Оправдаване за съставяне на неистински документ поради недоказаност

Текстът на акта

Ключови фрази

Съставяне или преправяне на документ от длъжностно лице * неоснователност на касационен протест * недоказаност на обвинението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

Гр. София, 10 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА БОНКА ЯНКОВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Г. Стоянова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 134/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура против присъда № 162/05. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4018/2022 год. по описа на Софийски градски съд (СГС).

С протеста и двете допълнения към него са релевирани доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като освен това се съдържат и твърдения за необоснованост на проверявания съдебен акт. Поддържа се, че събраните по делото доказателства не са обсъдени обективно и изчерпателно, както и че са игнорирани заключенията на изготвените по делото експертизи, установяващи, че подписът върху инкриминирания документ е положен от подсъдимия и е невъзможно пренасянето му от друг документ поради това, че подписването му е извършено в електронна среда. Изразява се и несъгласие с предложената от съда алтернативна аргументация за квалификация на деянието като маловажен случай. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира за законосъобразни изводите на СГС, че случаят е маловажен и тъй като абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла, пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимия противопоставя доводи за неоснователност на протеста. Намира, че не са налице изтъкнатите в него касационни основания и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Подс. В. А. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли протестът да бъде оставен без уважение, а въззивният съдебен акт да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК съобрази следното:

С присъда от 01. 09. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 186/2021 год., Софийски районен съд е признал подс. В. З. А. за виновен в това, че на 25. 02. 2016 год. в [населено място], [улица], /мол/, в магазин на „фирма“, като длъжностно лице – сътрудник продажби, съставил неистински частен документ – допълнително споразумение № 830701726925022016 - 36350084/25. 02. 2016 год., на който придал вид, че е писмено изявление на Р. С. Н. и го употребил в базата данни на/фирма/,за да докаже, че съществува правно отношение между/фирма/ и Р. Н. въз основа на това допълнително споразумение, поради което на основание чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с присъда № 162/05. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4018/2022 год. по описа на СГС, е отменен и В. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Доколкото немалка част от доводите на държавното обвинение се отнасят до обосноваността на въззивната присъда, следва да се припомни, че фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационният съд е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното ѝ убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Единственото изключение от това принципно положение е предвидено в чл. 354, ал. 5 от НПК, но разглежданият казус безспорно не попада в тази хипотеза.

Непредубеденият прочит на мотивите към проверявания съдебен акт не дава основание за извод, че СГС се е дистанцирал от процесуалните изисквания за анализ и оценка на доказателствената съвкупност.

На първо място въззивната инстанция е проявила дължимата процесуална активност и е проверила обясненията на подсъдимия за това, че с оглед подаденото от него предизвестие за напускане той е нямал финансов мотив да извърши деянието. В тази връзка делото с било попълнено с доказателства, касаещи установения ред в дружеството-работодател за изплащане на бонуси към основното трудово възнаграждение, като въз основа на получените справки е установено както че от момента на подаването му до момента на прекратяване на трудовия договор допълнително възнаграждение не се дължи на лицата, депозирали предизвестие за напускане, така и че считано от 12. 02. 2016 год. А. е попадал в тази категория, поради което за инкриминирания период не му е изплатен бонус. Това обстоятелство е било обсъдено в светлината на заявеното от свид. А. Т. за създадена порочна практика всички в даден търговски обект на „фирма“ да знаят паролите и потребителските имена на колегите си и да влизат в системата от тяхно име, както и да копират подписите им от други документи. Тези обстоятелства в крайна сметка не са били отречени от свид. М. А., който през инкриминирания период е работил заедно с подсъдимия в търговския обект в /мол/. Показанията на последния са били от съществено значение не само с оглед посоченото от него за съществуващи компютърни програми, даващи възможност за копиране на изображения, но и предвид твърденията му, че през м. февруари 2016 год. подсъдимият не е молил никого от колегите си да обслужи техни клиенти, за да достигне определен брой сключени договори за текущия месец. Следва изрично да се подчертае, че както информацията, съдържаща се в справката от „фирма“, така и твърденията на свидетелите А. и Т. са били интерпретирани съобразно действителните им смисъл и съдържание без да им се придава значение, каквото те изначално не притежават.

Дължимото внимание е било отделено и на заключенията на приетите по делото графически и технически експертизи. Същите са били обект на задълбочен анализ както поотделно, така и в светлината на показанията на разпитаните свидетели. Отчетено е, че както единичната, така и тройната графическа експертиза са изследвали единствено представеното от „фирма“ копие от инкриминирания договор, поради което макар вещите лица да са установили, че подписите в изследваните от тях графи на документа принадлежат на подсъдимия, не са могли да посочат дали те са положени директно от него или са пренесени от друг документ чрез техническо средство или специален софтуер. Обсъдено е било и заключението на техническата експертиза, изготвено от експерта А. А., като е съобразено, че той е изследвал не инкриминирания договор, до който не му е предоставен достъп, а системата за електронно оформяне на документи на „фирма“ посредством устройство „WACOM“, като в зависимост от начина на полагане на подписа – през устройството или на хартиен носител, е установена и възможност за промяна на изображенията и копиране на такива от други документи. Съвкупният анализ на всички тези обстоятелства логично е довел и до извод за недоказаност на обвинението по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, а като последица от това – и до отсъствие на претендираните от държавното обвинение съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на контролираната инстанция.

Що се отнася до възражението на прокурора, изготвил касационния протест, за незаконосъобразност на изводите, че деянието представлява маловажен случай, следва да се отбележи, че СГС е изтъкнал подобни аргументи единствено за пълнота на изложението. Те обаче съвсем не са били водещи за взетото решение по съществото на делото и тъй като основните съображения за недоказаност на обвинението са основани на надлежен доказателствен анализ, е безпредметно да се обсъжда в принципен план дали ако бяха събрани достатъчно доказателства за авторството на деянието, правната квалификация на извършеното би била по основния или по привилегирования състав на чл. 310 вр. чл. 309 от НК.

С оглед изложеното и след като не констатира наличието на твърдените от държавното обвинение основания за отмяна на въззивния съдебен акт касационната инстанция намира, че същият следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 162/05. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 4018/2022 год. по описа на Софийски градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.