Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение при назначен особен представител

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-ненадлежно представителство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

гр. София, 12.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия , Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1382 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава двадесет и четвърта от ГПК.

Образувано е по подадена от Н. Д. С., ЕГН: [ЕГН] молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на влязло в сила решение № 20142243 от 18. 06. 2021 г., постановено от Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав по гр.д. № 10180 по описа на съда за 2019 г.

В молбата се излага, че по повод образуваното срещу него дело, приключило с решението, отмяната на която се иска, молителят е търсен в периода м. май – август 2019 г. на постоянния му и настоящ адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 4, ап. 94, където не е открит. Твърди се, че същият не е открит на адреса, тъй като през посоченият период е бил задържан в местата за лишаване от свобода. Сочи се и че проверката, която съдът дължи за адресната регистрация на ответника в случай, че същият не бъде открит на адреса, е извършена не непосредствено преди призоваването, а много по-рано – на 12. 07. 2019 г. Не била извършвана проверка в ГДИН за евентуални задържания на ответника. Направен е опит за връчване на книжата на ответника на адреса на негов работодател, като съобщението е върнато с отбелязване, че такъв адрес няма, но видно от приложена от молителя справка от Google maps, адресът съществува и се намира в[жк].

Сочи се, че назначеният от съда на молителя особен процесуален представител не е поискал събиране на никакви доказателства по делото и не е обжалвал постановеното решение.

С оглед изложеното молителят счита, че са налице основанията на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана /а само формално/ и не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Иска се отмяна на влязлото в сила решение на СРС и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на връчването на исковата молба за отговор, претендират се разноски.

Ответникът по молбата оспорва същата, не претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и заявеното от страните, намира следното:

Молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и срещу влязло в сила решение, което не е сред изчерпателно изброените в разпоредбите на чл. 303, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

От наличните материали в приложеното производство по делото, отмяната на постановеното по което решение се иска, се установява, че:

Първото съобщение до молителя – ответник в исковото производство с приложени преписи от исковата молба и доказателствата към същата, му е изпратено съобразно разпореждането на съда, на 20. 05. 2019 г., на посочения в исковата молба адрес - гр. София,[жк], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 4, ап. 94 . Същото е върнато в цялост и неполучено с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че адресът е посетен на 30. 05., 16. 06. /неделя, почивен ден/ и 03. 07. 2019 г. /трикратно, с поне една седмица между посещенията и поне веднъж в неприсъствен ден, както това императивно постановява чл. 47, ал. 1 от ГПК – бел. на съдията-докладчик/; Лицето не е открито или друг член на домакинството; При посещенията никой не отваря входната врата на ап. 94; Съседите отказват съдействие, съобщават, че не се познават, съобщават, че са наематели и че живеят отскоро във вх. „Г“, съобщават, че са на гости.

По делото е приложена справка, изготвена на 12. 07. 2019 г. по реда на Наредба 14/2009 г. за постоянен и настоящ адрес на ответника, които адреси съобразно справката съвпадат с посочения в исковата молба.

С разпореждане на съда от 16. 07. 2019 г. е постановено изпращането на ново съобщение със залепване на уведомление на адреса. Такова е изпратено и длъжностното лице по призоваването е отразило в съобщението, че е залепено уведомление на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК, на 28. 08. 2019 г. В самото уведомление се съдържа отбелязване, че е залепено на входната врата на ап. 94 и е пуснато в пощенската кутия на същия апартамент, след като адресът е посетен на 26. 07., 10. 08. – събота, почивен ден и 28. 08. 2019 г. /отново трикратно, с поне една седмица между посещенията и поне веднъж в неприсъствен ден, както това императивно постановява чл. 47, ал. 1 от ГПК – бел. на съдията-докладчик/, и след като не е намерено лице, което да се съгласи да приеме съдебните книжа.

На 09. 09. 2019 г. съдът е разпоредил да се извърши справка в НАП и НОИ за регистрирани трудови договори или други договори, във връзка с които ответникът получава доходи, както и за регистрирано място за осъществяване на стопанска дейност, след което ответникът да се призове на адресите по същата. На 18. 10. 2019 г. на ответника, чрез ЕТ „МИА-Р. АРНАУДОВ“, като работодател, е изпратено съобщение на адрес [улица], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 1, ап. 27, което се е върнало с отбелязване, че няма такъв адрес в[жк]и[жк].

На 11. 12. 2019 г. на ищеца е указано да представи доказателства за внесен депозит за назначаване на особен представител на ответника. Такъв депозит е внесен, изпратено е писмо на САК за определяне на особен представител на ответника и с определение от 10. 01. 2020 г., на ответника е назначен за особен представител определеният от САК адвокат, чрез когото на ответника са изпратени преписи от исковата молба и доказателствата, получени от особения представител на 03. 02. 2020 г. Особеният представител е депозирал отговор на исковата молба, призован е с препис от определението на съда по чл. 146 от ГПК за проведеното по делото първо открито съдебно заседание, впоследствие му е изпратен и препис от молба от противната страна за становище. Отново чрез назначения му особен представител, на 13. 09. 2021 г. на ответника е връчен препис от постановеното по делото първоинстанционно решение, което не е обжалвано, влязло е в сила и е предмет на молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство.

При така установеното настоящият касационен състав намира следното:

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законовата разпоредба урежда три възможни хипотези, при които влязлото в сила решение подлежи на отмяна, като общото между тях е, че и в трите следва нарушаването на правото на страната да участва в делото и да бъде надлежно представлявана, се дължи на допуснати от страна на съда нарушения на съдопроизводствените правила.

В конкретният процесен случай молителят твърди, че са налице първите две възможни хипотези: - поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в производството, тъй като не е бил редовно уведомен /призован/ за същото, доколкото през периода, в който е търсен на постоянния му и настоящ адрес, е бил задържан в местата за лишаване от свобода – обстоятелство, което съдът не е установил, а е бил длъжен да установи, както и поради това, че съобщение до него, чрез работодател се е върнало, оформено като изпратено до несъществуващ адрес, а същият съществува; - поради нарушаване на процесуалните правила не е бил надлежно представляван по делото, тъй като назначеният му от съда особен представител, го е представлявал формално, не е поискал събирането на доказателства и не е обжалвал постановеното първоинстанционно решение. /Фактически твърдения в обосноваване на третата, установена в т. 5 от ал. 1 на чл. 303 от ГПК възможна хипотеза, обуславяща евентуална отмяна на влязлото в сила решение, в случая не се излагат в молбата./

Според настоящия касационен състав в случая не се установява наличието на основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Видната от материалите по делото, осъществена от съда негова дейност по съобщаването и призоваването на ответника – молител в настоящото производство, за воденото срещу него дело, е в съответствие с уреждащите правилата за връчване на съобщения на страните в гражданския процес, норми на процесуалния закон и съдебната практика по прилагането им, включително тази на касационната съдебна инстанция.

След като ответникът не е бил намерен на посочения от ищеца адрес при опита за връчване на първоначално изпратеното му съобщение с препис от исковата молба, съдът е разпоредил справка за адреса му по реда на Наредба № 14/2009 г., както и за наличието на трудови и други договори, съобразно данните от които да извърши ново призоваване. Адресът на ответника е установен по реда на Наредба № 14/2009 г., като съвпадащ с посочения от ищеца в исковата му молба и на същия адрес съдът е разпоредил ново призоваване, както и залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Последното е извършено в съответствие с процесуалните норми и практиката на ВКС по приложението им, като уведомление е залепено след като длъжностното лице по призоваването е посетило три пъти адреса в различни дни, един от които почивен и с интервал поне една седмица между посещенията. След изпълнение на изложената процедура съдът, отново при спазване на процесуалните правила е назначил на ответника особен представител, който го е представлявал по делото.

Не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ГПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото. Напротив – съдът в изпълнение на възложените му от процесуалния закон задължения по призоваването на ответника, е осъществил законосъобразно процедурата по такова призоваване по описания по-горе ред, без при това да са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да я опорочават. Твърденията на молителя, че през процесния период е бил задържан в местата за лишаване от свобода, поради което и само не е бил намерен на постоянния му и настоящ адрес, остават недоказани по делото. На свой ред твърденията му, че проверката, която съдът дължи за адресната регистрация на ответника в случай, че същият не бъде открит на адреса, е извършена не непосредствено преди призоваването, а много по-рано – на 12. 07. 2019 г., не отговарят на действително установените и описани по-горе в настоящите мотиви обстоятелства по делото – сочената проверка е разпоредена и извършена от съда непосредствено преди да разпореди на 16. 07. 2019 г., изпращането на ново съобщение със залепване на уведомление на адреса. При така изложеното ирелевантно е за упражняването на правото на защита на ответника в приключилото гражданско съдопроизводство дали адресът, на който е правен опит да бъде призован чрез негов работодател, обективно съществува или не.

Не е налице хипотезата и на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ГПК – вследствие нарушаване на съответните правила страната да не е била надлежно представлявана в процеса. Както се посочи, при спазване на установените процесуални правила, съдът е назначил на ответника – молител особен представител, който го е представлявал в производството. При изложеното се налага извод, че противно на поддържаното в молбата му за отмяна, ответникът – молител е надлежно представляван по приключилото дело, а обемът и конкретният начин, по който особеният представител е осъществил защитата му в производството, приключило с влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, са извън възможния предмет на преценка в настоящото производство с предмет преценка само наличието или не на поддържаните от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. Д. С., ЕГН: [ЕГН] молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на влязло в сила решение № 20142243 от 18. 06. 2021 г., постановено от Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав по гр.д. № 10180 по описа на съда за 2019 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: