Отмяна на повторно съдебно решение за признаване на чуждестранна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * основателност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от окръжен прокурор * прекратяване на наказателно производство * отмяна на решение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр. София, 28 юни 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н.д. № 364/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на административния ръководител на Софийска градска прокуратура за възобновяване на съдебното производство по ч.н.д. № 5026/2023 г. по описа на Софийски градски съд - НО, 39 състав и отмяна на решение № 778/08.11.2023 г., влязло в законна сила на 23.11.2023 г., постановено на основание чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС). В искането се сочи, че при разглеждане на производството пред СГС и постановяване на решението, чиято отмяна се иска, на този съд не е било известно обстоятелството, че Окръжен съд – Добрич е разгледал ч.н.д. № 362/2023 г. и е постановил решение № 142/03.10.2023 г. с което е признал и приел за изпълнение на основание чл. 12 от специалния закон същата постановена срещу българския гражданин Ю. А. Д. присъда на РС – Бинген, Федерална република Германия. Според вносителя на искането постановяването на решението на ОС – Добрич е обстоятелство, което не е било известно на СГС и има съществено значение за разгледаното от него дело, което обуславя наличието на основанието по чл. 422, ал.1, т. 3 НПК. Освен това постановяването на две решения с един и същ предмет и спрямо едно и също лице нарушавало правилото ne bis in idem, с оглед на което делото на СГС следвало да се възобнови, а постановеното по него решение да се отмени.

В открито съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от Върховна прокуратура поддържа направено искане за възобновяване и моли същото да бъде уважено, поради наличието на основанието на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

Служебно назначеният от ВКС защитник на осъденото лице изразява становище за уважаване на искането за възобновяване, поради неговата основателност.

Осъденият Ю. А. Д. в предоставената му последна дума моли съда да отмени решението на СГС.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и наличието на предпоставките за възобновяване, в рамките на правомощията си, намира за установено следното:

Главният прокурор на Прокуратура - Майнц, германска федерална провинция Райнланд - Пфалц, Федерална република Германия, е изпратил до Софийски градски съд писмо – консултация в съответствие на чл. 4, ал. 3, изр. 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно молба на осъдения Ю. А. Д. за прехвърляне на по - нататъшното изпълнение на наложеното му наказание в Република България. В писмото се уточнява, че българският гражданин е осъден с присъда, постановена от Районен съд – Бинген на Рейн, ФРГ, влязла в сила на 16.09.2022 г., на общо наказание три години и три месеца лишаване от свобода, което осъденият желаел да изтърпи в Република България. Въз основа на това писмо в СГС е образувано ч.н.д. № 2968/2023 г. по чл. 12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

С разпореждане № 1369/30.05.2023 г. на съдията-докладчик делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2023 г., като са изискани справки за постоянния и настоящия адрес на осъдения Д. в Република България, както и удостоверението по чл. 4 от РР 2008/909/ПВР от ГП на Майнц, ФРГ. След получаване на справките за адресите на лицето - постоянен адрес в [населено място], общ. Т., обл. Добрич и настоящ адрес в [населено място], обл. Варна, призовка за осъдения е изпратена в [населено място], където същата е връчена по реда на чл. 180, ал. 2, пр. 1 от НПК на неговата майка.

С протоколно определение № 3121, постановено в публично заседание на 26.06.2023 г., СГС приел, че не е компетентен да разгледа делото и на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС прекратил производството по ч.н.д. № 2968/2023 г. и изпратил делото по компетентност на ОС - Добрич, където е образувано ч.н.д. № 362/2023 г.

С писмо изх. № 2759/24.08.2023 г. ОС - Добрич уведомил ГП - Майнц, ФРГ за образуваното ч.н.д № 362/2023 г. (л. 78), като отправил към нея искане за получаване на удостоверение по чл. 4 по РР 2008/909/ПВР и уведомяване на осъдения, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в Рорбах, ФРГ, за датата на съдебното заседание - 07.09.2023 г. Впоследствие по електронната поща с писмо от 04.09.2023 г. ГП - Майнц изпратила до ОС – Добрич удостоверението по чл. 4 по РР 2008/909/ПВР, молбата на осъденото лице, становището на затвора и протокола от изслушването на осъденото лице пред РС - Алцай.

С решение № 142/03.10.2023 г., постановено по ч.н.д № 362/2023 г. на осн. чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, ОС – Добрич признал и приел за изпълнение в Република България присъда от 08.09.2022 г. на РС - Бинген на Рейн, ФРГ по нак. дело № 70 Ls 3300 Js 9500/22, влязла в сила на 16.09.2022 г., с която на българския гражданин Ю. А. Д., за извършени две престъпления, първото квалифицирано по чл. 224, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК на ФРГ, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 2 месеца, второто - квалифицирано като престъпление по чл. 114 от НК на ФРГ, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 месеца, като е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 3 месеца или 1187 дни. ОС – Добрич квалифицирал деянията, извършени от Ю. А. Д. на територията на ФРГ като съответни на престъпления по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК и по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на Република България. Българският съд постановил остатъкът от наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 3 месеца или 1187 дни, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ затворнически режим. На осн. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, окръжният съд приспаднал изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода, считано от датата на привеждане в изпълнение на процесната присъда, до влизане в сила на решението.

С писмо изх. № 3199/18.10.2023 г. ОС - Добрич изпратил до РС - Тервел, „Бюро съдимост“ бюлетин, издаден на името на Ю. А. Д., в който било отразено решението, постановено по ч.н.д. № 362/2023 г. по описа на ОС – Добрич (л. 194). В края на писмото е направено отбелязване от служител при „Бюро съдимост“ – РС - Тервел, че е получил на 23.10.2023 г . посочения по - горе бюлетин и е направил нужното за подреждането му.

Междувременно с писмо от 10.08.2023 г., ГП - Майнц, ФРГ изпратила изисканите от предходния състав на СГС удостоверение по чл. 4 от РР 2008/909/ПВР, молбата на осъденото лице за предаване на друга държава от 22.12.2022 г., становището на затвора – Рорбах от 14.03.2023 г., протокола от изслушването на осъденото лице пред РС - Алцай от 04.04.2023 г., както и изчисляването на времето на наказанието (вх. № 80549/05.09.2023 г. по описа на СГС, л. 2 и сл.) в Софийски градски съд, където е образувано ч.н.д. 5026/2023 г.

С разпореждане № 2307/07.09.2023 г. по ч.н.д. № 5026/2023 г., съдията - докладчик преценил, че делото е подсъдно на СГС и го насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2023 г. Ход на делото в това съдебно заседание не е даден, поради отсъствие на осъденото лице, както и в следващите две заседания, поради обстоятелството, че не са постъпили по делото изисканите справки за съдимост и за висящи наказателни производства.

С писмо изх. рег. № C - 455342/10.10.2023 г. на „Бюро съдимост“ при РС- Тервел, получено в СГС на 16.10.2023 г., е изпратена справка за съдимост на лицето Ю. А. Д., в която е отразено едно единствено осъждане - по НОХД № 237/2015 г. по описа на РС - Генерал Тошево.

С решение № 778, постановено на 08.11.2023 г. по ч.н.д. № 5026/2023 г., СГС, НО, 39 състав приел за изпълнение решение № 70Ls 3300 Js 9500/22 на РС-Бинген на Рейн, постановено на 08.09.2022 г. и влязло в сила на 16.09.2022 г., с което българският гражданин Ю. А. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 114, 185, 194, 224, ал. 1, т. 2 и т.5, 52, 53, и 54 от НК на ФРГ, съответстващо на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал 1 от НК, за които на основание чл. 23, ал. 1 от НК му определил едно общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/ години и 3 /три/ месеца лишаване от свобода и постановил то да бъде изтърпяно от осъдения в Република България при първоначален общ режим. От така определеното му общо най-тежко наказание СГС приспадал времето през което осъденият Ю. А. Д. е изтърпял част от наложената му санкция. С писмо изх. № 44566/27.11.2023 г. СГС изпратил на РС - Тервел препис от постановения съдебен акт за сведение и изпълнение.

На 01.12.2023 г. осъденият Х. Д. е предаден от германските власти на упълномощените за това служители от ГД „Охрана“ при МП, съгласно постановление от 23.11.2023 г. на прокурор при Върховна прокуратура, отдел „Международен“ и преведен на 11.12.2023 г. в Затвора – Ловеч.

Впоследствие в Софийска градска прокуратура е образувана прокурорска преписка № Р - 239/2023 г. във връзка с постъпилото за изпълнение решение № 778 / 08.11.2023 г. по ч.н.д. № 5026/2023 г., СГС, НО, 39 състав. При извършена проверка в отдел „Международен“ на Върховната прокуратура и след изискване и запознаване със свидетелството за съдимост на Х. Д., било установено, че постановената по отношение на него присъда във ФРГ е призната и приета за изпълнение и с решение № 142/03.10.2023 г. по ч.н.д № 362/2023 г. по описа на ОС – Добрич. Това дало основание на СГП да поиска от ВКС да възобнови наказателното дело, разгледано от СГС.

При така изложените факти ВКС намира, че са налице предпоставките за възобновяване на ч.н.д. № 5026/2023 г., СГС, НО, 39 състав на основание чл. 422, ал.1, т. 3 НПК.

За да бъде възобновено наказателното дело на посоченото основание е необходимо чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил съответния съдебен акт, както и те да имат съществено значение за делото. В практиката си по този вид дела ВКС приема, че под „разследване“ не следва да се има предвид единствено разследването, проведено в рамките на досъдебното производство по глава ХVІІ от НПК. Релевантните по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 3 НПК факти и обстоятелства могат да бъдат разкрити и при провеждането на друго наказателно производство, след процес, протекъл по реда на АПК или ГПК, както и при прокурорска проверка /при осъществяване на дейност по реда на чл. 145 от ЗСВ/, вкл. и по повод привеждане в изпълнение на осъдителен съдебен акт. От значение е дейността по разкриването им да е осъществена от легитимен орган и по определен процесуален ред, за да се гарантира обективност и достоверност на новооткритите факти и обстоятелства (вж. реш. по н.д. № 431/2017 г. на ВКС, ІІ н. о.; реш. по н.д. № 944/2015 г. на ВКС, ІІІ н. о.; реш. по н.д. № 355/2016 г. на ВКС, І н. о. ; реш. по н. д. № 479/ 2017 г. на ВКС, ІІ н. о.; реш. по н. д. № 282/2023 г. на ВКС, ІІІ н. о.), което условие е изпълнено в настоящия случай.

На следващо място е необходимо обстоятелствата да са „новооткрити“, т. е. да не са били известни на съда, постановил съдебния акт, чиято отмяна се иска и незнанието му за тяхното съществуване да не се дължи на допуснати от самия него процесуални нарушения. В конкретния случай, съдебният състав, разгледал делото, не е знаел, че по същото искане, отправено от компетентните германски власти вече се е произнесъл ОС – Добрич, тъй като решението на последния от 03.10.2023 г. не е било отразено в свидетелството за съдимост на осъдения Х. Д., издадено от РС – Тервел на 10.10.2023 г. и получено от СГС на 16.10.2023 г. /л. 54 от ч.н.д. № 5026/2023 г./. Не е бил уведомен и за това, че вече е имало образувано в СГС дело по същото искане, прекратено е и е изпратено на ОС – Добрич по подсъдност. Изложеното налага извода, че е налице обстоятелство, което не е било известно на СГС при провеждане на съдебното производство по ч.н.д. № 5026/2023 г. Това е довело до постановяване на решение, с което съдът за втори път /след постановяване на решението на ОС – Добрич/ се е произнесъл по едно и също искане за приемане изпълнение на една и съща присъда, постановена по отношение на едно и също лице, за едни и същи престъпления, което е в разрез със забраната, визирана в разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 6 НПК. Така установеното налага възобновяване на ч.н.д. № 5026/2023 г. и отмяна на постановеното по него решение, както и последващо прекратяване на същото производство.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА ч.н.д. № 5026/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 39 състав и ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 778 от 08.11.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.н.д. №5026/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.