Дължимост на сметка при енергия в невизуализиран регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60188
Гр.София, 18.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.872 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“АД срещу решение №.260135/8.12.20 по г.д.№.706/20 на ОС Русе - с което е потвърдено решение №.260093/8.09.20 по г.д.№.6671/19 на РС Русе за уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че С. Т. С. не му дължи корекционна сума в размер на 5880,42лв. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски.

Ответната страна С. Т. С. оспорва жалбата.

С обжалваното решение е прието, че страните са в договорни отношения относно доставка и потребление на еленергия за процесния обект; при извършена проверка са констатирани показания на дисплея на електромера по невизуализирана тарифа 1.8.3; електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов; от констативен протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО Русе, се установява, че при софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера; констатирано е наличие на преминала еленергия в тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея; отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като същият не отговаря на техническите характеристики. Въз основа на този протокол е съставено становище за начисление на допълнително общо количество еленергия за периода 15.12.15-8.07.19 на основание софтуеърно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е фактура общо за 5880,42лв. - представляваща стойност на количество неотчетена еленергия за процесния период. Съдът се е позовал на заключение на техническа експертиза, от което е установено, че към датата на проверката електромерът е бил в срок на метрологична годност, показанието „прочетено“ в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, а това означава, че е налице нарушение на функционалността на СТИ; същевременно вещото лице дава заключение, че няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуеърна намеса. От правна страна е намерено, че, предвид датата на извършената проверка, за ответника е съществувало законово основание за коригиране на сметката на клиент при доказано отчитане на потребена електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване; служебното начисляване на допълнително количество еленергия по партидата на абоната е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.19 Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 4.05.19-които са приложими за настоящия правен спор – доколкото техническата проверка в обекта е извършена след влизането им в сила, вкл. предвид чл.55 ал.1, който гласи, че в случаите, когато се установи, че са налице измерени количества еленергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество еленергия в тези регистри. Посочено е, че за да възникне в полза на ответното дружество потестативно право да извърши тази корекция, то трябва да установи, че процесното количество еленергия е реално доставено и консумирано в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В случая такива доказателства не са ангажирани, не може да се направи извод , че процесната еленергия в невизуализирания дисплей е натрупана след монтажа на СТИ, което и не отговаря на изискванията на чл.662 от Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /целяща потребителят да е в положение на известност относно потребената от него еленергия/, доколкото начислението е извършено на база на регистър, който не се показва на дисплея. С оглед на изложеното отрицателният установителен иск е намерен за основателен.

Налице е трайно установена практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК / реш. по гр.д.№ 4160/2018г. на ІІІ г.о., реш. гр.д.№ 50417/2016г. на І г.о. още и по гр.д.№1174/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 169/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 1096/2020г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1553/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 4124/2019г.на ІІІ г.о. и много други/, в това число по въпроса дали при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД. Съгласно същата и преди измененията в чл.83 ал.1 т. 6 и чл.98а ал.2 т.6 /обн.ДВ бр.54/12/ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че дори при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.17 и от 23.11.18/ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи плащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на елекрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите; с оглед специфичния характер на процесната движима вещ-електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл.120 ЗЕ нейното отчитане е със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл.154 ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, включително и в случаите, когато последната не е отчетена правилно. В този смисъл, при неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното му количество електрическа енергия през съответния период /аргумент чл.200 ал.2 ЗЗД /. Това е необходимо включително и когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно - в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период /реш.№.160/ 31.12.20 по г.д.№.1174/20, реш.№.216/13.01.21 по г.д.№.989/20, ІV ГО, реш. №.107/26.11.20 по г.д.№.1096/20, ІІІ ГО, реш.№.47/09.03.21 по г.д.№.2299/20, ІІІ ГО, и др./.

В разглеждания случай е безспорно, че между страните по делото, вкл. за предявения период, съществува облигационно правоотношение по продажба на еленергия при Общи условия относно процесния обект - по което ищецът, като краен клиент, който „купува“ еленергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б б.“а“ ДР ЗЕ, а ответникът – краен снабдител, доставчик на еленергия, на който се дължи заплащане на потребената енергия. Изводите на въззивния съд във връзка с остойностяването на потреблението и липсата на доказателства за реално потребление на посоченото в скрития тарифен регистър на СТИ количество електрическа енергия са неправилни съобразно изложеното по-горе в отговора на правния въпрос и с оглед събраните по делото доказателства. От резултатите на метрологичната експертиза-извършена след съставяне на съответен констативен протокол и демонтиране на електромера, се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване; при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3.-034305,007kWh, която не е визуализирана на дисплея; електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия; не съответства на техническите характеристики. Тези изводи са преповторени в заключението на вещото лице, което, обаче, не дава отговор на въпроса на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа 1.8.3, кога е била извършена софтуеърната намеса, респективно дали начинът, по който е осъществено неправомерното софтуерно вмешателство в програмата на електромера, е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, която не се дължи на волево човешко поведение. При направените оплаквания в жалбата за неправилност и необоснованост на решението в правомощията на въззивната инстанция е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна такава с участие на вещо лице софтуерен специалист в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти - в който смисъл са и задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение №.1 от 9.12.13г. на ОСГТК на ВКС. Като не е направил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и неизясняване в пълнота на правния спор - и съответно е довело и до необоснованост на акта и очевидна неправилност с оглед известната трайно формираната и цитирана по-горе задължителна многобройна практика на ВКС по подобни казуси. Предвид изложеното въззивното решение трябва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото гледане следва да бъде изслушано ново заключение на вещи лица, в това число доколкото, предвид притежаваната от изслушаното вещо лице специализация, са останали неизяснени релевантни факти. Въззивният съд следва да допусне комплексна техническа експертиза - с участие освен на инженер, и на вещо лице софтуерен специалист, които да отговорят осъществено ли е неправомерно софтуеърно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в тарифа 1.8.3. електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в същия протокол "електромерът не съответства на техническите характеристики"; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й .
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.260135/8.12.20 по г.д.№.706/20 на ОС Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: