Отмяна на нотариален акт само при уважен иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50079

гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3218 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С Определение № 50195 от 13.06.2023 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 325 от 15.04.2022 г. по в.гр.д.№ 273/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която съдът се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК досежно Нотариален акт № 89, том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на НК.

Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК – поради съмнение за недопустимост на произнасянето в посочената част.

Касационната жалба е подадена от Д. С. Д. чрез адвокат М. З. от АК – Бургас. Касаторът не изпраща представител в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание и не взема становище по основанието за допускане на обжалването.

Ответниците по касация П. Д. Д. (с упълномощен представител - адвокат С. З. от АК – В.) и С. Д. Д. не са изпратили представители и не са заявили становище в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд частично е отменил Решение № 260238 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 1194/2020 г. на Районен съд - Несебър и е постановил ново, с което изцяло е отхвърлен иска на Д. С. Д. да се приеме за установено по отношение на ответниците П. Д. Д. и С. Д. Д., че ищецът е собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] съставляващ жилище-апартамент с площ 59,58 кв.м., ведно с 4.375% ид.ч. от общите части на сградата. В тази част въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3 ГПК.

С допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение е постановено, че се отхвърля иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 89, том ІІІ, нот.д.№ 473/2009 г. в частта, с която наследодателката на ответниците А. В. Д. е призната за собственик на 1/2 идеална част от описания самостоятелен обект с идентификатор *****, както и че решението на РС – Несебър се потвърждава в частта, с която посоченият нотариален акт е отменен за 1/2 ид.част от удостовереното с него право на собственост на А. В. Д..

Въззивният съд е приел, че ищецът Д. С. Д. и майката на ответниците - А. В. Д., са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила на 24.10.1995 г. решение за развод. По време на брака на името на ищеца е придобито правото на собственост върху апартамент № 22, на втори етаж, в блок 5, находящ се в к.к. „С. - С.”, на площ от 59,80 кв.м., ведно с 4,375% идeални части от общите части на сградата, понастоящем съставляващ имот с идентификатор *****. С решението за прекратяване на брака имотът, имащ качеството на семейно жилище, е предоставен за ползване на А. Д., на която са предоставени и родителските права над непълнолетния към този момент С. Д. Д.. С влязло в сила Решение от 28.11.1996 г. по гр.д.№ 13/1996 г. по описа на РС – Несебър имотът е допуснат до делба между А. Д. и Д. Д. при равни квоти. С Решение № 69 от 31.03.1998 г. по същото гр.д.№ 13/1996 г. имотът е поставен в дял на А. Д., като тя е осъдена да заплати на Д. Д. сумата 7 484 750 неденом.лева в едногодишен срок от влизане в сила на решението, на равни месечни вноски - за уравнение на дела му. С нотариален акт № 89, том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г., на основание на приложените към молбата й документи (включително решението по извършване на делбата), А. Д. е призната за собственик на процесния имот.

От правна страна е изложено, че съдът е сезиран с установителен иск за собствеността на процесния имот, като релевираното от Д. Д. придобивно основание досежно цялата вещ е това по чл. 79, ал. 1 ЗС. При отсъствие на заявени от ищеца доводи в тази насока, въззивният съд е приел, че постановеното със съдебното решение по извършване на делбата възлагане на имота на А. Д. е обезсилено по право, тъй като уравнението не е изплатено в срока по чл. 288, ал. 6 от ГПК от 1952 г. С това е обоснован извод, че 1/2 ид.част от правото на собственост върху апартамента принадлежи на ищеца на основание договора за покупко-продажба през време на брака и прекратената СИО. Доколкото обаче претенцията е за собственост на основание изтекла придобивна давност, осъществяването на което не е установено по делото, установителният иск за собствеността на имота е отхвърлен изцяло. Изложено е (при отсъствие на възражение за изтекла придобивна давност в полза на А. Д.), че от представените от ответниците доказателства не може да се приеме, че наследодателката им е придобила частта на ответника на основание давностно владение. Обобщено е, че съставеният в нейна полза констативен нотариален акт на основание обезсиленото по право съдебно решение за възлагане на имота е неверен за притежаваната от ищеца 1/2 идеална част и следва да бъде отменен в тази му част на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Произнасянето на въззивния съд по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК – както за въпросната 1/2 идеална част, приета в мотивите да е притежание на ищеца, така и за останалата 1/2 ид.част, приета в мотивите за придобита приживе от А. Д. след прекратяването на СИО и по съображения, че решението по извършването на делбата е обезсилено по право, е процесуално недопустимо поради следното:

Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, в развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150/85 г. на ВС, ОСГК, с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращият правото на собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. Следователно - при отхвърляне на разгледан от съда иск за собственост не възниква основание да се пристъпи към отменяване на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, независимо дали актът е съставен въз основа на писмени доказателства (чл. 587, ал. 1 ГПК) или въз основа на обстоятелствена проверка (чл. 587, ал. 2 ГПК).

В настоящия случай с въззивното решение искът за собственост, предявен от Д. С. Д., е отхвърлен изцяло. Развитите от въззивния съд съображения по приложението на чл. 288, ал. 6 и ал. 7 от отменения ГПК, както и за отсъствието на доказателства имотът да е придобит по давност от А. Д., изцяло излизат извън предмета на делото, очертан с исковата молба и отговора на исковата молба, представен от ответника П. Д. Д.. Спорът е за правото на собственост, претендирано от Д. С. Д. на основание изтекла в негова полза придобивна давност, а не за отричане правата на А. Д.. В този смисъл обсъжданите съображения на въззивния съд само представят разбирането на конкретния съдебен състав по коментираните от него въпроси, без да имат решаващо значение за изхода на спора или да са източник на сила на пресъдено нещо. При отсъствието на уважен в полза на Д. С. Д. ревандикационен иск, респ. - положителен или отрицателен установителен иск за собствеността на процесния апартамент, за съда не е възникнало правомощието да се произнася по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на Нотариален акт № 89, том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на НК. Изложеното обосновава извод, че както в частта, в която е постановено отхвърляне на искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, така и в частта, в която (посредством частичното потвърждаване на първоинстанционното решение) въззивният съд е постановил отменяване на констативния нотариален акт за 1/2 ид.част от удостовереното с акта право на собственост, окръжният съд се е произнесъл при отсъствието на процесуална предпоставка за това. Ето защо в обсъжданата част въззивното решение е процесуално недопустимо и то, както и съответната част на първоинстанционното решение, следва да бъдат обезсилени, като се постанови прекратяване на производството по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Съставът на ВКС констатира, че е налице пропуск да се изиска заплащането на държавната такса, дължима от касатора при допускане на касационното обжалване, поради което и на основание чл. 77 ГПК с настоящото решение следва да се постанови осъждането на Д. С. Д. да заплати сумата 25 лева по сметка на ВКС.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 325 от 15.04.2022 г. по в.гр.д.№ 273/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в частите, с които въззивният съд се е произнесъл по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК по отношение на Нотариален акт № 89, том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г. по описа на нотариус с рег.№ 208 на НК, а именно: (1) частта, в която, след отменяването на Решение № 260238 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 1194/2020 г. на Районен съд - Несебър, в частта, с която районният съд се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е постановил, че отменява констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 89 от 12.03.2009 г., том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г. по описа на нотариус С. А. (рег.№ 208 на НК) за 1/2 ид.част от правото на собственост на А. В. Д., въззивният съд е постановил, че отхвърля искането по чл. 537, ал. 2 ГПК в тази му част, както и (2) частта, в която е потвърдено Решение № 260238 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 1194/2020 г. на Районен съд - Несебър, в частта, с която районният съд се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е постановил, че отменява констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 89 от 12.03.2009 г., том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г. по описа на нотариус С. А. (рег.№ 208 на НК) за 1/2 ид.част от правото на собственост на А. В. Д.,

както и

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260238 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 1194/2020 г. на Районен съд - Несебър, в частта, с която районният съд се е произнесъл по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е постановил, че отменява констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 89 от 12.03.2009 г., том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г. по описа на нотариус С. А. (рег.№ 208 на НК).

ПРЕКРАТЯВА производството по заявеното с исковата молба от Д. С. Д. искане за отменяване на констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 89 от 12.03.2009 г., том ІІІ, рег.№ 1956, дело № 473/2009 г. по описа на нотариус С. А. (рег.№ 208 на НК).

ОСЪЖДА Д. С. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВКС сумата 25 (двадесет и пет) лева - държавна такса за разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: