Обезщетение от застраховател за забавен ремонт на автомобил в доверен сервиз

Текстът на акта

Ключови фрази

Плащане на застрахователно обезщетение * освобождаване на длъжника от отговорност * забава на кредитора * застраховка "автокаско" * пропуснати ползи

4

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 289

гр. София,17.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2218 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. С., М. В. С. и Слава В. С., конституирани в хода на производството като правоприемници на Л. М. С., срещу решение №2461 от 23.04.2024г. по в.гр.д.№11530/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № II-55-20101059 от 21.04.2021г. по гр.д.№59340/2019г. на Софийски районен съд, предявеният от тях срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи на Л. М. С. от невъзможността да ползва собствения си лек автомобил „Субару Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г., поради неизвършване в разумен срок на ремонт на автомобила след настъпило застрахователно събитие в доверен на застрахователя сервиз, ведно със законна лихва, считано от 15.10.2019г. до окончателното плащане на сумата.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд правилно е квалифицирал претенцията като такава по чл.79, ал.1, пр.2 във вр. с чл.82 от ЗЗД, но определеният размер на обезщетението за период само от един месец, възлизащо на 400 лв., е очевидно неправилен, тъй като при удължаване на сроковете за ремонт изпълнителят следва да уведоми възложителя и собственика на подлежащото на ремонт МПС, а не последният да предприема активно поведение за уведомяване на застрахователя за забавянето. Позовават се на заключението на автотехническата експертиза, съгласно която нормалното време за възстановяване на щетите е около 25 дни, от което обосновават извод, че извършването на ремонта е просрочено с осем месеца. Съпоставят извлечения от четири фирми за отдаване на моторни превозни средства под наем, като изтъкват, че най-евтиният еквивалент на процесния автомобил може да бъде нает за приблизително 60 лв. на ден. Поддържат, че обезщетението следва да бъде изчислено за 240 дни х 50 лв. на ден, а не както е прието в заключението на вещото лице – 400 лв. месечно или 3 200 лв. за осеммесечния период.

Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Третото лице – помагач на страната на ответника „Лан кар София“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Софийски градски съд, е преценил за неправилна дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.405, ал.1 от КЗ, но е приел, че това не се е отразило на допустимостта на решението, тъй като фактическите обстоятелства, на които се е позовал ищецът, са били разгледани. Счел е, че претенцията следва да се квалифицира като такава по чл.79, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, доколкото се претендира обезщетение на общо основание за претърпени загуби, вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани вредите в натура в разумен срок. Констатирал е, че след настъпване на застрахователното събитие - ПТП, автомобилът е бил възложен за ремонт на доверен сервиз на застрахователното дружество, а именно „Лан кар София“ ЕООД, като по този начин вместо да се изплати парично обезщетение на застрахования, застрахователят е поел отговорност за действията на трето лице, което да отстрани щетите. Приел е, че поправката на лекия автомобил не е извършена в разумен срок, тъй като автомобилът е бил задържан в сервиза почти осем месеца. Невъзможността на застрахования за ползване по предназначение на повреденото МПС съдът е определил като пропусната полза, съизмерима със средния пазарен наем на сходна вещ за периода, в който ползването е било възпрепятствано. Позовавайки се на разпоредбата на чл.83 ал.2 от ЗЗД е изложил и аргументи, че застрахованият е имал възможност да ограничи размера на вредите, като уведоми застрахователя за забавения ремонт или да изиска от сервиза предаване на автомобила, за да отстрани сам щетите, но такова активно поведение не е установено. С оглед гореизложеното е стигнал до извода, че претенцията по чл.82 от ЗЗД е основателна и доказана до размер на сумата от 400 лв., представляваща средния пазарен наем на автомобил за период от един месец, съгласно заключението на автотехническата експертиза.

С определение №936/23.03.2025г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса : относно предпоставките за освобождаване длъжника от отговорност по чл.83 ал.2 от ЗЗД при бездействие на кредитора.

По поставения въпрос е формирана последователна практика на ВКС с Решение № 90 от 8.05.2013г. по гр. д. №644/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 255 от 2.11.2015г. по гр. д. №1011/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 97 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5783/2014 г., ГК, III г. о., и други в които се приема, че поведението на увредения след настъпването на вредата има значение за отговорността на деликвента, тъй като съгласно чл.83, ал.2 от ЗЗД не се дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. В Решение № 97 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5783/2014 г., III г. о., ГК, се изтъква, че в хипотезата на чл.83, ал.2 от ЗЗД бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на вредите, е единствена причина за настъпването им. Между тях и поведението на длъжника няма причинна връзка. Вината на пострадалия може да се състои и в това, че след като вредата е настъпила, той не е взел необходимите и достъпни му мерки, за да я намали или ограничи. В решение № 262 от 22.05.2015г. по т. д. №3118/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. се приема, че при договорната отговорност вредата може да се дължи и на поведението на самия кредитор. Има се предвид, че без проявата на небрежност на кредитора към собствения интерес, вредата не би настъпила или не би настъпила в този размер. Поведението на кредитора може да се изрази и в бездействие, тогава когато договорът или нормативен акт му вменяват извършването на действия за да бъдат предотвратени вреди, във връзка с възложените му с договора или нормативния акт функции от обществен интерес. Съгласно Решение №255 от 2.11.2015г. по гр. д. №1011/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., поведението на увредения по време на причиняване на вредата или след това трябва да е съобразено с принципа на добросъвестността, съответно в съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите.

Настоящият състав изцяло споделя дадените в цитираната практика на ВКС разрешения.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС по поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.

Правилно въззивният съд е приел, че претенцията следва да се квалифицира като такава по чл.79, ал.1, пр.2 във вр. с чл.82 от ЗЗД, доколкото се претендира обезщетение на общо основание за претърпени вреди вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани вредите в натура в разумен срок. В съотвествие с постоянната практика на ВКС и процесуалния закон съдът е приел и че неправилно дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.405, ал.1 от КЗ, не се е отразила на допустимостта на постановеното първоинстанционно решение, тъй като фактическите обстоятелства, на които са се позовали ищците, са били обсъдени.

Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване неправилен се явява изводът на въззивния съд, че е налице причинна връзка между поведението на наследодателката на ищците, като застрахован по договора за застраховка „Каско“ на МПС и претърпяната от нея вреда, изразяваща се в лишаване от ползване на собствения й автомобил. Задълженията на застрахования по договор за имуществено застраховане след настъпване на застрахователното събитие са предвидени в КЗ: да съобщи за настъпване на застрахователното събитие, да допусне застрахователя да извърши оглед на увреденото имущество, да представи поискани от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите, като и да извърши необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие, като следва указанията на застрахователя. Допълнителни задължения може да са поети и с конкретния договор за застраховка по силата на общите условия към него или при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание. В случая нито законът, нито договорът за застраховка, възлагат на застрахования задължение за предприемане на определени действия след като той направи избор за възстановяване на вредите в натура и предаде увреденото имущество на посочения от застрахователя сервиз. Застрахованият като кредитор е задължен да предотврати разширяването на обхвата на вредите, които са възникнали от застрахователното събитие, той трябва да положи грижата на добрия стопанин за да противодейства на настъпването на нови вреди, независимо, че началото на вредоносния процес не се дължи на неговото поведение. Това задължение за него се поражда от момента на настъпване на застрахователното събитие, като в хипотезата на чл.108 ал.7 от КЗ продължава до предаването на имуществото на посочения от застрахователя изпълнител. Правата и задълженията на този изпълнител произтичат от договора му със застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл.108 ал.7 от КЗ след като ползвателят на застрахователната услуга е дал съгласието си вредите да бъдат отстранени от външен изпълнител, застрахователят е длъжен в срока по ал. 1 или 5 писмено да възложи на външен изпълнител възстановяването на вредите. В тези случаи възстановяването на вредите се извършва в разумен за изпълнението срок, освен ако е договорен конкретен срок между застрахователя и ползвателя. Разпоредбата установява срокове за изпълнение на задължението на застрахователя за възстановяване на вредите и това изпълнение не е поставено в зависимост от действия на застрахования. Вредите от забавеното изпълнение на това задължение на застрахователя не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 405 от КЗ, която визира вредите от самото събитие. Поради това са неоснователни доводите на ответника по касация, че съгласно изричната разпоредба на чл.405 ал.2 от КЗ той не дължи обезщетение за пропуснати ползи.

Застрахователят, в качеството на възложител може да изисква от изпълнителя на ремонта точно изпълнение и разполага с всички права и възражения, включително да развали договора поради неизпълнение и да избере друг изпълнител. Следователно в този случай не е налице задължителната предпоставка по чл.83 ал.2 от ЗЗД за освобождаване на застрахователя - длъжник от отговорност, а именно бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за ограничаване или отстраняване на вредите, да е единствена причина за настъпването им. Разбирането, че в тази хипотеза застрахованият е следвало да прояви активно поведение и да уведоми застрахователя за забавения ремонт, не съответства на общите правила на отговорността за договорно неизпълнение. Само забавата на кредитора да приеме изпълнението освобождава длъжника от последиците на неговата забава. Законодателят не възлага на кредитора задължение за активно поведение в периода на забавата на длъжника, с което да настоява за изпълнение и неосъществяването на такова поведение, не може да бъде тълкувано като бездействие по чл.83 ал.2 от ЗЗД. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 от ЗЗД за освобождаване на застрахователя от отговорност за вредите от забавеното изпълнение на задължението му по чл.108 ал.7 от КЗ.

Предвид обстоятелството, че в частта, с която искът на Л. С., чиито правоприемници са касаторите, е уважен за сума в размер на 400 лв., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, в настоящото производство не могат да бъдат преразглеждани предпоставките за основателността на иска, а именно наличие на застрахователно правоотношение между ЗК „Лев Инс“ АД и наследодателката на ищците, настъпване на застрахователно събитие, забавено изпълнение на задължението на застрахователя по чл.108 ал.7 от КЗ. Спорни въпроси пред настоящата инстанция са разгледаният въпрос относно възможността застрахователят да бъде освободен от отговорност за вредите от забавеното изпълнение по реда на чл.83 ал.2 от ЗЗД, както и въпросът относно размера на дължимото обезщетение.

Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение №129 от 30.VI.1986г., ОСГК, пропуснатата полза при лишаване на собственика от ползването на лек автомобил не се изразява в пропуснат доход или полза, която да е прираст към имуществото на ползувателя, а обхваща пропуснатата възможност за прякото служене с вещта, непосредственото използване на нейните качества за задоволяване на определени потребности, от които застрахованият собственик е бил лишен. Не се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи, които биха довели до увеличаване имуществото, а до реална вреда, резултат на невъзможността да се упражнява правото му върху автомобила в пълен обем за времето на забавата на застрахователя. Последователна е практиката на ВКС, че обезщетението за претърпяната от собственика на автомобила вреда се съизмерява със средния наем на автомобил със същите показатели (марка, модел, година на производство) за периода на претенцията. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза месечният наем на автомобил с характеристиките на процесния лек автомобил „Субару Форестер“, рег. [рег.номер на МПС] , в исковия период от м. януари до м. септември 2019г., възлиза на 400 лева. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че средният наем за леки автомобили е около 62 лева на ден, като в зависимост от срока на наемане стойността на дневния наем за автомобила намалява. Уточнява, че посоченият наем е среден за пазара, но на пазара няма предлагане на автомобили със срок на експлоатация над 10 години, а процесният автомобил е с година на производство 2008г. Неоснователни са доводите на касаторите, че следва да бъде взет предвид определеният от вещото лице дневен наем за автомобил със същите производствени характеристики и обезщетението да бъде изчислено съобразно този дневен наем, умножен по броя дни на забавата, тъй като застрахованият не е имал предварително представа за продължителността на забавата и не е можел да прецени за какъв период следва да ангажира кола. Безспорно застрахованият не е могъл да предвиди точния период на забавата, но това не предполага, че в един продължителен период от време той би сключвал ежедневно отделни договори за наем на различни автомобили. Поради това при определяне на дължимия размер на обезщетението следва да се съобрази именно посоченият от вещото лице месечен размер на наема.

Също така следва да бъдат съобразени данните от заключението на автотехническата експертиза, съобразно които нормалното време за отстраняване на установените при огледа щети на автомобила е 25 дни. Автомобилът е предаден в избрания от застрахователя сервиз на 29.01.2019г., следователно изискуемият според закона разумен за изпълнението срок е изтекъл на 23.02.2019г.

Предвид изложеното и с оглед заключението на изслушаната и приета в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, настоящият състав на ВКС намира, че за периода 24.02.2019г. - 20.09.2019г. /6 месеца и 27 дни/, при средно месечен пазарен наем от 400 лв., дължимото обезщетение за причинените на наследодателката на ищците вреди от неизпълнението на застрахователния договор, е в общ размер на сумата 2760 лв. До този общ размер исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, а за разликата до предявения размер- от 12 000 лв. - следва да се отхвърлят.

По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касационните жалбоподатели против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД за присъждане обезщетение за пропуснатите ползи от невъзможността Л. М. С. да ползва собствения си лек автомобил „Субару Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г., за разликата над уважения размер от 400 лв. до размера от 2760 лв. Вместо това ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително на всеки от ищците на основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД сума в размер на 786,66 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността Л. М. С. да ползва собствения си лек автомобил „Субару Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г., заедно със законната лихва, считано от 15.10.2019г. до окончателното изплащане. В останалата допусната до касационно обжалване част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на всеки от касаторите съразмерно с уважената част от исковете допълнително направени в първоинстанционното, във въззивното и в касационното производство разноски в размер на 215,71 лева.

Присъдените на ЗК „Лев Инс" АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК суми от 234,65 лв - разноски за първоинстанционното производство и 97 лева за въззивното производство не следва да бъдат намалявани, защото тези размери не надвишават дължимите на ответника разноски според изхода на производството.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касаторите - ищци адвокат С. А. П., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съразмерно с обжалваемия интерес за касационната инстанция и с уважената част от иска. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 , съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в наредбата по чл.38, ал.2, изр. второ от ЗАдв . във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв . При обжалваем интерес от 12 000 лева, при не особено значителна фактическа и правна сложност на спора и с оглед вида на извършените от адвоката действия – изготвяне на касационна жалба и отговор на насрещната касационна жалба, както и явяване в едно съдебно заседание, адекватен и справедлив при пълно уважаване на иска би бил размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лева. С оглед крайния изход на спора разноски се дължат съразмерно, съответно размерът на възнаграждението, което следва да бъде присъдено на адв. П. е 276,20 лева.

Неоснователно е искането за присъждане на отделно възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв за действията по подаване на касационната жалба и за изготвяне на отговор на насрещната касационна жалба. Доколкото чрез предявяването на двете жалби като предмет на касационното производство е въведен пълният размер на предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи, като доводите и в двете жалби касаят основателността и размера на този иск, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено общо съобразно този размер и всички извършени по делото процесуални действия.

На ответника по касация ЗК „Лев Инс" АД не следва да бъдат присъждани разноски съответно на отхвърлената част от касационната жалба, доколкото не е направено искане в отговора на касационната жалба или в открито съдебно заседание. Искане за присъждане на разноски е направено само в предявената от ответника по касация насрещна касационна жалба, която е оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №2461 от 23.04.2024г. по в.гр.д.№11530/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № II-55-20101059 от 21.04.2021г. по гр.д.№59340/2019г. на Софийски районен съд, предявеният от В. С. С., М. В. С. и Слава В. С., конституирани в хода на производството като правоприемници на Л. М. С., срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 400 лв. до общия размер от 2760 лв., представляващи обезщетение за пропуснатите ползи от невъзможността Л. М. С. да ползва за периода от 24.02.2019г. - 20.09.2019г. собствения си лек автомобил „Субару Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г., поради неизвършване в разумен срок на ремонт на автомобила след настъпило застрахователно събитие в доверен на застрахователя сервиз, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на всеки от ищците В. С. С. , [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] М. В. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.8 и СЛАВА В. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.1, на основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД сума в размер на 786,66 лв. / седемстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решението по в.гр.д.№11530/2021г. на СГС/ за пропуснатите ползи от невъзможността Л. М. С. да ползва за периода от 24.02.2019г. - 20.09.2019г. собствения си лек автомобил „Субару Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г., поради неизвършване в разумен срок след настъпило застрахователно събитие на ремонт на автомобила в доверен на застрахователя сервиз, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на всеки от ищците разноски за трите инстанции в размер на 215,71 лева /двеста и петнадесет лева и седемдесет и една стотинки/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2461 от 23.04.2024г. по в.гр.д.№11530/2021г. на Софийски градски съд, в останалата допусната до касационно обжалване част с която след потвърждаване на решение № II-55-20101059 от 21.04.2021г. по гр.д.№59340/2019г. на Софийски районен съд, предявеният от В. С. С., М. В. С. и Слава В. С., конституирани в хода на производството като правоприемници на Л. М. С., срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 2760 лв. до пълния предявен размер от 12000 лв., представляващи обезщетение за пропуснатите ползи от невъзможността Л. М. С. да ползва за периода от 24.02.2019г. - 20.09.2019г. собствения си лек автомобил „Субару Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица №21589001/93001810018856/08.03.2018г.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адв. С. А. П., от САК, с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 8, сумата от 276,20 лева / двеста седемдесет и шест лева и двадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено при участието на „Лан Кар София“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ап.77, като трето лице – помагач на страната на ответника.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.