Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на внук

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 626

гр.София, 24.10.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело № 3785 по описа за 2023 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Застрахователна компания Лев инс“ АД, чрез процесуален представител адв. Т. П., против въззивно решение № 132 от 25.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 148/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение от 22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2744/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, за уважаване на предявените от К. С. И. и С. И. И. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД частични искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1760 от 10.04.2024 г. по въпроса: относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лице, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС – ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответниците по касационната жалба К. С. И. и С. И. И. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. К. Д., поддържат, че касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

По правния въпрос Върховния касационен съд, състав на III гр. отделение, намира следното:

В задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В съобразителната част на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В служебно известна на настоящия състав казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 60143 от 01.12.2021 г. по т. д. № 1796/2020 г. на ВКС, I т. о., решение № 60131 от 13.12.2021 г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т. о. и др., е прието, че от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1. създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2. действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. Това разбиране се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от К. С. И. и С. И. И. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД преки искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 5100 лв. за всеки един от тях, частично от 15 000 лв. – обезщетение на причинените им неимуществени вреди от смъртта на внука им Д. И. К., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 16.05.2021 г. в [населено място], на път І-5 по вина на водача Н. С. при управление на лек автомобил БМВ 330 ХІ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 г. до окончателното плащане.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че по делото са налице елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, обуславящ пряката отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Д. И. К.; че е установено виновното и противоправно поведение на водача на МПС, починала при ПТП, който извод е изведен и въз основа на извънсъдебното признание на жалбоподателя, изразяващо се в извършеното плащане на застрахователно обезщетение на родителите на починалия Д. И. К.; че ищците са активно материално правно легитимирани по иска.

Въззивният съд е посочил, че с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В ТР е прието, че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от 6 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление на 5/1969 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).

Въззивният съд е приел, че в настоящия случай ищците – баба и дядо на починалия са установили по категоричен начин наличието на изключението, визирано в ТР. Приел е за установено, че същите са били особено силно привързани към своя внук, имали са с него връзка изпълнена с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, които са били посилни от обичайните такива между дядо, баба и техния внук; че починалия Д. от своето раждане е живял с тях, бил е част от тяхното ежедневие, хранили са се заедно на една маса, разчитали са едни на друг, отглеждан и възпитаван е бил от тях, а след като е пораснал е станал тяхна опора и помощник; че загубата му е довела до страдание и празнина, по-силна от обичайната за роднинската им връзка, тъй като липсата му е довела до значителна промяна в техния живот, загубили са не просто внук, а един от членовете на своето семейство, един от хората ,с който ежедневно са общували, който е стоял всеки ден до тях, на когото са разчитали и който е бил смисъл на живота им; че смъртта му им се е отразила изключително негативно, загубили са мотивация да се грижат за домашното стопанство, да общуват с хора, сринали са се психически и физически, коренно се е променило тяхното ежедневие; че ищците са били като втори родители за починалия Д. и загубата му е довела да търпени от тях неимуществени вреди, които е оправдано да бъдат обезщетени по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД.

Касационната жалба на ответното застрахователно дружество е основателна - въззивното решение е валидно и допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. В случая не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък по изключение на лице от разширения кръг съобразно цитираната по-горе задължителната съдебна практика. Обсъдените от въззивния съд обстоятелства, установени по делото, сочат, че между ищците и Д. са съществували обичайните за българското общество отношения, съответно между баба и внук и дядо и внук. Ищците са били силно привързани към своя внук, имали са с него връзка изпълнена с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Тежко изживяват кончината му, загубили са мотивация да се грижат за домашното стопанство, да общуват с хора, сринали са се психически и физически, коренно се е променило тяхното ежедневие. Починалият Д. от своето раждане е живял с тях в една къща, бил е част от тяхното ежедневие, хранили са се заедно на една маса, разчитали са едни на друг, отглеждан и възпитаван е бил и от тях, а след като е пораснал е станал тяхна опора и помощник. Когато родителите са били на работа Д. и брат му слизали на долния етаж на къщата и са били гледани от баба си и дядо си, а когато майката баща са били вкъщи са били гледани от последните. Така описаните обстоятелства са традиционни за българския бит и родови отношения.

В обобщение ищците не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия им при процесното ПТП внук Д.. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като предявените искове бъдат отхвърлени от касационната инстанция.

С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените пред трите инстанции разноски за внесени държавни такси, депозити за експертиза и свидетел, общо в размер на сумата 768 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 132 от 25.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 148/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. И. и С. И. И. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД частични искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внука им Д. И. К., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено на 16.05.2021 г. в [населено място], на път І-5 в размер на по 5100 лв. за всеки един от тях, частично от 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА К. С. И., [ЕГН] и С. И. И., ЕГН [ЕГН] и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, адвокат К. Д., за заплатят на „Застрахователна компания Лев инс” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изп. директори М. М. - Г. и П. Д., сумата 768 лв. – разноски за трите инстанции, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: