 г. до 10.05.2021 г. С определение от 13.04.2022 г. по чл.248 ГПК е изменено решението в частта за разноските като ответникът е осъден да заплати на адв. К. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 4 596лв., за безплатната правна помощ в полза на ищеца за първа инстанция.
С определение от 24.01.2023 г. е допълнено въззивното решение като са присъдени в полза на ответника с оглед на отхвърлителната част от иска сумата от 1 185лв.-разноски за адвокатско възнагрлаждение за въззивна инстанция.
Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер. В съдебно заседание се явява адв. К., която поддържа касационната жалба и моли да се уважи изцяло предявеният иск.
Ответникът по касационната жалба „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Трето лице – помагач И. К. Й. не взема становище по касационната жалба.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 4122/15.12.2023 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, и за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне на размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление. Касационното обжалване е допуснато за извършване на проверка за евентуално противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и посочените от касатора решения по реда на чл. 290 ГПК.
По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, както и в решения по чл. 290 ГПК, в т.ч. и посочените от касатора, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай. Такива например са тежестта на увреждането, обстоятелствата при които е осъществено, продължителността и прогнозата за възстановителния период, данните за състоянието на пострадалия и негативните последици, следващи в личния и социалния му живот, икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, а и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор. Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става обаче източник на неоснователно обогатяване. Поради това размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната. В тази връзка в мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за конкретния случай обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. За да посочи съответен паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва също така да отчете икономическите условия в страната към датата на процесното увреждане, като вземе предвид и непрекъснато променящите се лимити на застрахователно обезщетение, израз именно на динамиката на обществения стандарт на живот.
Като взе предвид дадения отговор на правния въпрос, по основателността на жалбата настоящият съд намира следното:
С постановеното въззивно решение е прието, че на 26.11.2020 г. по пътя от [населено място] войвода по посока [населено място] е осъществено пътностранспортно произшествие, причинено от И. К. Й., който е управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на пътностранспортното произшествие тежко е пострадал ищецът Е. Д. Г., пътуващ на задната седалка на автомобила като пътник. Прието е за безспорно между страните, че е налице фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя към пострадалия ищец е доказана по своето основание. Установено е, че на 10.05.2021 г. застрахователят е заплатил на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., платени по банков път. Спорно между страните е било определянето на размера на справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По делото е изяснено, че вследствие на удара ищецът, който към този момент е бил на 19 години, е претърпял тежка съчетана травма, обхващаща главата, гърдите, гръбначния стълб, протекла с травматичен шок, изразяваща се според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в следното: глава - разкъсно-контузна рана, фрактура на черепната основа с оторагия /кървене от ушите/, фрактура на темпоралната кост в дясно, дясна и лява пирамидни кости, сфеноидален синус в дясно с наличие на пневмоцефалия, развит субдурален хематом вляво и десностранен фронтален, левостранен етмоидален и сфеноидален хемосинус, интравентрикуларна хеморагия в страничните вентрикули, състояние на кома от момента на травмата и наложила се спешна операция поради субдоралния хематом; гръден кош - контузен бял дроб, пневмоторакс и пневмомедиастинум /проникване на въздух/, водещи до дихателна недостатъчност, двустранни плеврални изливи; гръбначен стълб - нестабилна фрактура на Т. и Т., леки компресионни фрактури на Т.-Т.-Т., бурст фрактура на Т., тялото на Т. е с клиновидна деформация, с нарушена цялост, с пълно прекъсване и изтласкване на фрагмент към вертибралния канал, настъпила компресия и контузия на гръбначния мозък, долна параплегия-липса на сетивност и пълна липса на движения на долните крайници, липса на тазоворезервоарна функция, водещо до осакатяване на ищеца, охлузвания на крайниците. Прието е, че при операцията на главата е извършена остеокластична краниотомия, евакуация на хематома, пластика на мозъчната обвивка с периост, дренаж, с хирургическа обработка на голямата рана на лявата париетално /скалп/ състояща се в тоалет, измиване и послоен шев. Впоследствие е извършена ревизия на раната - след тоалет на полето и щателно почистване се отворил оперативния цикатрикс в рамките на 2 шева, изтекло количество ксантохромен ликворс, извършен дренаж и повторен шев. Прието е, че ищецът е изписан от МБАЛ „И. С. “ АД, [населено място] на 23.12.2020 г., като в епикризата е посочено, че след отзвучаване на последиците от преживян сепсис, следва да се планира стабилизираща операция на гръбначния стълб и алопластика. Такава операция е извършена след като ищецът е приет на 28.01.2021 г. в Клиника по неврохирургия в „Аджибадем С. К. УМБАЛ Токуда“, [населено място] в увредено общо състояние. Извършена е декомпресивна ламинектомия на ниво Т. и мини инвазивна транспендикуларна стабилизация на гръбначния стълб на ниво Т.-Т.-Т. и Т. с винтове и две свързващи пръчки 120 мм.
От приетото експертно заключение и поясненията на вещите лица в съдебно заседание е установено, че състоянието на ищеца след катастрофата е било изключително тежко коматозно с опасност за живота, без реакции, само сърдечна дейност. Пояснено е, че не се очаква подобрение на двигателната функция на долните крайници, на тазоворезервоарните нарушения и на склонността към образуване на трофични рани в долната част на тялото. В състояние е единствено да ползва ръцете си. Прекъсването на гръбнака е анатомично и въпреки втората операция, унищожената мозъчна тъкан не е могла да бъде възстановена. Посочено е, че ищецът ще продължава да търпи множество ограничения – невъзможност да движи долната част на тялото си, да седи самостоятелно и да има поколение. Прието е още, че от залежаването има склонност за декубитални рани и има нужда от ежедневно обгрижване – тоалет, обличане, приготвяне на храна, постоянен уретрален катетър, подмяна на памперси и др., а описаното състояние е доживотно.
Свидетелката К. Я., майка на ищеца, е заявила, че след инцидента Е. Д. Г. е търпял силни болки и не е искал хора около себе си. Посочва, че ищецът има нужда от ежедневно обгрижване, което го води до депресивни мисли и състояние на отчаяние. Свидетелката М. К. е заявила, че преди катастрофата ищецът е бил усмихнато, здраво и силно момче, работел на полето, а сега се чувства като тежест за семейството си.
От съдебно-психологическата експертиза е установено, че ищецът, в резултат от процесното ПТП, е в състояние на емоционална уязвимост, липса на увереност, съпроводени от нарушения на дългосрочната памет. Настъпило е емоционално разстройство с незатихващ интензитет и с проявления на трайна депресивна акцентуация, които заедно със соматичните увреди са довели до социална изолация.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че за търпените от ищеца неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в размер на 300 000 лв. Съдът е взел предвид съвсем младата възраст на пострадалия, множеството тежки увреждания на главата, гръдния кош и гръбначния стълб, като най-значимото и непоправимо се явява прекъсването на гръбначния мозък, което води до доживотно обездвижване малко под гърдите надолу, като остават подвижни само ръцете. Описаното състояние изисква постоянни грижи от близките и ежемесечно посещение в болница за смяна на катетър. Налице са трайни последици от деликта и върху психиката на пострадалия, който е в състояние на депресия, водеща до социална изолираност.
По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, качил се на автомобил с водач, за когото е знаел, че е употребил алкохол, поемайки риска от настъпване на ПТП и потенциално увреждане, съдът е приел наличието на такова. Позовал се е на изложеното от свидетелите по делото, които са били в компания с ищеца и водача на автомобила, непосредствено преди инцидента и разказват, че последният е употребил алкохол. След подробен анализ на показанията съдът е приел, че те категорично сочат на знание у пострадалия за това, че шофьорът на автомобила е употребил значително количество алкохол, след като вечерта в компания са пили заедно ракия, а и установената концентрация от 2, 14 промила алкохол в кръвта на водача е индиция за видимо пияно състояние. Въззивният състав е приел принос за процесните вреди в по-ниска степен от този на виновния за произшествието водач, а именно – 1/3, приспаднал е извънсъдебно заплатеното на 10.05.2021 г. от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. и при определено обезщетение от 300 000 лв. е приел, че е основателен искът за сума от 100 000 лв. С оглед на което е потвърдено първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част за разликата над 100 000 лв. до претендирания размер от 800 000 лв. /предявен като частичен от 1 400 000 лв. /
Оплакванията в касационната жалба са частично основателни.
Настоящият състав намира, че в случая присъденото обезщетение не е съобразено напълно с конкретните обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни за определянето на справедливо обезщетение, поради което и присъденият размер е занижен. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен сериозността на получената в резултат на пътнотранспортното произшествие тежка съчетана травма, обхващаща главата, гърдите, гръбначния стълб, която е протекла с изявена картина на травматичен шок, като първите 11 дни ищецът е бил в състояние с опасност за живота, без реакции, само сърдечна дейност, а също така не са отчетени справедливо и трайните последици за ищеца след инцидента. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид като обстоятелства от значение за определяне на по-голям размер на обезщетението това, че така установеното състояние на ищеца е доживотно, не се очаква подобрение на двигателната функция на долните крайници, на тазоворезервоарните нарушения и на склонността към образуване на трофични рани в долната част на тялото. Също така следва да се съобрази, че ищецът има нужда от ежедневно обгрижване – тоалет, обличане, приготвяне на храна, постоянен уретрален катетър, подмяна на памперси и др. Не на последно място, да се отчете, че ищецът, който е в съвсем млада възраст, ще продължава да търпи множество ограничения като невъзможност да движи долната част на тялото си, да седи самостоятелно и да има поколение. Следва да се съобразят и констатираните трайни последици от деликта върху психиката на пострадалия, водещи до пълна социална изолация.
При тези съображения настоящият състав на съда, намира, че при съобразяване на критериите за прилагане на принципа по чл. 52 ЗЗД за обезщетяване на процесните неимуществени вреди справедливият размер на обезщетението възлиза на 600 000 лв., като следва да се вземе предвид съпричиняване от 1/3, поради което искът се явява основателен за 400 000 лв. При съобразяване на заплатеното на 10.05.2021 г. от застрахователя извънсъдебно обезщетение в размер на 100 000 лв., респективно искът се явява основателен за сумата от 300 000 лв.
С оглед изложеното, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Д. Г. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., причинено виновно от И. К. Й., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, за разликата над присъдения размер от 100 000 лв. до сумата от 300 000 се явява неправилно, поради което в тази част следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищеца следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 200 000 лв., ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.02.2021 г. до окончателното заплащане.
В останалата част, потвърждаваща отхвърлянето на иска за разликата до размера от 800 000 лв., обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед промяната в крайния резултат от делото следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноски за производството пред първа и въззивна инстанция, освен в частта за присъдените разноски, които са във връзка с първоначално уважения иск от 100 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди 304,65лв., в която част решението е влязло в сила / или за разноски от 4596лв. в полза на адв. К. по чл.38, ал.2 ЗА, съгласно определение от 13.04.2022 г. по чл.248 ГПК и за държавната такса от 4050лв./. Следва с оглед на уважената част от иска да се определи адвокатско възнаграждение за адв. К. по чл.38, ал.2 ЗА. Също така и с оглед на направеното искане и предоставената от адв. К. безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за изготвяне и на касационна жалба и представителство в съдебно заседание пред касационна инстанция следва да бъде определено възнаграждение. В тази връзка следва да бъде съобразено решение на С. от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на С. съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, както е в случая по чл.38, ал.2 ЗА и следва да определи възнаграждението при съобразяване конкретно от една страна на правната и фактическа сложност на делото, в случая при спор относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и принос на пострадалия и от друга страна обемът на извършените действия, в случая представителство пред първа и въззивна инстанция, подаване на касационна жалба и участие в едно съдебно заседание пред касационна инстанция и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното следва да се определи възнаграждение съобразно уважената част от иска и от общо 9 600лв./за трите инстанции с ДДС/ освен определеното от 4596лв. по чл.38, ал.2 ЗА за първоначално уважените искове/. С оглед на отхвърлената част от иска следва касаторът/ ищец/ да заплати по сметка на ОС-Сливен сумата от 218,75лв.-за експертиза, заплатена от бюджета на съда /вместо определените 306,21лв./
Предвид изхода на спора и след като ищецът е освободен от заплащане на държавните такси по делото, ответникът дължи заплащане същите на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и изчислени върху допълнително уважената част от предявения иск/ след като решението в уважената част е влязло в сила/ и както следва: в полза на ОС Сливен сумата от 8000лв., в полза на АС-Бургас сумата от 2000лв. и по сметка на ВКС сумата от 2030лв. На ответника с оглед на отхвърлителната част следва да се присъдят от общо направените разноски за първа инстанция сумата от 1980,63лв., както и сумата от 750лв. за въззивна инстанция, както и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция или общо от 2830,63лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 218 от 12.12.2022 г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по в.гр.д. № 338/2022 г., в частта , с която е потвърдено решение № 8 от 11.02.2022 г., постановено по гр.д. № 62/2021 г. на Окръжен съд –Сливен като е отхвърлен предявеният от Е. Д. Г. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., причинено виновно от И. К. Й., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата 300 000 лв., със законната лихва, както и в частта, за разноските, които е осъден Е. Д. Г. да заплати на ответника и за вещи лица, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. Д. Г., с ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от още 200 000 лв. /разлика от 100 000 лв. до 300 000лв./, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., причинено виновно от И. К. Й., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.02.2021 г. до окончателното заплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 218 от 12.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 338/2022 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. Д. Г., срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие на 26.11.2020 г., причинено виновно от И. К. Й., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ** **** **, за разликата над сумата от 300 000 лв. до сумата 800 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати по сметка на Окръжен съд-Сливен държавна такса в размер на 8000лв., както и сумата от 218,75лв.-за експертиза, заплатена от бюджета на съда, по сметка на АС-Бургас държавна такса в размер на 4000лв. и по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4030лв.
ОСЪЖДА Е. Д. Г. да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД сумата от 2830,63лв. общо разноски за трите инстанции .
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД да заплати на адвокат П. К. от САК на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 9600лв .- адвокатско възнаграждение / освен сумата от 4596лв. по чл.38, ал.2 ЗА определена съобразно уважената част от исковете/.
Решението е постановено при участието на И. К. Й., в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: