Приемане на наследство по завещание чрез конклудентни действия

Текстът на акта

Ключови фрази

1

10

10

Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
София, 17.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2110 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Д. Д. С. и С. А. С., чрез адвокат Р. К., срещу решение № 27 от 08.02.2023 г. по в.гр.д.№ 546/2022 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 159 от 26.08.2022 г. по в. гр.д.№ 648/2021 г. на Районен съд-Троян, с което, на основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на Д. Д. С. и С. А. С., че Д. Д. С. е собственик на 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. О., със застроена площ 62 кв.м., нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението върху 1/3 идеална част от сградата и е отменен, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт № 8, т. ІІІ, н.д.№ 322/2018 г. на нотариус Б. К., рег.№ 337 на НК, до размер на 1/3 идеална част. Твърди се недопустимост на решението поради постановяването му по нередовна искова молба, както и неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на чл. 92 ЗС и чл. 16, ал. 2 ЗН, при необоснованост на изодите на въззивния съд и допуснати съществени процесуално нарушение, изразяващо се в позоваване на свидетелски показания на ищеца, дадени по друго дело. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Подаден е писмен отговор от ищеца Д. Д. С., с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

С определение № 1333 от 21. 03. 2024 г. по гр. д. № 2110/2023 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният от Д. Д. С. против Д. Д. С. и С. А. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за 1/3 идеална част от процесния имот, е основан на наследяване на съпругата на ищеца А. В. С., която към смъртта си е била придобила сградата по наследство от родителите си и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърди се, че сградата била законно построена от родителите й Ц. В. М. и В. А. М., през време на брака им, въз основа на одобрени строителни книжа (разрешение за строеж, дадена строителна линия и одобрен архитектурен проект), през 1969-1970 г., и след построяването й е владяна от тях двамата, а след смъртта им (В.М. починал 1992 г., а Ц. М. починала 2006 г.) - от А. В. С. и семейството й, до смъртта на последната, настъпила 2018 г. А. С. била дала ключ и на двете си деца, за да ходят във вилата със семействата си, когато пожелаят. След смъртта на А. С., настъпила на 11. 03. 2018 г., синът й Д. С. сменил ключалката, отказал да даде ключ от сградата на сестра си В. С. и на баща си Д. С., и се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на сградата по давност № 8/25. 05. 2018 г. Преди това, на 23.04. 2018 г., е обявил саморъчно завещание от 21. 07. 2000 г., с което баба му Ц. М., поч. 2006 г., му е завещала цялото си недвижимо и движимо имущество. Твърди се, че Д. С. не е бил приел наследството по завещание от баба си, тъй като до смъртта на майка си е считал нея за единствен наследник по закон, продавал е, като неин пълномощник, имоти, останали й в наследство от Ц. М., и е бил упълномощен от майка си да предприеме необходимите действия за снабдяването й с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземления имот. Твърди се, че ответникът не е придобил идеалната част на ищеца и по давност, тъй като е започнал да владее едва през 2018 г., след смъртта на А. С..

В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са изразили становище за неоснователност на иска по съображения, че наследодателите Ц. и В. М. не са били собственици на процесната сграда. Въведени са твърдения, че ответникът Д. С. е собственик на сградата, като е придобил 3/4 ид.ч. на основание универсално завещание от 21. 07. 2004 г., оставено от баба му Ц. М., починала 2006 г., обявено 2018 г. (тъй като сградата е придобита от баба му и дядо му в режим на СИО и, след смъртта на В. М., Ц. М. е придобива 1/2 ид.ч. на основание прекратена СИО и 1/4 по наследство) Останалата 1/4 идеална част, собственост на А. С. по наследство от баща й В. М., двамата ответници са придобили по давност, в режим на СИО, като са владели процесната вилна сграда от смъртта на Ц. М. през 2006 г. до предявяване на иска на 26. 07. 2021 г.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът Д. С. и първият ответник Д. С. са баща и син, а ответницата С. С. е съпруга на Д. С.. Наследодателката на ищеца и ответника А. В. С. (съпруга на ищеца и майка на ответника) е починала на 11. 03. 2018 г. и е оставила за наследници по закон децата си В. С. и Д. С., както и съпруга си Д. Д. С.. А. С. е единствен наследник по закон на своите родители В. А. М., починал на 19.09.1992 г., и Ц. В. М., починала на 28.11.2006 г., които през време на брака си, през 1969-1970 г., са построили процесната вилна сграда на основание одобрен архитектурен проект № 595/17. 06. 1970 г. и строително разрешение № 108/20. 05. 1969 г. В строителното разрешение е посочено, че на В. А. М. се разрешава „да построи вила върху 80 кв. на собственото си място в кв. ***….“, съгласно дадена строителна линия. Приложена е и разписка за закупено от В. М. вилно място в [населено място], за сумата 290 лв., внесена по сметка на ОНС – Ловеч. Имотът и сградата не са актувани като държавна собственост. Не са актувани и като общинска собственост (с АЧОС № 431/22. 04. 2005 г. е бил актуван недвижимият имот, с АЧОС № 327/21. 01. 2013 г. е актуван имотът, като в акта е посочено, че сградата не е общинска собственост, със заповед № 242/18. 07. 2018 г. имотът е отписан от актовите книги на общинските имоти).

Със саморъчно завещание от 21.07.2004 г. Ц. В. М. е завещала на ответника Д. С. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава.

С нотариално заверено пълномощно рег. № 439/27.01.2017 г. по описа на нотариус Л. А. А. С. е упълномощила ответника Д. С., от нейно име, като единствен наследник на В. М. и Ц. М., да извършва фактически действия по снабдяването с документи, свързани с наследствения й имот от посочените наследодатели, находящ се в [населено място], кв. О., [улица], представляващ дворно място от около 1 дка с построената в него вилна сграда върху 100 кв. м., както и да предприеме необходимите действия по снабдяването с нотариален акт, вкл. по обстоятелствена проверка, ако такъв не е наличен, като подписва молбата-декларация от нейно име и я представлява пред нотариус по негов избор.

С пълномощно рег. № 441/27. 01. 2017 г. А. С. е упълномощила сина си да я представлява, като наследник на Ц. В. М., и във връзка с извършване на доброволна делба на земеделски имоти, останали в наследство от В. С. (баща на Ц. В. М.) и продажбата на получените при доброволната делба в изключителна собственост имоти. Като пълномощник на А. С., Д. С. е продал на Ж. К.-П. три земеделски имота, с н.а. № 176/16. 02. 2017 г.

Саморъчното завещание от 21. 07. 2000 г., оставено от Ц. В. М. в полза на Д. С., е обявено на 23.04.2018 г., от нотариус Х. К., месец след смъртта на А. С..

С н.а. № 8/25. 05. 2018 г. ответниците Д. С. и С. С. са признати за собственици на процесната двуетажна еднофамилна жилищна сграда по давност.

С нотариална покана рег. № 349/15.06.2018 г. на нотариус Н. Г., рег. № 349 на НК, В. С. е поканила ответника Д. С. в едноседмичен срок от получаване на поканата да й предостави достъп до процесния имот, останал в наследство от майка им, а ако не й осигури достъп – да й плаща за нейната 1/3 ид.ч. по 60 лв. на месец за лишаване от ползването. С отговор на нотариалната покана от 04.07.2018 г. ответникът Д. С. е отказал да осигури достъп до имота на ищцата, заявявайки, че независимо, че не се е ползвал от завещанието, оставено от баба му, то му е дало основание да владее имота от 2006 г. – смъртта на баба му, откогато е отказал достъп до имота на ищцата, в резултат на което го е придобил по давност.

Един от свидетелите на ищеца е дъщеря му В. С.. Според показанията й спорният имот е наследствен от дядо й по майчина линия, ползван е като вилен имот от родителите й. Когато е ходила в имота, е искала ключ от майка си. Брат й Д. С. е ходил по- често, тъй като майка им му е възлагала да прави промени и да поддържа имота. Брат й никога не е оспорвал възможността им да влизат в имота и не е заявявал претенции, че е негов изключителен собственик. След смъртта на майка им през 2018 г. свидетелката отишла в имота и установила, че не може да влезе, поискала ключ от брат си, но той не й дал. Така разбрала, че си е извадил констативен нотариален акт за къщата. По този повод разбрала и за завещанието на баба й в полза на брат й. Отрича твърдението, че имотът е стоял заключен 12 години, като твърди, че са ходили по няколко пъти в годината с децата им. Въззивния съд е приел, че не може да се позове на показанията на този свидетел, с оглед установените й с влязло в сила решение права на сънаследник с дял от 1/3 идеална част, което обосновава заинтересоваността й спорът да се реши в полза на ищеца. Приел е, че по правилото на чл. 172 от ГПК показанията на този свидетел не следва да се съобразяват.

Според показанията на втория свидетел на ищцата Е. В., процесният имот бил наследствен на В. и Д. и се ползва от двамата като „семейна собственост“.

Показанията на свидетелите на ответника В. В. и Д. Ч. въззивният съд е кредитирал като достоверни и обективни. Според показанията на свидетеля В., след 2006 г. предимно Д. С. и семейството му посещавали имота – почистили двора, канили приятели. Не е виждал в имота родителите на Д.. Сестра му видял да идва през 2022 г. и да прескача оградата. Д. му казвал, че е придобил имота със завещание от баба му. Д. и семейството му ремонтирали покрива, направили нова септична яма, канализация и парно. Според показанията на св. Ч., майката на Д. й е споделяла, че вилата в Априлци е на сина й, наследствена от баба му. Д. прекарвал повече време на вилата, а съпругата му идвала в събота и неделя, както и по време на отпуск.

От правна страна съдът е приел иска по чл. 108 ЗС за основателен. Приел е, че ищецът Д. С. е придобил 1/3 идеална част от процесната сграда по наследство от съпругата си А. С., която към смъртта си е била собственик по наследство от родителите си Ц. М. и В. М., построили сградата въз основа на одобрени строителни книжа - строително разрешение, дадена строителна линия и одобрен архитектурен проект върху имот, който не е бил актуван като държавна или общинска собственост, и владели същата от построяването й през 1969г. – 1970 г. до смъртта си, а след смъртта им, настъпила, съответно, 1992 г. и 2006 г., имотът е владян от дъщеря им А. С. и семейството й до смъртта й.

За неоснователно е прието възражението на ответника Д. С. за придобиване на собствеността върху 3/4 идеални части от сградата на основание универсално завещателно разпореждане, оставено от баба му Ц. М., починала 2006 г., обявено 2018 г. Наследството по завещание се придобива с приемането му, което може да се извърши изрично (с писмено заявление до районния съд, където е открито наследството) или с конклудентно действие (фактическо или правно), от което може несъмнено да се предположи намерението на ползващия се от завещанието да приеме наследството. В случая ответникът Д. С. не е упражнил правата по завещанието, оставено му от Ц. М., и не е приел наследството й. Същият не е обективирал никакви действия по приемане на наследството на баба си Ц. М., оставено му с универсалното саморъчно завещание. Няма и едно действие, представляващо демонстрация на самостоятелни права на наследник по завещание. Обратното, с конклудентни действия ответникът е демонстрирал, че няма да се ползва от универсалното завещание и признава и приема наследяването да се извърши по закон, в полза на единствения наследник - майка му А. С.. Такива действия са: приемането на дадените от майка му на 27. 01. 2017 г. пълномощия да я снабди с нотариален акт за спорния имот, на основание наследяване от родителите й, както и да извърши продажба на част от имуществото, наследено от родителите й; продажбата, като пълномощник на майка си, на наследствените земеделски имоти, останали й в наследство от бащата на Ц. М.; след смъртта на майка си, настъпила на 11. 03. 2018 г., е предприел действия по обявяване саморъчното завещание от баба си (което действие по принцип е израз на приемане на наследството по завещание), но въпреки това, след обявяване на завещанието, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота не въз основа на завещанието, а по давност. Цялостното поведение на ответника свидетелства, че не е упражнил и заявил правата си на наследник по завещание, т.е. не е приел наследството на Ц. М. по завещание и не е придобил на това основание 3/4 идеални части от процесната сграда.

За недоказано е прието и заявеното евентуално придобивно основание – давност. Прието е за установено от събраните доказателства, че едва след смъртта на майка си А. С. (11.03.2018 г.) Д. С. е заявил спрямо другите двама съсобственици явно и недвусмислено намерението си да свои имота изключително за себе си. Едва тогава същият е демонстрирал незачитане правата на другите съсобственици, отказвайки да им предаде ключ от къщата. Защитата си на собствеността върху притежавания наследствен дял (1/3 ид.ч.) по настоящето производство ищецът е инициирал на 26.07.2021 г., с което е спрял течението на придобивния давностен срок в полза на Д. С. и съпругата му. Дори да се приеме за установено, че преимуществено ответниците са се грижили за съсобствената сграда и са обитавали същата, действията им не разкриват в нужната категоричност изискваното явно, трайно, категорично и необезпокоявано владение, демонстрирано по отношение на останалите съсобственици, което да обоснове тезата им за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Неоснователен е доводът за недопустимост на същото поради постановяването му по нередовна искова молба, която нередовност се изразява в незаявяване от ищеца на конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател А. С. е придобила имота, предмет на исковата претенция. Както бе посочено в определението по чл. 288 ГПК, в исковата молба е посочено, че наследодателката А. С. е придобила собствеността върху процесната сграда по наследство от родителите си, които са я построили през време на брака си, въз основа на одобрени строителни книжа, и са я владели от построяването й през 1969-1970 г. до смъртта си. Липсва изрично посочване наименованието на придобивния способ – „придобивна давност“, но са посочени правопораждащите го факти (осъществявано владение от родителите върху сградата от построяването й до смъртта им), с което придобивният способ на Ц. и В. М. е индивидуализиран в достатъчна степен. А и становището на ответника в отговора на исковата молба съдържа признание на обстоятелството, че Ц. М. към смъртта си е била собственик на 3/4 идеални части от процесната сграда (1/2 ид.ч. - на основание прекратена със смъртта на съпруга й В. М. СИО и 1/4 ид.ч. – на основание наследяването му, заедно с А. С.). Това е така, тъй като с отговора на исковата молба същият е заявил като придобивно основание за 3/4 ид.ч. от имота саморъчно завещание от Ц. М., а придобиването по завещание е деривативен придобивен способ, който поражда вещноправен ефект само ако завещателят е бил собственик на завещаното имущество към откриване на наследството.

Решението е частично неправилно.

Неправилен е изводът на съда, че ищецът Д. С. е придобил, по наследство от съпругата си А. С., 3/4 идеална част от процесната жилищна сграда, както и че ответникът Д. С. не е придобил собствеността върху 3/4 идеални части от сградата на основание универсално завещателно разпореждане, оставено от баба му Ц. М., починала 2006 г., тъй като не е приел наследството по завещание нито изрично, нито с конклудентно действие (фактическо или правно).

Правото на наследяване е притезателно имуществено право, което предоставя възможност на призования към наследяване да приеме или да се откаже от оставено наследство. То е непрехвърлимо, но е наследимо. Поражда се при наличие на следните факти: откриване на наследство и определена семейноправна връзка с наследодателя или универсално завещание. Няма установен в закона срок за отказ от наследството или за приемането му, от което следва, че правото на наследяване не се погасява по давност и призованият към наследяване може да приеме наследството или да се откаже от него без ограничение във времето. Съдът обаче може, в хипотезата и при условията на чл. 51 ЗН, да определи срок на призования към наследяване да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Отказът от наследство е само изричен и се извършва с писмено изявление на наследника, което се вписва в особена книга в районния съд по местооткриване на наследството (чл. 52 ЗН), а приемането на наследство може да е изрично или чрез конклудентни действия (чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗН). Изричното приемане на наследство се извършва с писмено изявление на наследника, което се вписва в особената книга в районния съд по местооткриване на наследството. Мълчаливото приемане на наследството се извършва чрез действия (правни или фактически), сочещи недвусмислено намерение за приемане на наследство. Приемането на наследството има обратно действие – наследникът става правоприемник на наследодателя и придобива наследството от откриването му (чл. 48 ЗН). След приемане на наследството наследникът не може да се откаже от същото, тъй като приемането има за последица прекратяване на правото на наследяване.

В случая касаторът Д. Д. С. е приел наследството по завещание, оставено от баба му Ц. М., с конклудентни действия – такова действие представлява искането по чл. 27, ал. 1 ЗН за обявяване на завещанието от нотариус през 2018 г., както и позоваването, в отговора на исковата молба, подаден на 6. 12. 2021 г., на придобиване на притежаваните от Ц. М. идеални части от процесния имот, на основание наследяването й по завещание. С приемане на наследството на Ц. М. през 2018 г., ответникът Д. С. е придобил притежаваните от завещателката 3/4 идеални части от спорния имот, считано от 2006 г. Завещателката е била собственик на 3/4 идеални части, от които 1/2 ид.ч. е придобила на основание придобиване на собствеността върху сградата по възмезден начин през време на брака й с В. М. и прекратена със смъртта на съпруга съпружеска имуществена общност, а 1/4 ид.ч. – по наследство от съпруга си В. М.. Останалата 1/4 от правото на собственост върху процесния имот е била придобита от А. М. по наследство от баща й В. М.. След смъртта на А. М. през 2018 г. собствеността върху наследената от баща й 1/4 идеална част е наследена от съпруга й и децата й, като всеки от тях е придобил по 1/12 идеална част.

Обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ответникът Д. Д. С. не е придобил по давност 1/4 идеална част от къщата – не е доказано същият до 2018 г. да е упражнявал владение върху къщата нито по отношение на А. М., нито по отношение на наследниците й Д. С. и В. С.. Едва през 2018 г. е започнал да владее наследствената идеална част на ищеца, сменяйки бравата и лишавайки го от достъп до имота, заявявайки, че е негов изключителен собственик.

От изложеното следва, че ищецът Д. С. е собственик на 1/12 идеална част от процесния имот на основание наследяване на съпругата си А. М., а ответникът Д. С. е собственик на 10/12 ид.ч. (3/4 идеални части е придобил по наследство от Ц. М. и 1/12 по наследство от майка си А. М.).

Предявеният иск е основателен за 1/12 идеална част и неоснователен за разликата над 1/12 ид.ч. до предявената 1/3 (4/12) ид.ч. от процесната сграда.

Въззивното решение ще следва да бъде потвърдено в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която установителният иск за собственост е уважен за 1/12 ид.ч. В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен над 1/12 ид.ч. до 4/12 (до 1/3) ид.ч. от имота решението ще следва да бъде отменено и за посочената разлика от 3/12 ид.ч. установителният иск за собственост следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото Д. Д. С. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д. Д. С. сумата 2809, 88 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на отхвърлената част от исковете.

Ответникът Д. Д. С. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д. Д. С. сумата 125 лв. част от разноските за касационната инстанция, съответна на неуважената част от касационната жалба. Въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която Д. Д. С. е осъден да заплати на Д. Д. С. разноски за въззивната инстанция над сумата 100 лв. до сумата 400 лв., както и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която Д. Д. С. е осъден за заплати на Д. Д. С. разноски за първата инстанция над сумата 308, 25 лв. до сумата 1233 лв.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 08.02.2023 г. по в.гр.д.№ 546/2022 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта потвърждаваща решение № 159 от 26.08.2022 г. по в. гр.д.№ 648/2021 г. на Районен съд-Троян в частта, с която предявеният от Д. Д. С. против Д. Д. С. и С. А. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС , за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. О., със застроена площ 62 кв.м., нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], е уважен за 1/12 идеална част , и е отменен, на основание чл.537, ал.2 ГПК , нотариален акт № 8, т. ІІІ, н.д.№ 322/2018 г. на нотариус Б. К., рег.№ 337 на НК, до размер на 1/12 идеална часк, както и в частта с която Д. Д. С. е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГППК, да заплати на Д. Д. С. разноски за първата инстанция в размер на 308, 25 лв.

ОТМЕНЯ решение № 27 от 08.02.2023 г. по в.гр.д.№ 546/2022 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта потвърждаваща решение № 159 от 26.08.2022 г. по в. гр.д.№ 648/2021 г. на Районен съд-Троян в частта , с която предявеният от Д. Д. С. против Д. Д. С. и С. А. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС , за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. О., със застроена площ 62 кв.м., нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], е уважен за разликата над 1/12 идеална част до 4/12 (до 1/3) ид.ч. и е отменен, на основание чл.537, ал.2 ГПК , нотариален акт № 8, т. ІІІ, н.д.№ 322/2018 г. на нотариус Б. К., рег.№ 337 на НК, за разликата над 1/12 идеална част до 4/12 (до 1/3) ид.ч. , в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която Д. Д. С. е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГППК, да заплати на Д. Д. С. разноски за първата инстанция над сумата 308, 25 лв. до сумата 1233 лв., в частта , с която Д. Д. С. е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГППК, да заплати на Д. Д. С. разноски за въззивната инстанция над сумата 100 лв. до сумата 400 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. С. против Д. Д. С. и С. А. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС , за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. О., със застроена площ 62 кв.м., нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], за разликата над 1/12 ид.ч. до 4/12 (до 1/3) ид.ч. от сградата, както и претенцията за отмяна, на основание чл.537, ал.2 ГПК , на нотариален акт № 8, т. ІІІ, н.д.№ 322/2018 г. на нотариус Б. К., рег.№ 337 на НК, за разликата над 1/12 ид.ч. до 4/12 (до 1/3) ид. ч. от описаната по-горе сграда.

ОСЪЖДА Д. Д. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Д. Д. С. сумата 2809, 88 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

ОСЪЖДА Д. Д. С. и С. А. С., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Д. Д. С. сумата 125 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото от касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: