Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2023
Обезсилване на съдебно решение поради нередовна и противоречива искова молба
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Бивш треньор по футбол предявява иск срещу футболен клуб за заплащане на обезщетение от пет работни заплати след прекратяване на трудовото му правоотношение. Долните инстанции отхвърлят иска, но Върховният касационен съд обезсилва въззивното решение и връща делото, тъй като в исковата молба има неясноти и противоречия между изложените факти и искането, които съдилищата е трябвало предварително да накарат ищеца да изправи.
Какво приема съдът
Произнасянето по искова молба с противоречие между обстоятелствена част и петитум води до недопустимо решение, поради което въззивният съд е длъжен служебно да констатира нередовността и да даде указания за нейното отстраняване.
Приложени разпоредби
- чл. 127, ал. 1 ГПК
- чл. 129, ал. 1 ГПК
- чл. 130 ГПК
- чл. 269 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 294, ал. 2 ГПК
- чл. 410 ГПК
- чл. 414 ГПК
- чл. 422, ал. 1 ГПК
- чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
нередовна искова молбаобезсилване на решениеобезщетениетрудов договорпетитумнедопустимост
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 188/23.11.2023 г. гр. София, 22.11.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 4558 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от В. Д. П., чрез процесуалния представител адвокат Ю. О. Г., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаския окръжен съд, 1 въззивен гр. състав, решение № 576/14.06.2022 г. по в. гр. д. № 628/2022 г., в частта, с която като е потвърдено решение № 180/31.01.2022 г. по гр. д. № 3563/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. П. срещу ПФК “Нефтохимик Бургас 1962“ АД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение от пет работни заплати, дължими от работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговото обезсилване или евентуално отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искова претенция бъде уважена със законните последици. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. С определение № 775/19.04.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- вероятна недопустимост. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд, който се е произнесъл по искова молба, в която ищецът е изложил, че: на 23.07.2020 г. между страните е сключен срочен трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „старши треньор на представителния мъжки отбор по футбол“, срещу поето от работодателя задължение за заплащане на месечно възнаграждение в размер на 2800 лв.; че между страните била постигната и устна уговорка, „разширена от залегналата в чл.7, ал.3 от договора“, че при прекратяване на трудовия договор от служителя преди изтичане на неговия срок поради забавяне на трудовото възнаграждение, работодателят ще дълги наказателна неустойка в размер на 5 основни месечни възнаграждения, че на 27.10.20 г. е издадена заповед № 001, с която на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ трудовото правоотношение е прекратено; че със заявление, подадено на осн. чл.410 ГПК е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 14000 лв.- обезщетение от пет работни заплати, съгласно сключен трудов договор, срещу която заповед за изпълнение е постъпило възражение от ответната страна по чл.414 ГПК, във връзка с което е предявен и настоящият иск по чл.422 ГПК. При тази обстоятелствена част е формулиран петитум за присъждане на сумата от „14 000 лв., представляващи обезщетение от пет работни заплати, съгласно сключения трудов договор на 23.07.2020 г.“ Настоящият съдебен състав намира, че така предявената искова молба не отговаря на установените в чл.127, ал.1 ГПК изисквания – да се посочат обстоятелствата, на които се основава иска и съобразно тях да се формулира искане. Съгласно чл.129, ал.1 ГПК, съдът е бил длъжен да извърши проверка за редовност, да констатира, че така подадената искова молба съдържаща противоречие между обстоятелствена част, в която се съдържат твърдения за постигната между страните устна уговорка за прилагането на чл.7, т.3 от договора, касаеща задължение на работодателя при прекратяване на договора с предизвестие от него, и петитума- искане за присъждане на обезщетение за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника на осн. чл.327, ал.1, т. 2 КТ, съгласно сключения труд договор, и да даде възможност на ищеца да я отстрани в определен срок, съобразявайки се и с заявеното в заявлението по чл.410 ГПК основание на това парично вземане, съответно /при неизпълнение/- да върне исковата молба- чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК. Отстраняването на тази нередовност е от съществено значение, защото само по този начин е възможно да бъдат уточнени предмета на спора, вида и обема на търсената защита. Едва след това, съдът следва да извърши предвидената в чл.130 ГПК проверка за допустимост и да предприеме последващите процесуални действия за разглеждане на спора. Нередовността на исковата молба се отразява на допустимостта на постановения първоинстанционен акт, за която по силата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно. Въззивният съд е бил длъжен да извърши самостоятелна проверка на редовността на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим акт по същество. В случая това не е направено. Произнасяйки се по нередовна искова молба, въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение- предмет на касационната жалба, поради което и касационната инстанция, която служебно следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост, следва да обезсили постановеното въззивно решение и върне делото на въззивния съд за уточняване на основанието и петитума на иска / т.5 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че са актуални постановките на т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, ОС- Бургас следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 576/14.06.2022 г. на Окръжен съд- Бургас, 1 въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 628/2022 г., в частта, с която като е потвърдено решение № 180/31.01.2022 г. по гр. д. № 3563/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Д. П. срещу ПФК “Нефтохимик Бургас 1962“ АД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение от пет работни заплати, дължими от работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. ВРЪЩА делото на ОС- Бургас за извършване на необходимите съдопроизводствени действия, съгл. дадените указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.