Споделена отговорност за щети от дивеч върху селскостопанска продукция

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50071

гр.София,25.05.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1911 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 50996/21.12.2022г. е допуснато касационно обжалване на решение № 3/12.01.2022г. по в.гр.д.№ 496/2021г. по описа на Апелативен съд В., с което е потвърдено първоинстанционното решение на ОС Търговище по гр.д.№ 222/2020г. за осъждане на ТП Д. „Ч. Л.“ да плати на основание чл. 79, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ на „Орка“ ООД, [населено място], сумата 25 263, 15 лева, ведно със законната лихва от 22.08.2018г., като обезщетение за имуществени вреди от унищожаване от дивеч на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в землището на [населено място], [община], с обща площ от 163,49 дка, по въпроса как се разпределя отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, стопанисващи дивеча и земеделския производител, в чиито имоти е унищожената селскостопанска продукция.

Касаторът „Държавно ловно стопанство „Ч. Л.“ към СИДП [населено място] иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне на иска. Сочи да е останало неясно дали присъдената сума е за вреди от пропуснати ползи от нереализиране на увредената селскостопанска продукция или за вреди от загубата на стойността на вложените за унищожената продукция разходи. Твърди да е останало необсъдено от въззивния съд, че ловното стопанство е изпълнило задълженията си по чл. 78 , ал.1 от ЗЛОД, а ищецът не е доказал предприемането на адекватни мерки за опазване на селскостопанска си продукция, каквото задължение има по З.. Заявява, че присъденият размер на обезщетението за пропуснати ползи не е доказан. Претендира присъждане на всички сторени в производството разноски.

Насрещната страна по жалбата – ищецът „Орка“ ООД, [населено място], я оспорва. Сочи, че претендираното обезщетение е за имуществени вреди, равняващи се на нереализирания добив от унищожената селскостопанска продукция и размерът му е доказан от протокола на комисията по чл. 82 ЗЛОД, който се ползва с доказателствената сила на официален удостоверителен документ. Настоява на обективния характер на отговорността по чл. 79 ЗЛОД, поради което счита за неотносимо обстоятелството дали ответникът е изпълнил законово определените мерки за ограничаване на щети, причинени от дивеч. Същевременно оспорва оплакването по касационната жалба, че самият той (ищецът) не е изпълнил задълженията си по охрана на селскостопанската си продукция.

След датата на закритото съдебно заседание по чл. 288 ГПК по настоящото дело са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 50146/25.11.2022г. по гр.д.№ 677/22г, ВКС, І ГО и решение № 50028/23.02.2023г. по гр.д.№ 1843/22г., ВКС, І ГО, с които по реда на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело. Според разрешенията на цитираните решения, отговорността по чл. 79, ал.1 ЗЛОД за имуществени вреди върху селскостопански култури, причинени от диви животни, е специална спрямо отговорността по чл. 50 ЗЗД и може да бъде изключена при условията на чл. 80, т.3 ЗЛОД, когато не са предприети мерките по чл. 78, ал.2 ЗЛОД. Действащата нормативна уредба - Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, Закона за опазване на селскостопанското имущество /З./, Закона за горите /ЗГ/ и Наредбата към чл. 18 от същия – цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча и собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите. По всяко конкретно дело следва да се преценява какви мерки по чл. 78 ЗЛОД са взети от всяка от тези две категории лица с цел избягване и ограничаване щетите върху селскостопанската продукция и доколко тези мерки обективно са могли да доведат до желания резултат, предвид обстоятелствата на конкретния случай. Така, в зависимост от данните по делото за предприетите и непредприети мерки, и обективните обстоятелства, се решава дали отговорността се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча или от собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях.

Цитираните разрешения се споделят изцяло от настоящия състав.

По касационните оплаквания:

Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е земеделски производител, който обработва земи в землището на [населено място], общ. П.; през стопанската 2017/2018 г. е обработвал земеделски земи с обща площ 163, 49 дка (със съответните номера по БЗС), като ги е засял със слънчоглед. На 21.08.2018 г. е подал заявление до директора на Държавно ловно стопанство "Ч. Л."- П., с което го е уведомил за унищожени на 100 % посеви от набези на диви животни (благороден елен и сърна) в процесните имоти. Назначената от директора на Р. Шумен комисия извършила проверка и с констативен протокол от 19.09.2018г. установила, че щетата върху земеделската продукция е нанесена върху всичките 163, 49 дка, а по реда на чл. 82 от ЗЛОД определила размера на обезщетението на 25 263, 53 лева, който се установява и от заключението на изслушаната по делото експертиза.

Съгласно показанията на ищцовите свидетели С. и А., те, като служители на ищеца, охранявали чрез обход – с кола и пешеходно, денонощно, на смени нивите, които, предвид размерите си ( по 200, 300 дка), както и с оглед ежегодното земеразделяне, не можело да бъдат оградени. В нивите навлизали стада от по 50-60 сърни и елени, които не могли да бъдат прогонени от охраната, включително чрез вдигане на шум, пиратки и др. През лятото на 2018г. дивечът унищожил изцяло посевите в процесните ниви, като пречупил отгоре слънчогледовите пити, сдъвкал ги и ги изплюл.

Според св.С. не било възможно маркиране на границите на имота с реперенти.

Съгласно показанията на свидетеля на ответника - Г., в района има две дивечови ниви, които всяка година се обработват, като от по – голямата (от 150 дка) ежегодно получават и реколта, а другата, от 50 дка, се използва единствено за зелено подхранване на дивеча. Свидетелят твърди, че в района се прави целогодишно подхранване на дивеча, използват се около 340-350 тона концентриран фураж годишно. Знае за унищожените посеви през лятото на 2018г. Не е виждал охрана на нивите на ищеца, не знае къде точно се намират те.

При тази фактическа обстановка и с оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд правилно е приел, че липсва основанието на чл. 80, ал.1, т.3 ЗЛОД за изключване отговорността на ответника, но, като е игнорирал обстоятелството, че и ответникът е осъществил мероприятия по чл.78, ал.1 ЗЛОД с цел ограничаване щетите от дивеч, неправилно не е разпределил отговорността за тях между земеделския стопанин и стопанисващия дивеча.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото, позволява извод, че и двете страни са предприели мерки по опазване на селскостопанската продукция, към които насочва чл. 78 ЗЛОД.

В изпълнение на задължението си по чл.4 от З. да пази селскостопанското имущество и да се грижи за отглеждане и опазване на реколтата, ищецът, в качеството му на земеделски стопанин, е ангажирал охрана на нивите. Тя се е оказала неефективна, предвид обективния факт, че формиралото се стадо елени не е могло да бъде прогонено от нивите с обичайните средства (св. С. и А.). Други мерки земеделският стопанин не е задължен по закон да предприеме, а ограждането на нивите и използването на реперенти не са адекватни за случая, първите, предвид площта на нивите и ежегодната промяна на ползваните масиви земеделски земи по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ , а вторите, предвид риска дивечът да бъде увреден от употребата на химически средства за защита на земеделските култури, в какъвто случай именно земеделският стопанин носи имуществена отговорност ( вж. чл.81, ал.1 ЗЛОД).

С цел ограничаване размера на щетите, които дивечът нанася на селскостопанската продукция, ответникът, в качеството му на лице, стопанисващо дивеча, е изпълнил задълженията си по чл. 37, ал.1, т.2 от ЗЛОД вр. с чл.49, ал.1 от ППЗЛОД, като е създал и поддържал специализирана фуражна база със съответната препоръчителна площ, и е подхранвал дивеча. В този смисъл са показанията на св. Г. за наличието на две ежегодно обработвани дивечови ниви в района, с площ съответно от 50 дка и 150 дка. Ищцовият свидетел А. потвърждава съществуването на по - малката дивечова нива, като сочи, че тя е на 600-700 м. разстояние по права линия от процесните имоти.

В случая, тъй като никоя от страните, изпълнявайки задълженията си по закон, не е могла да предотврати вредите, отговорността за обезщетяването им следва да се разпредели поравно между тях или отговорността на ответника трябва да се редуцира до половината на дължимото обезщетение. Неговият размер е определен в хода на специална административна процедура – чл.82 ЗЛОД вр. с чл. 117 от ППЗЛОД, по съответен метод, при който от значение е средният добив на декар за съответната култура (слънчоглед) за съответната година (2018) и средната й продажна цена на тон. Данните за тези показатели са статистически и в случая са определени от МЗХГ, Областна дирекция „Земеделие“ – Т. и Териториално Статистическо бюро – североизток , отдел „ Статистически изследвания – Т.“ (така протокола от 20.02.2019г. на комисията по чл.82 ЗЛОД). Спазването на приложимия метод на определяне размера на обезщетението – средна пазарна стойност на добив от декар унищожена продукция, е потвърдено и от заключението на изслушаната по делото комплексната експертиза. В тази връзка, оплакването по касационната жалба, че е останало неясно за какви вреди – загуби или пропуснати ползи - е претендираното обезщетение,както и доводите, касаещи двата вида вреди, нямат отношение към правилността на въззивното решение.

Размерът на обезщетението е 25 263,53 лв., присъдени са претендираните от ищеца 25 263,15 лева и съобразно изложеното по – горе ответникът дължи само половината или 12 626,57 лева. Това налага ВКС да отмени въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на сума над 12 626,57 лева до 25 263,15 лева и да отхвърли иска за тази разлика, и да потвърди решението в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до сумата 12 626, 57 лева.

При този изход на делото на всяка от страните се следват сторените разноски за всички инстанции съобразно уважената/отхвърлената част от иска или на ищеца - 3129 лева, а на ответника - 1293,75 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3/12.01.2022г. по в.гр.д.№ 496/2021г. по описа на Апелативен съд В. в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение на ОС Търговище по гр.д.№ 222/2020г. от 19.04.2021г., поправено с решения от 22.06.2021г. и от 14.09.2021г., е осъдено ТП Д. „Ч. Л.“- [населено място] с ЕИК 2016174120095 да плати, на основание чл. 79, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на „Орка“ ООД, [населено място] с ЕИК[ЕИК] обезщетение за имуществени вреди от унищожаване от дивеч на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в землището на [населено място], [община], с обща площ от 163,49 дка (номера по БЗС от И. 15103-8-1/141338 22/, 15103-387-1/14133728/,15103-416-1/141346 78/ ), за разликата над 12 626,57 лева до сумата 25 263,15 лева, КАКТО и в частта за присъдените разноски по делото, и ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Орка“ ООД, [населено място] с ЕИК[ЕИК] срещу ТП Д. „Ч. Л.“- [населено място] с ЕИК 2016174120095 иск по чл.79, ал.1 ЗЛОД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от унищожаване от дивеч на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в землището на [населено място], [община], с обща площ от 163,49 дка (номера по БЗС от И. 15103-8-1/141338 22/, 15103-387-1/14133728/,15103-416-1/141346 78/ ), за разликата над 12 626,57 лева до сумата 25 263,15 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/12.01.2022г. по в.гр.д.№ 496/2021г. по описа на Апелативен съд В. в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение на ОС Търговище по гр.д.№ 222/2020г. от 19.04.2021г., поправено с решения от 22.06.2021г. и от 14.09.2021г., е осъдено ТП Д. „Ч. Л.“- [населено място] с ЕИК 2016174120095 да плати, на основание чл. 79, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на „Орка“ ООД, [населено място] с ЕИК[ЕИК] обезщетение за имуществени вреди от унищожаване от дивеч на посевите от слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в землището на [населено място], [община], с обща площ от 163,49 дка (номера по БЗС от И. 15103-8-1/141338 22/, 15103-387-1/14133728/,15103-416-1/141346 78/ ), до размер от 12 626,57 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.08.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ТП Д. „Ч. Л.“- [населено място] с ЕИК 2016174120095 да плати на „Орка“ ООД, [населено място] с ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 3129 лева разноски по делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА „Орка“ ООД, [населено място] с ЕИК[ЕИК] да плати на ТП Д. „Ч. Л.“- [населено място] с ЕИК 2016174120095, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 1293, 75 лева разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: