Приложимо право при обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * приложимо право * обезщетение за неимуществени вреди * служебно начало * застраховка "гражданска отговорност" * деликтна отговорност

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004

София, 04.08.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на втори юни, през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретаря А. Й., след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2063 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на ответното Застрахователно дружество „АКСА Франция“/ AXA France IARD/, чрез адв. Т. Б., срещу решение № 10/10.01.2022г. по възз.т.д.№ 650/2021г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 260056/12.04.2021г. по т.д.№ 340/2018г. на Окръжен съд - Пазарджик в обжалваните от касатора части, с които е осъден да заплати на всеки от ищците С. Г.К., Ц. Г.К., Зина Г.Д. и Р. Г.Я. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. К. в резултат на ПТП, причинено от застрахован водач на МПС на 30.09.2013г. на територията на Франция, за разликата над 25 425.79лв./левовата равностойност на 13 000 евро/ до 80 000лв., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2013г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът оспорва правилността на извода, че за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 ЗЗД/България/, а за определяне на началния момент на законната лихва - разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД/България/. Релевира доводи, че са допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с установяване на съдържанието на приложимото френското право в резултат на което то е неправилно тълкувано и приложено, а именно за неправилно оставяне без уважение направеното във въззивното производство искане на касатора за пълно и всеобхватно установяване на съдържанието на френското право. По тези съображения искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете за разликата над левовата равностойност на 13 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2013г.

С подадения чрез адв.Р. М. писмен отговор ответниците по касация, ищците С. Г.К., Ц. Г.К., Зина Г.Д. и Р. Г.Я., оспорват основателността на касационната жалба. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в полза на адв.Р.М..

С определение № 50002/10.03.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от ответното дружесво части по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по обобщения и конкретизиран въпрос: Особени повелителни норми по см. на.§ 16 от Регламент ЕО № 864/2007г. ли са разпоредбите на чл.52 и чл.84, ал.3 ЗЗД/България/?

В откритото съдебно заседание касаторът, чрез адв.Т. Б., поддържа касационната жалба, моли за за уважаването й и претендира разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а ответниците по касация, ищците С. Г.К., Ц. Г.К., Зина Г.Д. и Р. Г.Я., чрез адв. В. П., поддържат отговора, молят за отхвърляне на касационната жалба и претендират за присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Производството по делото е образувано на 02.11.2018г. по предявените от С. Г.К., Ц. Г.К., Зина Г.Д. и Р. Г.Я. против Застрахователно дружество „АКСА Франция“/AXA France IARD/ искове за обезщетения за репариране на претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. К. на 12.11.2013г. в резултат от причиненото на 30.09.2013г. от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ ПТП, в размери от по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2013г. до окончателното изплащане. В исковата молба са въведени твърдения, че в резултат от смъртта на майка си ищците са претърпели изключителни по своя обем нематериални и морални вреди, които са ги променили завинаги; семейството винаги е било изключително задружно, починалата е била опора за всичките си деца, които е отгледала и възпитала с много любов, и за ищците нейната загуба е непреодолима, те са загубили родната си майка внезапно и неочаквано и месеци след това са плакали и са си спомняли хубавите моменти заедно. Също така в ИМ са въведени твърдения, че на 26.10.2017г. ищците са отправили покана до представителя на ответното дружество за реализиране на правата им за репариране на тези вреди, по която е образувана щета, с писмо от 12.06.2018г. ищците са уведомени, че се признава правото им на обезщетение, но размерът на обезщетението се определя в размер от по 10 000лв. за всеки от тях, в отговор на което предложение ищците са заявили с писмо от 06.07.2018г., че желаят определените суми да им бъдат преведени, но не са съгласни да подпишат споразумение, тъй като предложеното обезщетение е занижено спрямо търпените от тях болки и страдания, и обезщетения не са били изплатени.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответното дружество, при редовно връчване на съдебните книжа по реда на чл.609, ал.1 ГПК. В първото редовно открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд/ 12.11.2020г./ ответното дружество, чрез пълномощника си адв.Т.Б., е признало основателността на исковете, но е оспорило техния размер. Заявило е, че френската съдебна практика присъжда обезщетения за неимуществени вреди на деца на пряката жертва от и ПТП в диапазона между 11 000-15 000 евро, като в тази връзка е представено изготвеното по негово искане правно становище на Ж. Ш. – адвокат в Парижкия апелативен съд. С първоинстанционното решение исковете са уважени за размера от по 80 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2013г., а за разликата до пълните предявени размери исковете са отхвърлени.

Сезиран с въззивна жалба на ответното застрахователно дружество срещу първоинстанционното решение в частите, с които исковете са уважени, въззивният съд е приел, че, предвид настъпване на вредата/смъртта на майката на ищците/ на територията на Франция, е приложимо френското право. Констатирал е, че предявяването на пряк иск срещу застрахователя е предвидено във френския закон № 85-677 от 05.07.1985г., приложения по делото в превод Закон „Бадентер“. По пренесения във въззивното производство единствено спорен по делото въпрос за размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди въззивният състав се е позовал на чл.16 от Регламент ЕО № 864/2007г., посочвайки, че „следва да се съобразят наднационалните критерии за справедливост, като приложение може да намери и чл.52 ЗЗД/България“ Посочил е също, че „съвместното прилагане на националното и чуждото право, дори последното да предвижда лимити на застрахователно обезщетение… в по-пълна степен съответства на целите на Регламент/ЕО № 864/2007.“ Обсъдил е, но е счел за неоснователни доводите на ответното дружество, че френското право и съдебна практика определят лимити на застрахователното обезщетение /11 000-15 000евро/, констатирайки, че тези доводи не намират опора в нормативната уредба - законът „Бадентер“ не предвижда такива лимити. В тази връзка е изложил съображения, че ограничаването с лимитни стойности на обезщетението за неимуществени вреди противоречи както на принципите на справедливост, така и на наднационалното право, а правото на ЕС - Директива 2009/103/ЕО предвижда само минимални застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Позовал се е на постановеното по преюдициално запитване решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12, в което е дадено тълкуване на чл.3, § 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5. По акцесорните претенции за законна лихва върху присъдените обезщетения съставът на апелативния съд е констатирал, че във въззивната жалба на ответното дружество не са изложени конкретни оплаквания. За пълнота на изложението е приел, че, на осн. чл.16 от Регламент ЕО № 864/2007г., относно началния момент на забавата за заплащане на присъдените обезщетение е приложима разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД/България/, доколкото се претендират вреди от непозволено увреждане. По тези съображения първоинстанционното решение в обжалваните от ответното дружество части е потвърдено.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

Относимо е даденото казуално тълкуване в постановеното по чл.290 ГПК решение № 50025/10.02.2025г. по т.д.№ 1444/2022г., II т.о. В него се приема, че, когато по правилата на международното частно право българският съд е приел за приложим чужд закон към претенцията за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат от деликт, той следва да приложи чуждия закон при определяне размера на дължимото обезщетение, включително като прилага и тълкува закона така, както той се тълкува и прилага в създалата го държава. В решение № 50025/10.02.2025г. по т.д.№ 1444/2022г., II т.о., е прието/ въз основа на даденото задължително, на осн. чл.633 ГПК, тълкуване на разпоредбата на чл.16 от Регламент Р. II с постановеното по преюдициално запитване решение от 5 септември 2024г. по дело С-86/23 на СЕС/, че в разглежданата хипотеза българският съд по изключение може да използва дерогацията, предвидена в чл. 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Р. II“), когато разглежданото правно положение има достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд — въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази национална разпоредба констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на тази държава - членка, тъй като преследва цел за защита на съществен обществен интерес, която не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от този регламент.

Също така следва да се съобрази, че в решението по дело С-86/23 на СЕС е изтъкнато, че чл.16 от Регламент Р. II трябва да се прилага ограничително и в съответствие с преследваната с него цел, изведена от съображения 6, 14 и 16. Изяснено е, че предвидената в чл.16 от Регламент „Р. II“ дерогация се прилага, когато правните норми на държавата на съда са повелителни, а, за да установи, че е налице особена повелителна връзка по см. на чл.16 от Регламент „Р. II“, сезираната юрисдикция трябва да констатира, въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на съответната национална разпоредба, че тя има такова значение в националния правен ред, че обосновава неприлагането на правото, определено, съгласно чл.4 от регламента. Посочено е, че прилагането на такава норма изисква националната юрисдикция да провери и мотивите и целите, довели до нейното приемане, за да определи дали националният законодател е имал намерение да й прираде императивен характер - дали посочената норма е приета, за да защити един или повече интереси, които държавата-членка на сезирания съд счита за съществени, и дали държавата-членка смята, че зачитането на същата норма е от решаващо значение за гарантиране на тези интереси. От преценката на националната юрисдикция трябва да следва, че прилагането на нормата е абсолютно необходимо, за да се защити съществен интерес в контекста на конкретния случай. Съответно националната юрисдикция не може да използва дерогацията на чл.16 от Регламент Р. II, ако целта за защита на разглеждания интерес, преследвана със съответната разпоредба на правото на сезирания съд, може да бъде постигната и чрез прилагане на правото, определено, съгласно стълкновителните норми на този регламент. По отношение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД/България/ е прието, че не може да се счита за приета в рамките на траспонирането на Директива 2009/103, тъй като посочената директива няма за цел да хармонизира обхвата на обезщетението за вреди на косвено пострадали от ПТП.

Ето защо следва да бъде даден следният отговор на въпроса, по която е допуснато обжалването:

В хипотезата, в която български съд, сезиран с имуществен спор относно репариране на неимуществени вреди от деликт с международноправен елемент, приеме, че е приложимо материалното право на друга държава - членка, определено, съгласно стълкновителните норми на Регламент Р. II, той може да приложи разпоредбите на чл.52 и чл.84, ал.3 ЗЗД/България/, като особени повелителни норми по см. на чл.16 от Регламент Р. II, само ако, след като извърши подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тези национални разпоредби, констатира, че тяхното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред, тъй като преследваната с тях цел е за защита на съществен обществен интерес, както и, че тази цел не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено, съгласно чл.4 от Регламент Р. II.

По същество и на въведените касационни основания:

С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато обжалването, е неправилно даденото от въззивния състав разрешение. Изводът за приложимост на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД/България/ като особени повелителни норми по см. на чл.16 от Регламент „Р. II“ не е основан на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тези национални разпоредби, не е извършена преценка дали тяхното зачитане се счита от решаващо значение в рамките на правния ред, тъй като преследваната с тях цел е за защита на съществен обществен интерес, и не е съобразено дали тази цел не може да бъде постигната чрез прилагане на правото, определено, съгласно чл.4 от Регламент Р. II/ в сл. приложимото френско право/.

В тази връзка е основателно и оплакването за допуснати процесуални нарушения във връзка с установяване на съдържанието на чуждото право.

Постоянната практика на касационния съд, обективирана в решение № 156/21.01.2020г. по гр.д.№ 336/2019г., I г.о., и цитираните в него решение № 426 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 74/2011г. на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 15.08.2016г. по т.д.№ 3428/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 205 от 20.10.2015г. по гр.д.№ 412/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. приема, че по силата на чл. 43 КМЧП съдът е задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право; За целта той може да си послужи със способите предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган (напр. – Министерство на външните работи), както и да приобщи становища на експерти и специализирани институти в областта на международното право; По силата на чл. 43, ал. 2 КМЧП страните също могат да участват в процеса на установяване на приложимото право, като представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган; Съгласно чл. 43, ал. 3 КМЧП съдът разполага с правомощие да задължи страните да съдействат при установяване на съдържанието на приложимото чуждо право; Предвид чл. 44, ал. 1 и ал. 2 КМЧП предмет на установяване е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация съставляват правно-информационни системи, официални справочници и др.; Независимо от вида на конкретно избрания подход при установяване на чуждото право, с оглед спазване на принципа за равенство в процеса (чл. 9 ГПК), за съда съществува задължение да осигури възможност на страните да се уведомят за резултата от предприетите в тази връзка действия в хода на съдебното дирене – преди даването на ход на устните състезания.

Предвид задължението на съда да установи служебно съдържанието на приложимото чуждо право, е допуснато процесуално нарушения, като е оставена без уважение молбата на ответното дружество, вх.№ 6099/14.12.2021г. за отправяне на заявка за информация до Министерство на правосъдието на Франция касателно относимата правна уредба и съдебна практика по сходни случаи по поставения релевантен въпрос относно критериите за определяне на дължимото на непреките жертви при смърт на техен близък при ПТП обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В първоинстанционното производство ответното дружество е представило писмено правно становище на адвокат Ж. Шарпентие. В него е цитирано необвързващото, чисто информативно ръководство, изготвено от съветника на касационния съд Б. М., обективирано в таблица /л.269 от първоинстанционното дело/ относно средната стойност на обезщетенията, присъждани от апелативните съдилища на Франция, според която дължимото обезщетение на пълнолетно дете – косвена жертва при смърт на негов родител при ПТП варира от 11 000 до 15 000 евро, ако те не са живеели заедно, и от 15 000 до 25 000 евро - ако са живеели заедно. Също така в правното становище е изяснена и относимата правна уредба и съдебна практика относно началния момент на законната лихва върху присъдените обезщетения в разглеждания случай. Посоченото правно становище е оспорено от ищците, първоинстанционният съд не се е произнесъл изрично дали го приема като доказателство по делото или не, а въззивният съд, приемайки за приложимо френското право, не го е обсъдил.

Ето защо, са налице въведените касационни основания по т.3 на чл.281 т.3 ГПК, което налага отмяна на решението.

Необходимостта от установяване на съдържанието на относимата към 20.11.2013г. френска правна уредба и съдебна практика по сходни случаи по поставените релевантни въпроси относно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължимо на непреките жертви при смърт на техни близки при ПТП и относно началния момент на законната лихва върху присъдените обезщетения, налага връщане на делото за ново разглеждане. При новото въззивно разглеждане въззивният съд следва да извърши и подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на разпоредбите на чл.52 и чл. чл.84, ал.3 и да прецени дали зачитането им се счита от решаващо значение в рамките на правния ред на България, тъй като преследват цел за защита на съществен обществен интерес, която не може да бъде постигната чрез прилагане на приложимото чуждо право.

С решението, постановено при новото разглеждане на делото, се дължи произнасяне и по разноските за настоящото производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 10/10.01.2022г. по възз.т.д.№ 650/2021г. на Апелативен съд - Пловдив.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: