Отговорност на ЧСИ при възлагане на способи за изпълнение от взискателя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 529

гр.София, 18.09.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2425 по описа за 2024 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. Т. К., приподписана от адв. А. Г., срещу въззивно решение № 31 от 06.03.2024 г., постановено от Варненския апелативен съд, по въззивно гр.д. № 406/2023 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1017/ 26.03.2025 г. по следния въпрос: за задължението на въззивния съд да обсъди всички фактически твърдения и доводи на страните, в рамките на предмета на въззивното производство.

Касае се за тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК при наличие на трайно формирана практика на ВС на РБ и на ВКС, която е непротиворечива и напълно се споделя от настоящия състав (напр. решение № 220/02.10.2015 г. по гр.д. № 2314/2015 г. на III г.о., решение № 74/25.07.2019 г. по гр.дело № 2999/18 г. на IV г.о. на ВКС , решение № 60156/14.07.2021 г. по гр.д. № 3156/2020 г. на III г.о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2020 г. на IV г.о. на ВКС, решение № № 50239/18.01.2023 г. по гр.д. № 4528/2021 г. на IV г.о. на ВКС и пр.). Няма доводи, нито съставът на ВКС по това дело намира, че наложилото се разбиране по приложението на цитираните разпоредби се нуждае от промяна или осъвременяване. На поставените процесуалноправни въпроси следва да се отговори по следния начин:

Съдът гради фактически изводи, като обсъжда поотделно и в съвкупност всички включени в предмета на спора, допустими и релевантни към дадения факт доказателствени средства, по вътрешно убеждение. Ако не го стори, нарушавайки чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, той засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага съображения за неправилност; иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, както и присъждане на съдебноделоводните разноски по делото. В открито съдебно заседание поддържа касационната жалба. Нововъведеното в писмените бележки твърдение, че на ЧСИ не са били възложени от взискателя правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСКИ още и по изпълнителното дело от 2012 г., към което е присъединено спорното № 232/2016 г. , а още и за поредица порочни действия след 2012 г., но преди 2016 г., не само са извън предмета на касационното обжалване, но и извън предмета на спора, очертан от ищеца с исковата молба.

Насрещната страна ЧСИ С. К. – Д. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК. В открито съдебно заседание, чрез адв. Ж., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че необсъждането на твърдението за незаконност на изпълнението поради нарушение на чл. 18, ал. 1 ЗЧСКИ при образуване на изп. дело № 20167180400232, а от там и за перемиране на същото, не се е отразило върху крайния резултат по спора, защото е налице валидно възлагане на правомощия от взискателя на съдебния изпълнител по цитираната разпоредба, а и поредица от изпълнителни действия, които са предприети прекъсват давността; твърдяното нарушение, също така, не може да обуслови имуществената вреда, която претендира за обезщетяване ищецът.

Становище не е постъпило от ЗК“Лев Инс“ АД - третото лице - помагач на страната на ответника ЧСИ С. К.-Д..

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Варненски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, отхвърлил предявения от К. Т. К. против частния съдебен изпълнител С. К. – Д., иск по чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата 137 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена продажна цена на собствен на ищеца недвижим имот, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 20167180400232 по описа на съдебния изпълнител, изразяващо се в проведена публична продан на имота на 19.04.2019 г., след като са били налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство и след отмяна на изпълнителното основание.

За да постанови този резултат въззивният съд установил, че по молба с вх.№ 14936/01.11.2012 г. на [община], въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД- АУ-046/02.04.2012 г., е образувано изп.д.№ 14259/2012 г. по описа на СИС към Районен съд - Варна срещу длъжника К. Т. К.. Вземанията на общината били за такса битови отпадъци в размер на 10 732.37 лв., за натрупана лихва за забава към 17.10.2012 г. в размер на 3 333.56 лв., както и след тази дата в размер на законната лихва, до окончателното погасяване на задължението. На 12.11.2012 г. е наложена възбрана върху самостоятелен обект на ищеца - магазин в [населено място]. Наложени са и запори по банкови сметки на длъжника (на 24.11.2014 г., на 26.11.2014 г. и на 20.03.2015 г.). На 11.09.2015 г. изпълнително дело № 20123110414259 по описа на СИС при РС - Варна е получено от ЧСИ С. К. – Д. и преобразувано под изп. д. № 20157180400484. На 04.12.2015 г. е наложена възбрана върху жилище на ищеца - апартамент в [населено място]. На 13.05.2016 г. е образувано изпълнително дело № 20167180400232 по описа на ЧСИ Д. по искане на взискателя [община] въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД- АУ-3079-1/09.11.2015 г. срещу длъжника К. Т. К.. То е присъединено по искане на взискателя към изп. д. № 20157180400484 по описа на ЧСИ Д.. С писмо вх. № 890/25.01.2017 г. общината - взискател е поискала от съдебния изпълнител да бъде назначен особен представител на К. К. На 16.05.2017 г. и 17.06.2017 г. са наложени запори по банкови сметки на длъжника в две банки за сумата от 20 882.51 лева. С разпореждане от 24.08.2018 г. ЧСИ Д. е назначила особен представител на длъжника К. на осн. чл. 430, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК (редакция след изм. ДВ бр. 86 от 2017 г.). На 30.01.2019 г. е извършен опис на възбранения недвижим имот (апартамент в [населено място]), а оценката е предявена на взискателя и длъжника с протокол от 08.02.2019 г. Проведена е публична продан на имота през периода от 18.03.2019 г. до 18.04.2019 г. С молба от 17.04.2019 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителните производства с твърдения, че е заплатил всички дължими от него данъци и такси до 11.04.2019 г., с изключение на тези за такса битови отпадъци, установени с актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2204-1 и МД-АУ-2205-1 от 11.04.2019 г, които щял да оспори пред съд. Поискал е и отмяна на всички наложени обезпечителни мерки в изпълнителните производства. На 02.05.2019 г. ЧСИ Д. е издала постановление за възлагане, с което е възложила продадения на публична продан апартамент на „Варна кредит груп“ ООД. Срещу издаденото постановление за възлагане е постановено решение № 945/26.07.2019 г. по в.гр.д.№ 1303/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 26.07.2019 г. в производство по чл. 435, ал. 2 ГПК, с което жалбата срещу постановлението за възлагане е оставена без уважение. По това дело съдът достигнал до извод, че проведено принудително изпълнение в производството по изп. д. № 20167180400232 е законосъобразно. По настоящото дело въззивният съд установил, че към изп. д. № 20167180400232 са присъединени други изпълнителни дела - изп. дело № 20197180400632 по описа на ЧСИ с рег. № 718 и изп. дело № 20188930400858 по описа на ЧСИ с рег. № 893 - преобразувано под № 20197180400629 по описа на ЧСИ с рег. № 718. На 11.12.2019 г. ЧСИ е извършил въвод във владение в полза на спечелилия проданта взискател „Варна кредит груп“ ООД. С осребрената от недвижимия имот сума е извършено пълно погасяване на вземанията на взискателя и на таксите, дължими в производството по принудителното изпълнение; то е приключено на 14.01.2020 г., а наложените други обезпечителни мерки са отменени.

Въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на съдебния изпълнител, което да обуславя отговорността му за вреди; след образуване на изп. дело № 20157180400484 на ЧСИ Д. не е настъпвала перемпция - поради извършване на изпълнителни действия преди изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; законосъобразно е осъществен изпълнителния способ, предвиден в глава четиридесет и трета на ГПК, като е наложена възбрана, извършен е опис, разгласена е публичната продан, отворени са пликовете с наддавателните предложения на лицата внесли задатък в размер и имотът е възложен на наддавача предложил най-висока цена; отбелязано е, че при разпределянето на средствата за погасяване на задълженията на длъжника е съобразен редуцирания размер на вземанията за такса битови отпадъци и данък за МПС, установени с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2204-1 от 11.04.2019 г. Съдът е обсъдил, че с решение № 8 от 08.01.2022 г. по адм. д. № 2816/2020 г., потвърдено с решение № 3661/05.04.2023 г. по к.адм.д. № 3513/2022 г. по описа на ВАС, е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ- 046/02.04.2012 г., послужил като изпълнително основание за образуване на изп. дело № 14259/2012 г. по описа на СИС към Районен съд – Варна, срещу длъжника К. Т. К., но това обстоятелство е ново - настъпило е през 2023 г., т. е. след приключване на изпълнителното производство и не може да обоснове извод за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител в проведеното принудително изпълнение.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Касационната инстанция намира за необходимо отново да повтори вече изясненото в определението по чл. 288 ГПК относно предмета на касационна проверка по настоящото дело, доколкото касаторът продължава да поддържа оплаквания, за които вече е изяснено, че е недопустимо да се разглеждат в касационната инстанция, с оглед предмета на иска, предмета на въззивното производство и касационната жалба. Навежда и нови доводи за неправилност, което е също недопустимо. В исковата молба твърденията за незаконосъобразност на изпълнението се свеждат до следното: първото изпълнително дело, образувано през 2012 г. не е подведомствено на държавен съдебен изпълнител, поради което предприетите по него действия са изцяло нищожни/ незаконосъобразни; то е било перемирано преди да бъде прехвърлено и преобразувано през 2015 г. от ЧСИ К. – Д.; по изпълнителното дело от 2012 г. не била връчена ПДИ на ищеца К.; извършените изпълнителни действия по перемираното дело са незаконосъобразни; по изпълнително дело № 232/2016 г. по описа на ЧСИ взискателят не е поискал нито едно изпълнително действие; към 23.04.2018 г. то е прекратено по силата на закона и извършената публична продан на 19.04.2019 г. е незаконосъобразна, съответно като последица и извършените по перемирано дело действия са незаконосъобразни; липсва вписана и наложена възбрана върху жилище в [населено място], [улица]; незаконосъобразно ЧСИ е назначил особен представител, вместо районния съдия, което е в противоречие с указанията на т. 4 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; извършване на публична продан въз основа на отменен изпълнителен титул.

Това е предметът на делото, очертан по надлежен начин от ищеца. Ако първостепенният съд е пропуснал да се произнесе по някое от твърденията за незаконосъобразност, страната е следвало да поиска изрично, чрез въззивната си жалба, това да стори въззивният съд. Ако е пропуснал – недопустимо е за първи път да иска от касационната инстанция да се произнесе, защото така ще излезе извън предмета на въззивното производство, а от там и на допустимата проверка от касационна инстанция; недопустимо е и да въвежда за първи път пред ВКС твърдения за други нарушения на ЧСИ. Ако въззивната инстанция не се е произнесла по негово твърдение за незаконосъобразност на изпълнението, надлежно въведено и станало част от предмета на въззивното производство, това нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК (относно всяко отделно твърдяно нарушение) трябва да бъде част от касационните доводи за неправилност в касационната жалба, за да стане част от касационната проверка.

В случая апелативният съд е сторил извод за законосъобразност на процесното изпълнение, като е пропуснал да се произнесе по редица твърдения в исковата молба, а в същото време е преценил действия на ЧСИ, които не са включени в предмета на спора. В касационната жалба и изложението обаче е наведено единствено оплакване за допуснато нарушение от втората инстанция на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК поради необсъден довод на страната, че ЧСИ е допуснал нарушение, като е предприел изпълнителни действия по изпълнителното дело от 2016 г., без да са му възложени по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Следователно предмет на проверка от настоящия състав е именно посоченото нарушение, както изрично е изяснено на страните в определението по чл. 288 ГПК, а още и в доклада, направен в открито съдебно заседание по делото. Касационната инстанция е ограничена в своята контролноотменителна по естеството си проверка до конкретните касационни доводи; служебно проверява за правилност въззивния съдебен акт по изключение и в строго определени хипотези, а случаят не е такъв.

Апелативният съд не е проверил твърдяното нарушение на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, съответно не се е произнесъл дали е настъпила перемция и извършената публична продан е законосъобразна, въпреки това. Твърдението е част от предмета на иска и на въззивната жалба, поради което въззивното решение е постановено в противоречие с дадения отговор по чл. 290 ГПК, като е допуснато нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Налице е неправилност на въззивния съдебен акт, което налага спорът да бъде разгледан от касационната инстанция, която да се произнесе, като вземе отношение към наведения довод.

В чл. 426, ал. 2 ГПК е разпоредено, че в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят трябва да посочи начин на изпълнение. Ако молбата е нередовна, включително и поради неуточнен способ /способи за изпълнение, се процедира по чл. 129 ГПК, а не се отказва направо образуване на изпълнително производство, като отстраняването на нередовностите има обратно действие. Взискателят може да се нуждае от разяснения и правен съвет, а и да не е наясно с финансовото състояние на длъжника, поради което да поиска от съдебния изпълнител той да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки и да изисква преписи от документи /чл. 426, ал. 4 ГПК, чл. 18 ЗЧСИ/, а също и да наложи обезпечителни мерки, предвидени от закона и съответни изпълнителни действия, както е сторено и в случая . Затова не е нередовна молбата за изпълнение, при в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица (ТР № 2/2013, обявено на 26 юни 2015 год. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Видно от документите в изпълнителното дело, приложено в копие към гражданското, с молба вх. № 5601/22.04.2016 г., подадена до ЧСИ С. К.-Д., взискателят Община – Варна, е поискал да бъде образувано изпълнително дело против К. Т. К., както и присъединяването му към вече образуваното изпълнително дело № 484/2015 г. срещу същия длъжник. Изрично е поискано от частния съдебен изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, както и да наложи всички позволени от закона обезпечителни мерки и изпълнителни действия.

При така установеното, твърдението за незаконност на изпълнението поради нарушение на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ относно изпълнително дело № 232/2016 г ., присъединено към изпълнително дело № 484/2015 г., е неоснователно. В допълнение, с оглед данните по изпълнителното дело, следва да се приеме, че частният съдия изпълнител е бил надлежно овластен и в избора на способ за принудително изпълнение е действал по волята на взискателя. Отделно, след присъединяване на вече образувани изпълнителни дела в едно, действията по осребряване на имуществото на длъжника касаят непогасените вземания по всички присъединени дела, а в случая те са и на един кредитор, като разпределението се извършва по правилата на чл. 460 ГПК. Твърдението за перемиране на изпълнението по изпълнително дело № 484/2015 г. са неоснователни и предвид предприетата поредицата от изпълнителни действия, след образуване на изпълнителното дело на 22.04.2016 г. , всяко от които прекъсва давността.

В заключение, като краен резултат, въззивното решение следва да бъде потвърдено.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 31 от 06.03.2024 г., постановено от Варненския апелативен съд по въззивно гр.д. № 406/2023 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: