Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2023

Определяне на общ вместо строг режим на изтърпяване на наказанието

Върховен касационен съд · 07 Октомври 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Главният прокурор иска възобновяване на дело, по което е одобрено споразумение за лишаване от свобода с първоначален „общ“ режим, твърдейки, че законът изисква „строг“ режим. Върховният касационен съд отхвърля искането. Съдът приема, че законът изрично позволява определянето на по-лек режим, когато деецът не е с висока степен на обществена опасност.

Какво приема съдът

Съдът, одобряващ споразумението, има законовата възможност да определи „общ“ вместо „строг“ режим за изтърпяване на наказанието, ако прецени, че осъденият не разкрива висока степен на обществена опасност.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

възобновяване на наказателно делоспоразумениепървоначален режимобщ режимстрог режимобществена опасност

Текстът на акта

Ключови фрази

Производства по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК * Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * неоснователност на искане за възобновяване * Определяне на първоначален режим на изтърпяване на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
гр. София, 26 октомври 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Росица Славова изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 603/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 2202/ 2023 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. В искането се твърди, че при постановяване на последното са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - чл. 57, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС, като неправилно е одобрено споразумението в частта, с която е определен режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – „общ“ вместо „строг“.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането и пледира за неговото уважаване.

Защитникът на осъдения Д. Я. Б. изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Същият сочи, че СГС е определил „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като е преценил, че осъденият е с ниска степен на обществена опасност, с оглед младата му възраст, трудовата му ангажираност, критичното му отношение към извършено и желанието му да се поправи.

Осъденият Д. Я. Б. моли съда да не уважава искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и съображенията, изложени в искането за възобновяване, както и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е внесено в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал.1 от НПК, от оправомощен орган и по отношение на съдебен акт, от категорията на посочените в чл. 419 от НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.

От събраните по делото материали се установява, че с определение от 26.04.2023 г. е одобрено споразумение за решаване на н.о.х.д. № 2202/2023 г. по описа на Софийски градски съд, по силата на което подсъдимият Д. Я. Б. е признат за виновен и на основание чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4, алт.1 и пр.5, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. Одобрено е споразумението и в частта, с която е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и относно приложението на чл. 59 от НК, чл. 354а, ал. 6 от НК и чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК.

С протоколно определение от същата дата, по същото дело, СГС на основание чл. 383, ал.3, вр. с чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК и чл. 68, ал.1 от НК е привел в изпълнение наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено по силата на споразумение, одобрено на 19.08.2022 г. по н.о.х.д. № 2847/2022 г. по описа на СГС, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от четири години, като е определил на основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим на изтърпяване на санкцията. |

При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че СГС не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, както се твърди в искането за възобновяване.

Действително, осъденият Д. Б. е осъществил деянието по н.о.х.д. № 2202/2023 г. в изпитателния срок, определен по силата на одобреното споразумение по н.о.х.д. № 2847/2022 г. В този смисъл по отношение на наказанието по н.о.х.д. № 2202/2023 г. е била налице хипотезата на чл. 57, ал.1, т. 2, , б. „в“ от ЗИНЗС, с оглед на което е следвало да бъде определен първоначален „строг“ режим за неговото изтърпяване. Нормата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС обаче дава възможност да бъде определен „общ“ режим и в случаите на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Несъмнено, преценката за това е предоставена на съда, който одобрява споразумението – чл. 381, ал.5, т. 3 от НПК.

Видно от отразеното в съдебния протокол от проведеното на 26.04.2023 г. съдебно заседание по н.о.х.д. № 2202/23 г. /л. 24 от делото/, в което е одобрено споразумението и е постановено определението по чл. 68, ал.1 от НК, СГС е преценил, че и за приведеното в изпълнение наказание следва да се определи „общ“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, тъй като подс. Б. не е с висока степен на обществена опасност, с оглед младата му възраст, че е семеен и работи. Изложените мотиви при произнасянето по реда на чл. 68, ал.1 от НК, дават възможност да се разбере каква е била действителната воля на решаващия съд, а именно, че същата преценка е направил и при определяне на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по одобреното от него споразумение, като е реализирал предоставеното му от чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС правомощие.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат възобновяване на производството по делото, поради което направеното в този смисъл искане следва да бъде оставено без уважение.

Предвид посочените съображения и на основание чл. 426, вр. с чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 2202/2023 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на определението, с което е одобрено споразумението за неговото решаване.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.