Определяне на обезщетение при незаконно обвинение срещу митнически служител

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 288

гр. София, 14.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3759 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото П. П. К. срещу решение № 778/01.06.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 2532/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение от 28.04.2021 г. по гр. дело № 16828/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), предявеният от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“, във вр. с чл. 26, ал. 1 и с чл. 20, ал. 4 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 22.08.2017 г. присъда от 08.11.2011 г. по н.о.х.д. № 1662/2007 г. на СГС, е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.08.2017 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в последващо писмено становище от 22.05.2023 г.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба; оспорва я в откритото съдебно заседание, като излага съображения за неоснователност на същата.

С определение № 728/12.04.2023 г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: когато незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната от ищеца професия, за която има завишени изисквания за почтеност и спазване на закона, как съдът следва да преценява значението на тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. С последващо определение, постановено в откритото съдебно заседание на 25.05.2023 г., касационното производство по делото е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, тъй като първият правен въпрос по него е обуславящ произнасянето на съда по касационната жалба. След постановяването и обявяването на тълкувателно решение (ТР) № 1/2022 от 27.11.2023 г. на ОСГК на ВКС, с определение № 3795/29.11.2023 г. касационното производство по делото е възобновено.

Както е посочено и в определението по чл. 288 от ГПК, отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е даден с решение № 158/17.01.2019 г. по гр. д. № 299/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 26/11.02.2019 г. по гр. д. № 1467/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В тях е прието, че когато незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната от ищеца професия, от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, наред с останалите релевантни обстоятелства, е и не само тежестта на обвинението – размерът и видът на наказанието в съответния състав на нормата от НК, но и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес. Такива са включително длъжностите в структурата на Агенция „Митници“ и дейността по осъществяването на митническия контрол в страната. В тези случаи, за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се съобразяват факти от обективно естество, като видът заемана длъжност, професионалните и морални изисквания за нейното заемане, като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца. Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно положение, налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация предвид завишеното обществено внимание към разкриването на корупционни престъпления и извършителите им. Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната или друг вид реализация на лицето, като се съобразява каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността. Преценката за начина, по който обвинението се е отразило върху професионалната реализация на пострадалия трябва да се извършва въз основа на доказателствата за периода, през който е бил лишен от възможност да упражнява професията си, да се развива като специалист в съответната област, да се утвърждава кариерно. Следва да се извършва и преценка доколко едно продължително откъсване от работа в определена област, през което време лицето е било лишено от възможност за обновяване и повишаване на квалификацията, би довело до значителни неудобства или невъзможност да продължи да упражнява професията си занапред; да се отчита и спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица, разгласяването на незаконно повдигнато и поддържано обвинение би рефлектирало върху възможността пострадалият да се завърне към упражняването на професията си поради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на поставения правен въпрос, тъй като в същия смисъл е трайно установената практика на ВКС, обективирана и в множество други решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

С т. 1 от ТР № 1/2022 от 27.11.2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б от ЗОДОВ, се определя глобално като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено още, че в случаите когато е сключено споразумение по чл. 60е от ЗСВ, съдът следва да намали глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с платеното обезщетение за бавно правосъдие, за да не се допусне неоснователно обогатяване.

В случая, в противоречие с възприетото по-горе разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, при излагане на съображенията си относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд само е споменал, че с оглед спецификата на обвинението срещу ищеца в качеството му на длъжностно лице, е бил накърнен и професионалният му авторитет, както и че той е изпитвал финансови затруднения поради невъзможността да си намери работа, доколкото повдигането на обвинение за престъпление по служба логично е възпрепятствало намирането на друга работа, като пречка за започването на такава е и уволнението му от митницата. Основателни в тази връзка са и оплакванията в касационната жалба на ищеца, че апелативният съд единствено декларативно е посочил в мотивите си, че съобразил като обстоятелство, обуславящо по-голям размер на обезщетението, тежестта на обвинението срещу ищеца в качеството му на длъжностно лице, към който в това му качество има завишени изисквания за почтеност и съблюдаване на закона, и че деянието, предмет на незаконното обвинение, е обществено укоримо в по-висока степен с оглед обществените отговорности на длъжността, поради което с обвинението ищецът е злепоставен в професионалната си сфера. Макар да ги е установил по делото, въззивният съд не е обсъдил конкретните обстоятелства, обуславящи такъв по-висок размер на обезщетението, поради повдигането на незаконното обвинение в сферата на професионалната дейност на ищеца. В тази връзка съдът е посочил, че се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 10 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв., но не е отчел, че в рамките на процесното наказателно производство срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършване на две такива тежки престъпни деяния по служба – по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“, във вр. с чл. 26, ал. 1 и с чл. 20, ал. 4 от НК, а именно, – че в качеството му на длъжностно лице – старши специалист (митнически) в Митница К., командирован в Митница Кулата, при условията на продължавано престъпление в тримесечен период от време, като помагач, той умишлено улеснил две различни физически лица да извършат контрабанда – да пренесат през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, като отстранил спънки при извършване на деянието. В противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС въззивният съд не е съобразил, че така повдигнатото обвинение съдържа тезата за престъпна злоупотреба със служебното положение на ищеца и за пряко и грубо погазване на основните му задължения като митнически служител, което – при установената по делото широка медийна (във вестници и по телевизията) разгласа на обвинението, е довело до сриване на професионалният му авторитет и съществено уронване на доброто му име в професионалната общност сред колегите му, и изобщо – в обществото, предвид завишеното обществено внимание към разкриването на корупционни престъпления. Макар по делото да няма твърдения и доказателства именно процесното обвинение срещу ищеца да е станало причината за уволнението му като митнически служител, то продължилото повече от 10 години и половина наказателно преследване срещу него е съставлявало пречка той, не само да си намери друга работа, което е станало едва след оправдаването му съгласно свидетелските показания, а несъмнено е било пречка и за връщането му на работа като митнически служител. Като не е обсъдил тези обстоятелства, релевантни за определянето на справедлив размер на обезщетението, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК), което от своя страна е довело до нарушение и на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, респ. – основателно е и основното касационно оплакване на ищеца, че присъденото му с въззивното решение обезщетение в размер 10 000 лв. е неправилно занижено. Вземайки предвид, наред с другите, и горепосочените обстоятелства, сочещи на същественото негативно отражение на незаконното обвинение върху професионалната реализация на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 18 000 лв.

Неоснователни са в тази връзка останалите оплаквания в касационната жалба на ищеца за допуснати от въззивния съд нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата относно размера на процесното обезщетение. Въззивният съд правилно е установил и е обсъдил всички останали обстоятелства, които са от значение като критерии за определянето на справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. При разглеждането на делото в откритото съдебно заседание апелативният съд правилно е съобразил, че след като искът за обезщетение не е основан на твърдения в исковата молба за влошаване на психическото и физическото здравословно състояние на ищеца, то не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК за допускане на исканата с въззивната жалба съдебно-психологическа експертиза, която не е допусната и от първоинстанционния съд. Правилно също така в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че установените със свидетелските показания обстоятелства, че на ищеца е бил предписан прием на успокоителни след прегледи при психиатър, както и че той е имал проблеми с кръвното налягане (хипертонични кризи) по време на наказателното производство, съставляват типично негативно отражение на обвинение върху лице, подложено на несправедлива наказателна репресия. Неоснователни са и доводите на касатора, че въззивният съд не оценил в достатъчна степен отражението на процесното незаконно обвинение върху семейния и социалния живот на ищеца.

От друга страна, в противоречие с актуалната задължителна практика, обективирана в цитираната по-горе т. 1 от ТР № 1/2022 от 27.11.2023 г. на ОСГК на ВКС, респ. – неправилно, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че определеното от него обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД, се кумулира с вече изплатеното на ищеца, въз основа на сключеното от него споразумение по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ, обезщетение в размер 3 800 лв. за нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на процесното наказателно производство в съдебната му фаза. Както вече беше посочено, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с това тълкувателно решение, обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално, като с него се обезщетяват и вредите от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а в случаите когато за последните вече е изплатено обезщетение въз основа на сключено споразумение по чл. 60е от ЗСВ, съдът следва да намали с него глобално определеното обезщетение, за да не се допусне неоснователно обогатяване.

Съобразявайки и тази актуална задължителна практика на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че след намаляването на определеното в случая глобално обезщетение в размер 18 000 лв., с вече изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 60е от ЗСВ в размер 3 800 лв., като краен резултат искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се явява основателен до размер от 14 200 лв.

В заключение, съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната част, с която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 14 200 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска и за тази разлика от 4 200 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.08.2017 г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 14 200 лв. до пълния му предявен по делото размер от 100 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху нея, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в тази част.

Предвид крайния изход на материалноправния спор по делото, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗОДОВ и чл. 81 от ГПК ответната ПРБ дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, и претендираните и направени от него разноски за внесените държавни такси в касационното производство по делото, в общ в размер от 35 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 778/01.06.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 2532/2021 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният от П. П. К. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 14 200 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 22.08.2017 г. до окончателното плащане; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на П. П. К. с ЕГН [ЕГН] още и сумата 4 200 лв. (четири хиляди и двеста лева – горната разлика), представляваща дължима част от обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 242, ал. 1, б. „в“ и б. „д“, във вр. с чл. 26, ал. 1 и с чл. 20, ал. 4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 22.08.2017 г. присъда от 08.11.2011 г. по н.о.х.д. № 1662/2007 г. на СГС; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2017 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 778/01.06.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 2532/2021 г. на Софийския апелативен съд – в останалата обжалвана част, с която предявеният от П. П. К. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 14 200 лв. до пълния му предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 22.08.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗОДОВ и чл. 81 от ГПК, Прокуратурата на Република България да заплати на П. П. К. с ЕГН [ЕГН] и сумата 35 лв. (тридесет и пет лева), представляваща разноски за касационното производство по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: