Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2024
Срок за възражение за съпричиняване от застраховател при иск за обезщетение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Дъщеря претендира застрахователно обезщетение за смъртта на майка си след пътен инцидент. Въззивният съд намалява присъдената сума с 20% заради съпричиняване, тъй като пострадалата отказала медицинска интервенция (ампутация), като приема за навременно късно направеното възражение на застрахователя. Върховният касационен съд отменя това решение и присъжда пълния размер от 150 000 лв., тъй като възражението е било преклудирано и застрахователят е знаел тези факти много по-рано.
Какво приема съдът
Възражението за съпричиняване на вредата следва да се направи в срока за отговор на исковата молба, освен ако застрахователят не е могъл да знае фактите по-рано; ако се направи извън тези срокове, съдът няма право да го разглежда.
Приложени разпоредби
- чл. 51, ал. 2 ЗЗД
- чл. 52 ЗЗД
- чл. 131 ГПК
- чл. 147, т. 1 ГПК
- чл. 432, ал. 1 КЗ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
съпричиняванеобезщетение за смъртГражданска отговорностпреклузияотговор на искова молба
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 30.01.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ ЯНА ВЪЛДОБРЕВА при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. №1796/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С касационната жалба на Д. П. А., подадена чрез адв.Р.М., се обжалва решение №467 от 08.11.2022г., допълнено с решение № 567/16.12.2022г., постановени по въззивно търг.дело №548/2022г. на Пловдивския апелативен съд, І граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260096/07.04.2022г. по търг.дело №203/2020г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска на касаторката по чл. 432, ал.1 КЗ, предявен против ЗД „Евроинс“ АД, за разликата над присъдените 120 000 лева до претендираната сума 150 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й М. И. Т., получила телесни увреждания при ПТП на 17.06.2018г., вследствие на които на 09.09.2018г. е починала. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение в атакуваната част, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателката инстанциите по същество неправилно са разгледали преклудирано възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния претендиран размер. Ответникът по касация - ЗД „Евроинс“ АД, чрез пълномощника юрк.С. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. С определение № 3639 от 21.11.2023г. по настоящото дело решението на въззивния съд в атакуваната част е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обобщения от ВКС (съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправния въпрос: До кой момент може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД в първоинстанционното производство. Отговор на въпроса е даден в постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр. 86/2017г.) решение № 69/15.03.2017г. по гр.д.№ 60171/2016г. на ІV ГО, решение №98/29.06. 2016г. по т.д. № 1499/2015г. на І ТО, решение № 66/01.06.2017г. по т. д. № 650/2016г. на І ТО, решение № 41/26.04.2017г. по т.д.№3133/2016г. на І ТО, както и в решение № 18/24.03.2021г. по т. д. № 696/2020г. на II ТО, решение № 61/13.07.2022г. по т.д.№237/2021г. на І ТО и много други. В тези решения е прието, че приносът на пострадалия като основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Според цитираната съдебната практика на ВКС надлежно възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия застрахователят трябва изрично да заяви в първоинстанционното производство, като това следва да стане в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, респ. в допълнителния отговор. Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Установено безспорно е, че на 17.06.2018г. в [населено място], на [улица] настъпило ПТП между автобус „Ирисбус Силиелис“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Евроинс“ АД и слизащата от автобуса М. И. Т., в резултат на което тя получила телесни увреждания, от които на 09.09.2018г. починала. С влязла в сила на 26.06.2020г. присъда № 37/10.06.2020г. по нохд № 509/2020г. на ОС - Пловдив, водачът Р. Р. Р. е признат за виновен в това, че на 17.06.2018г. в [населено място] на бул. „Б. № 236, при управление на автобус „Ирисбус Силиелис“ с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение -чл. 68, ал. 2 от ЗДвП и чл.132, т.3 от ЗДвП (без да предприеме необходимите действия по обезопасяване на слизащите пътници) и по непредпазливост причинил смъртта на М. И. Т. - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК. Починалата М. Т. е майка на ищцата Д. А.. От приетите в първоинстанционното производство заключения на единична и тройна СМЕ се установяват броя и характера на получените при инцидента от М. Т. телесни увреждания, както и че към датата на ПТП тя е била сравнително здрава за възрастта си, а причина за настъпилата на 09.09.2018г. смърт е сепсис и финален септичен шок, причинени от травмата при ПТП. Експертите-медици, изготвили тройната СМЕ, са изразили становище, че леталният изход е можело да бъде избегнат, ако пострадалата бе приела висока ампутация на бедрото, предложена й от лекарски консилиум на 09.07.2018г., като в откритото съдебно заседание медиците са потвърдили това си становище. Въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата-дъщеря на починалата, е в размер 150 000 лева. За да намали обезщетението с 20 % поради установено съпричиняване от страна на загиналата, Пловдивският апелативен съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че възражението на ответника, направено след изслушването на тройната СМЕ за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, изразяващо се в отказ да й бъде направена ампутация, довел до сепсис и впоследствие летален изход е надлежно релевирано в първоинстанционното производство, тъй като е въведено при условията на чл.147, ал.1 от ГПК-в първия момент, когато ответникът е могъл да узнае конкретните факти. Въззивният съд е намерил възражението за основателно, приемайки, че с бездействието си и взетото решение да не се подложи на препоръчаната от лекарите медицинска интервенция Т. обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, създавайки предпоставки за задълбочаване на травмите и летален изход. Поради изложеното, е уважил иска по чл. 432 КЗ за сумата 120 000 лева и го е отхвърлил за разликата до претендираните 150 000 лева. Предвид дадения отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение (в обжалваната и допусната до касационно обжалване част) е постановено при наличие на касационното основание по чл.281, т.3, пр. 2 ГПК. В противоречие с цитираната относима практика на ВКС, в нарушение на материалния закон-чл.51, ал.2 ЗЗД и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е обсъдил възражение за съпричиняване на ответното застрахователно дружество, приемайки, че същото е надлежно релевирано, при условията на чл. 147, т.1 ГПК. В тази връзка е основателно оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е намалил определеното в полза на касаторката обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й по повод ненадлежно заявено от застрахователя възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за съпричиняване от страна на починалата, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата и наличието на съпътстващи здравословни проблеми, които са допринесли за настъпването на инцидента, като според него приносът следва да бъде определен на 50 %. В отговора на допълнителната ИМ застрахователят е поддържал заявените възражения и оспорвания. Направените с отговора на ИМ възражения са своевременно релевирани, но са приети за неоснователни. Ответникът е поискал да се изиска служебно нохд № 509/2020г., което да бъде приобщено по делото, „за да може да уточни и конкретизира исканията и възраженията си”. Първоинстанционният съд е изискал наказателното дело, то е изпратено и постъпило в деловодството на търг.отделение на ПлОС на 17.02.2021г. С молба от 17.03.2021г. процесуалният представител на ответника е направил доказателствени искания-за допускане на гласни доказателства и назначаване на СМЕ, която след като се запознае с представената по делото мед.документация и материалите от нак.дело да установи от какви заболявания е страдала М. Т. преди инцидента, каква е причината за установената при нея анемия и от кога датира; каква е причината да не са сменени превръзките от раните на пострадалата и да са с лоша миризма; успешно ли е проведено лечението на травматичните увреди, предвид възрастта й и придружаващите заболявания; каква е конкретната причина за смъртта й-увредите, получени при ПТП или предхождащите датата на ПТП заболявания. Въпроси относно отказа на пострадалата от препоръчаната от лекарите ампутация на долния крайник и развилия се сепсис не са поставяни, въпреки, че информация за тези обстоятелства се съдържа в материалите от наказателното дело, с които очевидно ответникът е бил запознат още към 17.03.2021г. По нохд № 509/2020г. са приети: история на заболяването (дата на постъпване 17.06.2018г. и дата на изписване 15.08.2018г.) където изрично е посочено, че: на 09.07.2018г. лекарски консилиум взема решение за висока ампутация на десен долен крайник, с цел запазване на живота на пациентката. Пациентката отказва предложените оперативни интервенции и остава на консервативно, неоперативно лечение; заключение на изготвена по ДП повторна тройна СМЕ по писмени данни № П-08/2020г., според която ампутацията на засегнатия долен крайник с взето от лекарски консилиум, добре обмислено и аргументирано решение на базата на задълбочен професионален анализ на състоянието на пациентката и с цел предотвратяване на заплашващ сепсис или навременно ефективно лечение на започващ сепсис с голяма вероятност би довела до благоприятен за живота на пациентката изход. Отделно от това в приетата в първоинстанционното производство СМЕ, изготвена от д-р З. Н., изрично е цитирано отразеното в ИЗ № 37975/1916-КОТ на УМБАЛ „Септично състояние. Отказва ампутация“. Дори след приемането на това заключение от първоинстанционния съд ответникът не е въвел в предмета на спора фактически твърдения за онези обстоятелства, които следва да са му станалите известни от материалите по наказателното дело и заключението на д-р Н. - решението на медицинския консилиум, действията (отказ от ампутация) на М. Т. и развилия се сепсис, които биха могли да обусловят приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Ответникът е поставил задачи към тройната експертиза отново без да въведе надлежно в процеса възражението си по чл.51, ал. 2 ЗЗД, в какъвто смисъл е практиката в цитираните решения на ВКС. Предвид изложеното, в нарушение на правилата на ГПК въззивният съд е приел, че доколкото едва след изслушване на приетата тройна СМЕ застрахователят е узнал за отказа на Т. от ампутация и развилия се сепсис, възражението за съпричиняване е своевременно направено и го е разгледал. Когато въззивният съд се произнесе по възражение, което е направено след срока, допуска съществено нарушение на процесуалния закон. В този смисъл и решение № 83/29.04.2014г. по гр. д. № 1463/2013г.на III ГО на ВКС. По тези съображения и съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК решението по въззивно гр. д. № 548/2022г. на Пловдивския апелативен съд следва да бъде отменено като неправилно в допусната до касационно обжалване част и спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с осъждане на ЗД „Евроинс“ АД да плати, на основание чл. 432 КЗ, на Д. П. А. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й, получила при ПТП на 17.06.2018г. тежки телесни увреждания, в резултат на които на 09.09.2018г. починала, в размер още 30 000 лева, представляващи разликата над присъденото с влязлата в сила част на въззивното решение обезщетение в размер 120 000 лева до определеното от въззивния съд справедливо обезщетение 150 000 лева (неоспорено от ответника по касация), вeдно със законната лихва от 30.01.2019г. до окончателното плащане. Решението на въззивния съд следва да се отмени и в частта, с която Д. А. е осъдена да плати на ЗД „Евроинс“ АД сумата 248 лева - разноски за въззивното производство, съразмерно отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на процесуалния представител на касатора–ищец следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв, за първоинстанционното и въззивното производство в общ размер 1 800 лева, а за касационното производство - 1 430 лева. На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество „Евроинс“ АД следва да бъде осъдено да плати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ върху допълнително присъденото от касационната инстанция обезщетение в общ размер 2 830 лева, от които 1 200 лева за производството пред ОС-Пловдив; 800 лева за производството пред Пловдивския апелативен съд и 830 лева да производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 467 от 08.11.2022г., допълнено с решение № 567/16.12.2022г., постановени по въззивно търг.дело №548/2022г. на Пловдивския апелативен съд, І граждански състав, в частта , с която след потвърждаване на решение № 260096/07.04.2022г. по търг.дело №203/ 2020г. на ОС-Пловдив е отхвърлен иск на Д. П. А. по чл. 432, ал.1 КЗ против ЗД „Евроинс“ АД, за разликата над 120 000 лева до 150 000 лева и в частта , с която Д. П. А. е осъдена да плати на ЗД „Евроинс“ АД разноски за въззивното производство в размер 248 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА , на основание чл. 432, ал.1 КЗ, ЗД Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор Колумб № 43 да плати на Д. П. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап. 42, още 30 000 лева , като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й М. И. Т., получила телесни увреждания при ПТП на 17.06.2018г., вследствие на които на 09.09.2018г. е починала, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА , на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗД Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор Колумб № 43 да плати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции в общ размер 3 230 лева . ОСЪЖДА , на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Христофор Колумб № 43 , да плати по сметка на ОС-Пловдив държавна такса в размер 1 200 лева , по сметка на Апелативен съд-Пловдив – държавна такса в размер 800 лева и по сметка на ВКС държавна такса в размер 830 лева . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.