Дължимост на коригирана сметка за ток при външна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100
София, 29.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова

гр.дело № 2996/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 264411/20.08.2020 г. на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], чрез пълномощника си адв . Л. М. от АК-Варна, срещу въззивно решение № 260134/17.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 943/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 731/17.02.2020 г., постановено по гр.д. № 10251/2019 г. по описа на Варненския районен съд, ХLVІІІ с-в, е уважен предявеният от К. И. Г. от [населено място] против „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 7 023, 83 лева, представляваща паричната стойност на потребена ел . енергия, за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., за партида с клиентски № 1100273648 и абонатен № 1514087842, изчислена в резултат на едностранна корекционна процедура, за която сума е издадена фактура № 0105828147 от 19.06.2019 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. В открито съдебно заседание на 28.04.2021 г. пълномощникът на касатора адв. Н. Г. от АК-Варна поддържа касационната жалба и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Ответницата по касационната жалба К. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Я. от АК-Варна, е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.

С определение № 13 от 15.01.2021г. по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с установената практика на ВКС на следните правни въпроси от процесуално и материално естество, а именно: следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка.

По поставения процесуалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Според задължителната и установена съдебна практика, обективирана в т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр.д. № 1/2000 г., и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС – решение № 108 от 16.05.2012 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 3673/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др., съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
По повдигнатия материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г., III г.о. и решение № 21 от 01.03.2017 г. на ВКС, по т.д. № 50417/2016 г. на І т.о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г., ІV г.о., се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. Когато измерващото средство на потребяваната от абоната електрическа енергия е било метрологично и технически изправно, за дължимостта стойността на реално потребената ел. енергия, е без правно значение обстоятелството, че то е било с изтекъл срок за метрологична проверка по ЗИ. Това тълкуване на правния въпрос се споделя напълно от настоящия съдебен състав на Трето гражданско отделение на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от К. И. Г. от [населено място] против „Електроразпределение Север” АД [населено място], отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищцата електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 17.06.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114091035678330 на обект на ищцата К. Г., находящ се в [населено място],[жк], [улица], в присъствието на свидетеля Л. Н., в отсъствието на потребителя-ищец. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при повреден броителен механизъм, които обстоятелства са обективирани в констативен протокол № 1105780, който е подписан от служителите и свидетеля. Съдът е приел за установено от констативен протокол № 1505/07.08.2019 г. на Българския институт по метрология, че електромерът е демонтиран на 06.08.2019 г., като видима външна намеса в схемата на електромера не е установена. Показанията на дисплея съответстват с показанията, съхранени в енергонезависимата памет на електромера. Електромерът съответства на метрологични и технически характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но е изтекъл срокът на последващата проверка за метрологична годност. Установено е, че ответното дружество е изпратило уведомление до ищцата, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия, за което тя е уведомена на 24.06.2019 г. От представената фактура № 0105828147/19.06.2019 г. се установява, че за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., натрупаното количесвто ел. енергия е 35532 кВтч, чиято парична равностойност е 7023.83 лева. Приел е също така, че от заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата преминала по захранващия кабел към абоната ел. енергия към електроконсуматорите на абоната – електроенергия, вследствие на въздействие върху схемата на свързване на електромера. Установява се неправемерно вмешателство, осъществено чрез изключване оперативните напреженови предпазители към електромера. Процесното количество ел. енергия може реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на захранващия обекта кабел и този на присъединителното съоражение. Констатирано е още, че в системата „квази“ не са регистрирани данни за прекъсване на електроподаването към 18.09.2019 г. Единствено през 2012 г. е прекъсвано ел. захранването, поради неплатени задължения, което обстоятелство не се оспорва и от страните. Процесният СТИ е демонтиран от обекта на потребление на 06.08.2019 г. и именно тогава са снети показанията от инкасатора. При тези установени фактически данни, съдът е приел от правна страна, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен, тъй като по делото е установено, че процесният електромер е бил с изтекъл срок на последваща проверка относно метрологичната му годност и доколкото СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му в изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по извършване на последваща проверка през шест години относно метрологичната и техническата му годност – арг. от 43, ал. 4 от ЗИ вр. с т. 27 от Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. за периодичност на последващите проверки на средствата за измерване на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. Съдът е приел, че в конкретния случай ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил вмененото му задължение, не е положил грижата на добрия търговец, предвид факта, че е професионалист и предмета му на дейност по занятие е експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия. Освен това е приел, че ответното дружество не е изпълнило процедурата за проверка, регламентирана в чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. В заключение, съдът е приел, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищцата му дължи 7 023, 83 лева, представляваща паричната стойност на потребена ел . енергия, за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., за партида с клиентски № 1100273648 и абонатен № 1514087842, изчислена в резултат на едностранна корекционна процедура, за която сума е издадена фактура № 0105828147 от 19.06.2019 г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.

При проверката по чл. 290, ал. 2 ГПК на правилността на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Съображенията за това са следните:

По делото е установено, че ищцата К. И. Г. е потребител на електическа енергия за обект с клиентски № 1100273648 за абонатен № 1514087842 за адрес [населено място], [улица],[жк], хотел Ниагара. От констативен протокол № 1105780 от 17.06.2019 г. е установено, че на 17.06.2019 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114091035678330 на обекта на ищцата К. Г. в [населено място], в присъствието на свидетеля Л. Н., в отсъствието на потребителя-ищец, при която е констатирано наличието на извършено неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ като оперативните напреженови предпазители 3х6А са в изключено положение, вследствие на което СТИ е с неработещ броителен механизъм и консумираната енергия не се измерва от него. В протокола е отбелязано, че е възстановена правилната схема на свързване на електромера и неговата точност е проверена с еталонен уред, при което е отчетена грешка от минус 0,23%. Електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при повреден броителен механизъм, като от констативен протокол № 1505/07.08.2019 г. на Българския институт по метрология, е установено, че електромерът е демонтиран на 06.08.2019 г., като видима външна намеса в схемата на електромера не е установена. Показанията на дисплея съответстват с показанията, съхранени в енергонезависимата памет на електромера. Електромерът съответства на метрологични и технически характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но е изтекъл срокът на последващата проверка за метрологична годност. Въз основа на изготвения при метрологичната експертиза констативен протокол е коригирана сметката на абоната, за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., с натрупаното количество ел. енергия от 35532 кВтч, чиято парична равностойност е сумата от 7023.83 лв. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че в случая е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата преминала по захранващия кабел към абоната ел. енергия към електроконсуматорите на абоната, вследствие на въздействие върху схемата на свързване на електромера, поради неправеомерно вмешателство, осъществено чрез изключване оперативните напреженови предпазители към електромера. Вещото лице е категорично, че когато предпазителите са поставени в изключено положение, трансформаторите не получават напрежение, те не могат да работят и не може да бъде измерена в цялост потребената електрическа енергия. Математически вярно е изчислено дължимото количество ел. енергия в размер на от 35532 кВтч за процесния период.

При тази фактически данни, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че електроразпределителното предприятие е доказало осъществено действие – неправомерна намеса върху процесния електромер, което има за резултат отчитане на по-малки количества от доставената и потребена електрическа енергия. Налага се извод за неправомерно въздействие от страна на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т.28а, б.“а“ от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел.енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.183 и сл.ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл.318 и сл.ТЗ/. Следователно, правното действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.318, ал.2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на ел.енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл.116, ал.7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл.110, ал.2 ЗС/, предмет на договорите – чл.200, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал.1 ТЗ. По силата на чл.200, ал.2 ЗЗД, респ. чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т.е. за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. С оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия поражда парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/. В този смисъл е решение № 160 от 31.12. 2020г. по гр.д. № 1174/20г. на ІV г.о. на ВКС.

С оглед на дадените отговори на поставените правни въпроси, в настоящият случай следва да се приеме, че ответникът е доказал по делото дължимостта от страна на потребителя на начислената сума в размер на 7 023,83 лв. – доставена и незаплатена ел. енергия за процесния период. Това е така, тъй като макар въззивният съд да е установил правилно фактическата обстановка, неправилно е приел, че от така установеното не следва извод за доказаност на вземането на ответното дружество. Неправилно съдът е приел, че след като електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка, то отпада и нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, тъй като от данните по делото, в т.ч. и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че неизмерването на потребената от абоната за процесния период ел. енергия, се дължи не на неизправност на самото средство за измерване, а е резултат на външно въздействие върху схемата му за свързване, т.е. в случая неизвършването в срок на последващата метрологична проверка на средството за измерване, какъвто е основният извод на въззивният съд, за да уважи предявения отрицателен установителен иск, не води до неговата неизправност. Напротив, по делото е установено, че средството за измерване на ел. енергията е било изправно, видно от констативния протокол № 1505/07.08.2019 г. на Българския институт по метрология, съгласно който електромерът съответства на метрологични и технически характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия .

По изложените съображения, потребителят дължи на електроразпределителното дружество цена за доставената електрическа енергия в размер на 7 023,83 лв. и съответно предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Въззивното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и на основание чл.293 ал.1 ГПК следва да бъде отменено, а предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от К. И. Г. от [населено място] против „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 7 023, 83 лева, представляваща паричната стойност на потребена ел . енергия, за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., за партида с клиентски № 1100273648 и абонатен № 1514087842, изчислена в резултат на едностранна корекционна процедура, за която сума е издадена фактура № 0105828147 от 19.06.2019 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора, ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата от 5 406,96 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приетите по делото платежни нареждания.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260134/17.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 943/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Г. от [населено място] отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че К. И. Г. не дължи на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 7 023, 83 лева, представляваща паричната стойност на потребена ел . енергия, за периода от 20.03.2019 г. до 17.06.2019 г., за партида с клиентски № 1100273648 и абонатен № 1514087842, изчислена в резултат на едностранна корекционна процедура, за която сума е издадена фактура № 0105828147 от 19.06.2019 г.

ОСЪЖДА К. И. Г. от [населено място] да заплати на „Електроразпределение Север” АД [населено място] направените по делото разноски за всички инстанция в размер на сумата от 5 406, 96 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: