Отказ за отмяна на решение за трудов стаж поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 39

Гр.София, 23.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4091 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.7667/8.10.20 на П. Д. Б. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.9/6.01.20 по г.д.№.2967/18 на РСАсеновград-с което е отхвърлен предявения от молителката иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР за признаване на трудов стаж през периода 1.1.87-31.03.88г. Поддържа се, че е налице хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 ГПК - нови обстоятелства и нови доказателства, предвид представена нотариално заверена декларация от 12.02.20 на Т. А. П.. Моли се за отмяна на атакуваното решение.

Ответната страна НОИ – ТП Пловдив оспорва молбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита,

което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява.

В случая с молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от молителката иск с правно основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР за признаване на трудов стаж през периода 1.1.87-31.03.88. Представената декларация - с която Т.П. заявява, че е бил бригадир в оранжерии в [населено място] и П. Б. /с българско име П. Д. А./ е работила при него през периода 1984-1988 - не съставлява ново обстоятелство и доказателство в посочения по-горе смисъл, вложен в чл.303 ал.1 т.1 ГПК /т.е. разкрито след влизане в сила на решението, сочещо на непълнота на фактическия или доказателствения материал - която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната/. Самото обстоятелство-полагането на труд в бригадата на Т.П. за съответния период – е било известно на страната, установяването му с писмена декларация, инкорпорираща писмени свидетелски показания, е недопустимо по реда на ГПК, като същевременно не се сочат и доказват факти, указващи на невъзможност на молителката да ангажира съответните надлежни доказателства в тази връзка за установяване на горното обстоятелство в хода на процеса. Твърдяното напускане на България и отпътуване за Турция на 15.02.20 - което е и неустановено по делото – също не би могло само по себе си да препятства ангажирането на нужните доказателства по делото /страната е била представлявана в производството от адвокат, а и първоинстанционното решение е влязло в сила /на 6.02.20/ преди посочената дата на заминаване в чужбина.

Предвид горните обстоятелства, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 50лв. /чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.7667/8.10.20 на П. Д. Б. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.9/6.01.20 по г.д.№.2967/18 на РС Асеновград.

ОСЪЖДА П. Д. Б. да плати на Национален осигурителен институт 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. с чл.78 ал.8 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: