Отмяна на осъждане за убийство по непредпазливост заради противоречия в мотивите

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по непредпазливост * нарушено право на защита * непредявено по надлежния ред обвинение * бланкетна норма

Р Е Ш Е Н И Е

№ 173

Гр.София, 18.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и

в присъствието на прокурора Р.СЛАВОВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 880/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс.С. З. Б., чрез защитника му адв.К. Д. срещу присъда № 12 от 05.05.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 3 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 289/23г. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и3 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, тъй като не са налице обективните и субективни признаци на деянието по чл.122 НК, че незаконосъобразно е отказано приложението на чл.16 НК, както и че поведението на подсъдимия не е било в нарушение на посочените в нормативните актове разпоредби. Нарушения на процесуалните правила се търсят в аналитичната дейност на съда по изложените вече въпроси, както и в липсата на последователни и безпротиворечиви мотиви. Твърди се, че е нарушено правото на защитата на подсъдимия, след като е осъден по непредявено обвинение. Несправедливостта на наказанието се обосновава с незаконосъобразното осъждане на подсъдимия. Постъпило е допълнение към касационната жалба, в което се уточняват вече направените оплаквания.

В съдебното заседание защитата поддържа направените в жалбата оплаквания. Развива тезата, че подсъдимият е изпълнявал неправомерна служебна заповед. Акцентира и на направената от въззивния съд промяна във фактическата обстановка, при която е осъществено деянието, интерпретирана от защитата, като извършена в нарушение на процесуалните правила и нарушаваща правата на подсъдимия. Излага аргументи и във връзка с твърденията за явна несправедливост на наказанието.

Подсъдимият Б. заявява, че поддържа доводите на защитника си.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци – адв.А., оспорва касационната жалба на подсъдимия. Не споделя възраженията за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна, законосъобразна и справедлива.

Частните обвинители и граждански ищци О. С. и Б. С. са солидарни със становището на повереника си.

Представителят на Върховна прокуратура заявява, че касационната жалба е неоснователна. Не намира за оправдани твърденията на защитата за допуснати при постановяване на присъдата съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Пледира за оставянето на въззивната присъда в сила .

С последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда от № 902265 от 05.12.2022 г. по НОХД № 517/2019 г. на Окръжен съд -Благоевград, подс. С. З. Б. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1 НК, на основание чл.16 НК.

По повод постъпил протест и жалба на частните обвинители, е била инициирана въззивна проверка на първоинстанционната присъда. С присъда № 12 от 05.05.2023г. на Софийски апелативен съд, НО, 3 състав, съдебният акт на първата инстанция е бил отменен, като вместо него апелативният съд е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия С. Б. за виновен в това, че на 14.11.2017 г. около 16:30 ч. в рудник „О.“, находящ се в землището на гр. С., област Благоевград, в качеството си на „машинист локомотив мини“ в участък „Рудничен транспорт“, предприемайки извършване на маневрени действия не е спазил всички мерки за безопасност и здраве при работа - не е пуснал бариерите и не е поставил спирачките на релсите, и не се е погрижил разумно за безопасността и здравето на движещия се в същото време по Уклон 002 С. С. , засегнат от пропуските на Б. при работата му, нарушил чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд / Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му/ вр. чл. 18, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините, при което причинил по непредпазливост смъртта на С. С., поради което и на основание чл. 122, ал. 1 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за девет месеца, като на основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен, в това при извършване на престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК да е нарушил и дадени му от работодателя инструкции, поради което е оправдан за нарушение на съответната част от разпоредбата на чл.33 ЗЗБУТ

Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.123, ал.1 НК с уточнение, че оправдаването се отнася до вмененото нарушаване на задължения произтичащи от т. IV.13 от Инструкция за безопасна работа на Уклон 002 при доставка на материали на тавербан 21 и обмен на вагони по хоризонта 0, утвърдена от управителя на „П. О.“ЕООД.

На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци О. С., Б. С. и П. С. обезщетения за причинените им от престъплението неимуществени вреди, в размер съответно на 100000лв., 75000лв. и 75000лв., като исковете им са отхвърлени до пълно предявените размери от 200000лв. и 150000лв. като неоснователни.

Съдът се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото.

Касационната жалба е основателна макар и не във връзка с всички релевирани доводи.

Приоритетно ще бъдат разгледани възраженията, обуславящи касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, тъй като отговорите на поставените от защитата въпроси имат определящо значение по отношение на останалите възражения-за нарушения на материалния закони и за явна несправедливост на наказанието.

Касаторът счита, че оправдаването на подс. Б. по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК и признаването му за виновен в осъществяване на престъпление по чл.122 НК е нарушило правото му на защита, тъй като подсъдимият е осъден по непредявено обвинение и въз основа на новоприети факти, невключени в обвинителния акт. В първата си част, упрекът е неоснователен, доколкото въззивният съд е реализирал правомощията си по чл.336, ал.1,т.2 НПК. Осъществявайки контрол по отношение на първоинстанционния акт, с всички процесуални възможности на инстанция по фактите и правото, след като е отменил оправдателната първоинстанционна присъда, е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.122 НК, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление. Тези действия са процесуално допустими и въззивният съд не е превишил правата си. Въпросът, който защитата също поставя на обсъждане , е доколко те са осъществени законосъобразно и доводи относно последното, касационната инстанция ще изложи по-долу.

Втората част на възражението включва твърдения, за нарушено право на защита, тъй като обвинението, по което е осъден подсъдимият включва факти, които не са му били известни- възприет е механизъм на деянието различен от този в обвинителния акт. Твърдението на защитата е вярно, доколкото държавното обвинението е посочило във внесения обвинителен акт, че подсъдимият без да постави бариерата и спирачката на релсите започнал да дърпа вагона с посока „пълен гараж“ на горна стъпка на Уклон 002, но усилията му се оказали недостатъчни сам да преодолее съпротивлението при движението на вагонетката, заради кривина на релсовия път и наклона, поради което вагонетката се върнала в посока Уклон 002, преодолял гърбицата и безконтролно тръгнала по наклона. За разлика от това, въззивният съд е приел, че подсъдимият не е оказвал въздействие по отношение на вагонетката, не я е бутал, а подготвяйки се да извърши това, при вдигнати бариери и без поставен стопер, откачил хаспелното въже, при което вагонетката безконтролно тръгнала, набирайки инерция.

Направеното изменение относно механизма на осъществяване на деянието не може да се интерпретира в желаната от касатора светлината на съществено процесуално нарушение отразило се в негативен план на правото на защита на подсъдимия, тъй като съдът не е включил във фактическата рамка на обвинението нови, неизвестни за подсъдимия факти. Извършените от подс.Б. действия на хаспелната площадка, включително откачането на хаспелното въже, са намерили място в обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите са му били известни и той е имал възможност да гради защитната си теза и спрямо тях.

Съществено място в жалбата на касатора заемат възраженията срещу правните изводи на въззивния съд , мотивирали осъждането на подсъдимия за деяние по чл.122 НК. Те се отнасят към качеството на мотивите, обективирали волята на съда да постанови своя акт и са относими към оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Преди да се произнесе по конкретиката на направените възражения касационният съд намира за нужно да направи следните уточнения.

За съставомерността на деянието по чл.123 НК от обективна страна е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: деецът да упражнява правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност и най - вече - да съществува пряка и непосредствена причинна връзка между действията и/или бездействията на извършителя и настъпилия обществено опасен резултат - в случая смъртта на пострадалия.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК е бланкетна. Съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни правни норми или дори нарушения на изискванията на ненормативен акт /заповед, длъжностна характеристика и др./, стига в нормативен такъв да бъде предвидено задължение за спазването му. Съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 123 от НК не може да се запълни от норми, формулиращи общи принципи и такива, не конкретизиращи съответното правило за поведение.

Спазвайки тези изисквания, Софийският апелативен съд законосъобразно е приел, че в конкретния случай, не са изпълнени законовите изисквания, за да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за извършване на престъпление по чл.123 НК. И макар подс.Б. да е бил оправдан от първия съд, който е приел наличието на изключващи вината обстоятелства по чл.16 НК, въззивната инстанция е изложила свои, различни от аргументите на първия съд мотиви, касаещи обективна и субективна несъставомерност на деянието.

Безспорно е било установено професионалното качество на подсъдимия и дейността, която е извършвал на инкриминираната дата. Упрекът на касатора, че съдът не е разграничил или е направил грешни изводи, за спецификите на длъжностите „машинист локомотив мини“, какъвто е бил подсъдимия и „хаспелист“ - длъжност, която не е имал професионална компетентност да упражнява, но му е било възложено да извършва, не е основателен. Пределно ясно апелативната инстанция е мотивирала извода, че подсъдимият е имал професионална квалификация на машинист / или трамвайджия/ и тя е различна от тази на хаспелиста. Въпреки липсата на квалификация, по силата на издадена устна заповед, подс.Б. е бил изпратен на работа на хаспелната площадка / горна стъпка/, която е хоризонталната част, от която започва Уклон 002 / наклонена част на минна галерия/. Разсъжденията на въззивния съд по повод професионалните му задължения са намерили отражение и в последващите правни аргументи, довели до оправдаването на подс.Б. по първоначално повдигнатото обвинение за нарушаване разпоредбите на т.IV.13 от Инструкция за безопасна работа на Уклон 002 при доставка на материали на тавербан 21 и обмен на вагони по хоризонта 0, утвърдена от управителя на „П. О.“ЕООД, с аргументи един, от които е, че Инструкцията е относима към работата на хаспелист, а подсъдимият не е имал тази квалификация и не е заем подобна длъжност.

И двете дейности- на хаспелист и машинист на локомотив мини, са правно регламентирани , източник на повишена опасност, което налага необходимостта държавното обвинение да очертае точно допуснатите нарушения на правилата, относими към упражняването на дейността, довели до причиняване на противоправния резултат. Въззивният съд не е открил в настоящото обвинение тази конкретика и законосъобразно е приел, че посочените от прокуратурата задължения на подсъдимия, произтичащи от разпоредбите на чл.33 ЗББУТ и Наредба 9/97г. не могат да изпълнят с нужното съдържание бланкета на правната норма. Като краен резултат това е обективирано с оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.123, ал.1 НК. Срещу това действие на въззивния съд не е депозиран касационен протест или жалба на частното обвинение, породи което и касационният съд не дължи излагането на други правни съображения, най-малко защото това е в полза на подсъдимия и сезиращият настоящата инстанция документ е единствено негова жалба.

Същевременно избраният от въззивния съд подход при формулиране на елементите от състава на престъплението по чл.122 НК, не поставя разграничение между обективните и субективни признаци на съставите по чл.122 НК и чл.123 НК. За това и възраженията на касатора, че осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.122 НК, е станало в нарушение на процесуалните правила имат своя резон.

За разлика от бланкетния характер на чл.123 НК, разпоредбата на чл.122 НК не препраща към други норми, извън наказателното право. Въпреки това, въззивният съд е формулирал присъдата си посочвайки, че подсъдимият, в качеството си на машинист локомотив мини, в посочения минен участък, на инкриминираната дата, предприел извършване на маневрени действия / подаване на вагони към пълен и празен гараж на Уклон 002, горна стъпка, като преди това не е спазил всички мерки за безопасност и здраве при работа- не е пуснал бариерите и не е поставил спирачката на релсите, и не се е погрижил разумно за безопасността и здравето на движещия се по същото време по Уклон 002 С. С., като така е нарушил чл.33 ЗЗБУТ, вр. чл.18, т.1 и 2 от Наредба № 9/97г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на безопасността и опазване здравето на работещите в мините и по непредпазливост е причинил смъртта на С. С..

Така апелативната инстанция се е отнесла към нормата на чл.122 НК като към бланкетен състав и е направила опит да запълни съдържанието й с норми, които в мотивите си е преценила като общи и неконтретни, неотносими към професионалните задължения на подсъдимия. Приложеният подход е довел до липсата на последователност и взаимовръзка между диспозитива и мотивите към присъдата, непоследователност на правната аргументация и прави основателно възражението на касатора за неяснота във волята на съда при направеното преквалифициране, заявено като самостоятелно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Начинът, по който това е сторено разкрива вътрешна противоречивост, установяваща отклонение от процесуалните изисквания, на които се подчинява процеса на формиране на вътрешното убеждение.

Противоречието между посочените с присъдата задължения произтичащи от трудовото законодателство, които подсъдимият не е изпълнил, същевременно оправдаването му по първоначално повдигнатото обвинение по чл.123 НК и възприетите за установи факти, относими към механизма на осъществяване на деянието, не дават възможност да се проследи волята на въззивната инстанция, относно приложението на материалния закон.

В подкрепа на изложените доводи би могло да се посочи частта от мотивите към въззивната присъда / ст.32/, в които е прието, че с оглед техническите параметри на вагонетките, маневрата по преместването им от един в друг гараж, на горна стъпка на Уклон 002, не е било възможно при спуснати две бариери- хоризонтална и вертикала. Въпреки това, в присъдата са визирани задължения за подсъдимия да извърши въпросните маневри при спуснати бариери, които той не е изпълнил. Правдиви са и доводите на касатора, че наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана с оглед длъжностното му качество- машинист локомотив мини, при условие, че е прието за установено, че въпросния ден той не е изпълнявал такива задължения.

Без да отрича принципната възможност първоначалното обвинение да се промени и съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на по-леко наказуемо престъпление, това трябва да стане при съблюдаване на процесуалните изисквания, относими към допустимото изменение на обстоятелствата очертаващи обвинението, като не отпада задължението на съда да формулира ясно присъдата си, която да не противоречи на мотивите към нея.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила водят до отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При второто разглеждане на делото от апелативната инстанция, същата трябва да съобрази правомощията си с липсата на касационен протест и жалба на частните обвинители по повод оправдаването на подсъдимия по чл.123 НК.

Отбелязаните пропуски, обуславящи процесуалната съдба на делото, водят до отпадане на задължението на настоящата инстанция да се произнесе по възраженията за нарушения на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Тези въпроси ще са предмет на обсъждане при новото разглеждане на делото, включително доводите на касатора относно приложението на чл.16 НК.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия Б. за основателна .

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3, вр. чл.354, ал.1,т.5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 12 от 05.05.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 3 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 289/23г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: