Отговорност на АПИ при катастрофа заради непочистени камъни и пясък на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 426

гр. София, 28.06.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 998 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Н. К. и Б. Х. К., подадена чрез пълномощника им адв. Т. П., против решение № 1056 от 17.07.2022 год. по въззивно гр. д. № 3391/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд. С него се потвърждава постановеното от Софийския градски съд решение от 16.07.2021 год. по гр. д. № 13848/2018 год. за отхвърляне на предявените от касаторите искове по чл. 49 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ да им заплати обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки, ведно със законните лихви, считано от 19.11.2017 год. Като основание са посочени претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на техния син Х. Х., причинена от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.11.2017 год. на път III-1221, за чиято поддръжка отговаря ответникът. Твърди се, че последният не е изпълнил задължението си да обезопаси пътния участък чрез сигнализация или отстраняване на съществуващото на пътя препятствие /камара с пясък и чакъл/, станало причина за катастрофата.

За да отхвърли претенциите на касаторите въззивният съд приема, че в случая липсва пряка причинна връзка между правонарушението и настъпилите вреди. В мотивите си се е позовал на дадените показания от свидетеля М. - старши специалист в областно пътно управление В. към АПИ. Същият свидетелства за това, че е обходил процесния участък в деня преди катастрофата, към който момент не е установил визираното от касаторите препятствие на пътя, както и че материалът не е стоварен от поддържащите пътя. Посетил местопроизшествието още в деня на инцидента. Обсъдени са и показанията на свидетеля С. – приятел на загиналия, съгласно които купчината камъни била висока към 30 см., с диаметър 2-3 м. и се намирала в непосредствена близост до гробищния парк. При посещението на Х. в болницата, същият му разказал, че карал с 60-70 км/ч, след завоя видял купчината, опитал да я заобиколи, но моторът му поднесъл и паднал, още било светло. Обосновавайки се с тези показания, съдебният състав е кредитирал дадените експертни заключения от вещото лице във варианта за настъпване на инцидента в светлата част от денонощието. Съгласно тях, разстоянието, от което препятствието е могло да се забележи, е било по-голямо от опасната зона за спиране, както при разрешената скорост от 80 км/ч, така и при скоростта, с която е управлявал Х. – 90 км/ч. Следователно катастрофата е могла да бъде избегната чрез спиране. При тези съображения, въззивният съд приема, че непосредствена причина за инцидента са липсата на своевременна реакция и умело управление на мотоциклета, а не посипаният чакъл, който извод е обосновал и констатацията му за недоказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Според касаторите обжалваното решение страда от визираните в чл. 281, т. 3 ГПК пороци. Позовават се на несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата, които считат, че не са задълбочено анализирани и правилно интерпретирани при формиране на крайните решаващи съображения по предмета на спора. Изтъква се довод и за неправилно приложение на материалния закон относно предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД, съответно относно приложението на института на съпричиняването. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се сторените в производството разноски, както и определянето на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва жалбата в писмен отговор със становище за нейната неоснователност.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 3701 от 23.11.2023 год. по настоящото дело в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с поставения от касаторите процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да прецени и обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните. Констатацията е за произнасяне на въззивната инстанция в противоречие със съдебната практика, обективирана в решения № 60155 по гр. д. № 3441/2020 год. на ВКС, ІV г. о., № 104 по гр. д. № 4252/2019 год. ІІІ г. о., както и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк. дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. По смисъла на същата, в решението си въззивният съд е длъжен да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, като изложи в мотивите си изводи относно правно релевантните факти, твърденията, възраженията и доводите на страните.

В настоящия случай и двете съдебни инстанции са се произнесли по елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, без да са извършили пълна и задълбочена оценка на всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти и без да са обсъдили всички релевирани от страните доводи. Мотивите за това са следните:

Ищците се легитимират като законни наследници /родители/ на починалия вследствие на ПТП Х. Х., видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници. Смъртта му е настъпила на 19.11.2017 год., като към тази дата Х. е бил на 22 години.

Съгласно изслушаното заключение на д-р Г. по допусната в хода на първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, основна начална причина за смъртта на Х. Х. е много тежка съчетана гръдно-коремна травма, последвана от остра масивна вътрешна кръвозагуба и мастна емболия. Установените непосредствено след ПТП травматични увреждания са причинени от действие на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и много добре могат да се обяснят по време и начин със съобщеното в исковата молба падане от движещ се мотор с удар и приплъзване спрямо терен.

По въпроса за механизма на настъпване на въпросното ПТП е изслушана автотехническа експертиза, която е приета в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд без възражения на страните. Вещото лице е дало заключение за това, че на 10.11.2017 год., по третокласен път III-1221, в посока от с. Кутово към с. Кошава, обл. Видин, се е движел мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ДН 400“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача Х. Х. със скорост около 91 км/ч. Платното за движение е било двупосочно, сухо, с асфалтова настилка с широчина 6,4 м. без пътна маркировка и без наличие на пътни знаци. Изхождайки от протокола за оглед от датата на инцидента, с начален час на изготвяне 18:35 часа, вещото лице сочи, че на около 300 м. след табелата за край на населеното място Кутово, непосредствено след края на първия ляв завой с радиус около 350 м., в десния край на платното за движение и в десния банкет се е намирала стоварена камара – купчина от натрошени камъни, чакъл и пясък, с височина около 30 см. и размери 2.00 х 1.00 м. Установено е при огледа, че част от чакъла е бил разпръснат и върху дясната пътна лента за движение в зона с радиус около 6.00 м. Като основна причина за създаване на опасността и настъпване на процесното произшествие вещото лице сочи наличието на трудно разпознаваемо и неочаквано препятствие върху платното за движение, а именно посочената камара чакъл и пясък. На следващо място, като причина за инцидента, е изтъкната и несвоевременната реакция на водача на моторното превозно средство, който по неизяснени причини не е възприел препятствието и не е предприел своевременно спиране, а е задействал спирачките със закъснение, непосредствено пред купчината чакъл.

Поради липсата на доказателства, които да установяват с категоричност часа на настъпване на произшествието, вещото лице е представило заключението в два варианта – за светлата и за тъмната част на денонощието. За да определи кой от двата предложени варианта да възприеме, настоящият съдебен състав съобразява констатациите на изготвената в хода на ДП № ЗМ 256/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр. Видин съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която произшествието е станало в светлата част от денонощието, около 14:30 часа. Същите кореспондират на дадените показания от свидетеля С. -приятел на починалия Х., който заявява, че са се видели с Х. още в деня на инцидента. Посетил го е в „Пирогов“ и по личен разказ на самия Х. времето е било близо 23-25 градуса, сухо, в светлата част на деня, между обед и следобед, в промеждутъка от 12:00 до 16:00 часа. Не си спомня с точност. На тази база следва да се приеме за установено, че катастрофата е настъпила в светлата част на денонощието. Твърденията на ищците за настъпване на инцидента в сумрачната част на деня остават неподкрепени от доказателства.

По заключение на вещото лице, ако ПТП е настъпило през светлата част на денонощието, то водачът на мотоциклета е имал добра видимост и е могъл да види и възприеме купчината от чакъл като опасност от далечно разстояние над 123 метра. Могъл е да спре преди препятствието и да предотврати произшествието. Избраната от него скорост от 91 км/ч, макар да надвишава позволената от 80 км/ч, е била технически безопасна за обичайните условия на движение, включително и в тъмнина, и не е в причинна връзка с настъпване на произшествието.

При така събрания доказателствен материал доводите на касаторите за необоснованост на изводите в обжалваното решение следва да бъдат споделени. Съображенията за това са следните:

По изрична разпоредба на закона - чл. 30 от Закона за пътищата, дейността по поддържане на пътищата от републиканската мрежа е вменена в отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“. Пар. 1, т. 14 от ДР към същия закон я дефинира като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Понятието за „препятствие на пътя“ от друга страна е дефинирано в пар. 6, т. 37 ЗДвП като нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. След като в разглеждания случай е установено безспорното наличие на разпилян по пътното платно чакъл и пясък, то соченото от ищците правонарушение е налице. Бездействието на АПИ и нейните служители във връзка с предприемането на мерки за осигуряване безопасността на пътния участък чрез обозначаване на опасността и предприемане на съответните мерки за нейното отстраняване установяват първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди /т. 6 от ППВС № 7/1959 год./. Показанията на свидетеля М. за това, че е обхождал пътния участък в предходните преди инцидента дни не опровергава този извод.

Фактът, че пострадалият водач е могъл да избегне произшествието при предприета своевременна маневра също не може да доведе до извод за отпадане отговорността на АПИ. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, т. е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления или събития, едно от които да е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила – в този смисъл решение № 9 от 02.02.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1144/ 2017 год., III г. о., решение № 60289 от 04.07.2022 год. на ВКС по гр. д. № 131/2021 год., III г. о. и цитираните в тях. В случая, по категорично становище на вещото лице, ако върху платното за движение не е имало препятствие – камара натрошени камъни, чакъл и пясък, произшествието не би настъпило. Съответно доказана се явява и причинноследствената връзка между вредата и противоправното бездействие на отговорните за поддръжката на пътния участък лица.

Несъмнено е установено и наличието на вреда, изразяваща се в претърпените от ищците болки и страдания от загубата на дете, починало при пътно-транспортно произшествие.

При достигнатия извод за установеност на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, следва да бъде разгледано направеното от него с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно приетото в решение № 206 от 12.03.2010 год. на ВКС по т. д. № 35/ 2009 год., II т. о., тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване, посочената разпоредба налага разбирането, че, за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо, не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. Съобразявайки така установената съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че допуснатата превишена скорост от водача не следва да бъде отчетена при определяне процента съпричиняване. Това е така, тъй като вещото лице дава заключение за това, че избраната от водача скорост от 91 км/ч е технически безопасна за обичайните условия на движение, включително и в тъмната част на денонощието, като е позволявала своевременното възприемане на опасността и спиране на мотоциклета, поради което и не е в причинна връзка с настъпване на произшествието. Противоположен извод следва да бъде направен обаче по отношение констатацията за допуснатото нарушение на чл. 20 ЗДвП, който установява задължение за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. При несъмнено установената техническа възможност за възприемане на опасността в случая, настоящият съдебен състав определя процент на съпричиняване на вредата в размер на 40 % за водача на моторното превозно средство.

За определяне размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД съдът изхожда от показанията на свидетеля М.. Същият свидетелства за това, че отношенията на Х. и неговите родители са били добри, не са се карали, били са приятели. Живеели са заедно в едно домакинство. Смъртта на своя син ищците приели много зле, били съсипани до дъно и продължавали да страдат силно включително към датата на даване на показанията. Според свидетеля, след загубата, правят ежедневните неща по принуда и без желание. Затворили са се в себе си и вече не търсят общуване с хора, включително и не се събирали със семейството на свидетеля както преди, като по негови данни били приятели от 30 години. При така изслушаните показания и с оглед липсата на доказателства, които да ги опровергават, настоящият съдебен състав приема за доказани обичайните болки и страдания, които съответстват на загубата на дете в една изключително ранна възраст от 22 години. Не са установени обстоятелства, които да обосновават завишаване или намаляване размера на дължимото обезщетение спрямо обичайно присъжданите такива в сходни случаи, при отчитане датата на деликта и социално-икономическата обстановка към този момент - 10.11.2017 год. Съобразявайки установената съдебна практика, като справедлив размер на обезщетението, настоящият съдебен състав определя сумата от по 120 000 лева за всеки от ищците. След отчитане на определения размер на съпричиняване от 40 %, исковете следва да бъдат уважени до размер на сумата 72 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 19.11.2017 год.

Горните изводи налагат частична отмяна на обжалваното решение в частта му, с която исковете на Р. Н. К. и Б. Х. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ са отхвърлени до размер на сумата 72 000 лева за всеки от тях, съответно за следващата се законна лихва. В останалата му част, с която същите са отхвърлени за разликата над 72 000 лева до пълния претендиран размер от по 100 000 лева за всеки от ищците, въззивното решение следва да се остави в сила.

С оглед крайния изход на спора, Върховният касационен съд дължи произнасяне и по сторените в производството разноски съобразно правилата на чл. 78 и сл. от ГПК.

С разпореждане, обективирано чрез резолюция върху молба вх. № 13890/01.02.2019 г. по гр. д. № 13848/2018 г. на Софийския градски съд, ищците са освободени, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от заплащането на държавни такси и разноски в производството. При това положение и с оглед броя и цената на предявените субективно съединени искове и съгласно правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда разноски съобразно уважената част от исковете, както следва: 5 760 лв. - държавна такса в производството пред първоинстанционния съд; 216 лв. - депозит за извършване на съдебна автотехническа експертиза; 216 лв. - депозит за извършване на съдебно-медицинска експертиза; 2 880 лв. - държавна такса в производството пред въззивната инстанция; 2 910 лв. - държавна такса за касационното производство. Или общо дължимата сума за разноски в производството възлиза в размер на 11 982 лв.

Пред касационната инстанция е заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Представят се договор за правна помощ, съдържащ нарочна уговорка за предоставяне на безплатна адвокатска защита и списък по чл. 80 ГПК, в който се иска присъждане на сума в общ размер от 12 650 лв.

Касационният съд при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, продължителността и характера на производството, както и липсата на нарочно възражение за прекомерност от ответната страна намира, че претенцията следва да се уважи до размера от 9 108 лв. съобразно уважената част от исковете. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о., в настоящия състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1056 от 17.07.2022 год. по въззивно гр. д. № 3391/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд в частта му , с която, като е потвърдено постановеното от Софийския градски съд решение от 16.07.2021 год. по гр. д. № 13848/2018 год., са отхвърлени предявените от Б. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и Р. Н. К. с ЕГН [ЕГН] срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089 искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД до размер на по 72 000 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2017 год. до окончателното ѝ изплащане, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, да заплати на Б. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и Р. Н. К. с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], обл. В., [улица] обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 72 000 /седемдесет и две хиляди/ лева за всеки от тях, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради смъртта на сина им Х. Б. Х., настъпила на 19.11.2017 год. в резултат от пътнотранспортно произшествие от 10.11.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2017 год. до окончателното изплащане на сумите.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата му част за разликата над 72 000 лв. до претендираното обезщетение от 100 000 лв. за всеки от ищците.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, да заплати в полза на бюджета на съда сумата 11 982 лв. /единадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева/, представляваща дължими разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИКЕИК 000695089, да заплати на адвокат Т. И. П. от САК сума в общ размер на 9 108 лв. /девет хиляди сто и осем лева/ за осъществената безплатна правна помощ в полза на Б. Х. К. и Р. Н. К..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: