Отмяна на противоречиви съдебни решения за обезщетение от топлофикационен сервитут

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 474

София, 24.07.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 1768 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 25008819/02.04.2024г. от С. Д. В., чрез адвокат Б. Й., за отмяна на влязлото в сила решение №260031/17.01.2024г. по в.гр.д.№3817/2021г. на Софийски градски съд.

Молителката твърди, че между страните по делото били образувани и водени три съдебни производства, основани на едни и същи правопораждащи факти по предявените искове за заплащане на обезщетения за ползване на преминаващия топлофикационен тунел през собствените ѝ идеални части от недвижим имот УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м.Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №..... Излага, че с първото решение по гр.д.№2763/2015г. на Софийски районен съд (влязло в сила на 15.11.2018г.) предявеният иск бил уважен за периода от м.01.2011г. до м.01.2014г. С последващото решение по гр.д.№77069/2018г. на Районен съд – София, потвърдено с решение по в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд (влязло в сила на 23.01.2024г.) искът отново бил уважен за периода от м.11.2015г. до м.11.2018г. С последното постановено решение по в.гр.д.№3817/2021г. на Софийски градски съд (влязло в сила на 17.01.2024г.), след отмяна на решението по гр.д.№4830/2020г. на Районен съд – София, били отхвърлени предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД от С. В. срещу „Т. София“ ЕАД за заплащане на обезщетение за ползването на преминаващ топлофикационен тунел през собствените ѝ 150/600 ид.ч. от описания имот за периода от м.11.2015г. до м.11.2018г.; както и за заплащане на обезщетение за ползването на 250/600 ид.ч. от същия имот за периодите от м.01.2015г. до м.10.2015 г. и от м.12.2018г. до м.01.2020г.

Твърди, че с постановяване на последното решение, между същите страни по същото искане и на същото основание са налице противоречиви решения, като решение №260013/17.01.2024г. по в.гр.д.№3817/2021г. на Софийски градски съд е постановено в противоречие с решение №260058/23.01.2024г. по в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд и решение №493993 по гр.д.№2763/2015г. на Районен съд – София. Навела е довод, че установеното противоречие по смисъла на т.5 от ТР 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на решението по в.гр.д.№356/2020г., като неправилно поради нарушение на разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК забраняваща пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение. Направила е искане за неговата отмяна.

Ответникът „Т. София“ ЕАД с писмен отговор, чрез главен юрисконсулт Б. А., изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Твърди, че не е налице обективен идентитет между делата, очертан от основанието и петитума на исковете, доколкото обезщетенията се претендират за преминаване на топлофикационен тунел и топлопровод, но за различен обем от идеални части от правото на собственост и за различни периоди. В условие на евентуалност, ако съдът установи наличие на идентичност на производствата, твърди, че правилното съдебно решение е това по в.гр.д.№3817/2021г. на Софийски градски съд, тъй като същото в най-пълен обем отразява отношенията между страните, фактическата обстановка и приложимите към тях правни норми. По същество моли искането да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на направените разноски за процесуално представителство.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата, подадена на 02.04.2024г., е в срока по чл.305, т. 1 ГПК (от влизане в сила на последното решение – 23.01.2024г.). Молбата изхожда от легитимна страна и съдържа минимално необходимото съдържание за редовност.

От приложените по делото доказателства се установяват следните обстоятелства:

Между страните по делото С. Д. В. и „Т. София“ ЕАД били водени три производства приключили с влезли в сила решения, както следва:

1/ Гражданско дело №2763/2015г. на Районен съд – София. С постановеното по него решение (влязло в сила на 15.11.2018г.) „Т. София“ ЕАД било осъдено да заплати на С. Д. В. сумата от 1316,17лв., представляваща обезщетение за ползване на топлофикационния тунел преминаващ през собствените на ищцата 100/600 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №...., за периода от 2011г. до 2014г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2014г. Със същото в полза на С. В. била присъдена и сумата от 51,33лв., представляваща обезщетение за ползване на присъединителен провод в собствените ѝ 100/600 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот, ведно със законната лихва от 13.01.2014г.

2/ Гражданско дело №77069/2018г. на Районен съд – София. С постановеното по същото решение, потвърдено с решение по в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд (влязло в сила на 23.01.2024г.), „Т. София“ ЕАД било осъдено да заплати на С. В. сумата от 1 239.03лв., представляваща обезщетение за ползване на преминаващия топлофикационен тунел през собствените ѝ 100/600 ид.ч. от УПИ .... в [населено място], м. Л. – ІІІ част, за периода от месец 11.2015г. до месец 11.2018г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2018г. до окончателното плащане на сумата. Със същото на С. В. била присъдена и сумата от 77,14лв. – обезщетение за преминаващия присъединителен провод през собствения ѝ недвижим имот, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.12.2018г. до окончателното плащане.

3/ Гражданско дело №4830/2020г. Постановеното по това дело решение било отменено с решението по в.гр.д.№3817/2021г. на Софийски градски съд (влязло в сила на 17.01.2024г.), с което били отхвърлени предявените от С. В. срещу „Т. София“ ЕАД искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 928,62лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на преминаващия топлофикационен тунел през собствените ѝ 250/600 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №...., за периодите от 01.01.2015г. до 31.10.2015г.; от 01.01.2018г. до 31.01.2020г., както и за ползване на 150/600 ид.ч. от описания недвижим имот за периода от 01.11.2015г. до 30.11.2018г.

След влизане в сила на посочените решения, между страните по делото, са постановени три съдебни решения. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК изисква между влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и друго, постановено преди него и влязло в сила решение, да има идентичност по страни, искане и основание, като предпоставки на отмяната, което означава пълно субективно и обективно тъждество на правния спор. Наличие на обективно тъждество между делата е налице, когато същите имат еднакъв спорен предмет или когато предметът на едно от тях е част от предмета на другото. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. Разяснено е още, че разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо.

В конкретния случай, е налице субективен идентитет в страните по трите производства. Налице е частично обективно тъждество между делата, което произтича от предмета на производствата – предявени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на преминаващия топлофикационен тунел през собствените на ищцата идеални части от недвижим имот – УПИ .... в [населено място], м. Л. – ІІІ част. Част от предмета на производствата и произнасянето на съдилищата във всички решения е въпросът за наличието или липсата на сервитутно право върху стопанисвания от „Т. София“ ЕАД енергиен обект (топлофикационен тунел), преминаващ през имота на ищцата, респ. налице ли е основание за ползването му. Същият е разрешен по идентичен начин в решението по гр.д.№2763/2015г. на Районен съд – София и в решението по в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд. В първото от тях съдът направил извод за липса на възникнал в полза на ответното дружество сервитут, поради липса на събрани по делото доказателства и поведението на ответника. Този извод бил възприет и съобразен във второто решение, с което съдът зачел вече формираната сила на пресъдено нещо по поставения за разглеждане въпрос. В противоречие с тези решения е постановеният съдебен акт по в.гр.д.№3817/2020г. на Софийски градски съд. В същия решаващият състав, въз основа на събраните по делото доказателства за годината на изграждането и въвеждането в експлоатация на процесния топлофикационен тунел, направил извод за възникнало в полза на ответника сервитутно право по силата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.).

Не е налице обективен идентитет между решенията по гр.д.№2763/2015г. на Районен съд – София, решението по в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд и решението по в.гр.д.№3817/2021г. на Софийски градски съд в частите, с които с първите две решения са уважени исковете на С. В. срещу „Т. София“ ЕАД за заплащане на обезщетения ползване на присъединителен провод в собствените ѝ 100/600 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №...., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тях.

Наличието на субективно и обективно тъждество във водените между страните правни спорове по исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползвания в имота на ищцата топлофикационен тунел, както и противоречието в постановените и влезли в сила съдебни актове, обуславя извод за наличие на предвидените в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предпоставки. С оглед на това и на основание чл.307, ал.4 от ГПК, съдът следва да направи преценка кое е правилното решение.

От заключенията по допуснатите в хода на производствата съдебно-технически и съдебно-оценителна експертиза, се установява, че чертежите за процесния подземен топлофикационен тунел били изработени през 1982г., като същите се ползвали и били заверени като екзекутивна документация към месец януари 1986г. Установява се, че топлофкационният тунел бил изграден към 1985г., при спазване на строителните норми и изисквания (заключението по гр.д.№4830/2020г.). Същият бил въведен в експлоатация и заведен като дълготраен актив в „Т. София“ ЕАД на 01.12.1985г., към която дата не бил изготвен одобрен ПУП за изграждането му и за него не били определени сервитутни зони.

За да даде отговор на въпроса за статута на процесния топлофкационен тунел, съдът следва да направи преценка на действалата към момента на изграждането му правна регламентация. Към момента на изграждането му (1985г.) подземните тръбопроводи и топлопроводи били проектирани по реда на Норми за проектиране на ОВК инсталации (1978г.) и регулирани от Закона за електростопанството и Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (ДВ, бр.49/27.06.1975г., отм. 2002г.). Според посочената правна регламентация и разпоредбата на чл. 12, ал.1 от Наредба №1, отреждането на терени, отчуждаването и ограничаването на собствеността на недвижимите имоти и обезщетяването на причинените щети във връзка с топлофикацията на населените места се осъществявала съгласно Закона за териториално и селищно устройство и правилника за прилагането му (ДВ, бр. 62 от 1973 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 24 от 1975 г.). В същите било предвидено (чл. 53, ал.1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 48, ал.1, т.12 от ППЗТСУ (отм.), че сервитутните ивици на подземните съоръжения извън уличната мрежа се предвиждали със застроителния и регулационен план.

При действието на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ДВ, бр.64/16.07.1999г., отм. 2004 г.), процесният топлопровод представлява „енергиен обект” по смисъла на пар.1, т.17 от ДР на закона. Съгласно правилото на чл.60, ал.2 и пар.7, т.51 ЗЕЕЕ (отм.), за съществуващите към момента на приемането му енергийни обекти било предвидено възникване на сервитутно право по силата на закона. Този режим се запазил и по време на действие на Закона за енергетиката (в сила от 2003 г.), като според пар.26, ал.1 от ПЗР, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазвали действието си. Предвидено е още, че размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите по ал. 1 се определят по реда и начина, предвидени в наредбата по чл. 64, ал. 9, а сервитутните права по ал. 1 се вписват по искане на съответното енергийно предприятие (собственик на енергийния обект), в службата по вписванията и в имотния регистър по местонахождението на служещия поземлен имот.

С оглед на посочената правна регулация и обстоятелството, че процесният топлофкационен тунел бил изграден при спазване на нормативните изисквания (строителните правила и норми) и представлява търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ, ползването на имота, през който преминава, от топлопреносното дружество не е без основание. Отношенията между дружеството и собствениците се уреждат от правилото на чл.64 от ЗС, приложимо към суперфициарната собственост, което съгласно правилата на чл.60 – 62 от ЗЕЕЕ (отм.) е безвъзмездно. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС, част от която са решение № 440/23.12. 2011 г. по гр.дело N 1605 /2010 г. на ІV г.о.; решение № 237/9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 621/2008 г., III г. о.,

В заключение, неправилни по смисъла на чл.307, ал.4 от ГПК са: решението по гр.д.№2763/2015г. на Районен съд – София и решението по в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд, в частите, с които „Т. София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Д. В. обезщетения за ползване на топлофикационния тунел преминаващ през собствените ѝ 100/600 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №..., за периода от 2011г. до 2014г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите. С оглед на това, същите следва да бъдат отменени в посочените им части.

Не са налице основанията по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на: 1/ влязлото в сила решение по гр.д.№2763/2015г. на Районен съд – София в частта, с която „Т. София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Д. В. обезщетение за ползване на присъединителен провод в собствените ѝ 100/600 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ ... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №..., за периода от 2011г. до 2014г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 13.01.2014г.; и 2/ влязлото в сила решение в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която „Т. София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. В. сумата от 77,14лв. – обезщетение за ползване на присъединителен провод в собствените ѝ 100/600 ид.ч. от недвижим имот, представляващ УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №...., за периода от 2011г. до 2014г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 05.12.2018г. до окончателното плащане.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК молителката С. Д. В. следва да бъде осъдена да заплати на „Т. София“ ЕАД сумата от 200лв., юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, по молбата на С. Д. В., влезлите в сила решения, както следва: 1/ решение №493993/25.09.2018г. по гр.д.№2763/2015г. на Районен съд – София в частта, с която „Т. София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Д. В. сумата от 1316,17лв., представляваща обезщетение за ползване на топлофикационния тунел преминаващ през собствените ѝ 100/600 ид.ч. от недвижим имот – УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №...., за периода от 2011г. до 2014г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 13.01.2014г., както и 2/ решение №260058/23.01.2024г. по в.гр.д.№356/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която „Т. София“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Д. В. сумата от 1239,03лв., представляваща обезщетение за ползване на топлофикационния тунел преминаващ през собствените ѝ 100/600 ид.ч. от недвижим имот – УПИ .... от кв.131 по плана на [населено място], м. Л. – ІІІ част, целият с площ от 600 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №....., за периода от 2011г. до 2014г., на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от 05.12.2018г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С. Д. В. следва да бъде осъдена да заплати на „Т. София“ ЕАД сумата от 200лв., юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: