Отказ за отмяна на влязло в сила решение за собственост на офис

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
София, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2950 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на Л. Б. Д., действащ като ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“, за отмяна на влязлото в сила решение № 1243 от 05.07.2018 г. по в. гр. № 185/2018 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 295 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 330/2019 г. на ВКС, II-ро г.о.

С атакуваното решение на въззивния съд, постановено след отменително решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК № 144 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 2074/2017 г. на ВКС, II-ро г.о, е постановен обратен спрямо първоначалния изход на делото резултат – отхвърлени са предявените от Л. Б. Д., действащ като ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“, срещу С. А. Д. искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД за установяване на собствеността и предаване владението на офис № ...., находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 22,18 кв. м. и 1,6830 ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ № ..... от кв. ....., и за присъждане на сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота за периода 05.10.2010 г. - 11.09.2013 г. , заедно със законната лихва от подаването на исковата молба. Решаващият извод на съда се основава на различно тълкуване на договора, оформен с нотариалния акт № ....., т. ......, дело ...../94 г. на варненски нотариус, с който К. П., И. П., Т. и Р. М. са продали на ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“ следния имот: „всеки по 1/3 ид. част от съсобственото дворното място без сградите в него“. Прието е, че продавачите са се разпоредили не с цялото дворно място /всеки от тях с притежаваната 1/3 ид. част/, а с по 1/3 от правата си в съсобствеността – К. П. и И. П. – по 1/3 от собствените си идеални части или по 24/200 ид. ч. всеки от тях, а съпрузите Т. и Р. М. – също с 1/3 от собствените си 66/200 ид. части или 22/200 ид. ч., като по този начин общо са прехвърлени 70/200 ид. части. Затова нотариално завереното заявление по чл.56, ал.3 З. /отм./, вписано на 19.01.1995 г., с което съсобствениците на земята, включително ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“, са си учредили взаимно право на строеж за изграждане на сградата, в която се намира процесният офис, не е недействително, напротив, то изключва принципа на приращението по чл.92 ЗС. С изграждането на сградата собственици на процесния офис са станали съпрузите Т. и Р. М. по силата на учреденото право на строеж, а след извършени прехвърлителни сделки като настоящ собственик се легитимира ответницата С. А. Д., която е придобила собствеността с нотариален акт от 2008 г. Прието е за основателно и евентуалното възражение на ответницата С. Д. за придобиване на собствеността по давност.

Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити

писмени доказателства, от значение за изхода на делото – чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това са строителен протокол № 22/28.07.1993 г. за определяне на строителна линия и ниво; разписка от Р. Г. от 26.07.1993 г. за заплатени строителни материали и скица на [община] от 05.12.2007 г. Молителят твърди, че случайно е узнал за тези доказателства след приключване на делото. Подробно излага позицията си, че атакуваното съдебно решение е неправилно. След като в отговора на исковата молба и въззивната жалба ответницата С. Д. е поддържала защитна позиция, че е придобила собствеността като добросъвестен владелец, съдът не е имал основание да тълкува сделката по нотариалния акт от 1994 г., от която ищецът /молител в настоящото производство/ черпи права върху цялото дворно място, а не върху идеална част от него. При това недопустимо тълкуване изложените мотиви на съда били противоречиви и лишени от логически и правни основания. Текстът на договора бил ясен и не се нуждаел от тълкуване. Извършеното от съда тълкуване било превратно спрямо изразената в договора воля. Нямало основание тълкуването да се свързва със заявлението по чл.56, ал.3 З., което не пораждало никакви права, тъй като липсвала съсобственост. Предявеният иск бил основателен, тъй като с посочения нотариален акт ищецът /молител в настоящото производство/ е придобил изцяло собствеността върху земята, върху която впоследствие е построил сградата, в която се намира процесният офис. Видно от строителния протокол от 1993 г., върху земята не е съществувала към този момент сграда. Същото се потвърждавало и от разписката за закупуване на строителни материали от разрушената сграда. Съдът неправилно приложил чл.20 ЗЗД във връзка със заявлението по чл.56, ал.3 З.. Отделно от това – като приел, че ответницата е придобила собствеността не само на деривативно основание, но и по давност, съдът не дал отговор на въпроса за каква давност става въпрос. Изводът на съда, че Т. и Р. М. са установили владение върху имота, не съответствал на свидетелските показания по делото, а и тези свидетелски показания били недопустими.

Ответницата в производството С. А. Д. оспорва молбата. Счита, че представените доказателства не са нови и не са от значение за изхода на делото.

С определение № 13/29.01.2021 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Приложените към молбата за отмяна писмени доказателства са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са били представени при разглеждането на делото и няма данни да са били известни на молителя докато делото е било висящо, т.е. непредставянето им да се дължи на негово процесуално бездействие.

Доказателствата обаче не са от значение за изхода на делото и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение.

Строителният протокол № 22 от 28.07.1993 г. е за определяне на строителна линия и ниво на процесната сграда, която ще се изгражда в имота на [улица]. От разписката с дата 26.07.1993 г. на Р. М. Г. се установява, че той е заплатил сумата от 1800 лв. на собствениците на разрушената сграда в имота на [улица]. Скица на [община] от 05.12.2007 г. е за имот, собственост на М. И. Д. съгласно нотариален акт № ....., т. ......, дело ...../97 г. Тези доказателства не съдържат никакви данни, които да са от значение да тълкуване на волята на страните по продажбата, оформена с нотариалния акт № ...../94 г., и не биха могли да променят решаващия извод на въззивния съд, че предмет на тази продажба са само идеални части, а не на цялото дворно място; че мястото е станало съсобственост между продавачите и купувача; че съсобствениците са си учредили взаимно право на строеж по реда на чл.56, ал.3 З. /отм./ за обекти в бъдещата сграда и че по волята на съсобствениците правото на строеж за процесния офис е било отредено за Т. и Р. М., а след реализирането му и след няколко прехвърлителни сделки собственик на офиса е станала ответницата С. Д..

Действително, при извършеното тълкуване на договора по нотариалния акт № ...../94 г. въззивният съд е приел в атакуваното решение, че двама от продавачите са си запазили собствеността върху „бекярско жилище“. Именно този фактически извод се стремят да опровергаят молителите с представените писмени доказателства, от които според тях се установява, че при продажбата в имота не е имало никаква сграда. Не този факт обаче не е решаващ за изхода на делото, тъй като от значение за правата на страните е тълкуването на сделката по отношение на разпоредените права в дворното място – дали то изцяло е било продадено на молителя и той е станал собственик на новопостроената от него сграда, в която се намира процесният обект, или е придобил само идеална част от земята, а въз основа на суперфицията по чл.56, ал.3 З. /отм./ - на определени обекти в новопостроената сграда, но без процесния офис, който е бил отреден за други съсобственици на мястото. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не могат да променят с нищо решаващия извод на съда, че разпореждането е само с идеални части от мястото и съответно – не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение.

Отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е извънреден способ за ревизия на неправилни съдебни решения, когато тази неправилност се дължи на непълнота на доказателствения материал, която не е по вина на страните. По изрично разпореждане на закона новите доказателства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК трябва да са от съществено значение за делото, за да могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Тази предпоставка в случая не е налице, затова не може да се допусне исканата отмяна.

В производството за отмяна на влезли в сила решения не могат да се разглеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение, които са извън основанията за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. Затова ВКС няма правомощие да се произнася по всички онези оплаквания в молбата за отмяна на Л. Б. Д., действащ като ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“ , че въззивният съд не е имал правомощието да извършва тълкуване на сделката по нотариалния акт № ...../1994 г.; че е извършил неправилно тълкуване на волята на страните по тази сделка, както и че са неправилни изводите му по евентуалното възражение за придобивна давност, направено от ответницата С. Д.. Независимо от това следва да се посочи, че в случая жалбоподателят е бил ищец по предявения иск по чл.108 ЗС и след като този иск се основава на права, придобити от продажбата по нотариалния акт № ...../1994 г., съдът не може да не прецени какви права произтичат от този акт, като го обсъди във връзката му със заявлението по чл.56, ал.3 З. /отм./ за взаимно учредяване на правото на строеж и останалите доказателства по делото. Тази негова дейност не е обвързана по никакъв начин от защитната позиция на ответницата, тъй като ищецът следва да докаже своя иск и съдът следва да прецени дали представените по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, сочат на основателност на този иск.

При този изход на делото на ответницата С. Д. следва да се присъдят строените разноски в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16071/19.06.2020 г. на Л. Б. Д., действащ като ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“, за отмяна на влязлото в сила решение № 1243 от 05.07.2018 г. по в. гр. № 185/2018 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 295 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 330/2019 г. на ВКС, II-ро г.о.

ОСЪЖДА Л. Б. Д., действащ като ЕТ „ЕЛ-Би-ЕМ-Л. Д.“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.В, ап. ....., да заплати на С. А. Д. от [населено място], [улица], сумата от 1500 лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: