Прилагане на малозначителност и справедливост на глоба при държане на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * липса на малозначителност * справедливост на наказание

Решение по н.д. № 949/23 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 485

гр. София, 18.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ КОЛЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н.д. № 949/23 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимата А. А. Д., депозирана чрез служебноназначения й защитник адвокат А. А., срещу Решение № 266 от 16 август 2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 470/22 г. по описа на Апелативен съд – София (САС), Наказателно отделение, 6. състав, в частта, в която е потвърдена осъдителната за подсъдимата първоинстанционна присъда.

С подадената първоначално изцяло бланкетна касационна жалба са заявени и трите касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С Разпореждане № 428 от 6 март 2023 г. на председателя на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд е било отказано образуване на касационно производство със съображения за нередовност на жалбата, в която не са били изложени данни, подкрепящи декларативно релевираните касационни основания. След връщането на делото в САС и дадените указания от съдията-докладчик за изпълнение на указанията на ВКС е постъпило допълнение към жалбата. Видно от съдържанието му, поддържаното нарушение на материалния закон е аргументирано с твърдение, че съдът е следвало да признае подсъдимата Д. за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение, тъй като деянието било малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В подкрепа е посочено, че обществената опасност на извършеното и на дееца били така незначителни, че практически липсвал значим обществен интерес, оправдаващ ползването на наказателната репресия в случая. В тази насока са интерпретирани обстоятелствата, че наркотичните вещества били за лична употреба и подсъдимата била с чисто съдебно минало, трудово, семейно и социално ангажирана.

Поддържаното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е формулирано чрез твърдението, че размерът на наложената глоба не бил съобразен със стойността на предмета на престъплението и неговия вид.

В допълнението не е наведен довод и не е развито оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не са постъпили възражения срещу касационната жалба.

Подсъдимият К. В. А., останал доволен от присъдата, не я е обжалвал и не се е присъединил към въззивната жалба на подсъдимата Д.. Няма касационна жалба от него.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция защитникът на подсъдимата Д. пледира за отмяна на решението на САС по съображенията, изложени в касационната жалба и допълнението към нея, и за оправдаването на Д. по обвинението по чл. 354а, ал. 5 НК. Алтернативно – за намаляване на размера на определената в максимален размер глоба.

Служебноназначеният защитник на подсъдимия А. – адвокат Е. Х., намира касационната жалба за допустима и основателна.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че съдът правилно е приложил материалния закон и наказанието справедливо е определено в максималния размер, за което има ясно изложени мотиви, отчитащи, че реално това е второто такова деяние, за което подсъдимата е съдена.

Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват и възползват от правото си да участват лично в съдебното заседание.

След като прецени изложените в касационната жалба и допълнението й касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационната жалба е допустима като депозирана от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за нарушение на материалния закон

Въпросът за малозначителност на случая по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК е поставен за първи път в касационното производство. Претенцията, отправена към въззивния съд е била единствено за намаляване на размера на глобата с твърдения, че обжалваният съдебен акт е правилен относно правната квалификация на деянието. САС е разгледал довода за размера на глобата и е изложил съображенията си за отхвърлянето му като неоснователен.

С въззивното решение е потвърдена изцяло постановената по н.о.х.д. № 2707/2019 г. присъда на Софийски градски съд (СГС), с която подсъдимите К. В. А. и А. А. Д. са признати за виновни в това, че на 15 август 2018 г. в жилище в [населено място], на [улица], ет. 2, ап. 9, в съучастие, като съизвършители, държали без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества (коноп и амфетамин) на обща стойност 135,96 лева, като за Д. случаят е маловажен, и осъдени, съответно, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (А.) и по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (Д.). Двамата са оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения за това да са държали веществата с цел разпространение. На подсъдимата Д. е наложено наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Пределите на касационната проверка се свеждат до осъждането на подсъдимата Д., с чиято жалба единствено е сезиран ВКС.

При така приетите от въззивния съд факти, съвпадащи с установените от първостепенния съд, материалният закон не е нарушен. Конкретната хипотеза не разкрива отсъствие на обществена опасност или явно незначителна такава на деянието.

Поначало, след като по законодателен път е установен запрет за осъществяване на определен вид деяние, същото по дефиниция се явява общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя отрицателното въздействие на деянието върху нормалното развитие на обществените отношения. Има случаи обаче, при които поради малозначителността на конкретното извършено деяние или поради явната незначителност на обществената му опасност, това отрицателно въздействие не е в обичайната степен за деяния от подобен род или дори липсва. Именно заради това и за да се избегне неоправдано използване на наказателна репресия, в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК законодателят е предвидил възможност при формално осъществяване на признаците на състава на престъплението поради малозначителността на деянието, обуславяща липса на обществена опасност или наличие на незначителна такава, деянието да не е престъпно. Разпоредбата не съдържа ограничения, касаещи приложението й по отношение на определен вид престъпления и същата е принципно приложима по отношение на всички състави.

При преценка на тези обстоятелства - дали деянието е малозначително, а оттук не е общественоопасно или е незначително общественоопасно - следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние и данните за степента на обществена опасност на самия деец.

При отчитане на тези принципни особености, свързани с обществената опасност, касационната инстанция съобрази, че в случая подсъдимата е осъществявала държане на две различни по вид високорискови наркотични вещества, в количества и на стойност, които не са пренебрежимо ниски, и в съучастие със своя съжител. Така очертаните обективни характеристики на деянието не позволяват оценката му като малозначително. Обстоятелството, че веществата са били за лична употреба е било отчетено от предните две инстанции, възприели извод за оправдаването на подсъдимата по отношение на целта за разпространение. Отчетени са и чистото съдебно минало и положителните данни за личността на Д., които в комплекс с данните за конкретното й противоправно поведение са мотивирали квалифицирането на извършеното от нея като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Правните съждения на първия съд, споделени изцяло от контролиралия го, намират подкрепата и на тази инстанция. С основание е прието, че смекчаващите фактори за подсъдимата – чистото съдебно минало, полаганите от нея грижи за малолетните й деца, трудовата ангажираност, изразеното съжаление и готовност за житейско поправяне, невисоката стойност на веществата и количеството им – определят деянието, в сравнение с обичайните случаи от същия вид, като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Такава обаче има и тя не е явно незначителна. Не е за пренебрегване и друга данна за личността на подсъдимата – санкционирана е по реда на чл. 78а НК за деяние от същия вид, което макар да е в условията на реална съвкупност с процесното (и представляващо пречка за прилагане на чл. 78а НК в настоящия случай), е релевантно за оценката на степента на обществена опасност на дееца.

По тези съображения съдът прие, че няма нарушение на материалния закон.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание

За да се приеме явна несправедливост на санкцията, е нужно да се установи, че размерът й очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и тя се явява драстично завишена (или занижена). Очевидното несъответствие следва да намира отчетлив израз в ясно манифестирана непропорционалност между размера на наложената санкция и данните за степента на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Разглежданата хипотеза не се определя като такава, въпреки че глобата е определена в максималния й размер от 1000 лева. Инстанциите с основание са приели, че отчетените смекчаващи обстоятелства са обусловили дефинирането на случая като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, поради което и не могат да бъдат повторно третирани при определяне размера на глобата. Освен че в абсолютна стойност максималният размер на предвиденото наказание за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК поначало не е прекомерен, в случая той се явява адекватна санкция на държавна принуда, защото е съответен на степента на обществената опасност на деянието и дееца (обсъдени по-напред). Процесната проява не се явява изолирана в живота на подсъдимата, което оправдава оказването на по-сериозно въздействие върху личността й с цел поправянето й и бъдещото й въздържане от престъпно поведение, свързано с наркотични вещества.

Следователно, не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

В обобщение на изложените съображения ВКС, второ наказателно отделение намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266 от 16 август 2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 470/22 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 6. състав.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.