Липса на правен интерес при иск за невярно съдържание на скица

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

гр. София, 01.12. 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 429 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 272 от 16.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 8/2019г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу нея иск за установяване неистинност на документ, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата Л. К. Д. счита същата за неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 137 от 07.09.2018г. по гр.д.№ 113/2017г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. К. Д. срещу Община Самоков и Е. К. Т. иск с правна квалификация чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, като вместо това е признал за установено по отношение на ответниците, че скица № 686/20.04.1995г., издадена от техническата служба на Община Самоков, е документ с невярно съдържание поради неотразяване на източната граница на парцел * в кв.165 по регулационния план на [населено място] от 1978г. към [улица]в частта ѝ между о.т. 681 и о.т. 682.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответниците за недопустимост на предявения иск, респ. на постановения по него съдебен акт, и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които е споделил напълно. В допълнение е отбелязал, че допустимостта на иска се преценява въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба, а в случая те са, че на база удостовереното в скицата ответницата е узаконила два незаконно построени гаража на свое име, въпреки че те са били изградени от нея и родителите им, обуславят потенциална възможност за него да придобие права, ако успее да обори истинността на процесната скица. Дали тази възможност ще бъде реализирана и дали възраженията на ответниците ще се окажат основателни и ще осуетят претенцията, е въпрос по същество на бъдещ правен спор, който не е предмет на настоящото дело. Посочено е, че ако се установи, че не са били налице предпоставки за узаконяването на тези сгради на името на ответницата, делбеният съд би следвало да не зачете акта на узаконяването им и да ги третира като незаконни строежи, в който случай се поставя въпрос за тяхната търпимост и годността им да бъдат обект на съсобственост и делба. Дали тези сгради действително са били част от имуществото на наследодателя, респ. ищецът е придобил идеални части от тях по наследство, е въпрос на бъдещ правен спор, който не следва да се обсъжда в настоящото производство. С оглед издаването на скицата от Община Самоков е прието, че тя също е надлежен ответник по предявения иск.

По отношение основателността на предявените искове въззивният съд се е позовал на изслушаната пред него съдебно-техническата експертиза, от заключението на която е установено, че действителната регулационна граница, която не е нанесена на процесната скица, е успоредна на осовата линия, а не е под ъгъл (полудиагонално) спрямо нея, като и че нанесената на скицата полудиагонална отсечка не съвпада с уличната регулационна граница на поземления имот, още повече, че на извадките от плана тази отсечка е отбелязана с черен, а не с червен цвят, тоест тя обозначава кадастрална граница на имот, а не регулационна граница на парцел. Между кадастралната и регулационната граница е заключена придаваема по регулация към имот пл.№ * трапецовидна част за образуване на *, която е с площ от 12 кв.м. С оглед на това съдът е приел, че посочената отсечка съответства на източната кадастрална граница на имот пл.№ *, а действителната регулационна граница на * е разположена източно от нея и е успоредна на осовата линия на улицата, но не е отбелязана на скицата, в което се изразява нейната неистинност. Изложени са и съображения, че неотбелязването на скицата на източната регулационна граница на парцела не се дължи на несъвършенства на представеното по делото монохромно копие, като се е позовал на представените по делото извадки от действащия ПУП, както и че дори неизследването на оригинала на скицата да е обусловило някакви недостатъци на заключението, няма основание те да се тълкуват във вреда на ищеца, тъй като от него не може да се очаква да разполага с оригинала на скицата, а двамата ответници са заявили, че не могат да представят такъв.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира същото за процесуално недопустимо по следните съображения:

В случая ищецът в първоинстанционното производство Л. К. Д. е обосновал наличието на правен интерес от предявяването на иска с твърдения, че издадената от общината скица с невярно съдържание е послужила на неговата сестра за узаконяване на свое име на два гаража, разположени върху място с площ от 114 кв.м., което е публична общинска собственост, както и че той също притежава права върху двата обекта по наследство от родителите им, които обаче не обуславят наличието на такъв интерес.

С релевирането на първото обстоятелство всъщност се търси защита на чужди права /на общината/, които ищецът не е процесуално легитимиран да предяви съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК. Твърдението за притежаване на собственически права върху двата гаража по наследство също не сочи на наличие на правен интерес от предявяването на иска, тъй като целта на узаконяването е незаконният строеж да придобие статут на законен и в случай, че то е извършено на името само на един от неговите собственици, това не влиза в противоречие с интересите на останалите и не е пречка те да защитят правата си. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото, а липсата на такъв интерес води до недопустимост на постановеното решение.

С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, поради което и на основание чл. 293 ал. 4, вр. с чл.270, ал.3, предл.1 ГПК то следва да бъде обезсилено в частта, с която предявеният иск срещу касаторката е уважен, като в тази му част производството по делото следва да бъде прекратено. Срещу въззивното решение в частта, с която искът е уважен по отношение на Община Самоков не е подадена касационна жалба от този ответник и в тази му част същото е влязло в сила.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът по касация Л. К. Д. следва да заплати на касаторката сторените от нея разноски по делото за настоящата и въззивната инстанция в размер на 1855 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О б е з с и л в а въззивно решение № 272 от 16.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 8/2019г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът на Л. К. Д. срещу Е. К. Т. с правна квалификация чл.124, ал.4, изр.1 ГПК е отхвърлен и вместо него е признато за установено по отношение на Е. К. Т., че скица № 686/20.04.1995г., издадена от техническата служба на община Самоков, е документ с невярно съдържание поради неотразяване на източната граница на парцел * в кв.165 по регулационния план на [населено място] от 1978г. към [улица]в частта ѝ между о.т. 681 и о.т. 682.

П р е к р а т я в а производството по делото по отношение на иска, предявен от Л. К. Д. срещу Е. К. Т..

О с ъ ж д а Л. К. Д. да заплати на Е. К. Т. сумата 1855 лв./хиляда осемстотин петдесет и пет лева/ разноски.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: