Осъждане за избягване на данъчни задължения чрез фиктивни сделки

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 321

Гр.София, 07.07.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар Г.ИВАНОВА

в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 400/2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подс. А. Г. Г., подадена чрез защитника му адв. Г. К., срещу въззивно решение № 49 от 20.03.2026г. постановено по ВНОХД № 332/2025г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив.

В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 НПК. Твърди се, че апелативният съд е постановил своя съдебен акт при съществени нарушения на процесуалните правила ограничили правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в липса на мотиви, както и неясни и непълни такива. Посочва се, че отсъства единство между обстоятелствена част и диспозитива на съдебните актове, оспорва се и процесуалната допустимост на част от писмените доказателства. Защитникът счита, че така се е достигнало и до неправилното приложение на материалния закон и осъждане на подсъдимия. Желае въззивното решение и първоинстанционната присъда да се отменят изцяло, подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Г.- адв. К. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения, като акцентира на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че инкриминираните фактурирани сделки са били реални, че осъщественият от въззивния съд доказателствен анализ не съответства на фактическата обстановка и правната квалификация.

Подсъдимият Г. поддържа аргументите на защитника си. Счита, че свидетелските показания и писмените доказателства, установяват с достатъчна категоричност, че вписаните в дневниците за покупки и справките- декларации по ДСС сделки са били реални.

Гражданският ищец Министерство на финансите, като представител на държавата, не изпраща представител. Депозира становище, с което оспорва касационната жалба и излага доводи в подкрепа на приетите във въззивното решение фактически и прави изводи.

Представителят на Върховната прокуратура намира жалбата за неоснователна. Не споделя аргументите на защитата за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Подчертава, че с нужната категоричност и въз основа на законосъобразен анализ на доказателствата, съдебните инстанции са установили нереалността на сделките, сключени между свързани лица. Представителят на държавното обвинение подчертава, че апелативната инстанция е дала подробни отговори на направените възражения от страна на защитата, като е изложила и мотиви относно обективните и субективните признаци на престъплението по чл.255 НК, с включените в настоящия казус квалифициращи предпоставки. Счита, че решението на апелативния съд отговаря на законовите стандарти и следва да се остави в сила.

С последната си дума подсъдимият изразява желание за бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 32 от 29.04.2025г., постановена по НОХД № 1244/2023г., Пловдивският окръжен съд е признал подс. А. Г. за виновен в това, че през периода 12.09.2013г.– 14.07.2015г., в [населено място], обл. П. и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ "Б. О.-1" О. [населено място], с ЕИК[ЕИК], при посредствено извършителство чрез счетоводителя Г. Н. П. от [населено място], общ. П., обл. П., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество, в особено големи размери 51 702, 47 лв., от които данък върху добавената стойност /ДДС/ по ЗДДС общо в размер на 31 584, 94 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. и 2014 г., общо в размер на 20 117, 53 лв., като: - в [населено място], обл. П., чрез счетоводителя Г. Н. П. от [населено място], общ. П., обл. П., при водене на счетоводството на дружеството е съставил документи с невярно съдържание отчетни регистри - дневници за покупките на "Б. О.-1" О. [населено място], съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл.68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; - в [населено място], пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, при представяне на информация пред органите по приходите – Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, е използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри дневници за покупките на "Б. О.-1" О. [населено място], съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, подадени по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от [населено място], общ. П., обл. П., в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл.68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС; - в [населено място], пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, е потвърдил неистина в подадени по електронен път, с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от [населено място], общ. П., обл. П., справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив; - в гр. Пловдив, пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, на основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 31 584,94 лв.- в [населено място], пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, е потвърдил неистина в подадени по електронен път в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. Пловдив, с електронния подпис на счетоводителя Г. Н. П. от [населено място], общ. П., обл. П. декларации по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. и 2014 г., поради което и на основание чл.255, ал.3, ал.1, т.2,6,7, вр. чл.26 , вр. чл.55, ал.1,т.3 НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода изтърпяването, на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец- Министерство на финансите, представляващо държавата, сумата от 51 702,47лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като е отхвърлен гражданският иск до пълно предявения му размер от 53012,77лв. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

С решение № 49 от 20.03.2026г., постановено по ВНОХД № 332/2025г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив , присъдата на окръжния съд е била изменена в гражданско -правната ѝ част, като е променен моментът, от който следва да се начисли лихвата, а именно от довършване на престъплението- 14.07.2015г. до пълното ѝ заплащане.

Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия А. Г. за неоснователна.

Оплакванията на защитника на подсъдимия за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд се аргументират с доводи за липса на мотиви към атакувания съдебен акт. Твърди се отсъствие на направен собствен доказателствен анализ от апелативния съд, игнориране на гласни доказателствени средства в полза на защитната теза, липса на доводи относно нереалността на инкриминираните доставки. Възраженията на защитата не могат да се споделят. По делото е събран обемен доказателствен материал и обвинението касае данъчни периоди в рамките на две години. На фона на очевидната сложност на фактическата обстановка, въззивният съд не е игнорирал своите задължения да подложи на изключително внимателен и прецизен анализ цялата доказателствена съвкупност, да обсъди множеството гласни доказателствени средства, писмените такива и експертните заключения. Контролните функции на въззивната инстанция по отношение на първоинстанционния съдебен акт са намерили проявление и в корекциите и допълненията, които са направени по отношение на доказателствения анализ на окръжния съд и по-специално в обсъдените показания на свидетелите, към които втората инстанция е добавила анализ и на онези дадени на досъдебното производство и приобщени от първата инстанция в резултат на използваните процесуални възможности по чл.281 НПК /касае се за показанията на св.С., св.К., св.И., св.Р., св.Б., св.Д.И., св.П.И., св.П., св.Я., св.П., св.В., св.Ж., св.И., св.П., св.Б./. С нужното внимание е подходено към съдържанието на свидетелските показания, с акцент върху особено значимите за основния предмет на доказване- показания на св. К., св. Р.- управител на „С. Т. С.“ Е. , св.Ж., св.Б., св.П., на свидетелите извършили ревизията на дружеството, собственост на подсъдимия, на св.П.- счетоводно обслужвала „Б. О.-1“О., св.Б.- на когото е прехвърлено дружеството от подсъдимия през 2016г. за 300 лева. Извършеният доказателствен анализ не може да се определи като повърхностен и формален, а напротив- демонстрира задълбоченост, внимание и необходимата подробност, с което въззивният съд е изпълнил задълженията си за мотивиране на своя съдебен акт.

В тази връзка следва да се подчертае, че апелативната инстанция е разграничила правилно на две части инкриминираните доставки, предмет на обвинението- в първата група са поставени фактурираните нереални доставки на гориво към бензиностанциите, стопанисвани от подсъдимия. Същите са описани в товарителници и пътни листове, че са осъществени с нает от „А.-2001- Ал.Г.“ Е. камион МАН с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „С. Т. С.“ Е., дружество управлявано и представлявано от св.Р.. Обстойно са анализирани гласните и писмени доказателствени средства, които опровергават реалността на доставките. Изводите на съдебните инстанции са резултат от вярна интерпретация на надлежно приобщени и ценени доказателства относими към основната дейност на „А.-2001- Ал.Г.“ Е., свързана с превоз на животни, обстоятелството, че вписаният като шофьор на камиона служител на това дружество - св.Г. /баща на подсъдимия/не е разполагал със специална правоспособност да управлява подобен вид превозни средства, че посоченият в документите камион не е бил собственост на „С. Т. С.“ Е. към инкриминирания период, а след придобиването му от последното дружество той е бил непригоден за осъществяване превоз на огнеопасни товари.

Относно доказателствения анализ касаещ втората група сделки въззивният съд е подходил също с нужното внимание и прецизност, интерпретирайки правилно свидетелските показания, относими към липсата на осъществени услуги по ремонти, строителство, поддръжка на бензиностанциите. С необходимата категоричност е мотивирал фактическите изводи, че тези дейности са извършвани от служители към дружеството- „Б. О.-1“О. собственост и управлявано от подсъдимия, а не от формално вписаните в документите служители на „А.-2001- Ал.Г.“ Е.“. Не са игнорирани и писмените доказателствени средства, свързани с извършването и приемането на посочените СМР, с доказано неистински подписи на посочените в тях лица.

Не са останали извън вниманието на съда доказателствата, на които подсъдимият е градил своята защитна теза. Въпреки, че оплакването в касационната жалба е направено съвсем формално, очевидно то се отнася до обясненията на подсъдимия, показанията на св. Й. Х., Д. А. и твърденията им, че са извършвали СМР на обекти на подсъдимия от името на „А. 2001- Ал.Г.“ Е. и писмените доказателства, удостоверяващи изпълнение на строителни дейности. Решението на въззивната инстанция да не се довери на посочените доказателствени източници не е произволно, а се основава на направена вярна оценка на достоверността им, която се е базирала на подробно анализираните свидетелски показания за това, че външни лица не са извършвали ремонтни дейности по обектите, на договорите и констативни протоколи, подписани от А. Г., за които по експертен път, е установена неистинност. Всъщност съдът не е пренебрегнал доказателствените източници, на които се основава защитната теза на подсъдимия, а не им е дал вяра, което е негово суверенно право.

Несподеляеми са възраженията на касатора, че съдът е мотивирал решението си въз основа на процесуално недопустими доказателства, събрани не по реда на НПК, а по реда на ДОПК. Спецификите на наказателното и ревизионното производство са разгледани в решението на апелативния съд и настоящата инстанция може само да ги подкрепи. Съдебните инстанции са мотивирани актовете си въз основа на присъединени и проверени по надлежния ред писмени доказателства- първична счетоводна документация, дневниците и справките декларации , документи с отношение към реалността на доставките по ЗДДС и корпоративния данък по ЗКПО, които от своя страна са анализирани от съдебно счетоводните експертизи. Фактът, че същите са ползвани и от органите, осъществили данъчните проверки, не компрометира тяхната процесуална допустимост и в наказателния процес, тъй като за приобщаването им са използвани допустимите процесуални способи.

Неоснователни са възраженията на касатора, че липсват мотиви към атакуваното решение, с които да се обоснове нереалността на процесните сделки, фактурирани от подсъдимия като получени доставки. Изключително подробно и законосъобразно апелативният съд е защитил аргументите си, както относно фактическите така и досежно правните изводи. Обсъдени са доказателствата за свързаност на двете дружества- от една страна „А. 2001- Ал.Г.“ Е. – собственост на майката на подсъдимия и управлявано от самия него и от друга -„Б. О.-1“О. собственост и управлявано от подс. Г., анализирана е всяка една фактурирана сделка, посочена от обвинението и е мотивиран изводът за нереалността ѝ, не въз основа на предположения, а на базата на законосъобразно направени изводи, че отразеният доставчик „А. 2001- Ал.Г.“ Е. не е имал кадровата и материална обезпеченост да осъществи доставките. Правно обоснован е изводът, че наличието на счетоводни документи- фактури за получена доставка не е единствено условие за реалността ѝ, респективно за признаване правото на данъчен кредит.

Въззивният съд е взел отношение по наведените и пред него оплаквания за несъответствие между обстоятелствената част на обвинението и диспозитива. В тази връзка също не се установява липсата на мотиви по направени възражения. Твърде общото му формулиране в касационната жалба не позволява по-детайлно разискване на този въпрос, освен отбелязването, че не може да се установи неяснота, непълнота на обвинителната теза, която да нарушава правото на подсъдимия на защита, изразяващо се в правото му да разбере, в какво е обвинен. Посочено е качеството, в което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, описана е ролята на счетоводителя св.Г. П., действала като посредствен извършител, уточнени са данъчните периоди, фактурите, представени във връзка с нереално осъществените сделки, как това се е отразило на финансовия резултат и размера на ДДС и впоследствие на корпоративния данък.

Що се отнася до възражението, направено в съдено заседание, относно недостатъчността на доказателствата, които подкрепят обвинението, то същото касае обосноваността на съдебния акт, която не е предмет на касационна проверка. Въпросите относно това, кои доказателства да се кредитират и дали са достатъчни, се отнасят до преценката на съда, направена при упражняване на суверенното му право да формира вътрешното си убеждение. При условие, че изводите на съда са направени на основата на законосъобразно събрани и приобщени доказателства, които са вярно интерпретирани, упреци относно достатъчност не могат да се правят.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви и относно фактите и доказателствата, имащи отношение към всеки от обективните признаци на деянията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, за това не могат да се споделят оплакванията на касатора, че е пропуснато да се мотивира наличието на предпоставките на чл.255, ал.1,т.2,т.6 и т.7 НК. Всяка една от изброените хипотези на ал.1 е била подробно аргументирана, както от фактическа така и от правна страна, а именно- съставянето от подсъдимия, чрез посредственото извършителство на св.П. на документи с невярно съдържание- отчетни регистри-дневници за покупките на „Б. О.-1“ О., в които са отразени фактури за нереални доставки през инкриминираните данъчни периоди , използването на тези документи с невярно съдържание , подадени с електронен подпис от счетоводителя- св.П. в ТД на НАП Пловдив, в които е отразил посочените данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са били налице предпоставките на чл.6 и чл.9 ЗДДС, потвърждаването на неистина в подадените по електронен път с електронен подпис на св.П. справки-декларации по чл.125 ЗДДС и чл.116 ППЗДДС пред ТД НАП- Пловдив. Това е довело до приспадане на неследващ се данъчен кредит в общ размер от 31 584,94лв. Не са останали извън вниманието на въззивния съд и доказателствата, очертаващи фактическата и правна рамка на обвинението, относимо и към потвърждаването на неистина от страна на подсъдимия в подадена по електронен път декларация по чл.92 ЗКПО за 2013 и 2014 г. в ТД НАП-Пловдив, с електронен подпис на св.П. , с което се е стигнало до избягване и неплащане на данъчни задължения в големи размери за 2013 и в особено големи размери на 2014г., фиксирани за двата данъчни периода.

Не са основателни възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон, което се свежда до несъгласие с признаването му за виновен по повдигнатото обвинение. Въззивният съд се е спрял подробно на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.255,ал.3, вр. ал.1,т.2,6 и 7 вр. чл. 26 НК. Изложил е доводи свързани с посредственото извършителство, като е мотивирал изводите си, че счетоводителката, обслужвала дружеството, собственост на подсъдимия – св.П., не е имала никаква представа за това, че представените от подсъдимия фактури отразяват нереални сделки и включването им в дневниците по покупките и справките-декларации, ще доведе до невярно деклариране и липса на основание за възникване право на данъчен кредит. Аргументирани са и предпоставките за квалифициране на престъплението като продължавано и като довело до избягване установяването и плащането на данъци в особено големи размери.

Установената недобросъвестност от страна на подсъдимия при осчетоводяване на сделки, които променят данъчния резултат / както в случая са включени в СД данни за неосъществени покупки/, е довело до неправомерно намаляване данъчната тежест на търговеца, коригирайки задължението да внесе ДДС.

От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият е осъществявал реална стопанска дейност, при която като представител на данъчно задълженото лице- търговец „Б. О.-1“ О. , е осъществявал реални доставки, за които дължи внасяне на ДДС и е променил резултата за съответния данъчен период чрез промяна в общата сума на изискуемия данък и/или общата сума на приспаднатия данъчен кредит за конкретния данъчен период посредством различните способи, визирани в диспозицията на наказателната норма по чл.255,ал.3, вр.ал.1 ал.1,т.2, 6, 7НК и така е настъпил предвидения съставомерен престъпен резултат - избягването на установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери.

От субективна страна неправомерната промяна в данъчния резултат е съзнавана от подсъдимия имайки знание, както за реалността на сделките, по които дружеството е доставчик и за които дължи внасяне на ДДС, така и за сделките, по които е получател, но за които правото на данъчен кредит не е възникнало поради тяхната фиктивност. Не на последно място, обсъждайки субективната страна на деянието, не трябва да се пренебрегва фактът, че подсъдимият лично е управлявал дружеството „А. 2001- Ал.Г.“ Е. , регистрирано на името на майка му и е бил наясно с неговия основен предмет на дейност по транспорт на животни, както и с липсата на материална и кадрова обезпеченост на същото да извърши фактурираните доставки / на гориво и услуги по ремонт на обекти/ към дружеството „Б. О.-1“ О., на което той е собственик , както и че след инкриминирания данъчен период е „продал“ „Б. О.-1“ О. за 300лв. на случайно лице.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, компрометиращи проверявания съдебен акт и водещи до отмяната му. Не са налице и основания за реализиране на правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.1,т.2 НПК. Коректно установените факти не разкриван липсата на извършено от подсъдимия престъпление, за да се иска от касационния съд да го оправдае.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 49 от 20.03.2026г., постановено по ВНОХД № 332/2025г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.