Убийство и неизбежна отбрана при прекратено нападение

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * неизбежна отбрана * смесена вина

Р Е Ш Е Н И Е

№ 256

Гр.София, 24.04.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря ИЛ.РАНГЕЛОВА и

в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от съдия Н.Трифонова н. д. № 195/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от подсъдимия Х. А. А., подадени чрез защитниците му адв.М. Д. и адв.М. М., срещу въззивно решение № 105 от 28.12.2023г., постановено по ВНОХД № 168/2023г. по описа на Апелативен съд- Бургас. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2 и 3 НПК. Аргументите относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаят погрешното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд относно оценката на правно значими факти. Нарушение на материалния закон се съзира в незаконосъобразния отказ на проверяваната инстанция да дефинира действията на подсъдимия като осъществени при условията на неизбежна отбрана, алтернативно да ги квалифицира по чл.124 НК. Аргументи относно явна несправедливост на наложеното наказание се развиват в жалбата на адв.М., като се сочи, че въпреки редукцията на наказанието по чл.55 НК, все пак не е оценена от апелативния съд действителната тежест на причините за извършването на деянията.

Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да оправдае подсъдимия приемайки, че той е действал при неизбежна отбрана, алтернативно да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и го признае за виновен и накаже за деяние по чл.124, ал.1, пр.1 НК или да намали така определеното наказание.

В съдебно заседание пред касационния съд, защитниците на подсъдимия А.- адв.М. и адв.Дончв заявяват, че поддържат касационните жалби и исканията в тях.

Подсъдимият се солидаризира с доводите на защитниците си.

Повереникът на частните обвинители а.ев оспорва касационните жалби на защитниците. Счита, че в същите се съдържат неверни твърдения относно степента на владеене от подсъдимия на български език, както и относно пълнолетието на подсъдимия. Изразява несъгласие с доводите, че са налице предпоставките на чл.12 НК, както и подчертава, че границите на касационната проверка следва да са в рамките на обвинението по чл.115 НК, за което са изложени и касационните основания в жалбата.

Частните обвинители не се явяват пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура заявява, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че материалният закон е приложен правилно и наказанието е справедливо определено. Оспорва твърденията на касаторите за наличие на предпоставките за приложение на чл.12 НК, като се солидаризира с фактическите и правни изводи на въззивния съд в тази насока. Не счита за оправдани и твърденията, че деянието може да се преквалифицира по чл.119 НК или по чл.124 НК. Предлага решението на апелативния съд да се остави в сила.

В последната си дума подсъдимият изразява увереност, че съдът ще вземе правилно решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в двете касационни жалби на защитниците на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 20 от 15.11.2021г., постановена по НОХД № 448/2020г., Окръжен съд- Сливен е признал подс. Х. А. за виновен в това, че на 11.01.2020г. в гр.Н. З. умишлено умъртвил И. М. И. и на основание чл.115, вр. чл.55 НК му е наложено наказание от 7 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

С присъдата, подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същия ден и на посоченото място, причинил на Б. М. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.129, ал.2, пр.5, алт.2, вр. ал.1 и във вр. чл.55 НК му е наложено наказание пробация, включващо следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодично явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години.

На основание чл.23 НК е определено едно общо наказание от 7 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът се е произнесъл по въпросите относно разноските и веществените доказателства по делото.

По повод постъпили жалби от подсъдимия и частното обвинение, е била инициирана въззивна проверка на присъдата.

С решение № 21 от 06.03.2023г. на АС Бургас присъдата е била изменена, като са преквалифицирани деянията, за които подсъдимият е бил признат за виновен от първия съд в такива по чл.119 НК и по чл.132, ал.2 НК и наказанието за първото деяние е било намалено на три години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 НК общото наказание е определено на 3 години и 6 месеца, което да се изтърпи при общ режим. Приспаднато е предварителното задържане на подсъдимия.

След депозирането на касационен протест и жалба на частните обвинители, с решение № 290 от 24.07.2023г. по нд № 371/2023г. по описа на Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд, решението на апелативната инстанция е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При второто разглеждане на делото е постановено решение № 105 от 28.12.2023г., с което АС Бургас е потвърдил първоинстанционната присъда. Предмет на настоящата касационна проверка е именно този въззивен акт.

Касационните жалби на защитниците на подсъдимия са неоснователни.

Предвид второто по ред разглеждане на делото пред върховния съд и основанията, станали повод за отмяна на първото въззивно решение, трябва да се отбележи, че пропуските, констатирани от първия касационен състав, са успешно преодолени от настоящия състав на апелативната инстанция.

Възраженията, които се правят в жалбите на защитниците ще се разгледат съвместно, тъй като в тях се изтъкват сходни доводи и се правят идентични искания.

В касационната жалба на адв.М. се посочва, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно формиране вътрешното убеждение на съда „относно оценката на относимите към вината на подсъдимия факти“. Възраженията се отнасят преди всичко към направените от въззивната инстанция фактически изводи въз основа на видеозаснемането на инцидента, станал обект на изследване от вещите лица при изготвянето на техническата експертиза, възложена от първия съд. Без да визира пропуски в процесуалната годност на доказателствата, защитата прави своя интерпретация на заснетите кадри, като отстоява тезата, че нападението от страна на св.И.И. над св.А. не е било прекратено, както и че подсъдимият се е намесил в сбиването между двамата свидетели, за да окаже помощ на приятеля си св.А., както и да защити себе си.

Обстоятелствата как е започнал инцидента, кой е бил инициатор на същия и поведението на лицата, които са участвали в него, е изяснен с нужната пълнота и при необходимата доказателствена обезпеченост. Същото се отнася и до ситуацията, която го е предхождала, развила се на пътя и ангажирала участието на подсъдимия, св.А. и пострадалия Б.М., неправилно окачествена от защитника адв.Д., като подценена от съда.

Разсъжденията на касатора, че след като св.А. отнел ножа от св.И., първият продължил да се чувства застрашен, са резултат на лична интерпретация, а не на обективен анализ на фактите. Изводите на въззивният съд, че още в началото на сбиването св.А. успял да обезоръжи нападателя си -И.И., като му отнел ножа, не са произволни, нито са направени въз основа на невярна доказателствена интерпретация. Същите са базирана на кредитираните с доверие гласни доказателства- показанията на св.А., св.И., св. С. и св.Б.М., обясненията на подсъдимия, съпоставени с техническата експертиза на видеозаписа. А твърдението, че подсъдимият е нанесъл ударите на св.И.И. и Б.И., като защитна реакция, с която е желаел да гарантира своята неприкосновеност не е коректно. Подобни фактически положения не са приети за установени от съда и възраженията на защитата в посочения смисъл са били отхвърлени от съдилищата с нужната категоричност. При условие, че не е установено подсъдимият да е ангажиран в сбиването между св.А. и св.И., нито към него да са отправяни, каквито и да са закани, да е упражнено насилие или да е съществувала реална опасност от това твърдението, че намесата му е продиктувана от нужната да се предпази, са неоснователни.

За да оцени включването на св.Б.М. в схватката между баща му - св.И И. и св.А., не като нападение спрямо последния, а като насочено към прекратяване на конфликта, контролираната инстанция е извършила обективна оценка на гласните доказателства, експертните заключения относно обективираните събития при видеозаснемането, анализирани от техническата експертиза и на заключението на съдебно медицинската експертиза, установила характера на полученото от св.Б.М. увреждане, в резултат на прободното нараняване причинено му от св.А..

Може да се обобщи, че възраженията на защитата за погрешно интерпретиране на доказателствата и опорочаване процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, не намират опора в извършения процес на доказателствен анализ и не могат да се споделят.

Съществената част от оплакванията на защитниците се отнася към правилното приложение на материалния закон.

На първо място те считат, че са налице предпоставки за оправдаване на подсъдимия на основание чл.12 НК. Оспорват изводите на апелативния съд, че намесата на подсъдимия в сбиването между св.А. и пострадалия И. И. е станало след като нападението над св.А. е било прекратено, че няма доказателства подсъдимият да е бил застрашен, както и че намесата на св.Б.М. е сложила край на побоя между А. и И.И..

Законодателят е очертал признаците на неизбежната отбрана, като изключващо обществената опасност на деянието обстоятелство. Съдебната практика последователно отстоява разбирането, че за да са налице предпоставките на чл.12 НК, следва да е осъществено непосредствено противоправно нападение, което да е насочено срещу държавни или обществени интереси, срещу личността или правата на отбраняващия се или на друго лице, като в този случай намесата на дееца може да причини съразмерни вреди на нападателя.

Основните моменти, включени в конкретния предмет на доказване, са изведени от въззивния съд след комплексен анализ на доказателствените източници, обсъдени и в контекста на експертните мнения по приетите техническа, съдебномедицинска и съдебно - психиатрични и психологични експертизи. Една част от тях са относими към безспорно установеното обстоятелство за започнало нападение от пострадалия И.И. върху св.А., което още първоинстанционният съд е дефинирал като непосредствено и противоправно. Протичането на инцидента много прецизно е проследено от съда, за да се определи в кой момент нападението е прекратено, като е посочен и начина, по който това е станало- след като св.И. излязъл от колата си с нож в ръка, възникнала схватка между него и св.А., при която последният още в самото начало отнел ножа от св.И.. Въпреки това продължили да се блъскат и дърпат, но пристигналият на място син на св.И. – св.Б.М., ги разтървал, като успял да издърпа св.А. и да го приведе напред, за да предпази баща си и себе си от намушкване / колкото и безрезултатно това да се е оказало по отношение на него, тъй като св.А. е успял да му нанесе прободна рана в крака/. Едва тогава е последвала намесата на подсъдимия, който с взетата, още преди началото на сбиването, дъска от каруцата нанесъл три удара в главата на И. И. и един в главата на св.М., причинили им сериозни увреждания- за първия довели до смъртта му, а за втория до средна телесна повреда. Обсъждайки подробно относимите обстоятелства, съдът е достигнал до законосъобразния извод, че към момента на намесата на подсъдимия нападението, осъществено срещу св.А. е било прекратено и то по начин, който не е предполагал подновяването му- той е отнел ножа от св.И., служил си е с него, пробождайки св.М., а намесата на последния мотивирано е приета от съда като насочена към разделянето на биещите се мъже, а не като нападение по отношение на св.А.. Опасността за св.А. е била елиминирана, а за подсъдимия не е съществувала.

Трудно защитима остава тезата на касатора за действия на подсъдимия, осъществени при неизбежна отбрана, защитавайки себе си и св.А., при условие, че още преди началото на конфликта, преди св.И. да слезе с нож от колата си, подсъдимият се е подготвил с дървена дъска, за бъдещо предполагаемо нападение.

Въз основа на изложените съображения, законосъобразно е мотивиран правния извод, че не са налице предпоставките на чл.12, ал.1 НК

Исканията на касатора, направени в алтернативен план- за преквалифициране на престъплението по чл.124, ал.1 НК също не могат да се споделят. Съобразявайки се със съдебната практика и правна теория, въззивният съд законосъобразно е извел на преден план в разсъжденията си, касаещи субективната страна на деянието, такива обективни признаци като – използваното оръдие, броя и насочеността на ударите, техния интензитет, мястото, на което са нанесени. Локализирането на три удара, с дървената седалка от каруцата, в главата на пострадалия с достатъчна сила, че да се причинят многофрагментно счупване на черепния покрив и последвалите от това увреждания, достатъчно ясно формулират изводите за умишлена престъпна деятелност довела до умъртвяването на пострадалия.

Касационната инстанция, с оглед на правомощията й по проверка на съдебните актове, в атакуваната от страните част, прави своите разсъждения досежно обвинението по чл.115 НК, тъй като по отношение на това по чл.129 НК не са изложени възражения в касационните жалби .

В подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наказанието защитата сочи, че не са отчетени адекватно от въззивния съд подбудите и причините за извършването на престъплението и въпреки индивидуализирането на наказанието при условията на чл.55 НК, се иска допълнителното му намаляване. Касационната инстанция не споделя оплакването. Данните за предхождащ деянието конфликт между подс.А. и св.А. от една страна и св.Б.М. от друга, възникнал по повод пътен инцидент и последвалото го ангажиране на бащата и брата на св.Б.М. / И.И. и св.М. М./ в преодоляване на емоционалните за св.Б.М. последици, предприетото от св.Б.М., св.М.М. и баща им И.И. проследяване с три автомобила на каруцата, в която са били подсъдимия и св.А., не са убягнали от внимание на съда в хода на индивидуализиране на наказанието. Именно тези факти, относими към причините и подбудите за извършването и на двете престъпления- по чл.115 НК и по чл.129 НК, са изследвани от въззивния съд / стр.55 от решенето/, като редом с установените смекчаващи отговорността обстоятелства, са мотивирали становището, че наказанието на подсъдимия трябва да се определи под законоустановения минимум. По-голяма снизходителност не може да се очаква, предвид задълженията, които има съда да определи наказанието изпълнявайки задачите, както на специалната, така и на генералната превенции.

Във връзка с доводите на повереника на частните обвинители от съдебно заседание пред настоящата инстанция, следва да се отбележи, че не се откриват неверни твърдения в жалбите на защитниците. Това, че подсъдимият се е възползвал от правото си да бъде подпомаган от преводач, не мотивира извод за допуснати процесуални нарушения. Преценката, доколко може ефективно да се защитава пред съда на език, който счита, че не владее добре, е въпрос на негова лична преценка и след като съдът е констатирал необходимост от участие на преводач, единствено е гарантирала в пълен обем правото му на защита. А относно пълнолетието на подсъдимия, същото не е поставяно на обсъждане, нито е съществувало съмнение, че към датата на деянието той е навършенил 18 години.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбите на защитниците на подс.А. касационни основания по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК и решението на въззивния съд следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 105 от 28.12.2023г., постановено по ВНОХД № 168/2023г. по описа на Апелативен съд- Бургас .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: