Дисциплинарно наказание на ЧСИ при извършване на действия по спряно изпълнение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр.София, 29.08.2023г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 72/2023 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/.

Образувано е по жалби на министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт И. Т., и ЧСИ М. П. против решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 28.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 6/2023 г.

С него дисциплинарно-наказващият орган приел, че ЧСИ П. е извършил нарушението по т. 1 от искането на министъра на правосъдието и наложил наказание глоба в размер 2500 лв. Отхвърлил искането на министъра за налагане на наказание по т. 2, 3 и 4.

Министърът на правосъдието обжалва горното решение в частта, с която за част исканията му (по т. 2, 3 и 4) е отказано да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ, както и относно размера на глобата, наложена за установеното нарушение по т. 1 от искането. Оплакванията са за незаконосъобразност в изводите, че ЧСИ не е допуснал нарушения на чл. 433, ал. 1, т.6 ГПК и чл. 80 ЗЧСИ, на чл. 485, ал. 1 ГПК и чл. 459, ал. 1 ГПК; за необсъждане на всички данни по делото и необоснованост в изводите, които не съответстват на обективните данни. Също така намира, че ДК на КЧСИ не е взела предвид дисциплинарното минало и тежестта на нарушението на ЧСИ по приложението на чл. 432, ал. 1, т. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което наложеното наказание е несъразмерно занижено. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа оплакванията.

ЧСИ отговаря, че жабата е неоснователна. Счита, че изобщо не следва да се ангажира отговорността му за нарушенията, описани в пункт 1 от искането на министъра на правосъдието до КЧСИ, а и определеното наказание във връзка с това искане е завишено като размер. Излага съображения за законосъобразност в заключението на ДК досежно т. 2, т. 3 и т. 4 от искането на министъра. Във връзка с доводите относно предходни дисциплинарни наказания на ЧСИ, счита, че предвид наказателния характер на производството, следва да намерят съответно приложение и правилата на националното законодателство, касателно института на реабилитацията, доколкото такива няма по ЗЧСИ. В съдебно заседание поддържа отговора.

Камарата на ЧСИ, в открити съдебни заседания, чрез юрисконсулт С. и чрез юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ М. Н. П., с рег. № район на действие Софийски градски съд, обжалва решението на ДК на КЧСИ в частта, с която му е наложено дисциплинарно наказание. Счита, че комисията неправилно е приела, че е извършил изпълнителни действия по спряно с акт на съда изпълнително производство. Той не е извършил разпределение след извършената публична продан, поради което поддържа, че липсва вреда в чужда правна сфера. Определеният размер на глобата е завишен, надвишава три МРЗ за страната и не съответства на степента и тежестта на нарушението, като и на обстоятелството, че няма причинени имуществени вреди. В съдебно заседание поддържа жалбата. В хода на процеса прави довод за „квази-наказателния“ характер на дисциплинарното производство, като излага и твърдения, че за деяния, за които на него се търси дисциплинарна отговорност, по отношение на други ЧСИ, при същите нарушения, министърът на правосъдието не сезира ДК.

Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно това допуска ли правото на Съюза и дали е в съответствие с принципите на свобода на предоставяне на услуги, на основателно правно очакване и на равно третиране, предвиденото наказание за дисциплинарно нарушение – лишаване от правоспособност на ЧСИ по чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ

Прави искане за сезиране на Конституционния съд за установяване на несъответствие между чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ и чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ.

Министърът на правосъдието, чрез главен юрисконсулт И. Т., отговаря, че жабата на ЧСИ е неоснователна. Такива са и исканията за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и сезиране на Конституционния съд за противоконституционност на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ.

Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт С. и чрез юрисконсулт Д., в открити съдебни заседания, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалните представители на министъра на правосъдието и на КЧСИ молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ П. моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Дисциплинарното дело е образувано по твърдения за нарушения, допуснати от ЧСИ М. П. с рег. № и с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20218510400021 и изпълнително дело № 20208510402666, по искане на Министъра на правосъдието, описани в четири точки.

Според ДК, осъществено е нарушението по т. 1 от искането на министъра – извършване на публична продан на недвижими имоти, собствени на дружество – длъжник, въпреки определение от 29.01.2021 г. на СГС по т.д. № 2516/2020 г. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20218510400021.

Установено е, че при ЧСИ М. П. са образувани множество изпълнителни дела, всички с взискател „Българска търговско-промишлена група“ ЕООД, [населено място] и длъжник „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД, [населено място]. ДК приела, че с протокол от 05.01.2021 г. съдия изпълнителят присъединил изпълнителните дела към изпълнително дело № 20208510402666. ДК посочила, че проданта е извършена след съдебно разпореждане да се спре изпълнителното производство, с което е нарушен чл. 456, ал. 1 ГПК. ДК приела, че щом е налице съдебен акт за спиране на изпълнително производство, съдебният изпълнител е длъжен да се подчини и да преустанови всички изпълнителни действия, насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. да не извършва продан. Заключил, че провеждането на проданта по изпълнително дело № 20218510400021 е опорочена.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че като краен резултат, изводът на ДК за допуснато дисциплинарно нарушение от ЧСИ П., който е извършил публична продан, е правилен. При постановено от съд определение за допускане на обезпечение чрез спиране на принудително изпълнение, съдия-изпълнителят е длъжен да го спре по силата на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане не е забрана да се извършват действия по изпълнителното дело. То не е пречка да бъде връчена покана за доброволно изпълнение, да бъдат налагани запори върху вещи и вземания, както и възбрани върху недвижими вещи, да бъдат приемани плащания от трети задължени лица и извършвани описи на движими и недвижими вещи, както и да бъде назначаван пазач. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя; способ за осребряване е и публичната продан на недвижим имот. След нея, независимо дали е извършено разпределение на сумите или не, продаденият имот вече не е част от имуществото на длъжника. След присъединяване на вече образувани изпълнителни дела в едно, действията по осребряване на имуществото на длъжника касаят непогасените вземания по всички присъединени дела, а в случая те са и на един кредитор, като разпределението се извършва по правилата на чл. 460 ГПК. Необосновани са изводите на ДК, че няма присъединяване на изпълнително дело № 20208510402666. Не то, а другите дела са присединени към него с постановления на ЧСИ. Ето защо, извършената продан се явява и в противоречие с определение на САС от 27.01.2021 г., с което е допуснато обезпечение по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, като съдът е разпоредил спиране на изпълнително дело № 20208510402666.

Следва да се изясни и това, че първо при ЧСИ П. е образувано изпълнително дело № 20208510402666, на 11.12.2020 г., по молба на „БТПГ“ ЕООД, като взискател, въз основа на всички изпълнителни листи в негова полза против длъжника „Си Би Глобал Инвестмънт“ ООД. На 04.01.2021 г. взискателят е поискал да му бъдат върнати оригиналите на изпълнителните листи, след което ЧСИ, въз основа на същите, на следващия ден, образувал отделни изпълнителни производства и веднага ги съединил отново за общо разглеждане към първоначално образуваното изпълнително дело. Фактически всички изпълнителни листи изначално са били образувани за провеждане на принудително изпълнение в общо изпълнително дело, последващото раздробяване на дела с различни номера и обединяването им отново в едно, не променят горния извод. Доколко това води до генериране на разноски, е въпрос извън настоящото произнасяне и съдът няма да го изследва, вкл. и във връзка при преценката за тежестта на наказанието за установеното нарушение.

По изложените по-горе съображения, неоснователен е доводът на ЧСИ, че е следвало да спре изпълнението само по изпълнителното дело, посочено в съдебния акт (то е измежду присъединените), както и, че спирането на изпълнението по него, не било основание за спиране на „цялата продан“. При изложените по-горе съображения, следва, че ЧСИ не е имал право да предприема принудителното действие публична продан; осъществяването й е спряно и не може да се извърши, за да се удовлетвори вземане на кредитора по кое да е от изпълнителните дела, присъединени за общо разглеждане с това, във връзка с което съдът е допуснато обезпечение.

По т. 2 от искането на министъра ДК намерила, че няма допуснато нарушение на чл. 80 ЗЧСИ , вр. чл. 29 от тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, вр. чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Приела е, че според копие от сметка № [ЕГН] от 22.12.2020 г. дължимите авансови такси по изпълнително дело № 20208510402666 са били внесени.

Спорът пред ВКС е фактически – има ли действително авансово плащане, а още и кога точно е сторено това. Предвид предмета на дисциплинарното производство, от значение е само дали са били внесени авансово таксите за образуване на изпълнителното дело.

Изпълнително дело № 20208510402666 е образувано на 11.12.2020 г., въз основа на молба от взискателя и представени от него множество изпълнителни листи.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2023 г., съставът на Върховния касационен съд е указал, че спорът е за това внесели ли са действително и кога авансовите такси по изпълнителното дело, че тежестта на доказване е за ЧСИ, както и, че установяването на спорните обстоятелства може да се осъществи с писмени доказателства, както и със съдебна експертиза.

Пред съда са представени множество документи. Релевантни относно спорните обстоятелства са платежен документ – за извършен на 21.12.2020 г. превод на сумата от 314 лв. по изпълнително дело 2666/20 г. от взискателя, с основание – авансово дължима такса; сметка от 22.12.2020 г. на ЧСИ по изпълнително дело № 2020851040266, на обща стойност 198 лв. с ДДС и писмо от 17.12.2020 г. от ЧСИ до взискателя.

Становището на министъра на правосъдието по тези и другите представени от ЧСИ доказателства са, че не доказват авансово плащане на таксите, а такова, сторено след извършване на изпълнителното действие, на 21.12.2020 г.

КЧСИ изразява становище, че с представените пред съда доказателства се установява извършено надлежно плащане на дължимите такси.

Съставът на ВКС намира за нужно първо да посочи, че такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия, като размерът им е определен в ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 80 от ЗЧСИ и чл. 33 и 34 от Тарифата, таксите се плащат от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. Таксите, а още и разноските се плащат от взискателя, с изключение на субсидиарните, и са за сметка на длъжника.

Взискателят следва сам да определи размера и да внесе дължимите авансови такси, както и да представи доказателства за това още с молбата си за образуване на изпълнителното дело, съответно с молбата за поисканото изпълнително действие. Ако това не е направено от взискателя, ЧСИ е длъжен да му изпрати съобщение по реда на чл. 129, ал. 2 , във вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК - в едноседмичен срок от уведомяването да представи документ за внасянето на дължимата авансова такса, която следва да е определена и посочена по размер в съобщението, респ. към него да е приложена и сметката по чл. 79 от ЗЧСИ . Ако взискателят не представи доказателства за внасянето на дължимата авансова такса и в едноседмичния срок, ЧСИ може да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК , като може да направи и по-малкото - да откаже само извършването на поисканото изпълнително действие, като и в двата случая следва да изпрати съобщение на взискателя за възможността му по чл. 435, ал. 1 от ГПК да обжалва прекратяването, респ. - отказа. Съществува правна възможност таксата да бъде събрана направо от длъжника, а още и ЧСИ да поиска издаване на заповед за изпълнение в своя полза по чл. 410 ГПК. Следва да бъде изяснено, че несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя, макар и да не опорочава извършването на съответното изпълнително действие, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ , като в зависимост от конкретните обстоятелства следва да се преценява дали то е и виновно извършено от ЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението се изготвя сметка, екземпляр от който се връчва на задълженото лице. В самата сметка се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски. Определянето, както на таксите за процесуалните действия, които частният съдебен изпълнител извършва в изпълнителния процес, така и на пропорционалната такса, е от значение още, както за неговата финансова отчетност, така и за спазване на реда на удовлетворяване на вземането – разноски, лихви, главница (чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Именно сметката е основанието да се предвиди възможността да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съставът на ВКС приема, че при подаване на молбата за образуване на изпълнително дело № 2020851040266 взискателят не е внесъл авансовите такси. На 17.12.2020 г. е изпратен e_mail от ЧСИ до А. В., който е адвокат на взискателя, да внесе общо сумата от 314 лв. авансови държавни такси по изпълнителното дело. Не е даден срок на изпълнение, нито са указани последици при неизпълнение, но в кратък срок от 4 дни, плащане е последвало. Сметката по чл. 79 ЗЧСИ е изготвена след писмото и дори след плащането, но за целите на настоящото производство е важно това дали таксата за образуване на делото е платена от взискателя след отправената му покана. Несъответствието между изготвената сметка от 22.02.2022 г. от ЧСИ за сума от 198 лв. с ДДС и поисканата, съответно платената в по-голям размер сума, няма отношение към това има ли авансово плащане от взискателя. Извън предмета на дисциплинарното производство е това дали е събраната такса е вповече от дължимата, съответно дали е внесената цялата дължима при образуване на изпълнителното дело (няма твърдение, че размерът й е грешно определен). Въпросът дали ЧСИ е събирал авансово дължимите такси впоследствие в хода на изпълнението, преди извършване на всяко последващо изпълнително действие, е ирелевантен при така направеното от министъра искане с твърдение за допуснати от ЧСИ нарушения, поради което и представените от ЧСИ доказателства в тази връзка съдът няма да цени. Отговорността за евентуални нарушения на правила, извън предмета на развилото се дисциплинарно производство, не може да се установява, нито пък да се прехвърля към деянията, за които е поискано налагане на наказание. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, искането за налагане на дисциплинарно наказание не може да се разгледа, като се излезе вън от предмета на делото, по начина, по който той е очертан от сезиращия субект. ЧСИ не може да бъде признат за виновен в извършване на дисциплинарно нарушение, за което не е направено надлежно искане и не се е развило надлежно дисциплинарно производство. Касае се и за гаранция за правото на ЧСИ да организира защитата си съобразно изложените фактически твърдения и правни доводи в искането, въз основа на което е образувано дисциплинарното производство. Дори в хода на същото да се съберат доказателства или такива да са били налични изначално за извършване на друго дисциплинарно нарушение, дори то да е евентуално обусловило или да е последица на това, за което е поискано налагане на дисциплинарно наказание, щом фактите не са били въведени в искането по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, дисциплинарно-наказващият орган, съответно съдът, може да се произнесе само в рамките на сезирането.

В случая авансово дължимите такси за образуване на изпълнителното дело са платени от взискателя след образуване на изпълнителното производство и отправено искане с указния от ЧСИ. Указанието и плащането са сторени след вече предприети действия по изпълнението: уведомление по ДОПК и искане за справка от 11.12.2020 г., изпратено на 14.12.2020 г., искане за вписване на възбрана, съобщение за насрочен опис на имущество от 17.12.2020 г., но в много кратък срок след това – 10 дена след образуване на изпълнителното производство и 4 дни след указанията на ЧСИ. Предприетите изпълнителни действия са насочени преди всичко към запазване имуществото на длъжника и обезпечаване на публичния интерес, поради което съдът ги приема за спешни. В същото време, нито се твърди, нито има доказателства, че ЧСИ направо е събрал от длъжника дължимите за образуване на изпълнителното дело такси, а както е разяснено в ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител и неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение; налице е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, когато събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, какъвто не е случаят.

Съставът на ВКС намира, че при установеното по разглеждания казус, дисциплинарната отговорност на ЧСИ П. не следва да се ангажира за това, че дължимите такси по образуване на изпълнителното дело са били платени от взискателя, след уведомление до ТД НАП, София по чл. 191, ал. 2 ГПК, искане за вписване на възбрана и изпращане на съобщения за насрочен опис.

В заключение, в частта по т. 2 от искането на министъра, решенето на ДК е правилно като резултат и следва да бъде потвърдено.

По т. 3 от искането на министъра – за нарушение на чл. 485, ал. 1 ГПК, съставът на ДК е приел за установено, че има молба от Т. Праскова с вх. № 105211 от 19.10.2021 г., с приложен към нея приемо-предавателен протокол с дата 22.12.2020 г., от който е видно, че П. М. й е възложил изготвянето на оценки на описаното имущество. ДК продължила, че след като оценката по изпълнителното дело и първоначалната цена са били определени правилно и законосъобразно, то няма основание за налагане на дисциплинарно наказание за това, че вещото лице, депозирало оценката не е назначено с акт на ЧСИ, а е имало възлагане от друго вещо лице, което е било определено с акт на ЧСИ.

В тази част решението е постановено при превратно обсъждане на доказателствата, необоснованост в изводите и в противоречие с разпореденото в чл. 485, ал. 1 ГПК.

Съдебният изпълнител се произнася в писмен вид с разпореждане или постановление по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство; за всяко предприето и извършено действие съставя протокол.

Съдебният изпълнител ползва вещи лица при оценка на вещи, вкл. недвижими имоти. Вещите лица трябва да са вписани в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт. Изборът на конкретното вещо лице, извън хипотезата на чл. 485, ал. 2 ГПК, е на съдия-изпълнителя, който трябва да съобрази предмета на задачата с компетентността на експерта. Заключението се изготвя от избраното и назначено по надлежен ред в изпълнителния процес вещо лице, а не от кое да е друго, дори и то да отговаря на изискванията за вещо лице. Недопустимо е определеният и назначен от съдия изпълнителя експерт, от своя страна да превъзложи изпълнението на задачата на „подизпълнител“.

В случая, с протокол за опис от 21.12.2020 г. съдебният изпълнител е допуснал по чл. 485, ал. 1 ГПК експертиза, като изготвянето й е възложено на вещото лице П. М.. Последният не е освобождаван, съответно заменян с надлежен акт от органът, който извършва изпълнителни действия по принудително изпълнение. Вещото лице М. не е изготвил експертизата. ЧСИ П. приел заключение с пазарна оценка на недвижими имоти, изготвена от друг оценител – Т. Праскова; тя не е назначавана за вещо лице по изпълнителното дело. Обстоятелството дали оценката е оспорена или не, няма отношение към дължимата в случая преценка за това спазено или нарушено е от ЧСИ правилото по чл. 485, ал. 1 ГПК. Касае се за обстоятелства, които имат значение за неблагоприятните последици от нарушението, когато се преценява вида и тежестта на наказанието.

В тази част решението на ДК е неправилно и следва да бъде отменено.

По т. 4 от искането на министъра - за нарушение на чл. 459, ал. 1 ГПК от ЧСИ за това, че е отказал с резолюция от 24.02.2021 г. на присъединения по право взискател „Кепитал фанд“ АД, снабдяване с книжа по изпълнителното дело, касаещи недвижим имот с адрес [населено място], [улица], ДК не намерила основание да накаже дисциплинарно ЧСИ П.. ДК е установила, че молбата е от 02.02.21 г. и на същата дата ЧСИ разпоредил ръкописно, върху тази молба, да се изготвят преписите и да се предоставят, след заплащане на дължимите такси по ТТРЗЧСИ. Изводът е, че не е налице отказ.

Решението в тази му част е неправилно. ДК не се произнесла по искането на министъра и не е обсъдила относимите доказателства по делото, като не е установила релевантните факти.

Предмет на дисциплинарното производство е отказ да се предоставят книжа по молба от 24.02.2021 г., т.е. за искане на присъединил се взискател и действие на ЧСИ 22 дни след разглеждания от ДК случай. На 24.02.2021 г. е постъпила молба от „Кепитал фанд“ АД, в качеството на присъединен взискател, да му бъде предоставено копие от протокол за обявяване на наддавателни предложения по отношение на възбранения в полза на дружеството недвижим имот. Върху молбата е поставено разпореждане – „отказвам“ и съображения, че дружеството не е страна по изпълнителното дело. Отказът е незаконосъобразен. Пред съда не се спори, че към посочената дата молителят е бил страна в изпълнителното производство, а и сам с разпореждането си от 02.02.2021 г. ЧСИ явно го признава. Това също е видно и от данните по изпълнителното дело – в полза на молителя има вписана от 03.02.2020 г. преходна възбрана от ЧСИ Р. М. и по силата на чл. 459, ал. 1 ГПК се смята за присъединен взискател, щом изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, какъвто е случаят.

В тази част решението следва да бъде отменено като неправилно.

В заключение, съдебният състав намира за установени нарушенията по п. 1, п. 3 и п. 4 от искането на министъра на правосъдието, с което ЧСИ е допуснал дисциплинарни нарушения.

Производството по чл. 70 и сл. ЗЧСИ е дисциплинарно, а не наказателно; законодателят не е предвидил възможност за кумулиране на отделно определени наказания за всяко от установените, повече от едно, нарушения от ЧСИ. При установени множество дисциплинарни нарушения от ДК, се определя едно наказание, като се преценява поотделно и в съвкупност тежестта на всяко установено нарушение, броят им, условията, при които са извършени, формата на вината, неблагоприятните последици, ако са настъпили такива, отношението на ЧСИ към извършеното от него и готовността да се поправи, данни за дисциплинарното му минало.

В случая установени са три нарушения, за които трябва да се определи общо наказание. Това налага отмяна на обжалваното решение и по п. 1 от искането на министъра на правосъдието.

ЧСИ П. не смята, че е нарушил закона. Установява се още и това, че ЧСИ многократно е наказван, видно от представените от министъра на правосъдието: решение № 33/31.03.2016 г. по гр.д. №3271/2015 г. на ВКС, ІV ГО; решение №8/20.02.2017 г. по гр. д. №4765/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №95/26.07.2018 г. по гр.д. №460/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 82/21.06.2018 г. по гр.д. №1040/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 89/06.06.2019 г. по гр. д. №893/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение №60262/28.02.2022 г. по гр. д. №3660/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО, както и обявените в открито съдебно заседание, проведено на 25.05.2023 г., служебно известни на съда: решение № 277/08.12.2015 г. по гр.д. №4373/2015 г. на ІІІ ГО; решение № 98/04.05.2016 г. по гр.д. № 641/2016 г. на ІІІ ГО; решение № 212/31.10.2018 г. по гр. д. №1541/2018 г. на ІV ГО и решение №29/08.02.2018 г. по гр.д. №4595/2017 г. на ВКС IV ГО. Следователно спрямо ЧСИ превантивната цел на наложените наказания да превъзпита или поправи не се е осъществила, а и поведението му във връзка с настоящото производство сочи на липса на критичност. Обстоятелството дали и други ЧСИ допускат нарушения, които се квалифицират като дисциплинарни, съответно дали спрямо тях се предприемат действия за ангажиране на дисциплинарната им отговорност, са без значение за това дали ЧСИ П. в случая е извършил дисциплинарни нарушения.

Съдебният състав, като взе предвид броя на нарушенията; липсата на данни, а и на твърдения от тях да са настъпили неблагоприятни последици; тежестта на всяко едно и поведението на ЧСИ и желанието да се поправи, както и дисциплинарното му минало, намира, че следва да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв.

Исканията на ЧСИ М. П. за отправяне на преюдициално запитване, както и за сезиране на Конституционния съд, са неоснователни. Те са обусловени от приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ. В настоящия случай поставеният въпрос не обуславя изхода на делото и няма заявеното от страната значение. Въпросът за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ не е бил повдиган по делото и не е бил обсъждан от дисциплинарния състав; съдът по спора също приема, че следва да бъде наказан по чл. 68 ал. 1, т.2 ЗЧСИ.

Съдът предвид правната и фактическа сложност на делото, реално извършената работа – изготвяне на жалби, отговори, становища, брой на явяване в открито съдебно заседание и предполагаемото време за подготовка, съобразявайки се и с Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на министъра на правосъдието следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение от 180 лв., а в полза на КЧСИ – в размер на 80 лв.

При краен резултат – отмяна на решението на ДК в частта по п. 1, п. 3 и 4, и определяне на едно общо наказание, и потвърждаване решението на ДК по п. 2 от искането, ЧСИ и КЧСИ следва да заплатят общо на министъра на правосъдието 120 лв. Министърът на правосъдието следва да заплати на КЧСИ сумата в размер на 20 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЧСИ М. П. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ.

ПОТВЪРЖДАВА решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 28.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 6/2023 г., в частта, с която е отхвърлено искането на министъра по п. 2.

ОТМЕНЯ решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, взето на 28.05.2022 г. по дисциплинарно дело № 6/2023 г., в частта по п. 1, 3 и 4 от искането на министъра за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П.,

като вместо това ПОСТАНОВИ:

НАЛАГА на ЧСИ М. П., рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд, дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 5000 лв. за допуснати нарушения по п. 1, п. 3 и п. 4 от искането на миниистъра.

ОСЪЖДА ЧСИ М. П., рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд и КЧСИ да заплатят на Министъра на правосъдието сумата в размер общо на 120 лв. – съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА Министъра на правосъдието да заплати на КЧСИ сумата в размер на 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :