Осъждане за наркотици и изисквания към прочетени показания

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * маловажен случай * съществено нарушение на процесуални правила, което не налага връщане на делото за ново разглеждане * отмяна на въззивно решение поради допуснати нарушения на правилата за доказване

6
Р Е Ш Е Н И Е

№. 10

Гр. София, 08 януари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1028/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. С. С., защитник на подс. Р. А. П. против решение № 106/18. 09. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 178/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като първото от тях е отнесено към осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а второто – към това за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. В подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон са изтъкнати доводи, свързани от една страна с количеството, стойността и активния компонент на държаните от подсъдимия наркотични вещества, които според защитника са предназначени за еднократна употреба, а от друга – с данните за личността на дееца. Предвид тези съображения защитникът настоява съдебният акт да бъде изменен, като деянието бъде преквалифицирано от такова по чл. 354а, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК касае доказателствения анализ на въззивния съд, като се поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК, тъй като изводите, че Р. П. е продал на свид. К. инкриминирания наркотик, се основават на свидетелски показания пред разследващ орган, които са били приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, а освен това съдът не е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в свидетелските показания. В тази част искането на защитата е за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.

Подс. Р. П., редовно призован, не участва в касационното производство и не изразява лично или чрез защитник становището си по основателността на жалбата и законосъобразността на въззивното решение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати претендираните нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 9/29. 03. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 738/2022 год., Окръжният съд – Русе е признал подс. Р. А. П. за виновен в това, че в периода 11. 03. 2021 год. – 13. 03. 2021 год. в [населено място] при условията на продължавано престъпление държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества – марихуана с общо нетно тегло 1,9523 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,4 % и 10,6%, на стойност 11,71 лева и метамфетамин с нетно тегло 0,07 гр. на стойност 1,75 лева, всичко на стойност 13,46 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 19. 05. 2021 год. в [населено място] без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество марихуана с нето тегло 0,5564 гр. със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 8,1%, на стойност 3,34 лева, като го продал на К. К., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 пр. 5 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като към което е присъединено и наказанието глоба от пет хиляди лева.

На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, произнесъл се е и по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 106/18. 09. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 178/2023 год. на Великотърновския апелативен съд е изменен в санкционната му част, като наказанието, наложено за престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НК в размер на шест месеца лишаване от свобода и глоба от хиляда лева; наказанието за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 от НК определено по чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК на една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди и петстотин лева.

Присъдата е изменена и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, като е намален размерът на определеното общо наказание лишаване от свобода от две години на една година и на глобата от пет хиляди лева на две хиляди и петстотин лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Досежно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

В тази ѝ част касационната жалба е неоснователна.

Непредубеденият прочит на материалите по делото не дава основание да бъде възприета тезата на защитата за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление като преквалифицира извършеното от подсъдимия от такова по 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За да бъде квалифицирано едно деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, е необходимо то да разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Касационната инстанция е имала повод да отбележи в Р. № 173/2020 год. по к. н. д. № 870/2020 год. на II н. о. и Р. № 122/2019 год. по к. н. д. № 521/2019 год. на III н. о., че преценката за наличието или отсъствието на маловажен случай се извършва въз основа на всички факти по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Единствено след пълноценен и всеобхватен анализ може да се достигне до законосъобразно заключение дали конкретно извършеното престъпление разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други извършени престъпления от същия вид. Следвайки този подход, настоящият съдебен състав отчита, че в коментирания казус стойността на инкриминираните наркотични вещества не е значителна. Вярно е също така, че Р. П. не е осъждан, трудово ангажиран е и е предал доброволно предмета на престъплението, но макар да са смекчаващи обстоятелства, те не са единствените, имащи отношение към правната квалификация на деянието. Те не могат да бъдат противопоставени успешно на редица други фактически данни, очертаващи значителна обществена опасност на деянието и препятстващи преквалификацията му по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Както правилно са посочили инстанциите по фактите, касае се за продължавано престъпление, чиито отделни епизоди са извършени в рамките само на три дни – между единадесети и тринадесети март 2021 год. Предмет на престъплението са две високорискови наркотични вещества с различно въздействие и дългосрочен ефект върху човешкия организъм. При това концентрацията на активен компонент в марихуаната и в двата дни надхвърля 10 % и съвсем не е толкова незначителна, колкото твърди защитата. Същото се отнася и за количеството на наркотичните вещества и по-специално на марихуаната, която е почти два грама, а част от нея е била свита на цигара и подготвена за непосредствена употреба. Именно последното обстоятелство опровергава доводите на касатора, че наркотикът е бил предназначен за еднократна употреба. Най-сетне, но не и по важност, не следва да бъде подминавано и обстоятелството, че наркотиците са били съхранявани от подсъдимия на различни места – на 11. 03. 2021 год. в дома му, а два дни по-късно в управлявания от него лек автомобил.

Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства не позволява да се приеме, че извършеното от Р. П. се отличава значително от останалите случаи на посегателство по чл. 354а, ал. 3 от НК и засяга несъществено защитените обществени отношения. Напротив, и като начин на извършване, и като последици деянието следва да бъде преценено като типично и обичайно. Материалният закон е приложен правилно и тъй като не са налице предпоставките касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, в тази му част въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Досежно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 от НК:

Недоволството на защитата срещу тази част на проверявания съдебен акт е концентрирано върху извършения от Великотърновския апелативен съд доказателствен анализ, а доводите в жалбата не са лишени от основание.

За да приеме, че е установено по несъмнен и категоричен начин, че именно подс. Р. П. е продал на свид. К. К. намереното в последния наркотично вещество, долустоящата инстанция се е позовала на показанията на самия К. от досъдебното производство, като е намерила, че те се подкрепят от заявеното от свидетелите О. И., Т. Г., В. И. и В. М. в подготвителната фаза на наказателния процес.

Безспорно суверенно право на съдилищата по фактите е не само да кредитират един или друг доказателствен източник, но и да приемат за доказани или не дадени правно значими обстоятелства. Изводите им в тази насока обаче не бива да са произволни, а следва да се основават на заложените в процесуалния закон условия за допустимост и годност на доказателствата и доказателствените средства, за достатъчността им, за възможността или невъзможността определено доказателствено средство да послужи като единствена доказателствена основа за евентуална осъдителна присъда. В настоящия казус контролираната инстанция се е дистанцирала именно от последното изискване.

Съгласно чл. 281, ал. 8 от НПК осъдителната присъда не може да се основава само на показания от досъдебното производство, прочетени по реда на ал. 4. Цитираното ограничение не е въведено самоцелно от законодателя. То съставлява гаранция, че подсъдимият няма да бъде признат за виновен единствено въз основа на доказателства, в чието събиране не е могъл да участва поради спецификите на досъдебната фаза. Ето защо съдът бил длъжен да извърши внимателна преценка на първо място какво е било основанието за прочитане на показанията на посочените свидетели – дали те са депозирани пред съдия или не, а във втория случай налице ли е било съгласие на подсъдимия и защитника му за тяхното включване в доказателствената съвкупност. В зависимост от отговорите на тези въпроси вторият етап от доказателствения анализ е следвало да включва констатация съществуват ли други доказателства, извън прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК свидетелски показания, които да ги подкрепят, съответно какви по естеството си са те и какво е съдържанието им. В тази връзка от изключителна важност е било да се установи налични ли са по делото свидетели очевидци на твърдяната от държавното обвинение продажба на инкриминираното наркотично вещество и кое е лицето, разпространило същото на свид. К.. Наред с това апелативният съд задължително е следвало да даде отговор на въпроса дали след приобщаване на показанията от досъдебното производство свидетелите са се дистанцирали от тях и по какви съображения или напротив, са заявили, че ги поддържат.

Като не е изследвал всички тези обстоятелства апелативният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното му убеждение. Тъй като те не могат да бъдат отстранени от касационната инстанция, въззивният съдебен акт следва да бъде отменен в частта, с която е намалено наказанието на подс. Р. А. П., наложено с първоинстанционната присъда за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 от НК и е потвърдено осъждането му за това престъпление. Логична последица от частичната отмяна на решението за едно от двете престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, е и отмяната му в частта, с която изменена първоинстанционната присъда относно приложението на чл. 23 от НК и е намален размерът на наложеното най-тежко наказание. В тези части делото следва да бъде върнато на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 106/18. 09. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 178/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, както следва:

- В ЧАСТТА МУ , с която е намалено наказанието на подс. Р. А. П., наложено с присъда № 9/29. 03. 2023 год. по н. о. х. д. № 738/2022 год. на Окръжен съд – Русе за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 от НК;

- В ЧАСТТА МУ , с която е потвърдено осъждането на подсъдимия за това престъпление;

- В ЧАСТТА МУ , с която изменена първоинстанционната присъда относно приложението на чл. 23 от НК и е намален размерът на наложеното най-тежко наказание.

ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане в отменените му части от стадия на съдебното заседание.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.