Погасителна давност при изпълнителни дела, започнати преди 26 юни 2015 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50105

гр.София, 15.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

пети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1589/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50200/ 13.04.2023 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12291 от 10.11.2020 г. по гр.д.№ 4838/ 2019 г., с което по предявения от Ц. И. Н. против „Юробанк България“ АД, гр.София, иск, квалифициран по чл.439 ГПК, е признато за установено, че Ц. И. Н. не дължи на „Юробанк България“ АД сумата 127 500 лв главница, предмет на изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 25922/ 2012 г. на Софийски районен съд.

Към делото е присъединено ч.гр.д.№ 1588/ 2021 г. по описа на ВКС, ІV-то г.о., образувано по частна жалба на „Юробанк България“ АД, срещу определение на Софийски апелативен съд № 10014 от 12.01.2021 г. по гр.д.№ 4838/ 2019 г., с което е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 12291 от 10.11.2020 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на адвокат М. И. П. 5 100 лв хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

По касационната жалба.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като в тази връзка съдът служебно е формулирал процесуалноправния въпрос: тече ли погасителна давност за вземания, за събирането на които са образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по т.д. № 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт на основание чл.130 ал.2 ЗСВ, включително за отделните решаващи конкретни спорове състави на ВКС.

В допуснатия до касационно обжалване въззивен съдебен акт е дадено противоположно разрешение – макар изпълнителното производство да е образувано преди обявяването на ППВС 3/ 1980 г. за загубило сила, въззивният съд е приел, че 5-годишната погасителна давност започва да тече от датата, на която е извършено последното изпълнително действие, т.е. че течението й не е било спряно. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй до обявяването на ППВС 3/ 1980 г. за загубило по висящите /непрекратени/ изпълнителни дела сила давността не е текла. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК делото следва да бъде решено по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 25922/ 2012 г. на Софийски районен съд изпълнителен лист от 14.06.2012 г. било образувано изпълнително дело 20128380407354 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ рег.№ ***. Видно от приложения по делото изпълнителен лист, ищцата, в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ „Лачи – Ц. Н.“, била осъдена солидарно с И. Л. П. да заплати на кредитора „Юробанк И Еф Джи България“ АД /със сегашно наименование „Юробанк България“ АД/ сумата от 165 519,47 лв. – главница, ведно със законната лихва за период от 19.05.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 39 854,54 лв. за периода 21.09.2010 г. – 18.05.2012 г., такса в размер на 1 908,91 лв. и сумата от 7 173,06 лв. – съдебни разноски. На 14.08.2012 г. до ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 17.08.2012 г. На 14.08.2012 г. ЧСИ наложил запори върху банкови сметки на длъжниците по изпълнителното дело и възбрана върху недвижим имот на ищцата. На 21.08.2012 г. възбраненият имот бил описан и след изготвена оценка на същия ЧСИ съставил обявление за насрочена първа публична продан в периода 18.09.2012 г. – 18.10.2012 г. С протокол от 19.10.2012 г. за купувач по тази публична продан била обявена М. А. при достигната продажна цена 103 579,94 лв. На 23.10.2012 г. било изготвено постановление за възлагане на недвижимия имот, а на 05.11.2012 г. - постановление за разпределение на постъпили суми. След тази дата по делото не били извършвани изпълнителни действия. На 15.11.2018 г. ищцата предявила иска, по който е образувано настоящето производство. С него тя оспорва съществуването на вземането за главницата като погасено по давност.

Искът е неоснователен. Както е прието в обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ / прекъсва давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е образувано. Примерно е посочено, че прекъсват давността насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като иска извършване на съответните изпълнителни способи. Затова с Тълкувателното решение е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г., основано на нормата чл.115 ал.1 б.“ж“ ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече. Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по т.д. № 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС, обаче, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Вземането, чието съществуване ищцата претендира да бъде отречено, се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок – чл.117 ал.2 ЗЗД. Последното изпълнително действие по делото, образувано срещу ищцата, е извършено на 23.10.2012 г., когато е изготвено постановление за възлагане на недвижим имот, придобит чрез публична продан. До 23.10.2014 г. давността не е текла, тъй като съгласно ППВС № 3/ 1980 г. докато е висящо изпълнителното производство за събиране на вземането давността спира да тече. От тази дата до предявяване на исковата молба /15.11.2018 г./ не е изтекъл предвидения в закона 5 – годишен срок за погасяване на вземането, а след този момент давността не тече /виж решение № 50017/ 27.03.2023 г. по гр.д.№ 720/ 2022 г., ІV г.о./. Предявеният иск за установяване на несъществуване на вземането като погасено по давност е неоснователен и следва да се отхвърли, като на ответника бъдат присъдени разноските за производството във всички инстанции.

По частната жалба.

С постановено на основание чл.248 ГПК определение на Софийски апелативен съд № 10014 от 12.01.2021 г. по гр.д.№ 4838/ 2019 г. е изменено постановеното от същия съд по същото дело решение № 12291 от 10.11.2020 г. в частта за разноските, като „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на адвокат М. И. П. 5 100 лв хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция на основание чл.38 ал.2 ЗА. Частната жалба срещу това определение е основателна, тъй като по същество делото приключва с отхвърляне на иска. При този резултат право на разноски има само ответникът /чл.78 ал.3 ГПК/. Ищцата, на която адвокат П. е оказал безплатна правна помощ, няма право на разноски, съответно не са налице предпоставките по чл.38 ал.2 ЗА.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12291 от 10.11.2020 г. по гр.д.№ 4838/ 2019 г. и определение на Софийски апелативен съд № 10014 от 12.01.2021 г. по гр.д.№ 4838/ 2019 г и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу „Юробанк България“ АД, гр.София, ул."Околовръстен път" № 260, ЕИК 000694749, иск за признаване за установено, че Ц. И. Н. не дължи на „Юробанк България“ АД сумата 127 500 лв главница по изпълнителен лист от 14.06.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 25922/ 2012 г. на Софийски районен съд, по който е образувано изпълнително дело 20128380407354 на частен съдебен изпълнител рег.№ ***.

ОСЪЖДА Ц. И. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Юробанк България“ АД, гр.София, ул."Околовръстен път" № 260, ЕИК 000694749, 5 145 лв /пет хиляди сто и четиридесет и пет лева/ разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: