Недопустимост на прихващане между паричен дълг и непарична престация при развален договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * възражение за прихващане * Връщане на веща. Отговорност за вреди, произтекли от веща и нанесени на веща

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр. София, 22.01.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

АННА НЕНОВА при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 149/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Фонд „ Научни изследвания „ против решение № 632/16.10.2023 г. по т.д.№ 411/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, в резултат на уважено възражение за прихващане на ответника Сдружение „Инициативи Обединена Европа„ , е отхвърлен предявения от касатора против Сдружението иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за връщане на сумата от 76 617,90 лева, като получена на отпаднало основание, поради разваляне по право на сключения между страните договор № ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012 г. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като опорочено, на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По същество се позовава на непроизнасяне на съда по всички негови доводи и доказателства, в частност - необсъждане заключението на специализираната експертиза, за оценка научното изпълнение на проекта, относно качеството на престирания от ответника резултат. Несъстоятелно страната намира позоваването на съда на приемането на резултата без възражения, доколкото, съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника на Фонд „Научни изследвания„ , приемането на изпълнението по договор за финансиране на научно изследване предполага специфични и множество действия / сложен фактически състав /, а именно : оценка от двама независими експерта в областта на предмета на изследването и въз основа на същата – обща оценка за изпълнението от колективен орган – Постоянна научно - експертна комисия, след което и на база на тази оценка – решение на Изпълнителния съвет към Фонд „Научни изследвания“ , становище на одитор по финансовия отчет и съставяне на протокол за приемане на работата на съответния етап от проекта. В случая съдът не е отчел, че липсва двустранно съставен протокол за приемане на научния резултат и като цяло мотивите му не обосновават извода за приемане изпълнението, въз основа на конкретно доказателство по делото. Не е съобразено, че отчетените разходи не са верифицирани, не са представени доказателства, че са осчетоводени в счетоводствата на бенефициентите. Според касатора, съдът не е изследвал в какво се изразява обогатяването на Фонда с некачествения продукт от изпълнението на ответника, приравнявайки го на изразходвани от същия средства по изпълнението, още повече при готовността на Фонда да го върне на ответника. Според страната, съдът изобщо не е изследвал предпоставките за прихващане, съобразно вида на подлежащите на реституиране, с развалянето на договора, престации.

С определение № 1862/03.07.2024 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна - Сдружение „Инициативи Обединена Европа“ – оспорва касационната жалба, вкл. приложението на чл. 57 ЗЗД, тъй като намира, че предмета на престацията на ответника не може да се определи като вещ или вещно право. Акцентира на обстоятелството, че развалянето на договора между страните не е в причинност с виновно поведение на Сдружението, а резултат единствено от допуснати от Фонда нарушения. Поради това, Сдружението има право на разходите по точното изпълнение на възложеното, направени преди влизане в сила на окончателното съдебно решение на ВАС, за отхвърляне жалбата на Сдружението срещу заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на образованието, младежта и науката. Насетне в писмената защита се излагат съображения за понесени от Сдружението вреди, в размер на понесените разходи, поради отпадане на облигационната връзка. Сочи се, че отхвърляне на възражението за прихващане би довело до поощряване недобросъвестно поведение на ищеца, за сметка на ответника.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

С решение по т.д.№ 2708/2021г. на І т.о. на ВКС е отменено решение № 464/19.07.2020 г. по т.д.№ 2406/2020 г. на Апелативен съд София и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд. Предходният касационен състав е приел, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по въведено от ответника Сдружение „Инициативи Обединена Европа„ възражение за прихващане. Споделил е извода на въззивния съд, че сключеният между страните, в резултат на проведен конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области - 2012г. „, договор № ДФНИ-М01/2 от 19.11.2012г., за финансиране на научноизследователски проект на тема „Девиантното поведение и консуматизма при подрастващите / 3 – 10 г. / - социален упадък или шок от бъдещето„ , е развален по право, с отмяната - по реда на чл. 99, ал. 1 АПК - на решението на Изпълнителния съвет на Фонда от 09.11.2012 г., с което е утвърдено класирането от конкурса. Предвид развалянето и на основание чл. 89, ал. 1 ЗЗД, Сдружението дължи на Фонда полученото по договора, до развалянето му, субсидиране в размер на 77 000 лева. Не е споделен от предходния касационен състав извода на въззивния съд, че няма предявено възражение за прихващане от ответника, със сума в размера на ищцовата претенция, макар да не са изложени съображения в относимост към мотивите на въззивното решение - че реституцията на даденото, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, не може да се претендира с възражение за прихващане, а насрещен иск с това основание не е предявен. В евентуалност, касационният състав е посочил, че ако се приеме, че не са изложени достатъчно ясни и непротиворечиви факти и обстоятелства, от които произтича вземането на ответника срещу ищеца, при заявено изрично , като процесуално средство за защита, възражение за прихващане съдът е следвало да даде възможност на страната да конкретизира твърденията си.

В отговора на исковата молба Сдружението е предявило възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума, с вземанията си към ищеца „ на основание процесния договор, поради обогатяване на ищеца с престирания от Сдружението резултат , в изпълнение на договора, съгласно отчетен на 17.12.2013г. първи етап от изпълнение на одобреното за финансиране проектно предложение FFNIPO- 12-01671“. Във връзка с установяване изпълнението на този етап от проекта са направени и доказателствени искания. Възражението за прихващане не е уточнявано в хода на първоинстанционното производство, но няма произнасяне по същото в първоинстанционното решение. С въззивната жалба е въведен изричен довод за съществено процесуално нарушение на съда, поради непроизнасяне по възражението за прихващане, респ. по представените доказателства за изпълнението на договора от страна на ответника, които страната намира в пряка относимост към възражението. Изрично във въззивната жалба ответникът остойностява престацията си към ищеца подоговора / а не активното вземане по възражението за прихващане / с размера на направените разходи по изпълнението на първата част от проекта, като се позовава и на прието без възражения изпълнение , което счита установено от обясненията на органния представител на Фонда, с приложение последиците на чл. 176, ал. 3 ГПК, предвид уклончивите му отговори на някои и недадени отговори на други въпроси, относно приемане на изпълнението, т.е. позовава се на полезност на престираното за ищеца. Във въззивната жалба се излагат обстойни съображения, че престираната от ищеца сума не подлежи на връщане, тъй като е усвоена в разходи по изпълнението на проекта, но ако се приеме, че подлежи, то такова реципрочно право е възникнало и за ответника „ до размера на престирания резултат “ .

Въззивният съд е приел, че изявлението на ответника в отговора на исковата молба не съставлява възражение за прихващане, а евентуална претенция за реституция на даденото от него, в изпълнение на разваления договор, без да е надлежно предявена - с насрещен осъдителен иск.

В хода на въззивното производство, вкл. след връщането за ново разглеждане на спора от Софийски апелативен съд, не е правено уточнение на възражението за прихващане .

За да отхвърли иска на Фонд „Научни изследвания„, с правно основание чл. 55, ал. 1 , пр. трето ЗЗД, поради уважено възражение за прихващане с вземане на Сдружение „ Инициативи Обединена Европа „ от ищеца – резултат от новото разглеждане на делото във въззивна инстанция, съдът е обобщил направените от Сдружението, до развалянето на договора, разходи по изпълнение на първата част от проекта, въз основа сключени от Сдружението договори с членове от научния екип на Сдружението, за възложени им проучвания по конкретни теми от съдържанието на проекта, както и с трети лица, на обща стойност , съгласно заключение на ССЕ - 99 989,58 лева, от които 76 617,90 лева – за сметка на получено плащане по проекта и 23 371,68 лева - собствено съфинансиране. Установил е заплащането на договорените суми в полза на изпълнителите. Приел е, че предходно на развалянето / считано от 18.02.2014 г. - влизане в сила решението на Върховен административен съд по адм. дело № 5992/2013 г., с потвърждаването му с решение по адм.дело № 15469/2013 г. на същия съд /, ответникът е представил отчет за изпълнението на първия етап от договора - вх.№ 100/20/17.12.2013г., приет от ищеца без възражения. Посочил е, че пълното и точно изпълнение на задълженията на Сдружението е установено безспорно по делото, тъй като ищецът не оспорва обстоятелството, че е получил отчета, нито е възразил срещу качеството на престирания резултат, доколкото по делото няма обективирано такова възражение. Съдът е приел, че развалянето на договора е последица изключително от противоправното поведение на ищеца и е настъпило с обратна сила, като всяка от страните дължи връщане на даденото по договора. Доколкото Сдружението е престирало оценим в пари резултат , то следва да бъде уважено възражението му за прихващане със сума, кореспондираща на оценката му, тъй като в противен случай Фондът би се обогатил неоснователно. Оценката на научноизследователския труд, престиран от ответника е определена като съвкупност от извършените разходи, при това само до размера на тези, субсидирани от ищеца, поради което отхвърлянето на иска на Фонда е частично, за размера над 382,10 лева.

По съществото на касационната жалба :

Въззивното решение е очевидно неправилно, като постановено в противоречие с чл. 57 ЗЗД. Съдът е уважил възражение за прихващане, при необосновано от носителя на активното вземане конвертиране на собствената му – веществена престация – в парична, противно на предвидените в чл. 57 ЗЗД предпоставки за това. Не е налице и дадено съгласие на ответната страна – Фонда, да реституира в пари, вместо реално полученото от нея. Напротив, изразена е готовност на ищеца да върне престираното, поради което и не обосновава интерес от насрещен осъдителен иск с такъв предмет.

Подробните съображения за това, съобразно защитата на ответната страна , са следните:

Несъстоятелно е възражението на ответното Сдружение, че престацията му няма веществен характер - касае се за материализирано на обективен носител произведение на науката, резултат от интелектуална дейност и обект на авторско право , създадено по поръчка на Сдружението – ответник, на основание чл. 42 ЗАПСП. Този овеществен продукт на авторско право / произведение на науката / инкорпорира стойност, както впрочем твърди и самият ответник. Възражението си за прихващане същият изрично основава на реципрочно на претенцията на ищеца вземане, основано на чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД – за връщане на престираното от него, на отпаднало основание. Вида на насрещните престации по сключения между страните договор изключва допустимост на прихващането, съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД – нямат за обект пари или еднородни и заместими вещи. Съизмеряването на престацията на ответника с понесените за изпълнението й разходи е правно несъстоятелно. Връщането на отпаднало основание, по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предполага връщане на резултата от изпълнението на насрещната страна, с който ищецът, ако не би го върнал, би се обогатил неоснователно. Само при предпоставките на чл. 57 ЗЗД би било допустимо конвертирането на веществена престация в парична сума, но тези предпоставки – погинала, отчуждена или изразходвана вещ – в случая не са налице. Създаденото произведение - доколкото ответникът твърди, че макар и резултат от частично изпълнение на проекта то притежава полезна за възложителя стойност, с която последният се обогатява - не се лишава от тази му стойност, нито се явява изразходвано или погинало с факта на държането му от ищеца.

В писмената си защита ответникът акцентира на различно от поддържаното в производството основание на активното вземане по възражението за прихващане – от обезщетение за вреди от развалянето на договора, в причинност с виновно поведение на ищцовата страна. С това основание / а не по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД – реституция на даденото / възражението му за прихващане е било уважено при идентична фактологична обстановка с решение по т.д.№ 2279/2019 г. на І т.о. на ВКС, изрично цитирано от страната, в подкрепа на защитата й. В настоящото производство, вкл. след връщане на делото за ново разглеждане във въззивна инстанция, не са наведени обстоятелства, от които съдът би могъл и би следвало служебно да изведе различна от разгледаната от въззивния съд правна квалификация на активното вземане - от обезщетение за вреди.

С решението на предходния касационен състав е възприето и потвърдено основанието за преустановяване на облигационната връзка между страните – разваляне на договора по право, при това изцяло, с обратно действие. Последното изключва релевантност на факта, дали е налице предходно на развалянето приемане на частично изпълнение от ответника / първи етап / от страна на ищеца – възложител . Дори да би имало такова, развалянето по право заличава правните последици на същото, доколкото не се касае за договор с продължавано изпълнение и развалянето му само занапред. Поради това, не подлежат на коментар доводите на касатора относно специфичния ред за установяване точността на изпълнението и приемането му, като правно, а не фактическо действие от страна на възложителя, нито доводите му, свързани с действителното качество на престирания резултат – има или не научна стойност, в съответствие с целта на проекта.

Следователно, основателен е касационният довод на Фонд „ Научни изследвания“, че възражението за прихващане е уважено, въпреки липсата на предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за това. Основателността му обуславя уважаването на иска на Фонда, отхвърлен от въззивния съд единствено поради прието за основателно възражение за прихващане, и за разликата до пълния претендиран размер от 77 000 лева или за сума от 76 617,90 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от 20.11.2017 г. до окончателното й заплащане. Досежно възприетия от съда начален момент на акцесорната претенция не са въведени касационни доводи за неправилност.

С оглед изхода на спора следва да се определи и отговорността за разноски, вкл. за предходните инстанции, както следва : Правният резултат съвпада с този в първоинстанционното производство, поради което ще следва въззивното решение да се отмени и в частта, в която се отменя решение № 435/04.03.2020 г. по т.д.№ 3156/2017 г. на СГС, в частта му за присъдени в полза на Фонд „Научни изследвания„ разноски в размер на 10 475,12 лева. Касаторът претендира разноски за първа инстанция от 15 804,03 лева, но искането му е основателно само за сума от 5 237,56 лева. За разликата искането е несъстоятелно, тъй като с първоинстанционното решение са присъдени 10 475,12 лева, а изменение или допълване по реда на чл. 248 ГПК, от ищеца, относно така определения размер не е претендирано. При това, сумата от 10 475,12 лева е присъдена общо в тежест на Сдружение „Инициативи обединена Европа „ и на ответника „Регионален изследователски институт „ ЕООД, при условия на разделност и дължима по-равно сума от 5 237,56 лева от всеки от двамата / съгласно определение № 3065/24.06.2020 г. по т.д. № 3156/2017 г. на СГС /.

Следва да се отмени въззивното решение и в частта по присъдени в полза на Сдружение „Инициативи обединена Европа „ разноски, в размер на 23 107,79 лева ,за всички съдебни инстанции.

За въззива инстанция в полза на Фонд „ Научни изследвания „ се дължи възмездяване на разноски от 6 593,78 лева / за първото разглеждане на спора / и 8 308,56 лева / при повторното разглеждане на спора /, като се съобрази, че от доказаната сума понесени разноски от 8 308,56 лева при повторното разглеждане на спора във въззивна инстанция, с въззивното решение са вече присъдени 41,44 лева, съобразно частично потвърденото първоинстанционно решение, в която част въззивното решение не е било обект на касационен контрол и е влязло в сила.

Следва да се възмездят и понесени от ищеца разноски за касационна инстанция, в размер на 5 332 лева. Ответната страна не е възразила за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 632/16.10.2023 г. по т.д.№ 411/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е частично отменено решение № 435/04.03.2020 г. по т.д.№ 3156/2017 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от Фонд „Научни изследвания„ против Сдружение „Инициативи обединена Европа„ иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за сумата от 76 617, 90 лева,, ведно със законна лихва върху същата от 20.11.2017 г., като е отменено първоинстанционното решение и в частта по дължими в полза на Фонд „ Научни изследвания „ разноски от 10 475,12 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Сдружение „Инициативи обединена Европа„, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, да заплати на Фонд „Научни изследвания„ сумата от 76 617, 90 лева, ведно със законна лихва върху същата, считано от 20.11.2017 г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Сдружение „Инициативи обединена Европа“ да заплати на Фонд „Научни изследвания„, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в размер на 5 237,56 лева - за първоинстанционното производство, общо 14 848,56 лева – за въззивна инстанция и 5 332 лева – за касационна инстанция или общо сумата от 25 418,12 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: