Отказ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 511

София, 23.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д. № 1584/2026 г.

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министерство на правосъдието, [населено място], чрез процесуалния му представител А. К., срещу решение от 12.01.2026 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители по дисц. дело № 26/2025 г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ З. Д., рег. № 808, с район на действие Окръжен съд – Варна, за извършени нарушения по изп.д. № 319/2015 г.

Ответникът ЧСИ З. Д. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, като моли решението на ДК към КЧСИ да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Жалбата се оспорва и от Камарата на частните съдебни изпълнители, [населено място], чрез юрисконсулт А. Д.. Твърди се, че решението на ДК е правилно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустими. За да се произнесе по основателността ѝ, Върховният касационен съд взе предвид следното:

Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ е посочила, че дисциплинарното дело е образувано по искане на министъра на правосъдието във връзка с твърдения за установени при извършена проверка на изп.д. № 319/2015 г. нарушения на ЧСИ З. Д., рег. № 808, с район на действие Окръжен съд – Варна, а именно: в нарушение на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ във вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 1 ГПК ЧСИ не е извършил действието, възложено му с молба вх. № 2498/20.02.2025 г. на взискателя „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД, като е предприел изпълнителни действия без да е налице надлежно уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземането и съответно без да е налице законосъобразно конституиране на цесионера в качеството му на взискател по делото; в нарушение на чл. 485, ал. 5 ГПК ЧСИ не е изискал актуална данъчна оценка на имота при насрочване на публична продан за периода от 24.03.2025 г. до 24.04.2025 г.; в нарушение на чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ и с оглед правилото на чл. 6, т. 4 от Устава на Камарата на ЧСИ съдебният изпълнител не е упражнил достатъчно контрол върху дейността на своите помощници и служители.

Във връзка с твърденията за неуведомяване на длъжниците по изпълнителното дело за договора за цесия между „С. Г. Груп“ ЕАД и „Ди Си Ей Мениджмънд“ АД и ненадлежното конституиране на последния като взискател, комисията е посочила, че уведомяването по чл. 99, ал. 3 вр. ал. 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземане не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и не се отразява върху валидността му, нито пък е предвидено като предварително условие за конституирането на частен правоприемник. По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени доказателства. Прието е, че съдебният изпълнител законосъобразно е конституирал „Ди Си Ей Мениджмънд“ АД въз основа на молба вх. № 2498/20.02.2025 г. и приложения към нея договор за цесия. Относно писменото уведомление на длъжниците за цесията, връчено им едновременно със съобщението за насрочена публичната продан, ДК се е позовала на трайната практика на ВКС, че уведомлението за цесията може да бъде извършено и чрез книжата по самото дело, какъвто е и конкретният случай. Комисията е приела, че предвид надлежното конституиране на новия взискател и съответното уведомяване на длъжниците, то изпълнителните действия, предприети от конституирания цесионер са валидни, като съдебният изпълнител е гарантирал защитата на длъжника.

По отношение на твърдението за нарушение на чл. 485, ал. 5 ГПК при насрочването на публичната продан за периода от 24.03.2025 г. до 24.04.2025 г., Комисията е посочила, че доколкото не се касае за прекратена продан, а такава която само е била спряна, процесуалните действия, които са били законосъобразни към момента на тяхното извършване през 2015 г. не са загубили своята валидност поради последваща промяна в закона. Посочено е, че първоначално определената начална цена, обективирана в протокола за опис от 2015 г., е процесуално стабилизирана величина, която не подлежи на преразглеждане по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК. Допълнено е, че разпоредбата на чл. 485, ал. 4 ГПК, въвеждаща данъчната оценка като долен праг на началната цена, е приета едва през 2017 г. и няма ретроактивно действие спрямо производствата, при които началната цена вече е била валидно фиксирана и съобщена на страните при стария режим. Комисията е посочила, че в тази насока са и всички постановени съдебни актове по жалби на страните по изпълнителното дело относно действията на ЧСИ във връзка с проданта.

При преценката на последното твърдяно нарушение, касаещо законосъобразността на резолюциите върху документи по изпълнителното дело, ДК е приел, че наличието на подпис без изрично посочване на длъжността „помощник-частен съдебен изпълнител“ не сочи на липса на контрол или на издаване на актовете от некомпетентно лице. Посочено е, че в рамките на организацията на работата в една кантора на ЧСИ контролът върху изпълнителното производство се упражнява чрез механизмите на вътрешна делегация и институционална отговорност, като подписът върху официален документ се ползва с презумпцията за автентичност и авторство на оправомощено лице. Съгласно чл. 18 ЗЧСИ помощник-частния съдебен изпълнител разполага с пълна законова компетентност да извършва действията по принудително изпълнение, като правомощията му произтичат от вписването му в регистъра на Камарата, а не от техническото изписване на длъжността му под всеки подпис. Направен е извод, че липсата на абревиатурата „ПЧСИ“ или пълното изписване на имената до самото графическо изображение на подписа съставлява несъществен формален пропуск, който не създава съмнение относно волята или компетентността на органа, съответно относно липсата на надзор от страна на съдебния изпълнител.

В заключение, комисията е приела, че не е установено ЧСИ да е извършил действие или бездействие, представляващо дисциплинарно нарушение, нито пък да е налице виновно поведение при изпълнение на служебните му задължения, поради което не е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

В подадената от Министерство на правосъдието жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати от дисциплинарния състав нарушения на материалния и процесуалния закон. Продължава да се поддържа наличието на релевираните в исковата молба нарушения.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Решението на дисциплинарния състав е правилно и законосъобразно, като изложените в него мотиви са подробни, пълни и ясни. Дисциплинарната комисия е съобразила относимата към момента на извършване на изпълнителните действия редакция на приложимите разпоредби от ЗЗД, ГПК и ЗЧСИ, по отношение на всички нарушения, за които се твърди да са извършени от ЧСИ З. Д..

По отношение на твърдените нарушения, настоящият състав намира следното:

Неоснователни са твърденията, че конституирането на взискателя „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД и предприетите по негово искане последващи изпълнителни действия са незаконосъобразни. Действително по изпълнителното дело няма данни цедентът „С. Г. Груп“ ЕАД да е съобщил изрично на длъжниците за прехвърлянето на вземането си към „Ди Си ей Мениджмънт“ АД, но относно предпоставките за конституиране на цесионера като взискател това обстоятелства е неотносимо. Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът, като независимо, че прехвърлянето на вземането има значение за длъжника, той не става страна по договора, а уведомяването му касае единствено противопоставимостта на сключената сделка спрямо него с оглед надлежното изпълнение на задължението му. Следователно уведомлението не касае легитимацията на цесионера да встъпи по изпълнителното дело на мястото на праводателя си по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, изрично предвиждащ, че частното правоприемство се установява с писмени доказателства. Доколкото по изпълнителното дело към молбата на „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с вх. № 2496 от 20.02.2025 г. за конституиране по делото в качеството на взискател са приложени договорът за цесия от 20.06.2023 г., ведно с опис на вземанията, съдържащ се в Приложение № 1 и Приложение № 1А, както и потвърждение на цесията от цедента, то са били налице предпоставките за конституирането на „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД по делото и съответно ЧСИ е бил задължен да предприеме поисканите от дружеството действия на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Относно уведомяването на длъжниците за прехвърлянето на вземането, съдебната практика е непротиворечива, че няма пречка това да се случи в рамките на инициираното от новия кредитор производство, било то съдебно или изпълнително, каквото е направено в конкретния случай. Към молбата за конституиране на цесионера като взискател е представено и пълномощно, с което му е възложено уведомяването на длъжниците за прехвърлянето, в каквато насока е направил искане и в молбата си за конституиране. Видно от приложените по изпълнителното дело съобщения до длъжниците К. А. А. чрез адвокат И. Т. и „Бохеми Консулт“ ЕООД, обратни разписки и съобщения за доставяне и възлагателно писмо за връчване чрез друг съдебен изпълнител, изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е съобразено, като прехвърлянето е породило действие и спрямо длъжниците с уведомяването им за цесията, приложено към обявлението за насрочване на публичната продан, поради което и последващите действия по принудително изпълнение са предприети законосъобразно в полза на новия взискател.

Неоснователни са и останалите две твърдения за извършени нарушения от страна на ЧСИ. Независимо от множеството спирания на принудителното изпълнение върху недвижимите имоти на ипотекарните длъжници в [населено място], започнало през 2015 г., то не е налице прекратяване на първата публичната продан, а се касае до продължаваща висяща процедура, по която вече извършените действия запазват своето действие. В този смисъл няма основание промяна на определената по нея цена, въз основа на изисканите и приложени по делото данъчни оценки, каквито са и изводите на Окръжен съд – Варна в решенията, постановени по реда на чл. 435 ГПК във връзка с жалбите на длъжниците за извършване на повторна оценка.

Дисциплинарната отговорност на ЧСИ не следва да се ангажира и във връзка с твърдението за ненадлежно упражнен контрол върху действията на помощниците и служителите му във връзка с оформянето на поставени върху документи по делото резолюции – разпореждания от 28.04.2025 г., 08.05.2025 г. и 03.06.2025 г. Не се установява засягане на интересите на страните по изпълнителното дело във връзка с разпореждането по посочения начин /чрез резолюция с посочена датата и подпис/ за извършването на поисканите и необходими процесуални действия в рамките на изпълнителното производство. Посоченото не е опровергано от жалбоподателя, който не твърди настъпването на конкретни негативни последици за някоя от страните, извън формално неизпълнение на общото задължение за контрол на съдебния изпълнител върху работата на подчинените му.

Предвид изложените съображения, че не е налице основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ З. Д., обжалваното решение на ВК на КЧСИ трябва да бъде оставено в сила, а жалбата на Министерство на правосъдието срещу него - да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съобразно изхода на спора и направеното искане, на Камарата на частните съдебни изпълнители, [населено място], следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 50 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.01.2026 г. по дисц. дело № 26/2025 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, [населено място], да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители, [населено място], 50 евро деловодни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.