Справедливост на наказанието за грабеж при опасен рецидив в дома на пострадалия

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, придружен с тежка или средна телесна повреда * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр. София, 28 март 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора от ВП Росица Славова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 162 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия Ю. Д. Д. срещу въззивно решение № 144/08.12.2023г. по ВНОХД № 287/2023г. на Великотърновски апелативен съд, втори наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 23/04.08.2023г. по НОХД № 653/2023г. на Плевенски окръжен съд.

От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието на касационното основание, свързано с явната несправедливост на наложеното наказание.

Сочи, че правилно е отменено приложението на чл.24 от НК, но не били обсъдени възраженията на защитата и на самия подсъдим относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца. По този начин, макар и да било намалено наказанието с възприемане на част от изложените доводи, не била направена индивидуална преценка. Според защитата би било справедливо налагане на наказание под средния размер.Не била отчетена и степента на участие на подсъдимия.

Оспорва и предявения и уважен размер на гражданския иск, счита че е завишен, доколкото липсвали доказателства за извънредно тежко протичане на възстановителния процес след претърпяната травма.

Иска се в заключение намаляване размера на наложеното наказание и на присъденото обезщетение, алтернативно се предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба, като отбелязва, че въззивният съд е определил наказание с отчитане на всички значими обстоятелства. Моли да се остави в сила решението.

Подсъдимият Д., доведен, се явява лично, представлява се от защитник, който поддържа касационната си жалба по изложените основания. Защитата твърди, че наказанието от 6 години е несъразмерно тежко и несъответстващо на обществената опасност и данните за самия подсъдим. Моли да се вземе предвид тежкото минало на дееца, както и това, че от деянието не били настъпили тежки последици.

Подсъдимият Д. в лична защита поддържа тезата на защитата си.

При упражняването на правото си да се изказва последен подсъдимият Д. моли да му се намали наказанието.

При последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за това, което е извършил, че не бил само той, като на другите им се разминало. Отново моли да му се намали наказанието.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 23/04.08.2023г. по НОХД № 653/2023г. на Плевенски окръжен съд подсъдимият Ю. Д. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.3 и т.4, вр.чл.198, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което определеното наказание от 10 години лишаване от свобода е редуцирано на 6 години и 8 месеца, без налагане на конфискация.

За деяние по чл.249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК на същия подсъдим е определено наказание от 3 години лишаване от свобода, което е редуцирано на 2 години, с глоба от 100 лв.

За деяние по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК му е наложена глоба от 500лв.

Приложен е чл.23 от НК, като е определено за изтърпяване най-тежкото наказание от 6 години и 8 месеца при първоначален строг режим.

На основание чл.24 от НК наказанието е увеличено на 7 години и 6 месеца.

Наказанията глоба не са присъединени.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Л. И. Ц. сумата от 15 000лв., представляващи част от претендираното обезщетение в размер на 25 000 лв.за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.199 от НК. За разликата искът е отхвърлен.

Приспаднато е предварителното задържане, присъдени са направените по делото разноски, включително и от гражданския ищец.

По жалба на подсъдимия Д. въззивната инстанция – Великотърновски апелативен съд се е произнесла с атакувания пред ВКС въззивен съдебен акт – решение № 144/08.12.2023г. по ВНОХД № 287/2023г.

С него първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното общо наказание е намалено на 6 години лишаване от свобода и е отменено приложението на чл.24 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - защитникът на подсъдимия.

След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна.

Производството е проведено в рамките на съкратената процедура по чл.371, т.2 от НПК, като касационната инстанция намери пълно съответствие на установените факти с изискванията на чл.371, ал.4 от НПК. По тези обстоятелства не се и спори.

Претенцията се основава единствено и само по отношение размера на наказанието, като не се въвеждат различни основания от тези, предложени на въззивната инстанция.

Последната е била твърде снизходителна и решението в тази част заслужава корективна намеса, невъзможна поради липсата на съответна процесуална инициатива.

По нататъшно снизхождение с положителност при това становище на касационния съд не е възможно. Така наложено, наказанието далеч не отчита естеството на грабежа – употребата на сила изобщо не се е ограничила само по отношение на гражданския ищец, а е приложена и срещу възрастния му баща, св. И. Ц. Д.. Начина на извършване на деянието очертава именно подсъдимия Д. като водещ негов извършител, независимо от оплакването му, че само той понасял отговорност за деянието и независимо от възприемането от въззивната инстанция за инициатор осъдения И. М. М.. Това престъпление е извършено по дързък и брутален начин, като заслужава единствено строго наказание, като се има предвид и наличието на квалификацията опасен рецидив. Нападението е извършено в дома на пострадалия, което е място, ползващо се от засилена законова защита, подсъдимият е застрашил и увредил пострадалите на място, където те би трябвало да се чувстват сигурни и в безопасност. Това несъмнено е отегчаващо отговорността обстоятелство, което не е било отчетено.

Следващото оплакване е, че не са били отчетени обществената опасност на деянието и на дееца. Становището на касационната инстанция обаче е в посока на подценяването на тези обстоятелства от страна на въззивната инстанция. Степента на обществена опасност на деянието е висока, тъй като пострадалият не се е чувствал защитен в собствения си дом, на нападение са били подложени неговите възрастни родители, употребата на сила е била твърде брутална, надхвърляща параметрите на обикновените случаи по тази квалификация. Подсъдимият се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като, макар и да не е бил инициатор, твърде лесно се е съгласил и нещо повече, той е бил водещата фигура при извършване на деянието, единствено той е упражнил сила, която, предвид използваното средство, е можела да доведе и до летални последици. Квалификацията опасен рецидив не случайно е въведена от законодателя, това правно въздействие се разпростира върху лица с обременено съдебно минало, изтърпявали наскоро наказание и очевидно неповлияли се от него, тоест това са лица с висока степен на обществена опасност. Нещо повече, при този извършител са налице и двете предпоставки за квалифицирането на деянието като опасен рецидив, при достатъчно само една. Това със сигурност го определя като деец с по-висока степен на обществена опасност. Съдебната практика наистина отбелязва, че законодателят е взел предвид при определяне на наказанието именно квалифициращото обстоятелство и то не се отчита допълнително, но в случая, при наличие едновременно и на двете предпоставки по чл.29, ал.1 от НК – по б.“а“, но също и по б.“б“, това следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство.

По отношение на претенцията за прекомерно висока стойност на присъденото обезщетение касационният състав счита, че то е занижено. В съвременните социалноикономически условия тази парична сума не представлява висок размер, поради което не може да се приеме, че има каквато и да е прекомерност. Отчитайки всички неблагоприятни изживявания, които е бил принуден да изтърпи пострадалия – брутална употреба на сила, причинена средна телесна повреда, извършено нападение в дома му, който е защитен като място и собственост от закона и в който са се намирали неговите също нападнати родители, касационният състав намира, че присъденото обезщетение е прекомерно малко определено. Това налага обратния извод – че оплакването в тази връзка се явява напълно неоснователно.

При приемането за неоснователно оплакването по възведеното касационно основание и при невъзможност за корективна намеса в обратна на искането насока, съдът намери, че въззивното решение следва да се остави в сила изцяло.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 144/08.12.2023г. по ВНОХД № 287/2023г. на Великотърновски апелативен съд, втори наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.