Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2025

Критерии за нищожност на съдебно решение при неразбираемост на мотивите

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Въззивният съд е обявил за нищожно първоинстанционно решение по иск за вземане от акт за начет, тъй като в него липсвали ясна правна квалификация и индивидуализация на спорното право. Върховният касационен съд не се съгласява с този извод, отменя акта на въззивния съд и връща делото за ново разглеждане. Върховните съдии приемат, че волята на първата инстанция е била ясна и липсата на изрична правна квалификация не прави решението нищожно.

Какво приема съдът

Съдебното решение е нищожно само при абсолютна неразбираемост на волята на съда, която не може да се изведе дори чрез тълкуване или поправка; ако волята е установима, решението може да е неправилно или необосновано, но не и нищожно.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

нищожно съдебно решениенеразбираемост на волятаправна квалификацияакт за начетустановителен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 68

гр.София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 5304 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ чрез гл. юрисконсулт М. Д. срещу решение № 261117/31.08.2023 г. по в.гр.д.№ 5287/2021 г. на Софийски градски съд, с което се прогласява за нищожно решение № 20006678/11.01.2021г. по гр.д.№ 2924/2017 г. на Софийски районен съд, в което се признава за установено, че М. В. М. дължи на СДВР сумите 33 039,82 лева, установени с акт за начет рег.№ 8121р-25912/23.06.2015 г. на СДВР, вкл. със законната лихва, на основание чл.26 ЗДФИ, в размер на 5480,96 лева, за периода от 05.11.2013г. до 23.06.2015г., както и законна лихва след тази дата до окончателно възстановяване на сумата, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 47337/2015 г. на Софийски районен съд, 38 състав и са присъдени разноски. С въззивното решение делото е върнато за ново разглеждане от състав на Софийски районен съд.

Касационно обжалване е допуснато по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „Кои пороци на съдебното решение обосновават неговата нищожност?“

Отговор на повдигнатия въпрос се дава последователно в практиката на Върховния касационен съд, формирана с Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълк.дело № 1/2011 г., ОСГТК, решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 1790/2009 г., I г.о., решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 13.21/2018 г., ІV г.о., решение № 209 от 14.12.2023 г. по гр.д.№ 746/2023 г., ІV г.о. и др., в които се приема, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя цитираната съдебна практика и приема в обобщение, че решението на съда е нищожно, когато е постановено от ненадлежен съдебен състав, извън рамките на неговата правораздавателна власт и компетентност или поради абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена по тълкувателен път или чрез поправяне на съдебния акт.

С оглед дадения отговор на въпроса, доводите за необоснованост на преценката за нищожност на постановеното първоинстанционно решение са основателни. За да постанови решението, въззивният съд правилно е приел, че са предявени искове от СДВР против М. В. М., на основание чл.422 ГПК, вр.с.чл.21, ал.1, т.2 и чл.26 ЗДФИ, за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 47337/2015 г. на Софийски районен съд, 38 състав и са присъдени разноски по делото. Правилно също така съдът е установил, че вземанията на ищеца произтичат от акт за начет с рег.№ 8121р-25912/23.06.2015 г. на инспектори от МВР, които са констатирали липси на стойност 33 039,82 лева, за която ответникът носи пълна имуществена отговорност. Според мотивите на въззивния съд, обаче, решението на първоинстанционния съд е нищожно поради липса на разбираемо изразена воля по предмета на делото, тъй като както в мотивите, така и в диспозитива на решението не се съдържа нито правна квалификация на предявения иск, нито индивидуализация на спорното материално право, а този порок не може да се отстрани от въззивния съд.

Тези съображения не могат да бъдат споделени. Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от решаващия състав на съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. От данните по делото в случая е видно, че съдът е сезиран с иск за съществуване на вземане въз основа на документ /акт за начет/, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, след направено в срок възражение от длъжника. В решението си, първоинстанционният съд приема, че установителният иск по чл.422, вр.чл.415 ГПК е процесуално допустим и за ищеца е налице правен интерес да установи вземането си, произтичащо от акта за начет. При обсъждане на становищата и събраните доказателства, решаващият състав достигнал до извод за основателност на предявения иск и го е уважил, като е присъдил в тежест на ответника сторените разноски, Според въззивния съд, в първоинстанционното решение липсва разбираемо изразена воля по предмета на делото, тъй като съдът не е определил правната квалификация на иска и претендираното от ищеца право, от което произтича вземането, чието съществуване се иска да бъде установено, поради което е нищожно.

Крайните изводи на въззивния съд са в противоречие със съдебната практика на ВКС и дадения отговор на повдигнатия въпрос, че само когато е абсолютно неразбираема волята на съда е налице нищожност на съдебното решение. В решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 1321/2018 г. на ВКС, ІV г.о., е изяснено, че когато волята на решаващия съдебен състав е ясна или установима, т.е. може да бъде изведена по тълкувателен път или чрез поправяне на съдебния акт, решението е неправилно, а не нищожно. Ако неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, то тогава е налице необоснованост на решението. Първоинстанционният съд в случая е постановил решение в съответствие с изискванията на процесуалния закон и съдопроизводствените правила, а от съдържанието на мотивите не се установява особено съществен порок, който да обоснове нищожност поради абсолютната неразбираемост на волята на съда.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 261117 от 31.08.2023 г. по в.гр.д.№ 5287/2021 г. на Софийски градски съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.