Доказване на покупко-продажба при оспорена стокова разписка и ДДС в цената

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за плащане на цена * данък добавена стойност * доказателствена тежест * стокова разписка

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 332

Гр . С. , 01.12. 202 5г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 750 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 1970/24.06.2025г. по к.т.д. № 750/2025г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 694/28.11.2024г., постановено по в.т.д. № 740/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 94 от 04.07.2024г. по т.д. № 20231200900196 на Благоевградски окръжен съд. С решението касаторът „Гранитзон” ЕООД е осъден да заплати на „Галенков - стоун“ ЕООД сумата от 88 277,83 лева, представляваща незаплатена сума по фактура № [ЕГН]/01.12.2022г., ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател поддържа, че е неправилен и в противоречие с доказателствата по делото изводът на съда, че е налице предаване на стоките, описани в стоковата разписка от 19.03.2021г. Твърди, че от съдебно - счетоводната експертиза се установявало, че към датата на разписката, процесните стоки не били отписани счетоводно от склада на „Галенков“ ООД. Касационният жалбоподател сочи, че фактурата не е осчетоводена при него, а стоковата разписка не съдържа всички реквизити, необходими за установяване на валидно възникнала облигационна връзка по договор за покупко - продажба. Касаторът счита, че при насрещно доказване е установено, че целта на издаване на стоковата разписка и фактурата е била друга, а именно: физическите лица, собственици на капитала на дружествата, които са били съдружници в „Галенков“ ООД и бивши съпрузи, искали да уредят отношенията си във връзка с прекратяване на съдружието и брака, като се позовава на представените протокол от Общо събрание и протокол от 01.06.2019г. за насрещни прихващания. При условията на евентуалност, касаторът поддържа, че е надлежно установена основателността на възражението му за прихващане. Претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС не изпраща представител.
Ответникът - „ГАЛЕНКОВ – С.“ ЕООД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Г. Ч., по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 28.03.2025г. Счита, че касационната жалба е неоснователна и процесното решение следва да бъде оставено в сила. Заявил е претенция за разноски. В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС не изпраща представител.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийският апелативен съд е приел, че със стокова разписка от 19.03.2021г. се установява сключването на договор за покупко - продажба на материали между „Галенков“ ООД и „Гранитзон“ ЕООД, тъй като разписката е двустранно подписана от законните представители на двете дружества. Приел е, че не следва да се кредитира добавката в документа, че посочената цена е без ДДС, тъй като същата е поставена след подписите на страните и не ги обвързва. Счел е за неоснователно възражението на въззивника, че сумата от 73 576 лв. е с включен ДДС съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, като е приел, че този извод се опровергава от заключението на съдебно - счетоводната експертиза относно единичните цени на стоките по складова наличност, които съвпадат с тези по разписката като начислени без ДДС.
Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че нямало сключен договор за търговска продажба, а били налице други правоотношения по стоковата разписка. Посочил е, че доводите за предаване на стоки на консигнация, даване вместо изпълнение, отделяне на стоката от общия склад, ползван от фирмите на бившите съпрузи, се отнасят до ирелевантни факти и обстоятелства, до хипотетични и неосъществени правоотношения, които не са включени в предмета на делото. САС е счел за неоснователно възражението на въззивника, че стоковата разписка не била складова и не установявала предаването на стоката, както и че липсвали доказателства за натоварване на стоката на превозно средство от ищеца. Посочил е, че доказателствената тежест за опровергаването на стоковата разписка е на ответника и той следва при пълно и главно доказване да установи, че продавачът не е продал и доставил процесните материали на купувача, за което не били ангажирани доказателствени средства. Въззивният съд е приел, че посоченото в отговора на исковата молба, че базата на „Галенков“ ООД е обща и се е ползвала от трите дружества, включително и от „Гранитзон“ ЕООД, съставлявало признание на неизгоден факт по чл. 175 ГПК. Счел е, че това е обичаен начин на процедиране между дружествата, доказателство за което било и извършеното договорно прихващане от 05.06.2019г. САС е изтъкнал, че доводите за издаване на фактурата след година и половина са ирелевантни, тъй като нарушението на задължението за спазване на срока за начисляване на дължим ДДС и за издаване на фактура по ЗДДС за извършената продажба е относимо към евентуално административно производство по ДОПК и ангажиране административнонаказателната отговорност на ищеца. С така изложените мотиви, въззивният съд е приел, че искът за заплащане на цената на доставени материали по договор за търговска продажба, предмет на последваща цесия, е доказан по основание и размер за сумата от 88 277,83 лева и го е уважил изцяло.
По евентуално заявеното възражение за съдебно прихващане на цената по договора за продажба със сума, дължима от „Галенков“ ООД на Р. Я. за внесени парични вноски в качеството й на съдружник, апелативният съд е посочил, че същото е неоснователно, тъй като липсва идентичност между страните по делото - „Галенков - С.“ ЕООД и „Гранитзон“ ЕООД, със страните по правоотношението - „Галенков“ ООД и „Гранитзон“ ЕООД, който е придобил вземането от Р. Я.. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение. Решението е подписано с особено мнение на член на съдебния състав – съдията докладчик относно възражението за прихващане.
С определение № 1970/24.06.2025г. по к.т.д. №750/2025г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следния уточнен от съда въпрос „Относно приложението на правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС за включване на ДДС в продажната цена“.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. Нормата е императивна и не може да се тълкува разширително, в който смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 557/13.07.2010г. по гр.д. № 116/2009г. на ВКС, 4 г.о., решение № 69/11.06.2009г. по т.д. № 709/2008г. на ВКС, 2 т.о. и др. Настоящият състав възприема горепосочената посочената практика по приложението на чл. 67, ал.2 ЗДДС, която съставлява отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
По същество на касационната жалба:
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. В процесния случай въззивният съд е достигнал до извод, че добавката в документа – стокова разписка от 19.03.2021г., че посочената цена е без ДДС, е поставена след подписите на страните и не ги обвързва. Същевременно е приел, че се дължи вместо вписаната цена в общ размер на 73 576 лева, сума с допълнително начислен ДДС върху нея, а именно – сумата от 88 277,83 лева. Възприетото от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗДДС. След като добавката в документа като следваща подписите на страните в същия не следва да се зачита, то договаряне, че се дължи ДДС отделно няма в случая, и в този смисъл цената, която е посочена в размер на 73 576 лв. следва да се приеме, че е с включен в нея ДДС. Възприемайки противното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.
По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав намира, че няма необходимост от преповтаряне на процесуални действия или извършаване на нови такива, поради което спорът следва да бъде разрешен от ВКС по същество.
Предмет на производството е иск за заплащане на вземане, цедирано на ищеца, което се твърди, че е по сключен договор за покупко-продажба на стоки по фактура № [ЕГН]/01.12.2022г., издадена въз основа на стокова разписка от 19.03.2021г. С договор за прехвърляне на вземане от 05.01.2023г., дружеството „Галенков“ ООД е цедирало на ищеца – „Галенков – стоун“ ЕООД вземания от длъжника „Гранитзон“ ЕООД в общ размер на 170 667,96 лв., съставляващи задължения по две фактури, а именно фактура № [ЕГН]/01.12.2022г. и фактура № [ЕГН]/01.12.2022г., като втората фактура не е предмет на настоящото производство. За цесията длъжникът е уведомен съгласно приложеното уведомление, връчено му чрез нотариус М. на 24.07.2023г. Установено е, че нито стоковата разписка, нито фактурата са осчетоводени при ответника, както и че към датата на разписката, стоките не са били счетоводно отписани от „Галенков“ ООД. Проформа – фактурата и самата фактура не са подписани от получателя – ответното дружество и то не е ползвало право на приспадане на данъчен кредит.
Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на касатора по касационната жалба, че апелативният съд е допуснал нарушение на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК относно доказателствената тежест, като е приел, че установяването недължимостта на цената за продадените материали и основанието на което е съставена стоковата разписка, както и непредаването на стоките от страна на ищеца, следва да бъде осъществено от ответника при пълно и главно доказване. В доказателствена тежест на ищеца като правоприемник на „Галенков“ ООД в качеството му на цесионер на вземането по сочения неформален договор за покупко-продажба на стоки е установяването, че е сключен такъв договор и процесните стоки, предмет на разписката от 19.03.2021г. са предадени на ответното дружество – „Гранитзон“ ЕООД именно по правоотношение за покупко - продажба при конкретно уговорени условия относно съществените елементи на сделката. Така е указал и първоинстанционният съд на страните в доклада по делото, обективиран в определение №135/15.03.2024г. Въззивният съд неправилно е възприел друго и е отказал да обсъжда възраженията на ответника относно наличието на други правоотношения, във връзка с които е оформена стоковата разписка, като е приел, че са ирелевантни.
Настоящият съдебен състав намира, че при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, не се установява при условията на главно и пълно доказване, че в конкретния случай е налице сключен договор за търговска продажба на стоки по процесната фактура и стокова разписка. Макар и да е подписана отстраните, с добавка след подписите им, процесната стокова разписка от 19.03.2021г. не съставлява диспозитивен частен документ, материализиращ съгласие относно съществените елементи на договор за покупко - продажба на описаните стоки. Разписката не удостоверява основанието и други съществени елементи на сключена между страните сделка. Ищецът е този, който следва при пълно и главно доказване да установи, че в конкретния случай е налице правоотношение по неформален договор за продажба на описаните стоки, което не е сторил надлежно. Съгласно експертното заключение материалите по стоковата разписка не са били отписани счетоводно от страна на „Галенков“ ООД към датата на съставянето й, а това е сторено година и нещо по-късно. Нито проформа – фактурата под №659/29.04.2022г., нито данъчната фактура с №2089/01.12.2022г., издадени в доста по-късен период от твърдяната доставка на стоки, са осчетоводени от ответното дружество. Обсъжданите документи не носят подпис от получател – ответното дружество „Гранитзон“ ЕООД, и следователно не съставляват доказателство за сключен договор за покупко - продажба на стоки с неговите съществени елементи. Други доказателства за постигната уговорка между страните за продажба на процесните стоки, при така посочена цена / независимо с ДДС или без/, не са ангажирани от ищеца, чиято е доказателствената тежест. Напротив, от доказателствата по делото, а именно от представения протокол за решения на Общо събрание на „Галенков“ ООД от 27.09.2019г., т. 1, абзац втори, страница втора, с нотариална заверка на подписите от помощник нотариус Д. И., може да се направи извод, че двете дружества, посочени в стоковата разписка и процесната фактура – „Гранитзон“ ЕООД и „Галенков“ ООД с издаването на фактури за стоки в този период са целели друг правен резултат, а именно както е посочено в документа – разпределение на стоковите наличности – материали между двете дружества „Гранитзон“ ЕООД и „Галенков – стоун“ ЕООД, които са с еднолични собственици двамата бивши съдружници в „Галенков“ ООД – Р. Я. и П. Галенков, във връзка с уреждането за нуждите на счетоводството чрез споразумения за прихващане на техни правоотношения относно допълнителни вноски. В протокола изрично е отразено, че е налице уговорка, стоковите наличности – материали да бъдат разпределени поравно между фирмите им / „Галенков стоун“ ЕООД и „Гранитзон“ ЕООД/, като те заплатят дължимото по фактурите ДДС, а главницата да бъде прихваната от задълженията на „Галенков“ ООД към съдружниците, във връзка с което бил подписан протокол от 01.06.2019г. и две споразумения за прихващане, но след това Р. Я. отказвала да плаща ДДС. Налице са и доказателства, че отношенията между двамата бивши съдружници, които са и бивши съпрузи, са влошени в последващ етап, а именно представена е присъда за причинена лека телесна повреда на Р. Я. от П. Галенков. Следователно са налице данни, от които е видно, че с процесната стокова разписка страните са целели уреждане на други правоотношения между тях, а не оформяне на доставка на стоки по сключен неформален договор за покупко - продажба. Горното, при цялостна съпоставка с доказателствата по делото, а именно разминаването между датите на твърдяната доставка на стоката по стоковата разписка / 19.03.2021г./ с датата на счетоводното й отписване в счетоводството на цедента / близо година и половина по-късно – декември 2022г./, несвоевременно осчетоводяване на твърдяната сделка, които сочат на нередовно водено от страна на ищеца счетоводство в случая, както и липсата на доказателства за фактическо преместване/предаване на стоките, разминаващите се дати с фактурите, водят до основателно съмнение, че процесната фактура, издадена на 01.12.2022г., съчетана със сторниране на вземания на Р. Я. по протоколите за прихващане, е съставена с друга цел, а не удостоверява сключен неформален договор за покупко-продажба. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск за цедирано вземане по договор за продажба на материали се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед горното въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго - искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които за настоящото производство възлизат на сумата от 1795,50 лв., представляваща заплатена държавна такса, разноските за първоинстанционното производство, които по представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на сумата от 400 лв. - депозит за вещо лице, както и за въззивното производство - в размер на 1765,50 лв. – заплатена държавна такса. Касационният жалбоподател е бил представляван от адвокат, но доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, което да се претендира като сторени разноски, не са ангажирани по делото. Общата сума на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника - касатор възлиза на 3 961 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 694/28.11.2024г., постановено по в.т.д. №740/2024г. на Софийски апелативен съд, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ГАЛЕНКОВ – С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], срещу „ГРАНИТЗОН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], ет.2, иск с правно основание чл. 327 ТЗ във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 88 277,83 лева по фактура № [ЕГН]/01.12.2022г., представляваща неизплатена цена съгласно неформален договор за покупко-продажба от 19.03.2021г., цедирано вземане по договор за цесия от 05.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ГАЛЕНКОВ – С.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], да заплати на „ГРАНИТЗОН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], ет. 2, сумата от 400 лв. – разноски за първоинстанционното производство, представляващи депозит за вещо лице, сумата от 1765,50 лв. – разноски за втората инстанция – държавна такса, и сумата от 1795,50 лв. – разноски за касационното производство, представляващи заплатена държавна такса, или общо разноски в размер на 3961 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.