Връчване на книжа при липса на търговеца на адреса по Търговския регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 553

гр. София, 08.09.2026 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 1461 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба, подадена от „Конкордия – Винченцо“ ЕООД, за отмяна на влязло в сила решение № 20066789 от 12.11.2022 г., постановено по гр. д. № 48585/2020 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Молителят поддържа, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила за връчване на съобщения и призоваване, вследствие на което дружеството е било лишено от възможността да участва в производството по делото. Обосновава нарушаването на правилата с прилагането на чл. 50, ал. 2 ГПК при отсъствие на предвидените в посочената законова разпоредба предпоставки. Липсата им е изведена от твърдения за наличието на вписан адрес на управление и адрес за кореспонденция на дружеството, включително и посочен телефон за контакти, намиращ се на адреса на управление на дружеството търговски обект със самостоятелен вход откъм улицата и възлагане на служител при изрична уговорка с наемателя на обекта от 2014 г. да осъществява дейност за дружеството на вписания му адрес на управление с намираща се в него рецепция. Молителят поддържа, че тези нарушения са лишили дружеството от възможността му да участва в делото. Прави искане за отмяна на посоченото влязло в сила на решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответниците по молбата за отмяна - Е. А. Ч.-С., Б. В. С., И. Й. С., З. К. Г., К. С. С., С. К. К., А. Т. К., Ч. Т. К., Г. К. Х. и Т. И., изрично я оспорват. Излагат доводи за липса на поддържаното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Претендират разноски.

Тези позиции на страните се поддържат и в открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като прецени наведените от страните доводи във връзка с изложеното в молбата основание за отмяна и данните по делото, приема следното:

Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, предвид направеното отбелязване в разписката на поканата за доброволно изпълнение и липсата на данни опровергаващи твърдението на молителя за датата на узнаване на решението с нея (05.12.2024 г.), връчена на адрес, различен от вписания адрес на управление, и съответстващ на адреса за кореспонденция с НАП, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр. д. № 48585/2020 г. е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на В. И. С. (починал в течение на производството, което на основание чл. 227 ГПК е продължило с участието на неговите наследници по закон - Е. Ч.-С. и Б. С.), И. С., К. А. К. (също починал в хода на процеса и производството за когото на основание чл. 227 ГПК е продължило с наследника му по закон - З. Г.), К. С., С. К., А. К., Ч. К., Г. Х. и Т. И., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове по чл. 108 ЗС срещу „Конкордия – Винченцо“ ЕООД за признаване на принадлежността им на правото собственост на основание реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот с проектен идентификатор *** по скица-проект на АГКК, представляващ реална част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], и предаване на владението му. Посоченият в исковата молба адрес на ответника Конкордия – Винченцо“ ЕООД е гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 28, ет. 1, вписан като адрес на управление на дружеството в Търговския регистър.

В изпълнение на съдебно разпореждане от 24.02.2021 г. са изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответника на адреса, посочен в исковата молба. Връчителят е удостоверил на 24.03.2021 г., че е посетил вписания адрес на управление на дружеството и е констатирал липсата на офис, канцелария, служител и представител адреса. Въз основа на това удостоверяване Софийски районен съд е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и е приел, че съобщението е връчено редовно по реда на предвидената в закона фикция. На същия адрес е изпратена и призовката за открито съдебно заседание, насрочено за 09.03.2022 г. Връчителят отново е удостоверил върху призовката същите обстоятелства – липса на офис и канцелария на фирмата, липса на служител и представител, като изрично е отбелязал обективното отсъствие на фирмена табела или каквото и да е друго указание за търговеца на адреса. Въз основа на това удостоверяване съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК и е приел, че ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като е разгледал делото. По идентичен начин е оформено и съобщението за връчване на препис от съдебното решение. В него е отразено от връчителя, че адресът е посетен трикратно – на 19.11.2022 г., 29.11.2022 г. и на 19.12.2022 г. в различно часово време, като отново на вписания адрес е констатирана липса на офис канцелария, служител и представител на фирмата.

Представеният по делото договор за наем на недвижим имот от 15.07.2014 г. и допълнителното споразумение към него установяват отдаването под наем на обект, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 28, партерен етаж, като студио за поставяне на татуировки и пиърсинг, свързано с осъществяваната търговската дейност на наемателя „ТТ и ПС“ ЕООД. Договорът е сключен от вещния ползвател на имота Винченцо К., който е и изпълнителен директор на едноличния собственик на капитала на дружеството – „Елви груп холдинг“ АД, в която насока са и извлеченията от вписванията в съответните регистри.

Показанията на Винченцо К. и тези на Д. И. – връчител, са изслушани в открито съдебно заседание по настоящото производство. От показанията на свидетеля В. К. се установява, че адресът на управление на дружеството е от 1999 г., но същият е използван единствено за нуждите на регистрацията. В действителност дружеството е осъществявало реалната си търговска и административна дейност на площадка на „Кремиковци“ АД, където са имали и административна сграда. Отдаденият под наем обект бил преустроен и с променено предназначение на търговски обект, който се ползвал от трето лице (наемател) за студио за татуировки. Обектът откъм входа на сградата бил с ограничен достъп, като към домофонна уредба той нямал звънец. При преценката на тези показания в съвкупност с другите данни по делото, включително и съобразявайки ги по реда на чл. 172 ГПК предвид възможната заинтересованост на свидетеля поради свързаността по смисъла на § 1 ДР на ТЗ, съдът не възприема показанията на свидетеля за извършвани връчвания на съдебни книжа на дружеството чрез този обект. Показанията в тази им част се опровергават както от изложеното от самия него за формалната регистрация на дружеството на адреса, така и от съвкупната преценка с другите събрани доказателствени средства. Последните обхващат показанията на св. Д. И., книжа по други дела за връчване на същия адрес по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и препис-извлечения от фотографски изображения, от които не се установява на адреса да е имало данни за дружеството и за негови служители, работници или представител - включително в търговския обект, ползван като студио за татуировки, до формалното поставяне на такива данни през 2025 г.

Свидетелските показания на св. Д. И. установяват, че листът (табелата) с наименованието на дружеството е поставен едва през 2025 г. (няколко месеца преди съдебното заседание по настоящото дело) и е стоял от вътрешната страна на витрината на студиото. При посещенията, включително и преди поставянето му, връчителят е извършвал проверка за наличието на канцелария на дружеството и за негови служители, чрез позвънявания на входната врата на сградата на този адрес, като същевременно е извършвала проверка и в намиращото се до него „тату студио“. Свидетелката посочва, че след поставяне на данните за дружеството, момичето от рецепцията на студиото изрично е заявило пред нея, че не е служител на фирма „Конкордия – Винченцо“ ЕООД и че помещението не представлява офис на това дружество. Връчителят е залепил уведомление, като е оставил телефон за връзка, но никой не се е свързал с него. Съобщения (уведомления) с посочване на посещенията и телефон за връзка са залепвани и преди това на входа на сградата. Въз основа на така установените данни от съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема, че практически управлението на „Конкордия – Винченцо“ ЕООД никога не се е осъществявало от посочения в Търговския регистър адрес на управление, нито на този адрес някога е имало служители или работници на дружеството.

Отмяната на влязло в сила решение на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание предпоставя страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Преценката на обстоятелствата, при които е извършено призоваването на молителя като ответник в производството по гр. д. № 48585/2020 г. на Софийски районен съд, не обосновава извод за допуснати от съда нарушения на процесуалните разпоредби, регламентиращи реда за връчване на съобщения и призоваване на страните в гражданския процес.

Връчването на съобщения и призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва съобразно правилото на чл. 50, ал. 1 ГПК - на адреса, вписан в търговския регистър като негов последен адрес на управление. При разглеждане на делото Софийски районен съд е процедирал в пълно съответствие с посоченото правило като е връчвал съобщения на молителя (ответник) и го е призовал от последния вписан в Търговския регистър адрес на управление – гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 28, ет. 1. Неоснователни са доводите на молителя, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради възлагане по изрична уговорка с наемателя (въз основа на представените договор за наем и допълнително споразумение) за осигуряване на възможност служител на дружеството да получава кореспонденцията на адреса на обекта по договора. Установените фактически данни въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително и при разминаването в адреса на обекта (ниво партер) и вписания адрес на управление (етаж 1), не само не установяват тези твърдения на молителя, но и по категоричен начин доказват, че на адреса на управление на дружеството, вписан в Търговския регистър, не е имало обект, използван за канцелария на дружеството по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК към момента на връчване на съобщенията и призоваването му от районния съд, и на него никога не се е намирал представител, служител или работник на дружеството. Законовата фикция на чл. 50, ал. 2 ГПК намира приложение поради несъмнения факт, че управлението на дружеството никога не се осъществявало на този адрес на управление, като на него дружеството не е поддържало канцелария (офис), служители или работници. Не се установява и твърдението на молителя за реално получаване на цялата му кореспонденция именно на вписания в Търговския регистър адрес на управление.

Вписаният в търговския регистър адрес на управление (чл. 12, ал. 2 ТЗ) е мястото, където следва да се намира и канцеларията на търговеца, а последният е длъжен да поддържа офис на този адрес, като осигури възможност на трети лица да осъществяват контакти с него. Адресът на управление на търговеца, вписан в съответния регистър, е мястото на връчване на съобщение (чл. 50, ал. 1 ГПК), и този адрес не съставлява самоцелно изискване към регистрацията на търговеца (чл. 12, ал. 2 ТЗ), а материализира задължението за публичност на дейността и възможността за контакти, връчване на книжа и пр. Неизползването на вписания на ответника адрес в Търговския регистър като офис, в който се помещава управлението му и чрез който се осигурява възможност за връзка чрез негов представител съставлява фактическа промяна на този адрес. Невписването й в Търговския регистър обусловя приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК. За съда не съществува задължение за призоваване от всички, инцидентно посочени в документи по делото възможни адреси на търговеца - нито да го призовава, макар вписани в търговския регистър, от адрес за кореспонденция с НАП или по телефон. Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ГПК е уредена като призоваване по изключение и прилагането й е предоставено в изключителната дискреция на съда. При наличие на изрична законова регламентация относно начина на призоваване на страните-търговци, за съда не съществува нито право, нито задължение да осъществява призоваване от друг адрес, различен от отразения в регистъра адрес на управление. Поради това не могат да бъдат възприети като основателни доводите на молителя, че съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като не е извършил уведомяването му за делото на адреса за кореспонденция с НАП и по телефона.

Призоваването на търговец, който е вписан в Търговския регистър, се извършва на последния посочен в регистъра адрес, който в случая е в гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 28, ет. 1, който не е действителният адрес на управление на молителя (ответник по исковете). Предвид факта, че това е посоченият в регистъра адрес на управление, на който никога не се е намирала канцелария (офис) на молителя, нито управител, служител или работник на търговското дружество, правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. А и задължение на търговското дружество е да посочи действителен адрес на управление, който да бъде вписан в Търговския регистър.

Предвид гореизложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на производството и своевременно направеното искане на ответниците по молбата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника А. К. (уговорила и заплатила адвокатското възнаграждение по представения договор за производството) следва да й се присъдят разноски от 1 000 лева, равняващи се на 511.29 евро.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о. Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25026188 от 17.12.2024 г., по описа на Софийски районен съд, подадена от „Конкордия – Винченцо“ ЕООД, с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 20066789 от 12.11.2022 г., постановено по гр. дело № 48585/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА „Конкордия – Винченцо“ ЕООД, ЕИК 121318352, да заплати на А. Т. К., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 511.29 евро, представляваща разноски в производството за отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.