Отмяна на влязло в сила решение поради престъпно склоняване към подписване на документ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 645

София, 31.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Джулиана Петкова
при участието на секретаря Кристина Григорова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 533/2024 г.:
Производството е по чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 262949/13.12.2023 г. на М. Т. К. и М. Г. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 322/28.07.2016 г. по гр.д. № 69/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която двете молителки са осъдени да заплатят на Г. Н. Г. парични суми по 30 000 лева всяка една от тях, с които суми неоснователно двете са се обогатили, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба - 13.01.2015 г. до окончателното им изплащане, както и двете молителки са осъдени да заплатят на Г. Н. Г. деловодни разноски за въззивната и първата инстанция. Това решение е потвърдено с въззивно решение № 144/30.11.2016 г. по гр.д. № 416/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, което е влязло в сила.
Соченото основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Молбата е основана на твърдения, че с влязло в сила решение №.112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о., на основание чл.124 ал.5 ГПК е признато за установено по предявените от М. Т. К. и М. Г. Н. искове против Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г., че Г. Н. Г., починал на 25.08.2019 г., е извършил престъпление по чл.315, ал.2 вр. с чл.309 НК - на 20.08.2013 в [населено място], чрез измама склонил М. Т. К. да подпише частен документ – разписка за получена сума от 30 000 лева със съдържание, което не съответства на волята й, и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.№.69/2015 г. на Бургаския окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер, и че на 20.08.2013 г. в [населено място] чрез измама склонил М. Г. Н. да подпише частен документ – разписка за получена сума от 30 000 лева със съдържание, което не съответства на волята й, и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д. № 69/2015 г. на Бургаския окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер,
Молителките твърдят, че доколкото решение №.322/28.07.2016 г. по гр.д. №.69/2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с влязло в сила решение № 144/30.11.2016 г. по гр.д. № 416/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, е мотивирано именно въз основа на приетото от съда, че тези разписки са автентични документи с вярно съдържание и удостоверяват поради това факта на предаване на сочените в тях суми от ищеца на ответниците (стр. 6), като М. Т. К. и М. Г. Н. са осъдени да ги платят на Г. Н. Г., ведно със законната лихва, което решение се изпълнява по издаден на 07.12.2016 г. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело, двете искат отмяна на посоченото влязло в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Молителките представят към молбата за отмяна препис от влязлото в сила решение №.112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по молбата за отмяна Н. Г. твърди в писмен отговор, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като ответниците са пропуснали срока за оспорването на документите по чл.193, ал.1 ГПК (ТР №5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС) в производството, в което документите са били представени, респективно в производството, в което документите са били представени, ищецът е оспорил истинността им и оспорването не е проведено успешно.
По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 1101/12.03.2024 г.. С това е очертан предметът на настоящото производство.
За да постанови решение № 144/30.11.2016 г. по гр.д. № 416/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение 322/28.07.2016 г. по гр.д. № 69/2015 г. в обжалваната част, чиято отмяна се иска, Бургаският апелативен съд е приел следното:
Защитата на ответниците (по исковете по чл.59 от ЗЗД) е построена върху възраженията, че суми по 30 000 лв. никога не са получавали фактически , нито са попълвали разписки, доказващи техни изявления в този смисъл. Така оспорват автентичността на всичките разписки не откъм положените си подписи като издатели, а откъм отразения преди тях текст . Тежестта на доказване в този случай /вж. чл.193,ал.3,предл. първо ГПК/ се носи от ответниците, за които документите създават неблагоприятната привидност, че признават получаването на процесните суми.
… Направени са редица обследвания на всички разписки и не е установено извършването на материална или интелектуална подправка на съдържанието им.
В рамките на настоящото производство ответниците отричат приемането на процесните суми, но доказано автентичните им разписки за по 30 хиляди лева , получени като обезщетение за смъртта на наследодателя от нямащия никакво собствено задължение за това ищец са достатъчни, за да установят верността на твърдението за неоснователно обогатяване в същия размер и за уважаване на заявените по делото главни претенции , защото изявленията в тях представляват признание на издателя за неизгодни факти, които според съдебната практика и доктрина имат доказателствена сила за установяването им.
Поради подписването си от издателите - ответници, съдържанието на разписките ги обвързва изцяло , което е достатъчно за целите на висящия правен спор. Всички твърдения за измамливи и заплашителни действия от страна на ищеца спрямо ответниците с цел плащането на спорните суми остават неподкрепени от доказателствата в процеса и не могат да обосноват извод за недължимостта им.
… С оглед на това и т.к. предаването на сумите от ищеца на ответниците е доказан по делото факт, а последните нямат основание да ги задържат , следва да бъдат осъдени за връщането им , ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба, до изплащането.
Влязлото в сила решение №.112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о., е със съдържанието, което молителките твърдят.
От изложеното настоящият съдебен състав приема, че обстоятелствата 1) дали молителките – ответници по исковете, разгледани по в.гр.д. № 416/2016 г. на БАС и по гр.д. № 69/2015 г. на БОС, са получили от ищеца Г. Н. Г. по делото парични суми в размер на по 30 000 лева, за които са подписали представените по делото от ищеца разписки и 2) дали молителките – ответници са подписали разписките поради измама от страна на Г. Н. Г., са от значение за изхода от спора – за извода на съда, че молителките – ответници са получили от ищеца тези парични суми и за осъждането на молителките да върнат сумите на основание чл.59 ЗЗД.
С влязлото в сила решение № 112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о., е установено осъществяването на наведеното от молителките основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение – извършване на престъпни деяния на страната Г. Н. Г. - ищец по делото във връзка с решаването на делото, което е имало за последица решаването на делото в негова полза.
Както основателно твърдят молителките, доводът на ответника по молбата за отмяна Н. Г., че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като ответниците са пропуснали срока за оспорването на документите по реда на чл.193, ал.1 ГПК (ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС) в производството, в което документите са били представени, респективно в производството, в което документите са били представени, ищецът е оспорил истинността им и оспорването не е проведено успешно, е неоснователен.
Този довод се отнася до допустимостта на решението на ВКС (на което настоящият съдебен състав не извършва проверка на допустимостта), а не до основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, чието осъществяване се изследва в настоящото производство. Следва да се отбележи, че решението на ВКС не е с правно основание по чл.124, ал.4 ГПК, а с правно основание по чл.124, ал.5 ГПК, поради което и приетото в посоченото тълкувателно решение е неотносимо към него.
Неоснователен е доводът на ответника Н. Г. за преклудиращата сила на пресъдено нещо на проведеното първо производство, тъй като същите възражения вече са били заявени и доколкото са разгледани, те не могат да бъдат преразгледани.
Предпоставките на наведеното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение са осъществени:
С представеното по делото решение на ВКС е установено по надлежния ред по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК извършването на престъпления по чл.315, ал.2 вр. с чл.309 НК от ищеца по делото Г. Н. Г.: че той с измама е склонил всяка една от ответниците (молителки в настоящото производство) да подпишат разписки за получаването на суми по 30 000 лева, което не е съответствало на волята им и е употребил тези разписки по гр.д. № 69/2015 г. на БОС, за да докаже съдебно предявените си вземания, представлява основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение.
Видно от посоченото за мотивите на въззивния съд, престъплението (което е установено по надлежния съдебен ред с решението на ВКС) е обусловило съдържанието на решението, чиято отмяна се иска (въззивният съд е приел исковете по чл.59 ЗЗД за основателни като последица от действията на Г. Н. Г., за които с решението на ВКС е прието за установено, че осъществяват състав на престъпления по НК).
Налице е връзка между престъпните деяния и решението на въззивния съд - решението е повлияно от извършените престъпления, извършените престъпления са източник на неправилността на решението.
На отмяна подлежи влязлото в сила въззивно решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено.
Влязлото в сила въззивно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, което да започне от провеждане на открито съдебно заседание по делото, като с оглед приетото с т. 4 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по искането за разноски в настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение.
Воден от горното и на основание чл.307 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ влязло в сила въззивно решение № 144/30.11.2016 г. по гр.д. № 416/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 322/28.07.2016 г. по гр.д. № 69/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която М. Т. К. и М. Г. Н. са осъдени да заплатят на Г. Н. Г. парични суми по 30 000 лева всяка една от тях, с които суми неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба - 13.01.2015 г. до окончателното им изплащане и М. Т. К. и М. Г. Н. са осъдени да заплатят на Г. Н. Г. деловодни разноски за въззивната и първата инстанция.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд, което да започне от провеждане на открито съдебно заседание по делото.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.