Тълкуване на съдебно решение относно собственост върху сгради и прилежащ терен

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50001

София,02.03.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 1421 от 2010 година по описа на ІІ г.о. на ВКС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Кооперация „Градски кооперативен съюз-София“ и „Кооптърговия“ АД чрез процесуалния им представител адв.Д. Н. Д. от АК-Б. молба за тълкуване на диспозитива на постановеното по настоящето дело решение №305/28.11.2011г.

Молителите поддържат, че диспозитивът на постановеното по делото решение е двусмислен и към настоящия момент продължават да съществуват спорове с „Търговска верига-София“ АД относно това в какво се състои правото на собственост на Кооперация „Градски кооперативен съюз-София“ и „Кооптърговия“ АД върху прилежащия към сградите терен. Обосновават поддържаната теза с обстоятелството, че в диспозитива на решението е посочено, че двете дружества са собственици на „прилежащ терен“, а в същото време е посочено, че собствения на двете дружества прилежащ терен е очертан на приложената към решението скица №2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004г., одобрена във вариант ІІ. Молят решението да бъде тълкувано, като се уточни в какво точно се състои собствеността им върху прилежащия терен - дали собствеността върху прилежащия на сградите терен представлява реално обособена част с граници и площ, очертани според скица №2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004г., одобрена във вариант ІІ и представляваща неразделна част от решението или собствеността е върху прилежащия към сградите терен по смисъла на закона (собственост на идеална част от целия поземлен имот в размер, съгласно легалната дефиниция на понятието - §1, т. 6 от допълнителните разпоредби към ЗДДС).

В молбата се твърди, че продължава да съществува спор с „Търговска верига-София“ АД относно това в какво се състои собствеността върху „прилежащ терен“, като „Търговска верига-София“ АД продължава да претендира, че е собственик на целия имот с площ от 64 662 кв.м., като през 2003г. в хода на висящия процес се сдобива с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез апорт №185, том V, рег.№8259, дело №873 от 18.11.2003г. за целия терен с площ от 64 622 кв.м., съставляващ имот пл.№166, нанесен през 2002г. по кадастрален лист №А-7-5-Г и кадастрален лист №А-7-4-В на неодобрения кадастрален план на [населено място], м.“Република 2“. Посочва се и исково производство, проведено след приключване на производството по настоящето дело с твърдението, че в това последващо производство двете спорещи страни основават аргументите си на различни тълкувания на диспозитива на решение №305 от 28.11.2011г., при което в мотивите към решението си Апелативен съд-София приема, че според решение №305 от 28.11.2011г. по гр.д.№1421/2010г. на ВКС, ІІ г.о. ищците („Градски кооперативен съюз-София“ и „Кооптърговия“ АД) са собственици на прилежащия терен около описаните в него 21 броя сгради на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), което според молителите означава, че според АС-София дружествата притежават идеална част от общия терен, находяща се около собствените им сгради, без да вземе предвид приложената към решението скица, в противоречие на установеното в тяхна собственост с решение №305 от 28.11.2011г. по настоящето дело.

В писмен отговор в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК ответникът „Търговска верига-София“ АД чрез процесуалния си представител адв. Р. М., на първо място изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като решение №305/28.11.2011г., постановено по гр.д.№1421/2010г. на ІІ г.о. на ВКС е изпълнено посредством снабдяването на молителите с нотариален акт за собственост №164, том ІІ, рег.№7799, дело №328 от 2021г., с който са признати за собственици освен на 21 броя складове и други сгради, описани в първата част на диспозитива на решение №305/28.11.2011г., постановено по гр.д.№1421/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, така също и на ПИ с идентификатор [№], който е обособен от част от процесния по делото имот с пл.№152. Наред с това посочва, че воденото след приключване на настоящето производство дело, на което молителите се позовават, е приключило с отхвърлянето на предявените от тях искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Поддържа също така, че молбата е и неоснователна и диспозитивът на решение №305/28.11.2011г., постановено по гр.д.№1421/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, когато се чете в цялост, е ясен и не се нуждае от тълкуване, като посочват, че молителите искат тълкуване само на първия абзац от този диспозитив. Посочва, че никога не е оспорвало правото на собственост на молителите върху 21 броя сгради, признати с първата част на диспозитива на решение №305/28.11.2011г., постановено по гр.д.№1421/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, така както не оспорва и правото им да ползват терена около сградите-прилежаща площ съгласно вариант ІІ от заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004г., представляващ неразделна част от решението, доколкото е необходим за ползването на сградите съгласно правото, дадено им по чл. 64 ЗС. Позовава се и на обстоятелството, че предявеният от Кооперация „Градски кооперативен съюз-София“ и „Кооптърговия“ АД иск за признаване правото на собственост върху терен (дворно място), представляващ част от имот №512 по плана на [населено място], м.“Полето“, е бил отхвърлен, като в тази част решението на СГС е било оставено в сила с решение №305/28.11.2011г., постановено по гр.д.№1421/2010г. на ІІ г.о. на ВКС. Аргументи извеждат и от очертаните с различен цвят и контури три вида площи на скица №2 към заключението на вещото лице В. Г., като в различните части има складове както на молителите, така и на „Търговска верига-София“ АД, но молителите не уточняват кои части представляват твърдяната от тях „реално обособена част“. Посочват, че ако на дружествата-молители с решение №305/28.11.2011г., постановено по гр.д.№1421/2010г. на ІІ г.о. на ВКС беше признато право на собственост върху част от дворното място, то във втората част на диспозитива би било посочено, че предявеният от тези дружества иск се отхвърля за останалата част, каквото произнасяне липсва. Посочва, че в същия смисъл са и мотивите на САС в определение №218 от 26.01.2015г. по в.ч.гр.д.№3745/2014г., с което последващият иск на двете дружества е приет за допустим, а именно, че с решението на ВКС е разрешен спорът за собствеността върху постройките, намиращи се в имот, собственост на „Търговска верига-София“ АД и се определя частта от терена, върху която собствениците могат да упражняват ползване съгласно правото, дадено им от чл. 64 ЗС.

За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:

С подадените на 25.08.2010г. касационни жалби вх.№60344 и 60345 Кооперация „Градски кооперативен съюз-София“ и „Кооптърговия“ АД са поискали да бъде отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 07.07.2010г. по в.гр.д.№1628/2002г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях на основание давностно владение и алтернативно чл. 2, ал. 3 ЗОбС (в редакцията до отмяната му - ДВ, бр.101 от 16.11.2004г.) за признаване правото на собственост върху недвижим имот, представляващ Складова база „Б.“, находящ се в [населено място], [улица], представляващ реална част с площ от 32 дка от поземлен имот извън регулационния план на [населено място], съставляващ пл.№166, нанесен през 2002г. (стар имот с пл.№116, нанесен през 1996г.) и на построените в този имот 21 броя сгради, подробно описани по площ и предназначение с молба от 12.12.2000г.

С решение №305, постановено по настоящето дело на 28.11.2011г., въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 07.07.2010г. по в.гр.д.№1628/2002г., е отменено в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на Градски кооперативен съюз-София и “Кооптърговия”ООД за установяване по отношение на Столична община и при участието на трето лице-помагач на страната на ответника “Търговска верига-София”АД,че Градски кооперативен съюз и “Кооптърговия”ООД са собственици на процесните сгради, построени в имот пл.№152 по плана за земеразделяне на [населено място] дворно място с площ от 32000кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180 и вместо това е признато за установено по отношение на Столична община, че Градски кооперативен съюз-София със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] “Кооптърговия”АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] са собственици на сградите, построени в имот пл.№152 по плана за земеразделяне на [населено място], м.”Полето”, представляващ дворно място с площ от 32000кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180 както следва: 1/склад “Стоки за бита №1 с площ от 1129кв.м.; 2/склад “Стоки за бита” №2 с площ от 1129кв.м.;3/склад “Стоки за бита” №3 с площ от 495кв.м.;4/склад “Стоки за бита”№4 с площ от 64кв.м.; 5/склад “Битова химия” с площ от 744кв.м.;6/склад “Трикотаж” с площ от 744кв.м.; 7/склад “Домашни потреби” с площ от 732кв.м.;8/склад “Железария” с площ от 738кв.м.; 9/склад “Електроуреди” с площ от 732кв.м.; 10/метален навес №1 с площ от 285кв.м.;11/метален навес №2 с площ от 230кв.м.;12/административна сграда №1 с площ от 31кв.м.; 13/трафопост с площ от 30кв.м.; 14/контролно-пропускателен пункт с площ от 42кв.м.;15/административна сграда №2 с площ от 139кв.м.;16/ склад за бои с площ от 90кв.м.; 17/железарска работилница с площ от 41кв.м.; 18/склад за хранителни стоки с площ 1234кв.м.;19/ дърводелска работилница с площ от 25кв.м.;20/ склад за билки с площ от 25кв.м.; 21/склад за кожи с площ от 681кв.м., означени с тези номера на скица, представляваща неразделна част от молбата,подадена от ищците на 12.12.2000г., ведно с прилежащия терен към сградите, очертан според скица №2 към заключението на в.л. В. Г. от 03.12.2004г., вариант ІІ, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението. В частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на Градски кооперативен съюз-София и “Кооптърговия”ООД срещу Столична община и при участие на трето лице-помагач на ответника “Търговска верига-София”АД за установяване правото на собственост на Градски кооперативен съюз и “Кооптърговия”ООД върху дворно място от 32000кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180 извън регулация, представляващо имот пл.№152 по плана на [населено място], м.”Полето”, въззивното решение е оставено в сила.

Прието е, че по отношение на сградите, построени в имот №152 по плана за земеразделяне на [населено място], м.”Полето”, въззивното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценка на събраните доказателства. За неправилен е приет изводът на въззивния съд, че построяването на сградите със средства на ГКС и Кооптърговия не е установено, както и изводът на въззивния съд, че по делото не е установено предявилите иска ГКС и „Кооптърговия“ АД да са правоприемници на кооперациите, които са финансирали строителството на сградите. Изложени са съображения, че осъществяването на фактите, отразени в представените по делото доказателства (които доказателства въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил в тяхната съвкупност и които факти неправилно не е преценил), дава основание да се приеме, че предявилите иска юридически лица са правоприемници на кооперациите и предприятията, които са финансирали и реализирали строителството на процесните сгради, след което са използвали същите да своите производствени и търговски нужди, т.е. за осъществяване на стопанска дейност.

От правна страна е прието, че са установени всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС - процесните сгради са изградени до 13.07.1991г. от кооперации и кооперативни организации, чиито правоприемници са ГКС и „Кооптърговия“ АД, които на това основание се легитимират като собственици на построеното, от което пък следва изводът, че по отношение на сградите и прилежащия към тях терен предявеният иск е основателен, доколкото разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС изрично предвижда, че не е общинска собственост, т.е. принадлежи на построилата сградите кооперативна организация, и прилежащия към сградите терен.

В частта, с която въззивният съд е приел, че предявеният от ГКС и „Кооптърговия“ АД иск за признаване правото им на собственост върху дворното място от 32 000 кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180 и представляващо имот пл.№152 по плана за земеразделяне на [населено място], е неоснователен, в постановеното по настоящето дело решение №305/28.11.2011г. е прието, че обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Изложени са съображения, че по делото не са представени доказателства, от които по категоричен начин да се установи осъществяването на предвиден в закона придобивен способ по отношение на този имот, като са обсъдени наведените от касаторите доводи – предоставяне на терена на ГКС-София за помощно стопанство с протокол от 30.10.1981г. (за което е прието, че няма за последица прехвърляне на правото на собственост); дружествата да са правоприемници на регистрираната с определение №1775/10.05.1947г. Кооперативна машинно-тракторна станция; възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ; придобиване на правото на собственост върху терена по давност.

При тези данни настоящият състав приема, че искането за тълкуване е допустимо и основателно по следните съображения:

Не може да бъде споделена тезата на процесуалния представител на „Търговска верига-София“ АД, че искането е недопустимо предвид предвиденото в чл. 251, ал. 2 ГПК. Решението, чието тълкуване се иска, е установително по своя характер и не подлежи на изпълнение според смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 251, ал. 2 ГПК. Снабдяването на предявилото иска лице с нотариален акт, констатиращ признатите с решението права не може да се възприеме като действие по изпълнение на това съдебно решение. Обстоятелството, че между страните се е развило и производство по предявен по реда на чл. 108 ЗС иск също не обуславя извод, че решението е изпълнено, независимо дали предявеният ревандикационен иск е бил уважен или отхвърлен.

Основателността на искането е обусловена на съществуващата на пръв поглед двусмисленост на диспозитива на решението по отношение на признатите на молителите права върху недвижимия имот, описан като дворно място с площ от 32 000 кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180, извън регулация, представляващо имот пл.№152 по плана на [населено място], м.“Полето“.

Действително, както последователно приема ВКС в своята практика, диспозитивът на решението подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Решението на касационната инстанция, с което точно е посочено коя част от въззивното решение се отменя и коя част от същото решение следва да бъде оставена в сила, по общо правило не може да се приеме за неясен или двусмислен, ако в диспозитива на същото тези части са точно обозначени. При извършването на преценката дали решението следва или не следва да бъде тълкувано обаче следва да бъде съобразено и обстоятелството дали, в хипотеза на предявен иск за признаване право на собственост претенцията е заявена на едно или на няколко правни основания, от които предявилото иска лице извежда своето право.

Особеностите на настоящия случай сочат, че при предявяването на иска Кооперация „Градски кооперативен съюз-София“ и „Кооптърговия“ АД са въвели твърдения, че претендират правото на собственост върху описаните в обстоятелствената част на исковата молба сгради, заедно с припадащата им се част от дворното място на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС, както и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност върху дворното място. Правото на собственост следователно се претендира на основания, първото от които установява различен критерий относно пространствените предели на спорното право от второто, ограничавайки тези предели само до прилежащата към сградите част от терена. Именно по така въведените придобивни основания ВКС се е произнесъл, постановявайки решение №305 от 28.11.2011г. Прието е за осъществило се придобивното основание, предвидено в чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС, тъй като предявилите иска юридически лица са правоприемници на кооперациите и предприятията, които са финансирали и реализирали строителството на процесните сгради, след което са използвали същите да своите производствени и търговски нужди, т.е. за осъществяването на стопанска дейност, т.е. установени са всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС. По тези съображения е прието, че ГКС и „Кооптърговия“ АД се легитимират като собственици на построеното и предявеният на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС иск е основателен както за сградите, така и за прилежащия към тях терен. При това в мотивите към решението е посочено, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС изрично предвижда, че не е общинска собственост, т.е. принадлежи на построилата сградите кооперативна организация и прилежащия към сградите терен. Тази воля на постановилия решението тричленен състав на І г.о. на ГК на ВКС е отразена по категоричен начин в диспозитива на решението, като е признато за установено по отношение на Столична община, че ГКС и „Коотърговия“ АД са собственици на подробно описаните сгради, ведно с прилежащия терен към тези сгради, очертан според скица №2 към заключението на в.л.В. Г. от 03.12.2004г., вариант ІІ. Чрез препращането към тази скица прилежащият терен е съответно индивидуализиран, т.е. именно за тази част от дворното място решаващият състав е формирал волята си.

Второто придобивно основание, на което Кооперация „Градски кооперативен съюз-София“ и „Кооптърговия“ АД са се позовали при предявяването на иска, претендирайки правото на собственост върху дворното място, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, е прието, че не се е осъществило с оглед установената в разпоредбата на чл. 86 (отм.) ЗС забрана и установения впоследствие мораториум по отношение на имотите, общинска собственост. По тези съображения въззивното решение е оставено в сила в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете за установяване правото на собственост върху дворното място.

В основата на тази, на пръв поглед очевидна двусмисленост на диспозитива на решение №305 от 28.11.2011г., е обстоятелството, че и в двете му части основанието, на което ВКС се е произнесъл, приемайки в първия диспозитив иска за основателен, а във втория - за неоснователен, не е посочено. Въз основа на извършения по-горе анализ на мотивите към решението тази двусмисленост би могла да бъде преодоляна, включително по реда на чл. 250 ГПК, но посочените по-горе особености на правния спор (заявени две различни основания за придобиване на спорното право, чиито правни последици в случая са различни относно пространствените предели на правото на собственост), както и продължаващите спорове между страните, основани на различия в начина, по който всяка една от тях тълкува диспозитива на решението, налагат по реда на чл. 251 ГПК да се извърши тълкуване в посочения по-горе смисъл.

Доводите на молителите, че е необходимо допълнително уточняване дали собствеността им върху прилежащия към сградите терен представлява реално обособената част с граници и площ, очертани според скица №2 към заключението на вещото лице В. Г. от 03.12.2004г., одобрена във вариант ІІ или собствеността е върху прилежащия към сградите терен по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, са неоснователни, тъй като тази разпоредба в решението не е била обсъждана и извод за нейната приложимост, т.е. за определяне на прилежащата към сградите площ по начин, различен от очертания в посочената скица, не е правен. Тези доводи са свързани с теза за неправилно определяне на прилежащата площ в решението и в производство по чл. 251 ГПК не могат да бъдат съобразявани.

По така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение №305 от 28.11.2011г., постановено по гр.д.№1421/2010г. по описа на ВКС, ІІ г.о., като следва да се счита, че:

Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Столична община и при участие в производството по делото на „Търговска верига-София“ АД като трето лице-помагач на ответника, че Градски кооперативен съюз-София и „Кооптърговия“ АД са собственици на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС на сградите, построени в имот пл.№152 по плана за земеразделяне на [населено място], м.”Полето”, представляващ дворно място с площ от 32000кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180, както следва: 1/склад “Стоки за бита №1 с площ от 1129 кв.м.; 2/склад “Стоки за бита” №2 с площ от 1129 кв.м.; 3/склад “Стоки за бита” №3 с площ от 495 кв.м.; 4/склад “Стоки за бита”№4 с площ от 64 кв.м.; 5/склад “Битова химия” с площ от 744 кв.м.; 6/склад “Трикотаж” с площ от 744 кв.м.; 7/склад “Домашни потреби” с площ от 732 кв.м.; 8/склад “Железария” с площ от 738 кв.м.; 9/склад “Електроуреди” с площ от 732 кв.м.; 10/метален навес №1 с площ от 285 кв.м.; 11/метален навес №2 с площ от 230 кв.м.; 12/административна сграда №1 с площ от 31 кв.м.; 13/трафопост с площ от 30 кв.м.; 14/контролно-пропускателен пункт с площ от 42 кв.м.; 15/административна сграда №2 с площ от 139 кв.м.; 16/ склад за бои с площ от 90 кв.м.; 17/железарска работилница с площ от 41 кв.м.; 18/склад за хранителни стоки с площ 1234 кв.м.; 19/ дърводелска работилница с площ от 25 кв.м.; 20/ склад за билки с площ от 25 кв.м.; 21/склад за кожи с площ от 681 кв.м., означени с тези номера на скица, представляваща неразделна част от молбата, подадена от ищците на 12.12.2000г., ведно с прилежащия терен към сградите, очертан според скица №2 към заключението на в.л. В. Г. от 03.12.2004г., вариант ІІ, приподписана от състава и представляваща неразделна част от решението, като по този начин е признато правото на собственост и върху прилежащата площ към сградите според обозначеното на тази скица - с оцветени в зелено сгради, ограничени с червен контур.

ОСТАВЕНО Е В СИЛА решението на Софийски градски съд, постановено на 07.07.2010г. по гр.д.№1628/2002г. в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на Градски кооперативен съюз-София и “Кооптърговия”ООД срещу Столична община и при участие на трето лице-помагач на ответника “Търговска верига-София”АД за установяване на основание изтекла придобивна давност на правото на собственост на Градски кооперативен съюз и “Кооптърговия”ООД върху дворно място от 32000кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-180 извън регулация, представляващо имот пл.№152 по плана на [населено място], м.”Полето”, като по този начин е отречено придобиването на правото на собственост върху целия имот на това правно основание.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: