Отмяна на арбитражно решение поради недекларирана обвързаност на арбитър с адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- образуване на арбитражен съд или процедура без съобразяване със споразумението на страните

РЕШЕНИЕ

№ 117

София, 29.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2517 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 48 ЗМТА.

„Ромпетрол България“ ЕАД е предявило срещу „Инса Газ“ ЕООД под евентуалност обективно съединени конститутивни искове за отмяна на арбитражно решение от 06.11.2024 г., постановено по арб. д. № 4/2024 г. по описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА.

Ищецът твърди, че с оспореното решение е уважен предявеният от „Инса Газ“ ЕООД срещу „Ромпетрол България“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на сумата от 3 643 503,92 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди поради виновно неизпълнение на правно задължение по договор за търговска продажба на продукти от 09.10.2019 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба до окончателното ѝ заплащане, като са присъдени извършените пред арбитражния съд разноски в размер общо от 179390,08 лв.

Поддържа, че към момента на сключване на договора, в която е уговорена процесната арбитражна клауза, арбитражният съд, разгледал предявения иск, не е бил учреден, т.е. арбитражният съд не е бил този, който е бил уговорен в арбитражната клауза. Счита, че за част от арбитрите от членствения състав на арбитражния съд, който е разгледал повдигнатия пред него правен спор, са съществували основателни причини да бъдат отведени от процесното арбитражно дело - председателят на решаващия орган И. И. Д. и членът на арбитражния съд Т. И. Т. са били в обвързаност с процесуалния представител на ищцовото дружество по процесното арбитражно дело – адв. К. Сорочинска: 1) от извършена справка в ТР при АВ се установило, че арбитър И. И. Д. като председател на СНЦ „Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие“ и председател на СНЦ „Алианс за правно взаимодействие“, респ. управител на търговски дружества многократно е упълномощавал процесуалния представител на „Инса Газ“ ЕООД - адв. К. Марек Сорочинска, член на САК, да осъществява процесуални действия пред Агенцията по вписванията, извършвайки вписване на промяна на обстоятелствата по партидите на сдруженията и търговските дружества, като е заплащала и таксите от името на тези юридически лица; 2) адресът на кантората на адв. Сорочинска от САК напълно съвпада с адреса на управление на Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие. Поддържа, че поради неотвеждане на арбитрите от арбитражния състав арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните, като тя противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА. Счита, че поради неяснота относно конкретния предмет на правния спор, по който се е произнесъл арбитражният съд (тази неяснота била пренесена и в диспозитива на арбитражното решение), с оспореното решение е разрешен спор, неуговорен в арбитражното споразумение, респ. съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Твърди, че арбитражният съд не му е обезпечил процесуалното право на ефективно участие в релевантното арбитражно производство – при осъществяване на отделни процесуални действия по време на разглеждане на делото.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените обективно съединени под евентуалност искове, като поддържа, че арбитражният съд се е произнесъл въз основа на действителна арбитражна клауза, а на „Ромпетрол България“ ЕАД е била обезпечена процесуалната възможност за участие в арбитражното производство. Не оспорва следните заявени в исковата молба фактически твърдения: 1) адв. К. Марек Сорочинска от САК е представлявала „Инса Газ“ ЕООД в процесното арбитражно производство, като тя е била упълномощена от юридическите лица – чрез И. И. Д. (председателя на арбитражния състав, който е постановил оспореното арбитражно решение), посочени в представените към исковата молба по настоящото дело четири пълномощни; 2) тя е заплатила от името на едно от тях дължимата държавна такса при обявяване на ГФО (съобразно удостоверените обстоятелства в приложената към исковата молба разписка) и 3) адресът на кантората ѝ се е намирал и в момента се намира в [населено място], [улица], ет. 3, който съвпада с вписания в ТР при АВ адрес на управление на СНЦ „Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие“.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

ВКС е сезиран с обективно съединени под евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА (тези искове следва да се разгледат в последователността, в която законът ги е посочил).

Исковата молба е допустима – тя е подадена в преклузивния 3-месечен срок, уреден в чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Този срок започва да тече от деня, в който молителят е получил решението – именно с връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение (чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА). От представеното в препис арбитражно дело се изяснява, че оспореното арбитражно решение от 06.11.2024 г. е връчено на ответника на 07.11.2024 г., поради което подадената на 14.11.2024 г. искова молба за неговата отмяна е допустима.

Разгледан по същество, предявеният главен конститутивен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен, тъй като, дори и да бъде приет за установен твърденият от ищеца факт, че арбитражният съд, разгледал делото, не е съществувал към момента на постигането на съгласието на страните в процесната арбитражна клауза, следва да се приложи уредената в чл. 7, ал. 3 ЗМТА, във вр. с чл. 20, ал. 1 ЗМТА законова фикция, съгласно която компетентността на арбитражния съд се стабилизира (счита се, че е налице арбитражно споразумение), когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, респ. когато той участва в арбитражното производство чрез представяне на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.

Установява се, че ответникът не е оспорил компетентността на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, като е подал писмен отговор на исковата молба, а неговите процесуални представители са участвали в проведените пред този арбитраж няколко о. с. з., като надлежно са упражнявали своите процесуални права. Следователно, ответникът е приел компетентността на арбитражния съд, чието решение се оспорва чрез конститутивните искове, предмет на настоящото съдебно производство, поради което главният иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА се явява неоснователен.

По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА

За да обоснове този конститутивен иск, ищецът твърди, че поради допуснати от арбитражния съд процесуални нарушения не е могъл да вземе ефективно участие в арбитражното производство, както предписва правната норма на чл. 22 ЗМТА, която урежда един от основните процесуални принципи – процесуалното равенство на страните и законността в арбитражните производства („Страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права”). Ищецът поддържа, че своевременно е поискал от арбитражния съд, че в случай че назначената счетоводна експертиза ще основе своите фактически изводи въз основа на документи, които не са събрани по делото, да му бъде обезпечена процесуалната възможност да се запознае с тях, вследствие на което да вземе становище. Твърди, че едва на 14.10.2024 г. – няколко дни след входиране на заключението на вещото лице, били представени документите, които са разглеждани от вещото лице, но сред тях липсвали договорите с алтернативни доставчици и платежни, на които то е основавало своите фактически съждения при определяне на цената на алтернативните доставчици. Тези документи били на разположение на ищцовото дружество на 16.10.2024 г., а о. с. з., в което била изслушана допуснатата счетоводна експертиза, е проведено на 22.20.2024 г., като времето за запознаване с трите обемни класьора с документи обективно било недостатъчно. В проведеното о. с. з. процесуалният представител на ищцовото дружество представил класьор с договорите на „Инса Газ“ ЕООД с някои от алтернативните доставчици, които обаче не били изготвени с копие поради конфиденциалност на клаузите в тях – била дадена само половинчасова почивка тези договори да бъдат разгледани, за да могат пълномощниците на ответника да вземат становище. Решаващият орган не е допуснал поисканата от ответника повторна счетоводна експертиза, която да бъде разширена.

Установява се от арбитражното дело, че ответникът е получил своевременно (на 10.10.2024 г.) - в разумен срок преди о. с. з. на 22.10.2024 г., заключението на допуснатата счетоводна експертиза, а на 16.10.2024 г. три папки с документи, представени от ищеца, т.е. 5 дни преди провеждане на о. с. з., на което е изслушана и приета допуснатата счетоводна експертиза. В това о. с. з. е дадена възможност на процесуалните представители на ответника да се запознаят с представените от ищеца в същото о. с. з. документи с конфендициално съдържание.

В чл. 38, ал. 3 от Правилника на процесния арбитражен съд е предвидено, че решаващият орган може да разпореди на страните да представят на вещите лица необходимите сведения, като по тяхно искане може да назначи и други вещи лица, за да дадат заключение по спорния въпрос, като в чл. 41, ал. 1 от Правилника е уредено правомощие на решаващия орган служебно („по свое усмотрение“) да отложи делото за друго съдебно заседание, ако прецени, че това е наложително за изясняване на фактите по делото.

В Правилника обаче не са регламентирани процесуални правила относно сроковете за представяне на доказателства и за запознаването с тях, както и относно задължителното допускане на повторна експертиза при оспорване на фактическите изводи, до които тя е достигнала.

В конкретния случай от приетите за установени в настоящото исково производство правнорелевантни факти съдът не може да обоснове правен извод, че ответникът не е бил запознат с представените от ищеца писмени доказателства и това да е довело до нарушение на участието й в процеса. Както бе изяснено, в дискреционната власт на решаващия орган („по свое усмотрение“) е правомощието да отложи делото за друго съдебно заседание, но само ако прецени, че това е от значение за изясняване на правнорелевантните факти по делото и на релевантните взаимовръзки между обстоятелствата и явленията в природата (арг. чл. 41, ал. 1 от Правилника). Следователно, на ответника по арбитражното дело е било обезпечено процесуалното му право на участие в делото, поради което е приложен уреденият в чл. 22 ЗМТА принцип за гарантиране на равни процесуални права на страните в арбитражното производство. С регламентираното в правната норма на чл. 47, т. 4 ЗМТА основание за отмяна на влязлото в сила арбитражно решение законодателят е имал предвид невъзможност на страната да осъществи процесуалните права, обезпечаваща нейната защита в арбитражното производство, което в случая е осигурено - както чрез запознаване с представените по делото книжа, така и с процесуалната възможност за участие при осъществяването на всички процесуални действия пред решаващия орган, вкл. при изслушване на допуснатата счетоводна експертиза, вкл. и да поиска допускане на повторна разширена счетоводна експертиза. Извън предвиденото основание за отмяна на арбитражното решение е проверката на решението на арбитражния съд за допуснати процесуални нарушения или необосноваване на акта на решаващия орган. Дали арбитражният съд необосновано е оставил без уважение искането за допускане на повторна разширена счетоводна експертиза, е извън преценката по иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА – това е въпрос на правилно приложение на процесуалните правила, които страните са приели (арг. чл. 41, ал. 1 от Правилника). Поради тези правни доводи и този иск за отмяна на оспореното арбитражно решение следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА

За да обоснове този конститутивен иск, с който се иска отмяна на арбитражното решение, тъй като то съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, ищецът навежда фактически и правни твърдения, че от диспозитива на постановеното арбитражно решение не се изяснява какъв иск е уважен – при присъждане на компенсаторно обезщетение за причинените вреди не е посочено в какво точно се изразяват те, а именно дали се обезщетяват претърпени имуществени загуби или пропуснати ползи. В този смисъл, решаващият орган се е произнесъл по въпрос извън предмета на спора („свръх петитум“), поради което той е нарушил един от основните принципи на исковия процес - диспозитивното начало, което е довело до нищожност на арбитражното решение. От друга страна, то било толкова неясно, че на собствено основание било нищожно.

Ищецът в арбитражното производство е предявил осъдителен иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените му имуществени вреди под формата на претърпени загуби от виновното неизпълнение на поето договорно задължение по договор за търговска продажба на втечнен петролен газ, изразяващи се в сключване на заместващи сделки за продажба на уговореното количество недоставен от ответника в арбитражното производство втечнен петролен газ – на по-висока стойност, общо за сумата от 3643503,92 лв. Арбитражният съд е разгледал именно този повдигнат пред него материалноправен спор, като се е произнесъл по този осъдителни иск – съобразно фактите, на които той е основан (т. нар. основание на иска), и в пределите на търсения вид и обем на правораздавателна защита (т. нар. петитум на иска). Обстоятелството, че в диспозитива на арбитражното решение решаващият орган не е квалифицирал юридически вида на приетите за установени имуществени вреди (претърпени загуби или пропуснати ползи), не обосновава нито нищожността на решението, нито уреденото в чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 2 ЗМТА основание за неговата отмяна – арбитражното решение да съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Следователно, и този конститутивен иск следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА

Съгласно тази правна норма арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, в случай че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА , а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА .

Тъй като ответникът в арбитражното производство не е оспорил в преклузивния срок (отговора на исковата молба) компетентността на арбитражния съд, постановил оспореното решение (арг. чл. 20, ал. 1 ЗМТА), той е приел неговата правораздавателна власт, която се подчинява и на процесуалните правила, установени в неговия Правилник. Този правен извод се основава и на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Правилника, съгласно които в случай че страните в арбитражното производство не се споразумеят за процедура, която да не противоречи на този Правилник и повелителните норми на приложимия арбитражен закон, се счита, че те са приели Правилника, както и Устава на МАС при АПВ в частта му, отнасяща се до арбитрите.

Ищецът в настоящото съдебно производство не обосновава този иск с правното твърдение, че арбитражният съд не е бил конституиран съобразно този правилник, т.е. че арбитрите не са определени съобразно изискванията, установени в чл. 22, ал. 1 от Правилника – когато членственият състав на решаващия орган се състои от трима арбитри, всяка от страните избира по един арбитър, като двамата арбитри избират от списъка на арбитрите председателя на решаващия орган в 7-дневен срок от съобщението му за избирането.

Счита обаче, че двама от неговите членове – арбитрите И. И. Д. (председател на решаващия орган и на МАС при АПВ) и арбитър Т. И. Т. (зам. председател на МАС при АПВ), са били пристрастни при решаване на повдигнатия пред тях материалноправен спор, тъй като е налице установена обвързаност между тях и процесуалния представител на ответната страна – адв. К. Сорочинска. В този смисъл, поддържа, че образуването на арбитражния съд, постановил оспореното решение, противоречи на повелителни правила на закона.

Разпоредбата на чл. 13 ЗМТА задължава лицето, предложено да бъде арбитър, да посочи всички обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост, като арбитърът има това задължение и след неговото назначаване. Такова задължение е уредено и в чл. 25, ал. 1 от Правилника на МАС при АПВ. В настоящия случай всеки от арбитрите е подал декларация, в която е заявил, че не са налице обстоятелства, които могат да породят основателни съмнения за безпристрастност или независимост на съответния арбитър, назначен по конкретното арбитражно дело.

Както правилно изяснява в устните състезания процесуалният представител на ответника в настоящото съдебно производство, по приложението на чл. 6, т. 1 КЗПЧОС е формирана практика на ЕСПЧ, установяваща стандартите за справедливост на съдебния процес, съгласно които повдигнатият пред решаващия орган материалноправен спор трябва да бъде разгледан от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона – от тези стандарти трябва да се ръководи всеки един правораздавателен орган, вкл. и арбитражен съд.

ЕСПЧ е подчертал, че терминът „безпристрастност“ означава липса на предубеждение или пристрастие, като, за да бъде изпълнено това изискване, съдът трябва да отговаря както на субективния, така и на обективния критерий (Hauschildt v Denmark A 154 (1989); 12 EHRR 266 § 46. За пръв път критерият е формулиран в делото Piersack v Belgium A 53 (1982); 5 EHRR 169). По делото Kyprianou с/у Кипър (2005-XIII; 44 EHRR 565 § 122 GC) съдът разграничава два вида случаи, при които е възможно да има нарушение на изискването за безпристрастност, а именно такива, при които е налице или „функционално, или лично“ пристрастие. В първия случай въпросът е дали „упражняването на различни функции в рамките на съдебния процес от едно и също лице или йерархични или други връзки с друг участник в производството“ повдига основателно съмнение относно обективната безпристрастност на съда. Във втория случай въпросът е дали личното поведение на съдия повдига такова съмнение или сочи на действително пристрастие, така че да засяга както обективната, така и субективна безпристрастност.

Що се отнася до субективния критерий, въпросът е дали въз основа на фактите може да се докаже, че член на съд „е действал с лично пристрастие“ срещу страната (Hauschildt v Denmark A 154 (1989); 12 EHRR 266, § 47). В тази връзка е установена презумпция, че съдията е безпристрастен, „докато се представи доказателство, сочещо обратното“.

При обективния критерий „правосъдието не само трябва да се раздава: необходимо е също така да се вижда как то се раздава“, т.е. за страните всяко обстоятелство, което би породило основателно съмнение в пристрастието на член на правораздавателния орган, е основание за отвод – по този начин ще се защити както авторитетът на решаващия орган, така вярата и убедеността на гражданите и другите правни субекти в съда. В тази връзка ЕСПЧ подчертава важността на „външните прояви“ (Sramek v Austria A 84 (1984); 7 EHRR 351 § 42) -„Става въпрос за доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото“ (Fey v Austria A 255-A (1993); 6 EHRR 387 § 30). При прилагането на обективния критерий мнението на страна по делото, която твърди пристрастие, е „важно, но не е решаващо“; от съществено значение е дали съмнението относно безпристрастността може да бъде „доказано обективно“ (Hauschildt v Denmark A 154 (1989); 12 EHRR 266 § 48). В случай че съществува „основателно съмнение“ относно безпристрастността на съдия, той е длъжен да се отведе по делото (Hauschildt v Denmark).

С доклада по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав е изяснил на ищеца, че нему принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи наведеното фактическо твърдение, обосноваващо конститутивния иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, че между процесуалния представител на ищеца по арбитражното дело „Инса Газ“ ЕООД – адв. К. Марек Сорочинска от САК, и арбитрите по процесното арбитражно дело И. И. Д. и Т. И. Т. е съществувала обвързаност, която да обоснове тяхната безпристрастност или независимост, респ. преди постановяване на оспореното арбитражно решение „Ромпетрол България“ ЕАД да е поискало техния отвод по делото.

С определение № 3205/29.11.2024 г. съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с други доказателствени средства следните правнорелевантни обстоятелства: 1) адв. К. Марек Сорочинска от САК е представлявала „Инса Газ“ ЕООД в процесното арбитражно производство, като тя е била упълномощена от юридическите лица – чрез И. И. Д. (председателя на арбитражния състав, който е постановил оспореното арбитражно решение), посочени в представените към исковата молба по настоящото дело четири пълномощни; 2) тя е заплатила от името на едно от тях дължимата държавна такса при обявяване на ГФО (съобразно удостоверените обстоятелства в приложената към исковата молба разписка) и 3) адресът на кантората ѝ се е намирал и в момента се намира в [населено място], [улица], ет. 3, който съвпада с вписания в ТР при АВ адрес на управление на СНЦ „Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие“. В проведеното на 28.01.2025 г. първо о. с. з. процесуалните представители на страните не са направили възражение по доклада по делото, вкл. и по приетите от настоящия съд за безспорни между тях правнорелевантни факти.

Изяснява се, че с разпореждане от 05.11.2024 г. член на арбитражния съд (вероятно председателят на арбитражния състав) е оставил на основание чл. 26, ал. 8 от Правилника, във вр. с чл. 15 ЗМТА без разглеждане молбата на „Ромпетрол България“ ЕАД за отвод от арбитражния състав на арбитрите И. И. Д. и Т. И. Т., в която като основание за тяхното отвеждане са изложени фактите, които настоящият съдебен състав е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с други доказателствени средства по делото.

На следващия ден – на 06.11.2024 г., е постановено оспореното арбитражно решение, поради което поради обективни причини ответникът в арбитражното производство не е могъл ефективно да упражни уредените в чл. 15, ал. 1 ЗМТА процесуални права да поиска от СГС да се произнесе по искането за отвод на част от арбитрите от арбитражния състав, разглеждащ процесния материалноправен спор.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 5 ЗМТА , страна, която знае, че не са били спазени неповерителна разпоредба на този закон или изискване, предвидено от арбитражно споразумение, и въпреки това продължи да участва в арбитражното производство, без да възрази незабавно или в предвидения за това срок, не може да се позовава на нарушението. Съобразно чл. 15, ал. 2 ЗМТА при липса на споразумение отвод на арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата, които дават основания за отвода (в чл. 26, ал. 4 от Правилника на арбитражния съд е установен по-кратък срок – 7 дни). При липсата на декларирани обстоятелства, пораждащи съмнения за безпристрастността на определен арбитър, и липсата на данни, че страната е узнала в хода на арбитражното производство на обстоятелства, даващи основания за отвода, невъзразяването срещу участието на арбитрите не може да се санкционира с преклузията на чл. 5 ЗМТА . В този смисъл е и Решение № 4/10.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2179/2022 г., II т. о., ТК, чиито правни съображения напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

След анализ на приетите за установени правнорелевантни обстоятелства, по чието възникване не съществува и спор между страните, настоящият съдебен състав счита, че по отношение на председателя на арбитражния състав – арбитър И. И. Д., фактите, които са приети на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни по делото, е следвало да бъдат декларирани съгласно чл. 25, ал. 1 от Правилника на МАС при АПВ, тъй като пораждат съмнения за безпристрастността на този арбитър: процесуалният представител на ищеца в арбитражното производство - адв. К. Марек Сорочинска от САК, е била упълномощена от юридическите лица – чрез И. И. Д. (председателя на арбитражния състав, който е постановил оспореното арбитражно решение), посочени в представените към исковата молба по настоящото дело четири пълномощни; тя е заплатила от името на едно от тях дължимата държавна такса при обявяване на ГФО (съобразно удостоверените обстоятелства в приложената към исковата молба разписка) и адресът на кантората ѝ се е намирал и в момента се намира в [населено място], [улица], ет. 3, който съвпада с вписания в ТР при АВ адрес на управление на СНЦ „Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие“.

Упълномощителните сделки, които често се съчетават с мандатен договор, създават отношения на доверие между представителя и представлявания, поради което обосновани се явяват съмненията на една от страните в арбитражното производство за пристрастността на председателя на арбитражния състав. Нещо повече, близките служебни отношения между него и пълномощника на ищеца в арбитражното производство се установява и чрез обстоятелството, че адресът на кантората на този пълномощник се е намирал и в момента съвпада с вписания в ТР при АВ адрес на управление на СНЦ „Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие“, чиято представляващ е арбитър И. И. Д..

Съобразно изяснения в практиката на ЕСПЧ обективен критерий за безпристрастност на решаващия орган за страните всяко обстоятелство, което би породило основателно съмнение в пристрастието на член на правораздавателния орган, е основание за отвод – по този начин би се защитило доверието, което правораздавателните органи в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото. В настоящия случай съществува „основателно съмнение“ относно безпристрастността на арбитър И. И. Д., който е следвало да се отведе от разглеждане на арбитражното дело.

Относно арбитър Т. И. Т. не е допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 от Правилника на арбитражния съд, тъй като недоказани останаха поддържаните от ищеца в настоящото съдебно производство факти за неговата пристрастност по делото (изрично в доклада по делото съдът е указал на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страната, носеща доказателствената тежест, че не сочи доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство).

Предвид изложените съображения се налага правният извод, че при образуването на състава на арбитражния съд не са съобразени изискванията на Правилника на арбитражния съд – арбитър И. И. Д. не е декларирал горепосочените обстоятелства, пораждащи съмнения за неговата безпристрастност (съгласно чл. 25, ал. 1 от Правилника), поради което ответникът в арбитражното производство не е могъл своевременно да упражни правото си на отвод. От друга страна, арбитър И. И. Д. е бил председател на арбитражния състав, поради което при определени процесуални предпоставки той притежава правомощието да разреши повдигнатия пред арбитражния съд материалноправен спор – чл. 39, ал. 2 ЗМТА, предписващ, че, ако не може да се образува мнозинство, решението се постановява от председателстващия арбитър.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав счита, че арбитражното решение – предмет на иска, следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА , а делото да се върне на арбитражния съд за ново разглеждане на основание чл. чл. 49, изр. 1, предл. 2 ЗМТА .

При този изход на настоящото исково производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да се присъди сумата общо от 266915,76 лв., представляваща спора от заплатените държавна такса (152915,76 лв.) и уговореното адвокатско възнаграждение (114000 лв. с ДДС).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение, на основание чл. 48 ЗМТА

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление София, [улица], бл. „Европейски търговски център“, сграда „Д“, ет. 6 срещу „ИНСА ГАЗ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], област Пловдив, [улица]Стопански двор ІІ, база „Инса“ искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 06.11.2024 г., постановено по арб. д. № 4/2024 г. по описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие.

ОТМЕНЯ по предявения от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу „ИНСА ГАЗ“ ЕООД иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА арбитражно решение от 06.11.2024 г., постановено по арб. д. № 4/2024 г. по описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ИНСА ГАЗ“ ЕООД да заплати на „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД общо сумата от 266915,76 лв. – съдебни разноски в настоящото производство.

ВРЪЩА делото на основание чл. 49, изр. 1, предл. 2 ЗМТА за ново разглеждане на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.