Задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * Неравноправни клаузи в потребителски договори

Р Е Ш Е Н И Е

№82

Гр. София,24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2099 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу решение № 863 от 23.06.2023 г. по т. д. № 1987/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 835 от 13.07.2024 г., в частта, с която са потвърдени решение № 18 от 30.07.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД против З. Т. Т. и Г. Л. Т. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че съществуват вземанията на „Юробанк България“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2941- РЗ от 06.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2941/2017 г. по описа на Районен съд – Видин, за горницата над сумата 2 439,08 швейцарски франка до пълния претендиран размер на главницата от сумата 58 578,88 швейцарски франка; за сумата 1 469,18 швейцарски франка - банкови такси за периода от 18.10.2014 г. до 01.10.2017 г., и за горницата над сумата 240 лева до сумата от 489,60 лева - нотариални такси за периода от 25.08.2017 г. до 01.10.2017 г., и решение № 65 а от 22.10.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решение № 18 от 30.07.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин на основание чл. 250 ГПК, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно предвид постановяването му в противоречие на процесуалния и материалния закон. Излага, че решението е неразбираемо, съдържа противоречиви мотиви и необосновани изводи, които не отговарят на изискванията на формалната логика. Изтъква, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията на ищеца по двете депозирани въззивни жалби, включително защо намира клаузата на чл. 23 от процесния договор за неравноправна и защо приема, че ответниците при доказано усвояване на кредита не следва да върнат получената в заем сума. Сочи, че е напълно необоснован изводът на съда защо при установения от него факт за настъпила предсрочна изискуемост на кредита към 21.08.2017 г. присъжда единствено падежирани вноски по кредита за посочения в решението период. Поддържа, че в тази част решението противоречи на ТР № 8/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Подчертава, че страните никога не са сочили валутата евро като относима към процесния договор за кредит, но в нарушение на диспозитивното начало въззивният съд е обсъждал дълг в последната валута. Сочи, че липсват каквито и да е мотиви защо въззивният съд счита за неоснователни оплакванията по жабата на ищеца срещу постановения отказ да бъде допълнено решението на ОС – Видин и защо потвърждава последното решение като правилно. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно.

Ответниците по касация, З. Т. Т. и Г. Л. Т., оспорват касационната жалба като неоснователна. Излагат доводи за правилност на въззивното решение. Поддържат, че въззивното решение е постановено в унисон с утвърдената съдебна практика относно неравноправните клаузи по договори за кредит, които са идентични с процесния. Изтъкват, че въззивният съд е събрал служебно допълнителна ССчЕ, въз основа на заключението по която е определил размера на задължението на ответниците при съответно превалутиране на дълга, за да бъде избегнато събирането на суми въз основа на нищожна клауза от договора. По тези доводи молят въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски по делото.

С определение № 2921 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2099/2023 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви и да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че при съобразяване даденото задължително тълкуване с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в тежест на ищеца е да докаже, че е уведомил длъжника, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуем. Посочил е, че не е спорно, че датата е 21.08.2017 г. и длъжниците са уведомени, поради което е обобщил, че целият кредит е станал предсрочно изискуем. Изтъкнал е, че задължението е в размер на суми, които следва да се превалутират, за да се избегне събиране на вземане по нищожната клауза от договора, която не е била ясна на кредитополучателите, и вследствие от нея връщането на суми се е допълнително завишило от курсовата разлика между швейцарски франк/лев, която за разлика от курса евро/лев не е фиксирана. Счел е, че следва да кредитира т. 4 от заключението на СИЕ, събрана във въззивното производство, според която изчислените неплатени задължения към 20.03.2022 г. са превалутирани в левове по курс продава безкасово на банката 1,95950 BGN/EUR към 20.05.2008 г. - датата на усвояването на процесния кредит, и са както следва: остатък по редовна главница в размер на 53 689,04 EUR. Посочил е, че съобразно заключението на вещото лице неплатените вноски за главница са в общ размер на 9 298,69 EUR, отнасящи се за вноски от 20.04.2013 г. до 20.03.2022 г., неплатената възнаградителна лихва е в общ размер на 29 604,11 EUR, отнасяща се за частично неплатена вноска за възнаградителна лихва от 20.04.2013 г. с остатък 24,51 CHF и за възнаградителна лихва от 20.05.2013 г. до 20.03.2022 г.; неплатени такси за управление са в общ размер на 1 885,34 EUR от 20.05.2013 г. до 20.03.2022 г., неплатена наказателна лихва в общ размер на 5 780,34 EUR от 28.10.2014 г. до 20.03.2022 г.

Изтъкнал е, че възприетият финансов резултат, не е съответен на претенцията на ищеца и следва да бъде съотнесен към нея, ако това е математически възможно. Посочил е, че след извършените от съда преизчисления се установява, че цялото задължение по редовна главница не е в размер на 114 853,54 CHF, както е посочено в заявлението /от което се претендира за установяване 58 578,88 CHF/, а е в размер 4 782,20 CHF, която сума представлява цялата неплатена просрочена главница по месечни вноски с настъпил падеж за периода от 20.06.2014 г. до 06.10.2017 г. Подчертал е, че предмет на установяване е частична претенция, както е заявена в заповедното и в исковото производство, поради което е счел, че следва да посочи съответното число на частта, която се претендира, като съотношение спрямо цялото вземане на банката. Счел е, че използвайки правилата на математическия метод за изчисляване на права пропорционалност, се достига до стойност от 2 439,08 CHF, за която сума искът е основателен.

Допълнил е, че стойностите, дадени от вещото лице относно неплатени договорна възнаградителна лихва от 20.04.2024 г. до 21.08.2017 г. и наказателна лихва за периода от 20.06.2014 г. до 01.10.2017 г., не са предмет на делото.

По отношение на претендираните в частичен размер от 1 469,18 CHF банкови такси, начислявани в периода от 18.10.2014 до 01.10.2017 г., е счел, че в тежест на ищеца е да докаже, че таксите са уговорени като задължения в договора или общите условия на банката и са начислени въз основа на извършена банкова услуга, което е приел, че не се установява по делото. Посочил е, че имуществените застраховки следват цената на застрахованото имущество, което е служило като обезпечение за кредита, поради което не зависят от неговата стойност, а се изчисляват на базата на критерии, свързани с пазарната стойност на имуществото, затова задължението от 162,26 CHF не се влияе по размер на задълженията, но е приел, че това не променя доказателствената тежест, според която ищецът следва да установи основанието на задължението, като не са ангажирани доказателства за стойността на банковите такси и извършените операции, от които произтичат задълженията по заповедта. Допълнил е, че основанието не се доказва с представяне на документи, които обективират общи условия и тарифа, а представлява фактическо твърдение за вида на банковата операция и датата на нейното извършване в съответствие с общите условия и действащата тарифа. Посочил е, че при извършване на нотариално действие, се начислява нотариална такса, която се заплаща от молителя. Приел е, че са представени доказателства за извършени нотариални действия, които са остойностени по вид на действието – 5 лева за удостоверяване на подпис, и 40,80 лева за връчване на покана. Счел е, че според броя на извършените действия, установени с документи в производството /представени в заповедната преписка и в т. I от гр. д. № 60 по опис на Окръжен съд – Видин за 2019 г./, ищецът е бил молител в нотариални производства на обща стойност 197,60 лева, но разходни документи за действително платени суми по стойността на извършените нотариални действия не са представени. Посочил е, че е представена фактура с преводно нареждане от 25.08.2017 г., от съдържанието на която се установява, че са осчетоводени четири нотариални покани на обща стойност 200 лева без ДДС, съответно 240 лева, но липсва документ за действително извършен разход, а основанието за останалия разход е префактуриране на нотариални заверки, които обаче по стойност не съответстват на представените доказателства.

Обобщил е, че горните данни съответстват на частична основателност на предявените установителни искове за сумата от 2 439,08 CHF, която представлява част от установения размер на цялата дължима и просрочена главница от 4 782,20 CHF, представляващи 5 616,21 лева или 2866,15 евро, по месечни вноски с настъпил падеж за периода от 20.06.2014 г. до 06.10.2017 г., и за сумата от 240 лева от присъдените със заповедта 486,60 лева за разходи за нотариални такси. Приел е, че в останалата част, исковете са недоказани по основание, с които доводи е постановил обжалвания резултат.

По релевирания процесуалноправен въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР №1 от 09.12.2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор и в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, като е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, следва да обсъди и да се произнесе по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора по чл. 267 ГПК доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите или правни изводи, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Последната дейност на въззивния съд следва да бъде осъществена при съобразяване нормата на чл. 269 ГПК и ограничеността на въззивния съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е валидно. Решението в обжалваната му част е допустимо, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи.

В нарушение на процесуалния закон и горецитираната практика по приложението му въззивният съд не е изложил ясни фактически и правни изводи по съществото на спора, нито е отговорил на защитните доводи и възражения на страните, обективирани в сезиралите го две въззивни жалби и депозиран писмен отговор.

Мотивите на въззивното решение не съдържат произнасяне по поддържаните с въззивната жалба на ищеца „Юробанк България“ АД, подадена срещу постановеното основно решение по спора, оплаквания, че обжалваното първоинстанционно решение съдържа неправилни фактически и правни изводи относно неравноправния характер на клаузата на чл. 23 от процесния договор, изложени на четири страници и обосновани с конкретни доводи и с позоваване на съдебна практика, нито по оплакванията на въззивника досежно последиците от неравноправния характер на тази норма, включително че не може да доведе до отхвърляне на предявените искове. Въззивният съд не е изложил никакви мотиви досежно евентуалната неравноправност на клаузата на чл. 23 от договора, нито дали договорът съдържа други неравноправни клаузи, каквито възражения са въведени изрично от ответниците, както и за това кои са тези клаузи и какво е правното им значение за основателността на сезиралите го искове. Единственият съдържащ се в мотивите правен извод на въззивния съд, че дължимите суми „следва да се превалутират, за да се избегне събиране на вземане по нищожна клауза от договора“, е неясен до степен, че е приравним на пълна липса на мотиви. Основателно е и оплакването по касационната жалба на касатора, че е налице неяснота и дори противопоставяне/противоречие в изложените от въззивния съд мотиви при извършената преценка досежно основателността на исковете: съдът е приел, че се установява предсрочната изискуемост на целия дълг по договора за кредит, но е изчислявал и присъдил неплатени вноски с настъпил падеж за конкретен период; позовал се е на дадените от вещото лице изчисления по т. 4 от приетото от въззивния съд заключение, но не е обяснил защо възприема именно този вариант на заключението; при установен размер на дълга според този вариант на заключението от 4 782,20 швейцарски франка, е извършил сам преизчисления по „математически метод“, без да обоснове правно извода си за необходимостта от последните действия; изложил е мотиви за недоказаност на основанието за начислени такси и разходи, включително за отправени нотариални покани, но е присъдил такива в частичен размер и отхвърлил за претендираната разлика.

Въззивното решение не съдържа никакви мотиви по поддържаните доводи с подадената въззивна жалба от „Юробанк България“ АД срещу решение № 65 а от 22.10.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е отказано да бъде допълнено постановеното по делото основно решение. Единствено е отразено, че такава жалба е подадена, и решението е потвърдено с диспозитива на съдебния акт.

Горните констатации на настоящия състав на съда обосновават извода, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - пълно отсъствие на мотиви по ясно въведените с въззивните жалби доводи и оплаквания на ищеца, което изключва възможността касационната инстанция да се произнесе по същество по тях за първи път, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция за произнасяне по заявените във въззивните жалби конкретни оплаквания и за обсъждане на всички релевантни факти и доказателства.

Разноски не следва да се присъждат за настоящата инстанция, като същите следва да се определят на основание чл. 294, ал. 2 ГПК от въззивния съд при новото разглеждане на делото с оглед основателността на предявените искове.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 863 от 23.06.2023 г. по т. д. № 1987/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 835 от 13.07.2024 г., в обжалваната част, с която са потвърдени решение № 18 от 30.07.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД против З. Т. Т. и Г. Л. Т. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване, че съществуват вземанията на „Юробанк България“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2941- РЗ от 06.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2941/2017 г. по описа на Районен съд – Видин, за горницата над сумата 2 439,08 швейцарски франка до пълния претендиран размер на главницата от сумата 58 578,88 швейцарски франка; за сумата 1 469,18 швейцарски франка - банкови такси за периода от 18.10.2014 г. до 01.10.2017 г., и за горницата над сумата 240 лева до сумата от 489,60 лева - нотариални такси за периода от 25.08.2017 г. до 01.10.2017 г., и решение № 65 а от 22.10.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допълване на решение № 18 от 30.07.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. по описа на Окръжен съд - Видин на основание чл. 250 ГПК, и в частта, с която ищецът „Юробанк България“ АД е осъден да заплати на З. Т. Т. и Г. Л. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на сумата 5 259,50 лева.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.