Прекратяване по давност за лека телесна повреда и намаляване на обезщетението

Текстът на акта

Ключови фрази

Телесна повреда, причинена по хулигански подбуди * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * прекратяване на наказателно производство поради изтекла давност * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр. София, 21 октомври 2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП К. И. изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 507/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура - Видин, депозиран срещу въззивна присъда от 11.02.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 128/2024 г. по описа на Окръжен съд - Видин. В същия процесуален документ се сочи, че с оправдаването на подсъдимия Г. Г. по обвинението по чл. 325, ал.1 НК е допуснато нарушение на материалния закон. С оглед на това се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде признат подсъдимия за виновен по това обвинение.

Срещу въззивната присъда са постъпили касационни жалби от конституираните като частни обвинители и граждански ищци П. Н. П. и Т. В. Г., подадени от поверениците им. В жалбите се излагат твърдения за наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 НПК, като се твърди, че подсъдимият Г. Б. Г. незаконосъобразно е оправдан по обвинението по чл. 325, ал.1 НК и по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Жалбоподателите изразяват недоволство и от наложените с въззивната присъда наказания, които намират за несправедливо занижени, както и от размера на присъдените им обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. Претендират за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да бъдат увеличени размерите на наказанията и на обезщетенията за вреди.

Въззивната присъда е обжалвана и от подсъдимия Г. Б. Г., чрез защитника му. В жалбата му се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК. Твърди се, че давността за наказателно преследване на деянията по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК е изтекла, поради което е следвало окръжният съд с въззивната присъда да прекрати наказателното производство по отношение на тези обвинения. Оспорва се и легитимността на окръжния прокурор да изготви и внесе обвинителния акт в РС - Видин, като се сочи, че той не е бил компетентен да стори това. Твърди се и че са били налице основания за отвод на двама от членовете на съдебния състав, постановил въззивната присъда, тъй като те били част от състава отменил определението на първоинстанционния съд, с което в разпоредителното заседание по делото е било прекратено съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Въпреки направеното искане от подсъдимия, незаконосъобразно въззивният съд отказал да се отведе от разглеждане на делото. Въззивната присъда била постановена в нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимият следвало да бъде оправдан, поради това, че деянията били осъществени от него при неизбежна отбрана, в опит да защити болната си съпруга. В касационната жалба се сочи и че на подсъдимия е наложено наказание обществено порицание, което не е предвидено за престъпленията, за които е признат за виновен. Несправедливо били завишени и размерите на присъдените обезщетения за вреди. С оглед на посочените съображения подсъдимият прави алтернативни искания за прекратяване на наказателното производство, поради изтеклата давност за наказателно преследване или за цялостно оправдаване по всички обвинения.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста на ОП – Видин и пледира за оставянето му без уважение, поради това, че не са налице сочените в него касационни основания. Изразява становище за неоснователност и на касационните жалби на подсъдимия и на частното обвинение, като намира въззивната присъда за правилна и законосъобразна. В реплика след изявление на подс. Г., заявява, че поради изтекла давност за наказателно преследване на деянията по чл. 130, ал. 2 НК, следва да се уважи искането му за прекратяване на наказателното производство в тази част.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци поддържат подадените от името им касационни жалби и пледират за уважаването им по изложените в тях съображения. Правят искане, в случай на прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване на престъпленията по чл. 130, ал. 2 НК, съдът да се произнесе по отношение на гражданските искове, като увеличи размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди до първоначално предявения.

Гражданските ищци и частни обвинители Т. Г. и П. П. поддържат жалбите си и становищата на поверениците.

Защитникът на подсъдимия поддържа касационната му жалба и прави искане за уважаването й. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на съдебното производство, поради внасянето на обвинителен акт от окръжния прокурор, а не от компетентния районен прокурор. Сочи подробни съображения в подкрепа на твърдението за недоказаност на обвиненията, като прави искане за прекратяване на производството по отношение на обвиненията по чл. 130, ал. 2 НК, поради изтекла давност за наказателно преследване. Защитникът намира въззивния съдебен акт за законосъобразен в частта относно уважените граждански искове, но пледира за намаляване на размера на присъдените обезщетения за вреди.

Подсъдимият Г. Г. не се счита за виновен в извършване на престъпление, твърди че целта му е била да защити съпругата и себе си от нападението на частните обвинители, които три дни последователно осъществили спрямо тях психически и физически тормоз, въпреки ясно изразения още първия ден отказ да даде интервю и да отговаря на въпросите им. Твърди, че атаката срещу него е била отговор на подадените от Гражданско движение „*******“ (ГД „****“) сигнали срещу Д. П. и Б. Б. и организирането на протести срещу избора на Г. за главен прокурор. След като три пъти търсил съдействие от полицията срещу действията на частните обвинители и не получил такова, подсъдимият сам предприел действия да защити съпругата и себе си, за което по - късно бил превърнат в обвиняем. С оглед на това не се счита за виновен и моли да бъде изцяло оправдан, като поддържа искането си на първо място делото да бъде прекратено поради изтекла давност.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

Първоначално по делото е постановена присъда № 181/27.04.2021 г. по н.о.х.д. № 258/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, с която подсъдимият Г. Б. Г. е признат за виновен по обвинението по чл. 325, ал.1 НК и по двете обвинения за престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК, като на основание чл. 23, ал.1 НК му е наложено общо наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години, както и обществено порицание. Гражданските искове, предявени от П. П. и Т. Г., са уважени в размер на 3000 лева за всеки, като са отхвърлени до пълните предявени размери от 5000 лева, като неоснователни.

С въззивно решение № 60/30.12.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 171/2021 г., по описа на ОС - Видин посочената първоинстанционна присъда е отменена, поради допуснати процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Видин.

При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в разпоредително заседание с определение от 18.05.2022 г. е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 2/2022 г. по описа на РС - Видин и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Срещу това определение е подаден протест от РП - Видин пред ОС - Видин. С определение № 93/12.07.2022 г., постановено по ч.н.д. № 177/2022 г., ОС - Видин отменил определението от разпоредителното заседание и върнал делото за продължаване на съдебното производство по него, като приел, че обвинителният акт отговаря на процесуалните изисквания.

С присъда № 5/07.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 2/2022 г., по описа на РС - Видин, подсъдимият Г. Б. Г. е признат за виновен в това, че на 05.06.2019 г. в гр. Видин, на публично място - в района на сградата на ТПКИ „Д. Б.“, находяща се на [улица], № 3, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни изрази, а именно „…слугите на Буда и Ц.“, „…мутри“, „Ей, боклук! Боклуци долни…“, „Марш оттук, боклук!“ по отношение на журналистически екип на телевизия „Канал 3“, нанесъл удар с ръка в областта на главата на Т. В. Г. от [населено място], обл. София – шофьор в телевизия „Канал 3“, както и удар с крак в областта на слабините и удар с ръка по лицето на П. Н. П. от [населено място], репортер в телевизия „Канал 3“, поради което и на основание чл. 325, ал.1, вр. с чл. 54 НК го осъдил на наказание „пробация“ с две пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, както и „обществено порицание“ - чрез еднократно обявяване на присъдата във вестник „Видин“.

Със същата присъда подс. Г. е признат за виновен в това, че на същото място и по същото време, по хулигански подбуди, съпроводени с действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно отправени обидни изрази по адрес на пострадалия Т. В. Г., шофьор в телевизия „Канал 3“, нанесъл удар с ръка по лицето на същия, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лява скулна област, оток и зачервяване, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание „пробация“ с две пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

С посочената присъда подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на същото място и по същото време, по хулигански подбуди, съпроводени с действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно отправени обидни изрази по адрес на пострадалия П. Н. П., репортер в телевизия „Канал 3“, нанесъл удар с ръка по лицето на същия, като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна челно слепоочна област с оток и зачервяване, довела до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание „пробация“ с две пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

На основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание на подсъдимия за трите престъпления - „пробация“ с две пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, както и „обществено порицание“ - чрез еднократно обявяване на присъдата във вестник „Видин“.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданските ищци П. П. и Т. Г. обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от деянията по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 54 НК, в размер на по 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2019 г., като гражданските искове до пълните предявени размери от 5000 лева са отхвърлени като неоснователни.

В тежест на подсъдимия са присъдени разноските, направените по делото.

Всички страни останали недоволни от присъдата и я атакували пред ОС - Видин: прокурорът - с искане за увеличаване на наложените наказания; частните обвинители и граждански ищци - с искане за увеличаване на наказанията и размерите на присъдените обезщетения за вреди; подсъдимия - с искане за цялостно оправдаване по всички обвинения и отхвърляне на гражданските искове.

С въззивна присъда № 1/11.02.2025 г., постановена по в.н.о.х.д.№ 128/ 2024 г. по описа на ОС - Видин, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е изменена като подс. Г. е признат за невиновен и изцяло оправдан по обвинението по чл. 325, ал.1 НК, както и по обвинението за това деянията по чл. 130, ал. 2 НК да са осъществени по хулигански подбуди - по чл. 131, ал.1, т. 12 НК.

С въззивната присъда окръжният съд на основание чл. 23, ал.1 НК е определил едно общо наказание за двете престъпления по чл. 130, ал. 2 НК, а именно - „пробация“ с две пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност на явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти месечно за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, както и „обществено порицание“ - чрез еднократно обявяване на присъдата във вестник „Видин“.

С въззивната присъда са увеличени размерите на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди от 500 на 1500 лева, като в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Подадените срещу въззивната присъда касационен протест и касационни жалби са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т. 2 НПК.

Нарушения на процесуалния закон

Приоритетно следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивната присъда, тъй като установяването на такива обезсмисля проверката за допуснати нарушения на материалния закон и несправедливост на наказанията и присъдените обезщетения. Оплаквания за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК се съдържат единствено в касационната жалба на подсъдимия Г.. В нея се сочи, че прокурорът от ОП - Видин не е бил компетентен да изготви и внесе обвинителен акт в РС - Видин. Твърди се и че двама от членовете на въззивния съдебен състав не били избрани на случаен принцип, както и че същият въззивен съдебен състав, постановил обжалваната въззивна присъда, е следвало да се отведе, тъй като част от неговите членове участвали в съдебния състав, който е отменил определението на първоинстанционния съд от разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт.

Настоящият съдебен състав не намира посочените твърдения за основателни.

Видно от материалите от досъдебното производство прокурорска преписка № 1537/2019 г. е образувана по постъпил сигнал в Районна прокуратура - Видин за извършени престъпления по чл. 325, ал.1 НК и по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. За наблюдаващ прокурор по преписката е била определена В. Н. Ц., която към онзи момент е заемала длъжността „Административен ръководител, Районен прокурор на РП - Видин“. В това си качество с постановление от 13.06.2019 г. същата е образувала ДП № ЗМ - 528/2019 г. по описа на РУ - Видин на основание чл. 207, ал.1 НПК.

Впоследствие същият прокурор - В. Н., е повишена в длъжност - „Административен ръководител, Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Видин“. В това й качество с постановление от 23.07.2019 г., тя е постановила като прокурор да продължи да наблюдава ДП № ЗМ - 528/2019 г. по описа на РУ - Видин, като по този повод е образувала прокурорска преписка № 1402/2019 г. по описа на ОП - Видин. В същото качество е изготвила и внесла обвинителен акт в РС - Видин, по който е образувано настоящото съдебното наказателно производство.

Така изложената хронология не сочи на допуснато нарушение на процесуалния закон от категорията на визираното в касационната жалба на подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 Закона за съдебната власт (ЗСВ) в определени от закона случаи прокурор от по - горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по - ниските по степен прокуратури. В същата насока е и разпоредбата на чл. 46, ал. 4 НПК, която оправомощава прокурора от по - горестоящата прокуратура да отменя или изменя постановления на прокурори от по - ниската по степен прокуратура, да им дава задължителни указания, както и да извършва сам необходимите действия по разследването и други процесуални действия. При това няма процесуална пречка прокурор от по-горестоящата прокуратура да изготви и внесе обвинителен акт, вместо прокурор от прокуратурата, съответстваща по степен на компетентния съд по правилата на местната и родова подсъдност. В конкретния случай Окръжният прокурор на ОП – Видин по предвидения процесуален ред - с постановление и съгласно предоставените му правомощия, е иззел заведената в РП - Видин прокурорска преписка и е образувал такава в ОП - Видин, като е продължил да наблюдава разследването по досъдебното производство. Тези действия са проверени от горестоящата прокуратура – Апелативна прокуратура - София, по жалба на защитника на обвиняемия Г., подадена по реда на чл. 47, ал.1 НПК, като с постановление от 25.102019 г. са утвърдени като правилни и законосъобразни. Описаната хронология налага извода, че е спазен предвиденият процесуален ред за образуване, наблюдение, надзор и проверка на извършените от прокурора процесуални действия. При това положение не е имало процесуална пречка за изготвяне и внасяне на обвинителния акт срещу подс. Г. от по - горестоящия прокурор в местно и родово компетентния съд - РС - Видин, съобразно правомощията му, визирани в разпоредбата на чл. 46, ал. 4 НПК. С оглед на това не е допуснато соченото в касационната жалба на подсъдимия процесуално нарушение.

Не се споделя и възражението на същия касатор за това, че е нарушено правото на подсъдимия, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи делото му да бъде разгледано от независим, безпристрастен и създаден в съответствие със закона съд. Конкретно се сочи на първо място, че съдебният състав, постановил въззивната присъда, не е образуван на случаен принцип.

Правилото за случайния подбор е въведено с чл. 9 от Закона за съдебната власт, като то изисква разпределението на делата да се извършва на случаен принцип, основан на равномерно електронно разпределение на делата съобразно поредността на постъпването им между броя на съдиите в даден съд, за определен период от време. То е въведено, за да се предотврати възможността административният ръководител на съда да избере конкретен състав, който да разгледа делото, поставяйки под съмнение непредубедеността и незаинтересоваността му от изхода на делото. Наказателно - процесуалният закон не въвежда изискване за случаен подбор на съдебния състав и поради това неспазването на този принцип не съставлява процесуално нарушение. Нарушението на изискването за случайно разпределение не може да бъде директно отнесено към категорията абсолютното процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК - присъда или решение, постановено от незаконен състав, а следва да се прецени като такова, ако са били налице основания за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК. В конкретния случай проверката на материалите от въззивното производство не налага такъв извод. Видно от приложените във в.н.о.х.д. № 128/2024 г. протоколи (л. 2, л. 3 и л. 109), всички членове от въззивния съдебен състав са определени на принципа на случайния подбор, в съответствие с изискванията на чл. 9 от ЗСВ, като разпределението е извършено чрез Единната информационна система на съдилищата, при използване на сертифициран програмен продукт, одобрен от Висшия съдебен съвет, което е гаранция за законосъобразността на процедурата.

Неоснователен е и доводът на касатора, че са били налице основания за отвод на двама от членовете на въззивния съдебен състав, предвид участието им в съдебния състав, разгледал ВЧНД № 177/2022 г., по описа на ОС – Видин, по което е постановено определение, с което е отменено определението от разпоредителното заседание по делото за прекратяване на съдебното производство и връщането на същото на прокурора за отстраняване на нарушения допуснати при изготвяне на обвинителния акт. Принципно в разпоредбата на чл. 29, ал.1 НПК не е посочена такава хипотеза, като описаната, която да е повод за отвод на член от съдебния състав, а за да е налице основание за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК, както се твърди в касационната жалба, е необходимо в състава на съда да е участвал съдия, спрямо когото са налице определени обстоятелства, поставящи под съмнение обективността и безпристрастността му и даващи повод да се счита за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Такива обстоятелства не се сочат от касатора, извън участието на двама от членовете на въззивния съдебен състав в разглеждането на ВЧНД № 177/2022 г., по описа на ОС - Видин. За да се приеме, че тези членове могат да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на въззивното производство, следва да се установи, че при произнасянето си с определение по това дело, те са взели предварително отношение по съществото на делото, т. е. по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 102 НПК - има ли престъпно деяние, извършено ли е от подсъдимия, каква е вината и отговорността му. В конкретния случай съдебният състав, произнесъл посоченото определение, е изложил становище единствено за отсъствие на допуснато нарушение при изготвяне на обвинителния акт, като не е взел отношение по съществото на делото, което да поставя под съмнение обективността и непредубедеността на неговите членове. При това положение липсват основания да се счете, че въззивната присъда е постановена от състав, който е следвало да се отведе от разглеждане на делото, т. е., че е постановена от незаконен състав по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.

Изложеното обуславя извод за отсъствие на нарушения на процесуалния закон, поради което твърденията за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК е неоснователно.

Нарушения на материалния закон

В касационния протест твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК се аргументира с довода, че неправилно подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 325, ал.1 НК, тъй като той и пострадалите не са се познавали, поради което не може да се приеме, както е сторил въззивният съд, че е проявил към тях индивидуално лично отношение и действията му не са резултат от случайно стечение на обстоятелствата. Подсъдимият не познавал телевизионния екип и не е имал личен мотив за проявеното към пострадалите агресивно поведение. Действията му не са били в защита на съпругата му, тъй като по отношение на нея не е имало каквото и да било нападение. Желанието му да прекрати журналистическото разследване не само не било личен мотив, но потвърждавало наличието на хулиганство и хулигански подбуди с оглед мястото и начина на извършване.

Престъплението по чл. 325, ал.1 НК засяга непосредствено установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Хулиганските прояви могат да се изразят чрез извършване на непристойни действия (скандализиращи обществото), които като резултат водят до грубо нарушаване на обществения ред, а чрез тях деецът цели да демонстрира явното си неуважение към обществото. Няма спор в съдебната практика (ППВС № 2/1974 г.), че хулиганството може да се извърши и чрез непристойни действия, засягащи обществените отношения, свързани с личността, нейните чест, достойнство и физически интегритет. За да се осъществи състава на чл. 325, ал.1 НК задължително е необходимо засягането на обществените отношения, свързани с личността, да е довело до грубо нарушаване на обществения ред и чрез действията си деецът да демонстрира явното си неуважение към обществото, т. е. те да са проява на брутална демонстрация против този ред.

Изложените принципни положения са били съобразени от проверяваната инстанция при постановяване на въззивната присъда в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 325, ал.1 НК. Въззивният съдебен състав е изложил подробен, задълбочен, обективен и по същество верен анализ на установените по делото факти, достигайки до законосъобразния извод за недоказаност на обвинението. Оценени са правилно и в тяхната взаимовръзка всички обстоятелства, свързани с първоначалния повод за срещата между подсъдимия и телевизионния екип на телевизия „Канал 3“, част от който са били пострадалият журналист - репортерът П. П. и шофьорът на екипа Т. Г.. Прието е вярно, че този повод е провеждането на журналистическо разследване с цел установяване на начина на финансиране на ГД „****“, чийто председател към инкриминирания момент е бил подсъдимият Г.. Въззивният съд е счел за установено и че въпреки заявения от подсъдимия още при първата му среща с журналистическия екип отказ да даде интервю и да отговаря на поставените му въпроси, пострадалите три дни поред продължили да го причакват пред офиса му. През този период Г. три пъти търсил съдействие от органите на полицията, при което последните отправили устно предупреждение към журналистическия екип да не притеснява подсъдимия. На третия ден, при пореден опит да вземат интервю от подсъдимия, последният отправил обидни изрази към екипа и причинил леки телесни повреди на св. П. и св. Г..

При така установените факти, съобразявайки изцяло указанията, дадени с ППВС № 2/1974 г., актуално и към този момент, въззивният съд е приел, че действията на подсъдимия не са били насочени към нарушаване на обществения ред и не са били изява на проявеното от него явно неуважение към обществото, а единствено израз на личното му отношение към пострадалите, фрустриран от тяхното поведение в продължение на три дни. Този извод на проверявания съд, почиващ на вярната интерпретация на установените по делото факти, е правилен и законосъобразен. Преследването на лице, за да му бъде взето интервю, въпреки категоричния му отказ да стори това, причакването му пред работното му място в продължение на три дни, несъобразяването с присъствието на външно за журналистическото им разследване лице - съпругата на подсъдимия, многократното препречване на пътя на двамата и опити да възпрепятстват по този начин влизането им в автомобила и в сградата, където е офиса им, неизпълнението на устните разпореждания на полицейските органи да не тормозят подсъдимия, категорично излизат извън етичните правила и добрите практики на разследващата журналистика, визирани в Етичния кодекс на българските медии. При това положение не би могло да се приеме, че поведението на журналистическия екип е било обусловено единствено от намерението за провеждане на журналистическо разследване и събиране на информация, свързана с него. Действията на този екип в продължение на три дни, с включването в тях и на шофьора на екипа, който не е журналист, явно са били предназначени да окажат психическо въздействие, тормоз и провокация на лице, което отказва да отговаря на многократно и настоятелно задавани едни и същи въпроси. Реакцията на подсъдимия е отговор именно на това провокативно поведение, навлизащо неправомерно в личната му сфера. Въпреки че не е познавал лично пострадалите, както се твърди в касационния протест, подсъдимият в резултат на поведението им в рамките на три дни, е имал повод да формира лично неприязнено отношение към тях. Затова при последната им конфронтация водещият мотив в действията на подсъдимия е бил личният – да засегне честта, достойнството (чрез обидните изрази) и физическия интегритет на пострадалите (чрез причиняване на телесни повреди), които въпреки отказа му да отговаря на въпросите им, са продължили да навлизат в личното му пространство. Този извод кореспондира с изложените в заключението на съдебно - психологичната експертиза констатации, че подсъдимият е бил в състояние на кумулиран стрес, дължащ се от една страна на тежкото здравословно състояние на съпругата му, а от друга на психичното въздействие, което три дни му е оказвал журналистическият екип. Целта на подсъдимия е била да засегне по описания начин пострадалите, а не да демонстрира незачитане на установения обществения ред и да покаже пренебрежителното си отношение към обществото, засягайки отделни негови членове. Нещо повече, именно съобразявайки се с реда, установен в обществото, подсъдимият три пъти се е обръщал към полицейските органи за оказване на съдействие за преустановяване на действията на пострадалите. Едва след като, въпреки категоричния му отказ да бъде интервюиран и предупреждението от полицейските служители, пострадалите продължили да го причакват и преследват, подсъдимият е осъществил действията, описани в обвинителния акт. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че не са налице типичните за деянието по чл. 325, ал.1 НК хулигански подбуди - да демонстрира неуважението си към обществото и неговите порядки. В случая не е от съществено значение и мястото на извършване на деянието, както се твърди в касационния протест, тъй като макар и действията да са осъществени пред и вътре в обществена сграда, не е имало други лица, чието спокойствие да е било нарушено и които да са били скандализирани от поведението на Г. – т. е. обективно да е налице грубо нарушение на обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото, като специфичен субективен признак на деянието. При отсъствието на основните елементи от обективния и субективния състав на престъплението, въззивният съд е приложил правилно закона, като е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 325, ал.1 НК.

По отношение на обвиненията по чл. 130, ал. 2 НК въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване на посочените престъпни деяния. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 5 НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години във всички останали случаи - когато за съответното престъпление е предвидено наказание до една година лишаване от свобода или друго по - леко наказание (арг. от чл. 80, ал.1, т. 1 - 4 НК). Съобразно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. За престъплението по 130, ал. 2 НК е предвидено наказание до шест месеца лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100 до 300 лева, а за по - тежко квалифицираното деяние по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК - до една година лишаване от свобода или пробация. Престъпленията са осъществени на 05.06.2019 г., като абсолютният давностен срок в размер на четири години и шест месеца е изтекъл на 05.12.2023 г., т. е. преди датата на постановяване на въззивната присъда - 11.02.2025 г. С оглед направеното искане в касационната жалба на подсъдимия и личното му изявление пред ВКС, въззивната присъда в частта, с която е признат за виновен в извършване на две престъпления по чл. 130, ал. 2 НК следва да бъде отменена, а наказателното производство прекратено на основание чл. 354, ал.1, т. 2, вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 НПК.

По гражданските искове

Касационните жалби на частните обвинители, доколкото касаят престъпленията, по отношение на които наказателното производство се прекратява, поради изтеклата абсолютна давност, следва да бъдат оставени без разглеждане в частта, с която се претендира осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатите обвинения по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Независимо от прекратяване на наказателното производство, съобразно дадените указания с ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, съдът дължи произнасяне по жалбите на гражданските ищци, с които се иска увеличаване на размера на присъдените обезщетения по предявените от тях граждански искове за неимуществени вреди, причинени с деянията, които освен престъпления по чл. 130, ал. 2 НК са и деликти по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Следва да бъде разгледана и касационната жалба на подсъдимия в частта, с която се иска намаляване на присъдените обезщетения.

С въззивната присъда окръжният съд е приел, че с действията си подсъдимият Г. е причинил на пострадалите П. П. и Т. Г. телесни увреждания от категорията на леките телесни повреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания. Въззивният съд правилно е счел, че по несъмнен начин от доказателствената съвкупност (показанията на пострадалите, кореспондиращи със заключенията на СМЕ – зи и видео – техническата експертиза), събрана по делото, се установява наличието на пряка причинно - следствена връзка между уврежданията на пострадалите и противоправното виновно поведение на подсъдимия. При това положение законосъобразно е преценил, че съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД подсъдимият дължи обезщетение за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди.

Доколкото разпоредбата на чл. 46 ЗЗД предвижда, че при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди, следва да се отбележи, че твърденията на подсъдимия за това, че е нанесъл телесните увреждания, за да защити себе си и съпругата си от нападението на пострадалите не са доказателствено подкрепени. При приетите от въззивния съд факти, които настоящият съдебен състав намира за правилно и законосъобразно установени, няма основание да се приеме, че е имало каквото и да било физическо нападение или непосредствена заплаха за такова от страна на пострадалите спрямо подсъдимия или неговата съпруга. Единствените действия, насочени пряко към засягане на телесния интегритет на друго лице, са нанесените от подс. Г. удари върху пострадалите. Следователно, няма основание да се приеме, че същият е причинил вредите, действайки при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК и чл. 46 ЗЗД, за да защити себе си или съпругата си от противоправното нападение на пострадалите.

При обсъждане на обстоятелствата, имащи значение за определяне на размера на дължимите обезщетения проверяваният съд правилно е отчел вида, степента, характера и начина на причиняване на телесните увреждания, както и краткия период на пълното отзвучаване на физическите последици от тях. Същевременно незаконосъобразно е преценил променените социално – икономически условия в страната като решаващо обстоятелство за увеличаване на размера на присъдените от районния съд обезщетения от 500 лева на 1500 лева. Този фактор е съобразен от законодателя, който като компенсационен механизъм за забавеното изпълнение на дължимото обезщетение за вреди, е предвидил присъждане на законна лихва от датата на увреждането (чл. 84 и чл. 86 от ЗЗД) и поради това неправилно е използван от въззивния съд като основание за увеличаване на размера на обезщетенията.

Неоснователно е твърдението на гражданските ищци, че от деянията на подсъдимия те са претърпели по - големи вреди, тъй като извършеното станало достояние на широк кръг от хора, което им причинило неудобство, притеснение, дискомфорт и т. н. За тези вреди подсъдимият не носи отговорност, след като самите пострадали са предоставили записи от инцидента, а телевизията към която са работили го е излъчила в ефира, разпространявайки го по този начин сред широк, неустановен и неопределен зрителски кръг. Подсъдимият не е инициатор на разпространяването на случилото се и поради това не носи отговорност за преживяното неудобство от пострадалите и дискомфорт в резултат на това, че то е станало достояние на много хора. След като тези вреди не са пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия, той не може да понесе по - голяма гражданска отговорност и да плати по - високи по размер обезщетения на това основание, както се настоява от поверениците на гражданските ищци.

С оглед на изложеното и съобразно принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че за репатриране на причинените на пострадалите неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания, е достатъчно да им бъдат заплатени обезщетения в размер на по 500 лева за всеки един. В този смисъл въззивната присъда следва да бъде изменена, като присъдените в тежест на подсъдимия обезщетения следва да бъдат намалени до 500 лева за всеки един от гражданските ищци, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.06.2019 г., а исковете да бъдат отхвърлени за разликата от 500 до определения от въззивната инстанция размер от 1500 лева, като неоснователни.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал.1, т. 5 и чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда от 11.02.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 128/2024 г. по описа на Окръжен съд - Видин в частта, с която подсъдимият Г. Б. Г. е признат за виновен и осъден по обвинението за извършване на престъпления по чл. 130, ал. 2 НК и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по обвинението за престъпленията по чл. 131, ал.1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.

ИЗМЕНЯ посочената въззивна присъда в частта, с която подсъдимият Г. Б. Г. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци Т. В. Г. и П. Н. П. обезщетения за претърпените от тях вреди от деянията по чл. 130, ал. 2 НК, като намалява техния размер от 1500 лева на 500 (петстотин) лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2019 г. и отхвърля гражданските искове за разликата от 500 лева до 1500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.