Редовно призоваване при отсъствие от адреса над един месец

Текстът на акта

Ключови фрази

- 6 -

РЕШЕНИЕ
№ 50051
гр. София, 16.08.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 15.02.2023 (петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3405 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК като е образувано по молба с вх. № 25 012 277/15.02.2022 година, подадена от Е. Т. Б. и К. Т. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 20 066 893/15.03.2021 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 36-ти състав, постановено по гр. д. № 72 664/2019 година. С посоченото решение е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Е. Т. Б. и К. Т. Б. дължат в условията на разделност (по 1/2 всяка от тях) на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] сумата от 1669.41 лева-цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2016 година до 30.04.2018 година за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-09.04.2019 година до окончателното й погасяване; сумата от 62.42 лева-мораторна лихва за периода от 14.09.2016 година до 28.03.2019 година, сумата от 37.50 лева-главница за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2016 година до 30.04.2018 година, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-09.04.2019 година до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20 311/2019 г. по описа на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 36-ти състав, като искът за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1669.41 лева до пълния размер от 1673.78 лева, искът, с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 62.42 лева до пълния предявен размер от 63.96 лева и искът, с правно основание чл. 442 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД в размер на 2.50 лева-мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 година до 28.03.2019 година са отхвърлени като неоснователни. Съставът на Софийския районен съд е удостоверил, че решението не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила на 08.07.2021 година.

От изложените в молбата на Е. Т. Б. и К. Т. Б. твърдения следва, че те искат отмяна на влязлото в сила решение № 20 066 893/15.03.2021 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 36-ти състав, постановено по гр. д. № 72 664/2019 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК, навеждайки твърдения за нарушение на правилото на чл. 41, ал. 2 от ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] не е подал отговор на молбата, с който да изрази становище по допустимостта и основателността й.

С оглед на датата, на която Е. Т. Б. и К. Т. Б. твърдят, че са узнали за влязлото в сила решение-12.11.2021 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна-14.02.2022 година (молбата е регистрирана в деловодството на Софийския районен съд на 15.02.2022 година, но е подадена чрез ССЕВ на Държавна агенция „Електронно управление“, като 12.02.2022 година и 13.02.2022 година са неприсъствени дни) трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
С решение № 20 066 893/15.03.2021 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 36-ти състав, постановено по гр. д. № 72 664/2019 година е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Е. Т. Б. и К. Т. Б. дължат в условията на разделност (по 1/2 всяка от тях) на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] сумата от 1669.41 лева-цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2016 година до 30.04.2018 година за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-09.04.2019 година до окончателното й погасяване; сумата от 62.42 лева-мораторна лихва за периода от 14.09.2016 година до 28.03.2019 година, сумата от 37.50 лева-главница за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2016 година до 30.04.2018 година, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-09.04.2019 година до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20 311/2019 г. по описа на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 36-ти състав, като искът за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1669.41 лева до пълния размер от 1673.78 лева, искът, с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 62.42 лева до пълния предявен размер от 63.96 лева и искът, с правно основание чл. 442 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД в размер на 2.50 лева-мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 30.05.2016 година до 28.03.2019 година са отхвърлени като неоснователни.

В исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място], въз основа на която е образувана производството, по което е постановено решенето, чиято отмяна се иска както адрес за призоваване на Е. Т. Б. и К. Т. Б. е посочен адреса в [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78. Именно на този адрес са били връчени преписите от исковата молба и приложенията към нея и на двете молителки. Преписите са били връчени на 07.07.2020 година на Т. Б., за който е посочено, че е баща на Е. Т. Б. и К. Т. Б.. Двете молителки са подали отговор на исковата молба с вх. № 5 104 862/30.07.2020 година, в който като своя адрес са посочили- [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78. Съставът на Софийския районен съд се е произнесъл по предварителните въпроси и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 17.02.2021 година. Преписи от определението по предварителните въпроси и призовките за насроченото съдебно заседание са били изпратени на Е. Т. Б. и К. Т. Б. на посочения по-горе адрес. Същите са били върнати в цялост с отбелязване: „Лицето е търсено на 15.11.2020 година, 18.12.2020 година, 17.01.2021 година и 09.02.2021 година, но не е открито на адреса. При позвъняване никой не отваря.“, като датата 17.01.2021 година е отбелязана с червен химикал Позовавайки се на това отбелязване съдията докладчик по гр. д. № 72 664/2019 година по описа на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 36-ти състав с разпореждане от 16.02.2021 година е разпоредил призовките на Е. Т. Б. и К. Т. Б. да се приложат по делото и да се считат връчени по чл. 41, ал. 2 от ГПК на17.01.2021 година. Делото е било разгледано в насроченото на 17.02.2021 година съдебно заседание в което е било обявено за решаване и е постановено решение № 20 066 893/15.03.2021 година. Преписи от него са изпратени на Е. Т. Б. и К. Т. Б. на адреса в [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78, като са били върнати като невръчени с отбелязване, че адресатите са търсени на 07.04.2021 година, 23.05.2021 година и 13.06.2021 година, но не са намерени, като датата 23.05.2021 година е отбелязана с червен химикал.

По силата на чл. 41, ал. 1 от ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 41, ал. 2 от ГПК и се състои в това, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. При това е достатъчно страната фактически да отсъства от адреса си, като това отсъствие е постоянно, а не непременно да е променила адресната си регистрация. Необходимо е страната да е отсъствала повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо от това дали това е настоящия или постоянния й адрес. Връчването на съобщението или призовката на друг адрес може да се извърши само ако страната е изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 1 от ГПК и го е съобщила на съда. Преценката за това дали разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК е приложима се формира от съда въз основа на удостоверението на длъжностното лице връчител, че страната отсъства от адреса повече от месец, който при сведение че тя е напуснала адреса е длъжен да отрази качеството на далите сведението лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от страна на длъжностното лице връчител, че съобщението или призовката не могат да бъдат връчени, тъй като не намира адресата, без същевременно да има сведения, че той е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК може да бъде приложена само при наличието на данни, че длъжностното лице е посещавало адреса, в рамките на повече от един месец, поне три пъти по различно време, включително и в обичайното време за пребиваване на адреса. В конкретния случай длъжностното лице връчител не е установило изрично, че Е. Т. Б. и К. Т. Б. са напуснал адреса. Същият обаче е удостоверил, че е посетил адреса четири пъти и то в период по-дълъг от един месец, като не е открил нито Е. Т. Б. и К. Т. Б., нито друго лице, което да е съгласно да получи призовката. Тези удостоверявания на длъжностното лице дават достатъчно основание да се приложи фикцията на чл. 41, ал. 2 от ГПК, поради което като е счел, че Е. Т. Б. и К. Т. Б. са редовно призовани за насроченото съдебно заседание съставът на Софийски районен съд не е допуснал процесуално нарушение, с което да е лишил същите от възможността да участва в производството и което да е основание за отмяна на въззивното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Удостоверените от длъжното лице връчител обстоятелства се ползват с материална доказателствена сила и при оспорването им трябва да бъдат опровергани от страната, която твърди, че не отговарят на действителността. В случая към молбата за отмяна Е. Т. Б. и К. Т. Б. не са представили доказателства в тази насока, а такива не са събрани и проведеното открито съдебно заседание. Същите са били уведомени за образуваното срещу тях исково производство на адрес [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78, като не се твърди това връчване да е било нередовно. Поради това всяко друго връчване на книжа и уведомления във връзка с производството е следвало да се връчва на Е. Т. Б. и К. Т. Б. на този адрес, още повече че самите те не са направили възражение срещу първоначалното връчване. При това положение за тях е възникнало задължението по чл. 41, ал. 1 от ГПК, при отсъствие от този адрес за повече от един месец да уведомят съда за новия си адрес. След като това не е направено то по отношение на тях е приложима фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2 от ГПК, както е приел Софийския районен съд.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на решение № 20 066 893/15.03.2021 година, по подадената от Е. Т. Б. и К. Т. Б. молба с молба с вх. № 25 012 277/15.02.2022 година, и искането за това трябва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25 012 277/15.02.2022 година, подадена от Е. Т. Б. с ЕГН [ЕГН] и К. Т. Б. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], ж. к „М. 1“, [жилищен адрес] вх. „Г“, ап. 78 и със съдебен адрес [населено място], [улица], Адвокатска кантора „Колчакова“, чрез адвокат П. Колчакова от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 20 066 893/15.03.2021 година на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, 36-ти състав, постановено по гр. д. № 72 664/2019 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.