Недопустимост на решение при противоречие между обстоятелства и искане в исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

2 решение по гр.д.№ 1673 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

София, 02.02. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1673 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Е. С. С. и Л. И. С. касационна жалба срещу решение № 7 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 302 от 2019 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решение на Районен съд- Берковица от 04.09.2019 г. по гр.д.№ 171 от 2018 г., като вместо това е признато за установено по отношение Е. С. С. и Л. И. С., че Л. Г. Г., М. Б. Г. и И. Б. Г. са собственици на 233/531 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 531 кв. м., при съседи имоти с идентификатори: ....., ....., ....., ....., като на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменил нотариален акт № ....., том ....., рег.№ ....., дело № ..... от 2017 г., издаден на 21.03. ..... г. от нотариус Е. П., в частта за 233/531 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място].

В касационната жалба се твърди, че решението на Монтанския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Л. Г. Г., И. Б. Г. и М. Б. Г. оспорват същата. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

С определение № 387 от 15.10.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Монтанския окръжен съд на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- по съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба.

По допустимостта на обжалваното решение ВКС приема следното: В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че са владяли в продължение на повече от 10 години и са придобили по давност 233 кв.м.- реална част от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 531 кв. м. В петитума на исковата молба претендират за установяване, че са собственици на 233/531 ид.ч. от процесния недвижим имот. С разпореждане от 14.03.2018 г. на ищците са били дадени указания да конкретизират каква е претенцията: за идеални части или за реалната част от имота, очертана на представената скица- проект. С молба от 21.03.2018 г. ищците са посочили, че реално владеят 233 кв.м., отразени на скицата- проект към исковата молба, но тъй като не са обособени в самостоятелен имот, претендират за 233/531 ид.ч. от процесния недвижим имот. Не са посочили обаче въз основа на какво /на какво правно основание/ владението им върху реалната част от имота /233 кв.м./ се е трансформирало в право на собственост върху идеална част от този имот /233/531 ид.ч./. Не са посочили и периода от време, през който твърдят че са владяли частта от имота, за да може да се прецени дали е било допустимо по действащите през този период от време правни норми придобиването по давност на реална част от имот или на ид.ч. от него при осъществявано владение върху съответната реална част.

В този смисъл исковата молба е останала нередовна и след уточнението, направено в молбата от 21.03.3018 г. Въпреки това, по нея са постановени първоинстанционно и въззивно решение. Затова постановеното от въззивният съд решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

След обезсилването на въззивното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищците да отстранят посоченото противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и да посочат точен период на давностно владение върху спорните 233 кв.м.

При новото разглеждане на делото следва да се вземе предвид, че от приетите по делото заключения на съдебно-техническата експертиза на в.л. инж.Л.А. и представените по делото скици безспорно се установява, че имотът, реална част от която ищците твърдят, че са владяли /имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място]/ никога не е бил парцел, а и по настоящем за него не е отреден УПИ, макар да се е намирал в границите на регулационния план на [населено място], а сега- в границите на подробния устройствен план на града. Следователно, по отношение на този имот не са действали и не действат предвидените в З. /отм./ и ЗУТ забрани за придобиване по давност на реална част от парцел или УПИ. Поради това процесната реална част с площ от 233 кв.м. от имот с идентификатор ..... би могла да се придобие по давност при доказване на предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, ГК, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 7 от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 302 от 2019 г. на Монтанския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Монтанския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.