Определяне на прилежаща площ към производствени сгради в чужд имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 354

гр.София,13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при участието на секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2409 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сиесайеф“ АД срещу решение № 91 от 20.01.2023 г. по в.гр.д.№ 1217 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VII състав, с което е потвърдено решение № 266961 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 12505 от 2017 г. на Софийския градски съд, I-6 състав за отхвърляне на предявените от „Сиесайеф“ АД против „Разпространение“ ЕООД искове:

1. с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищеца 3 435 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор 68134.514.27 по кадастралната карта на гр.София, одобрена със заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 37 251 кв.м.;

2. с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне оградата, заграждаща горепосочената част от имота и

3. с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 164 880 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на спорната част от имота през периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г. , ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба- 02.10.2017 г. до окончателното плащане.

С определение № 814 от 23.02.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Как се определя прилежащата площ по смисъла на чл.64 ЗС към сгради с производствено и обслужващо предназначение, находящи се в урбанизирани територии: по реда на Приложение № 1 към чл.21 или по реда на чл.22 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора „Сиесайеф“ АД поддържа жалбата. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение и моли то да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявените искове. Претендира за направените по делото разноски.

Пълномощникът на ответника по жалбата „Разпространение“ ООД в открито съдебно заседание и в писмен отговор от 01.08.2023 г. оспорва същата. Моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на Гражданска колегия по поставения правен въпрос приема следното: Съгласно константната практика на ВКС /например решение № 20 от 15.04.2020 г. по гр.д.№ 1934 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./, при липса на уговорено „друго“ между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на последния по чл.64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и е прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането й в нормално и годно за ползване по предназначение състояние. Съгласно чл.22, ал.7 ЗУТ, необходимата за ползването по предназначение на сгради, намиращи се в квартали с комплексно застрояване, прилежаща площ се определя по правилата и нормативите, определени в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /конкретно чл.21, ал.2 и приложение № 1 към чл.21 от тази наредба/. За определянето на прилежащата площ към производствени сгради или сгради с друго предназначение, намиращи се в производствени територии или в смесени централни територии, обаче няма изрична правна регламентация нито в Закона за устройството и застрояването на Столичната община, нито в Закона за устройство на територията, нито в Глава пета „Устройство на производствени територии“ от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /чл.22 до чл.26/, нито в глава десета „Устройство на смесени централни територии“ от същата наредба, с изключение на разпоредбата на чл.37, ал.3 от наредбата /въвеждаща изискване за ползването на нови сгради, намиращи се в смесените централни територии, да бъдат осигурени необходимите места за гариране и/или паркиране съгласно чл.43, ал.1 ЗУТ/. Поради това по аналогия на закона прилежащата площ към сгради с производствено и обслужващо предназначение, намиращи се в производствени територии или в смесени централни територии, следва да се определи по правилата и нормативите, предвидени за определяне на прилежащите площи към сградите, намиращи се в квартали с комплексно застрояване в жилищни територии. Тоест, съобразно нормите на чл.22, ал.7 ЗУТ и приложение № 1 към чл.21, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., като се отчитат обаче и специфичните нужди при ползването на този вид сгради по предназначение и нормата на чл.37, ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., касаеща новите сгради.

С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, неправилно е приетото от въззивния съд в решението му, че целият процесен терен /цялата претендирана част с площ от 3 435 кв.м. от имот с идентификатор 68134.514.27 по кадастралната карта на гр.София от 2011 г. с обща площ от 37 251 кв.м./, намиращ се според приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.инж. Р.П. в смесена многофункционална зона по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община /смесена централна територия/зона по смисъла на чл.36 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г./, представлява прилежаща площ към изградените в терена сгради с предназначение за производствени и складови нужди, тъй като нямало приет генплан, който да определя по-малка необходима прилежаща площ към тези сгради. Именно неправилното определяне на обема на прилежащата площ към ползваните от ответника сгради /не съобразно посочените по-горе правила и нормативи на чл.64 ЗС във връзка с чл.22, ал.7 ЗУТ и приложение № 1 към чл.21, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., с отчитане на специфичните нужди при ползването на конкретния вид сгради и нормата на чл.37, ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г./ е обосновало извод за липса на свободна площ на имота, извън прилежащата площ към ползваните от ответника сгради. В резултат на това е било постановено решението за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, което се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Съответно, като неправилно следва да бъде отменено и решението по обусловените искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.

След отмяна на решението и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на ново съдопроизводствено действие: служебно поставяне от съда /съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК съдът следва да назначи служебно експертиза, тъй като заключението на тази експертиза е необходимо за служебно прилагане на императивна правна норма/ на допълнителна задача на вещото лице инж.Р.П. или на определено от съда ново вещо лице: Да определи необходимите прилежащи площи към всяка една от сградите, ползвани от ответното дружество и намиращи се в имот с идентификатор 68134.514.27 по кадастралната карта на гр.София от 2011 г. с обща площ от 37 251 кв.м., като предвиди възможност за достъп от улица до входа на всяка от сградите с товарни автомобили /за сградите, които се ползват като складови/ и терен около сградите, необходим за поддръжката и ремонта на тези сгради, а за новопостроените след 2003 г. сгради /ако има такива/- терен, необходим за гариране и/или паркиране съобразно изискванията на чл.37, ал.3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. и чл.43, ал.1 ЗУТ. Вещото лице следва да изготви и скица, на която да обозначи: къде се намира процесната ограда, къде е входът на всяка една от сградите, коя част от терена представлява необходима за ползването на всяка една от сградите прилежаща площ и коя част е свободна /не е необходима за нормалното ползване на сградите съобразно тяхното предназначение/, като посочи на колко кв.м. възлиза тази свободна площ и я обозначи на скицата със съответен цвят, букви или числа.

При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид, че съобразно приетото в т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2016 г. по тълк..д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС следва да постанови два отделни диспозитива по предявения иск по чл.108 ЗС: първи дипозитив- за уважаване на иска по чл.108 ЗС в установителната му част /тъй като между страните няма спор и от доказателствата безспорно се установява, че поземленият имот с идентификатор 68134.514.27 по кадастралната карта на гр.София от 2011 г., включително претендираната част от него с площ от 3 435 кв.м., е собственост на ищеца/ и втори диспозитив- за уважаване напълно или частично или за отхвърляне на иска в неговата осъдителна част /съобразно заключението на експертизата затова дали в процесния имот има свободна площ, извън необходимата прилежаща площ към сградите, които се ползват от ответника/.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 91 от 20.01.2023 г. по в.гр.д.№ 1217 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VII състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.