Уважаване на ревандикационен иск от съсобственик само за притежаваната идеална част

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60139/2021 г.

София, 01.02.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретар Теодора ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 1460 /2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

П. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. К. Б. – АК М. , обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 10 от 23.12.2020 година по В.гр.д № 196/ 2020 година на ОС-Монтана , постановено в производство по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение , резултат на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се навеждат доводи за неправилно определяне предмета на въззивно обжалване , предвид липсата на въззивна жалба от страна на Е. Й. Д. - ищец в първата инстанция в частта , с която е отхвърлен искът и за собственост на сгради в имот № **, а именно № ***, както и в частта , с която е отхвърлен искът на Е. Й. Д. за заплащане на обезщетение за неползването на имота, считано от 01.04.2019 година , както и в частта , с която съдът е отхвърлил иска на В. И. срещу Е. Д. за заплащане на сума от 6 914 лв. за построената сграда и трайни насаждения в имот № **, в които части решението на първата инстанция е влязло в сила, като необжалвано пред втората инстанция.

С писмен отговор , ответникът по касация Е. Д. , извън довода, че не е собственик на 1/2 идеална част от имота , оспорва доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение в останалите му части, счита същото за правилно, след като е налице константна съдебна практика , че всеки съсобственик може да ревандикира цялата вещ от лицето, което неправомерно я ползва.Оспорват се доводите по отношение на процесните „сгради“ , с довод , че нито една от ответниците , и по - конкретно П. П. , не е заявила и установила правото си на собственост по отношение на сграда 1 и сграда 2 , поради което и не може да се приеме , че са налице условията на закона за разглеждане искането на касаторката, като ответник по иска за собственост по чл. 64 ЗС и по чл.72, ал.3 ЗС . Претендират се разноски за касационното производство.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 предл.3 –то ГПК , след констатацията на касационния съд , че обжалваното въззивно решение страда от процесуални пороци, които предполагат неговата незаконосъобразност до степен , че налагат инстанционна проверка от касационния съд.

Върховният касационен съд, като прецени наведените с касационната жалба доводи на касатора и писмените възражения на ответника по касация Е. Д. в правомощията си по чл. 290-293 ГПК, намира :

Съдебното исково производство е образувано по иска на Е. Д. Й. срещу П. И. П. и В. А. И. по чл. 108 ЗС , базиращ се на Заповед № 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на [община] , издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти ‚ за признаване правото на собственост на земеделска земя , съставляваща новообразуван имот № ** по ПНИ , землището на [населено място] , м.“П.“ с площ от 20.319 дка.

Защитата на П. И. П. е в насока , че Заповедта по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ е незаконосъобразна – нищожна , поради нарушена административна процедура при постановяването и , че имотът е нейна собственост , придобит на основание давностно владение , осъществено за период по -дълъг от 50 години, и при условията на евентуалност- за придобито право на собственост на основание чл. 79 ЗС на построената сграда на 32 кв.м., както и заявени искания по чл. 72 ЗС в размер на 20 000 лв. и право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС , както и искане по чл. 64 ЗС за определяне и предоставяне на необходимата за ползване на сградата-суперфициарна собственост площ от дворното място.

Ответникът В. А. И. оспорва иска за собственост по отношение на съществувашите в имота сгради, с довод , че същите не са възстановени с посочената заповед на Кмета .

Първоинстанционният съд : 1./ е оставил без уважение искането на П. П. за обявяване незаконосъобразността на Заповед № 2590/ 14.12.2015 год. на Кмета на [община] , издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаена въз основа на влязъл в сила ПНИ ; 2./ е признал за установено по отношение на П. И. П. и В. А. И., че Е. Й. Д. е собственик на новообразуван имот с № *** в м.“П.“, землището на [населено място] , с площ от 2 033.40 кв.м., при посочените съседи, и е осъдил П. П. и В. И. да предадат владението на имота, на основание чл. 108 ЗС; 3./ е отхвърлил иска на Е. Й. Д. срещу П. И. П. и В. А. И. да се признае за установено, че е собственик на сградите , изградени в имота- сграда № № ****) на един етаж и сграда № *** със застроена площ от 32.20 кв.м. на един етаж и други подобрения , и ответниците да бъдат осъдени да и предадат владението на същите ; 4./ е отхвърлил иска на Е. Й. Д. срещу П. П. и В. И. за заплащане на обезщетение за ползата , от която е била лишена поради невъзможността да ползва имота си, за времето 01.04.2019 година до окончателното изплащане.

Със същото решение на първата инстанция : 5./ е отхвърлен искът на П. И. П. срещу Е. Й. Д. да и се предостави необходимата земя за ползване от процесния имот за сграда № *** , на основание чл. 64 ЗС ; 6. / е отхвърлен искът на П. И. П. срещу Е. Й. Д. за заплащане на сума от 20 000 лв. за изършени подобрения в имота, какато и да и бъде признато право на задържане , на основание чл. 72, ал.3 ЗС.

Със същото решение първата инстанция е : 7./ отхвърлила иска на В. А. И. срещу Е. Й. Д. за заплащане на сумата 6 914.50 лв. за построената сграда 20.319.1 и подобрения в имота.

Това решение на първата инстанция е обжалвано от П. И. П. в частта , с която Е. Д. е призната за собственик на имот ** по ПНИ на м.“П.“, землището на [населено място] и тя – П. П. , е осъдена да предаде владението на целия имот , да заплати съдебни и деловодни разноски; както и в частта , с която са отхвърлени исковете и по чл. 64 ЗС за предоставяне земя за ползване от спорния имот според предназначението за сграда ***, за заплащане на сумата 20 000 лв. , равностойността на извършените в имота подобрения на основание чл. 72-74 ЗС , и искането за признаване право на задържане на основание чл. 72, ал.3 ЗС, с доводи за незаконосъобразност и недопустимост.

С посоченото Решение № 10 от 23.12. 2020 година по гр.в.д. № 196/2020 година ОС-М. , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е обезсилил като недопустимо решението на първата инстанция, в частта , с която ( 1. ) с отделен диспозитив е оставено без уважение искането на П. И. П. за обявяване незаконосъобразността на Заповед № 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на [община] , издаена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ , както и в частта, с която ( 5.) е отхвърлен искът на П. И. П. срещу Е. Й. Д. да и се предостави необходимата земя за ползване от процесния имот за сграда № *** , на основание чл. 64 ЗС и в частта , с която ( 6. ) е отхвърлено искането на П. И. П. срещу Е. Й. Д., заявено при условията на евентуалност , за заплащане на сума от 20 000 лв. за извършени подобрения в имота , както и да и се признае право на задържане на основание чл. 72, ал.3 ЗС.

Със същото решение, окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта , с която ( 2.) е признато е за установено по отношение на П. И. П. и В. А. И. , че Е. Й. Д. е собственик на новообразуван имот с № *** в м.“П.“, землището на [населено място] , с площ от 2 033.40 кв.м., при посочените съседи, и П. П. и В. И. са осъдени да предадат владението на имота, на основание чл. 108 ЗС.

Решението на първата инстанция е изменено в частта за разноските.

Настоящият състав на касационния съд намира касационната жалба на П. И. П. за частично основателна .

За да постанови обезсилване на решението на първоинстанционния съд ( п.1) , въззивната инстанция е приела , че оспорването на Заповед № 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на [община] , издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ, от страна на ответника П. И. П. е допустимо, а по същество- неоснователно , но е недопустимо произнасянето на съда с изричен диспозитив , извън изложените мотиви в решението.

Изводите , че уреденият в чл. 17, ал.2 ГПК инцидентен съдебен контрол за валидност на индивидуален административен акт с гражданско-правни последици не урежда право на иск , поради което съдът не дължи изричен диспозитив , са правилни и законосъобразни. Законодателят е предвидил възможността в рамките на гражданско-правния спор да се извърши съдебен контрол от общия граждански съд , но само в насока на валидност на административния акт , в контекста на въпроса дали влезлият в сила ИАА е породил последиците , които му придава законът в конкретната хипотеза. Косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност на ИАА за земеделска реституция може да бъде извършен само в хипотезите, когато се касае до конкуриращи се права на собственост , признати на страните на различни придобивни основания по см. на чл. 77 ЗС.

Данните по делото сочат , че защитата на П. И. П. , като ответник по иска за собственост на Е. Д. , е реализирана под формата на възражения. Същите са били насочени срещу законосъобразността на Заповедта по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ за земеделска реституция в полза на наследниците на Й. М. – П. И. П. и С. Й. З. , с релевиран довод за нищожност, поради нарушена административна процедура при постановяването и; срещу твърдението за собственост на ищцата с релевиран контра довод , че процесният имот е нейна собственост , придобит на основание давностно владение , осъществено за период по- дълъг от 50 години ( тезата за придобито право на собственост на земеделска земя на основание чл. 10б ЗСПЗЗ не се поддържа с касационната жалба) , и при условията на евентуалност- за придобито право на собственост , на основание чл. 79 ЗС, на построената в имота сграда на 32 кв.м. с идентификационен номер ** , и заявени искания по чл. 72 ЗС в размер на 20 000 лв. и право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС и по чл. 64 ЗС.

Настоящият състав на касационния съд счита , че няма основание да приеме , че между страните ( ищец и ответник ) има конкуренция на реституционни права и е допустимо извършване на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения ИАА , от който ищцата черпи правата си по отношение на процесния имот. В тази насока са и анализираните от решаващия съд доказателства , свързани с отказа на компетентните власти за признаване право на собственост на 400 кв.м. от процесния имот в полза на П. П. ( и покойния и съпруг ) в терен по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявеното от нея правно основание за собственост - придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС не конкурира с правото на собственост по земеделска реституция, защото само ако е налице завършена административна процедура по реституция по ЗСПЗЗ в полза на конкретно лице и конкретно обособен обект на правото на собственост въз основа на действащ ПНИ, владеещият несобственик на имота може да счита , че от този момент ( влизане в сила на ИАА ) в негова полза тече релевантния за придобиване право на собственост срок на придобивната давност по чл. 79 , ал.1 ЗС.

Като приема , че изложените по същество изводи относно материалната законосъобразност на Заповед № 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на [община] , издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ , в мотивите на обжалваното решение, са правилни и законосъобразни , настоящата инстанция приема , че касационната жалба на П. П. по отношение тази и част на въззивното решение е неоснователна , решението е правилно, няма допуснати нарушения на процесуалния и материален закон , поради което следва да бъде потвърдено.

Отчасти основателни са доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт , в частта , с която изцяло е уважен искът на Е. Й. Д. по чл. 108 ЗС ( 2.) , по отношение на установителната част на решението .

Съдебното исково производство е образувано по иска на Е. Д. Й. срещу П. И. П. и В. А. И. по чл. 108 ЗС , базиращ се на Заповед № 2590 от 14.12.2015 година на Кмета на [община] , издадена на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б ал.1, изр.първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти ‚ за признаване правото на собственост на земеделска земя , съставляваща новообразуван имот № ** по ПНИ , землището на [населено място] , м.“П.“ с площ от 20.319 дка в полза на наследниците на И. М. , ведно с намиращите се в имота две сгради.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил ( 2.) решението на първата инстанция в частта , с която същият е признал за установено по отношение на П. И. П. и В. А. И., че Е. Й. Д. е собственик на новообразуван имот с № *** в м.“П.“, землището на [населено място] , с площ от 2 033.40 кв.м., при посочените съседи, и е осъдил П. П. и В. И. да и предадат владението на имота, на основание чл. 108 ЗС.

Настоящият състав приема за основателен довода , че когато самият ищец в исковата си молба не въвежда твърдение , че е собственик на целия имот , сочи, че има и друг титуляр на правото на собственост който не е страна по иска , и след като и ангажираните доказателства са в насока , че процесният недвижим имот е съсобствен – констативен НА № 27/2917 година , то в установителната част на иска по чл. 108 ЗС правото на собственост , като защитимо лично субективно право , следва да се признае правото само в обема , в който е доказано , че се притежава от ищеца. В случая и твърденията по исковата молба и доказаният обем на притежание на правото на собственост от страна на ищцата Е. Й. Д. са за Ѕ идеална част от имота . Ето защо решението на въззивния съд , като неправилно в установителната част на иска по чл. 108 ЗС , с която е прието, че правото на собственост по отношение на процесния имот се притежава от Е. Й. П. изцяло, следва да се отмени частично , за разликата , касаеща признатото правото на собственост над Ѕ идеална част в установителната част на решението по чл. 108 ЗС и искът в тази му част бъде отхвърлен.

С касационната жалба няма въведени доводи за незаконосъобразност по отношение на осъдителната част на диспозитива по чл. 108 ЗС , поради което и в тази част решението следва да бъде потвърдено.

Влязло в сила , като необжалвано от Е. Й. Д. , е решението на първата инстанция ( потвърдено от въззивния съд ) , в частите : с която е отхвърлен искът на Е. Й. Д. ( 3.) срещу П. И. П. и В. А. И. да се признае за установено, че е собственик на сградите , изградени в имота - сграда № № ****на един етаж и на сграда № *** със застроена площ от 32.20 кв.м. на един етаж и други подобрения и същите да бъдат осъдени да и предадат владението на същите, и с което ( 4.) е отхвърлен искът на Е. Й. Д. срещу П. П. и В. И. за заплащане на обезщетение за ползата от която е била лишена поради невъзможността да ползва имота си, за времето 01.04.2019 година до окончателното изплащане.

По приключилия спор за собственост на сградите , с влязло в сила решение е прието, че Е. Д. не е собственик , т.е. със силата на пресъдено нещо е отречено тя да е придобила право на собственост по отношение на изградените две сгради в процесния имот. Релевираните възражения на ответниците, и по-конкретно на касатора П. П. по иска за собственост на сградите в имота , макар и с характера на правоизключващи правото , подлежат на разглеждане и биха имали своето правно действие само по отношение на признато право на собственост на страната-ищец. След като правото на собственост на ищеца не е доказано и искът му се отхвърля на това основание , то нуждата на ответника от каквато и да е процесуална защита отпада. Дори при уважено правоизключващо възражение на ответника (като форма на процесуална защита по иск за собственост ) не обуславя , нито обосновава извод , че лицето , което заявява това възражение , е собственик на имота, предмет на иска.

Разпоредбата на чл. 298, ал.4 ГПК установява , че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение се разпростира , по отношение на заявени възражения, само по възражение за право на задържане и прихващане. Твърдяното правото на собственост на лицето- ответник,което се счита за собственик на сградите (извън спора за терена), не може да се признае по силата на възражение за притежаване на право на собственост. Това право може да бъде признато само ако е заявено за самостоятелна съдебна искова защита като насрещен иск по висящо дело, или като инцидентен установителен иск или в друго самостоятелно исково производство по спор за собственост . След като П. П. е провела защита по иска на Е. Д. за собственост на сграда ** , оспорвайки правото и релевирайки чрез възражението своето право на собственост, с постановения и необжалван от ищцата Д. отхвърлителен диспозитив , спорът за собственост е разрешен.

В хипотезата , при която е със силата на пресъдено нещо е прието, че собственик на терен в земеделска земя , попадаща в терен по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, не е собственик на построените в имота сгради , спорът с лицата , които са изградили същите , следва да бъде разрешен съобразно правилата на ЗСПЗЗ. В производство по иск за собственост на терена , без да е установено кое е лицето собственик на намиращите се сгради , по надлежния за това съдебен исков ред , решаващият съд няма задължението да излезе извън предмета на спора за собственост на терена , като разгледа евентуално заявено искане по чл. 64 ЗС от суперфициарния собственик. Предметът на спора по иска за собственост на терена не може да бъде разширен и само въз основа на релевирани чрез възражение искания за признаване на извършени подобрения в имота (в случая включващо стойността на сградата, претендирана от ответника като собствена ) и за заплащане на тяхната равностойност, респ. за признаване на право на задържане на основание чл. 72, ал.3 ЗС.

По тези съображения , касационната жалба на П. И. П. се явява неоснователна в частта , с която релевира довод за незаконосъобразност по отношение на постановения диспозитив за обезсилване на въззивното решение в частта с която ( 5.) е отхвърлен искът на П. И. П. срещу Е. Й. Д. да и се предостави необходимата земя за ползване от процесния имот за сграда № *** , на основание чл. 64 ЗС и в частта , с която ( 6. ) е отхвърлено искането на П. И. П. срещу Е. Й. Д., заявен при условията на евентуалност , за заплащане на сума от 20 000 лв. за извършени подобрения в имота , както и да и се признае право на задържане на основание чл. 72, ал.3 ЗС.

По исканията за присъждане на разноски за касационното обжалване:

С оглед изхода на спора по делото в касационната инстанция, за частично уважаване на касационната жалба и писмените доказателства за извършени от страните разноски – за касатора П. П. в размер на 1055 лв. и за ответника Е. Д. – в размер на 200 лв. , настоящият състав на касационния съд намира , че искането на касатора е основателно , но само отчасти ( така както и отчасти е основателна жалбата) , като определя сума от 350 лв. ( триста и петдесет лева), която да съответства на уважената част .

По изложените съображения , Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия , на основание чл. 293, ал.1 и ал.3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 10 от 23.12.2020 година по В.гр.д № 196/2020 година на ОС-Монтана , постановено в производство по чл. 108 ЗС, в частта , с която по заявения от Е. Й. Д. срещу П. И. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС , в установителната част , Е. Й. Д. е призната за собственик на имот ** по ПНИ на м.“П.“, землището на [населено място] , за разликата над 1/2( една втора ) идеална част от имота и

ОТХВЪРЛЯ иска за собственост на Е. Й. Д. за 1/2 ( една втора) идеална част от на имот ** по ПНИ на м.“П.“, землището на [населено място] .

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 10 от 23.12.2020 година по В.гр.д № 196/2020 година на ОС-Монтана в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Е. Й. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на П. И. П. ЕГН [ЕГН] сумата 350 лев а (триста и петдесет лева ), разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :