Лична дисциплинарна отговорност на ЧСИ за действия на негов помощник

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 49
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в

публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борис Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева
при участието на секретаря Ани Ил. Давидова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002101697 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 04.01.2023г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ, постановено по дисциплинарно дело № 12/2022г. по описа на ДК към КЧСИ, с което е отхвърлено искането на министъра за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ С. Я. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие СГС за извършени нарушения по изп.дело № 2652/2021г.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо това постановяване на друго, с което да бъде наложено на ЧСИ дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ - глоба в предвидения в разпоредбата максимален размер.

Ответникът по жалбата С. Б. Я. -ЧСИ с рег. № *** и с район на действие СГС, оспорва същата, като неоснователна. Излага подробни съображения за липса на твърдените от министъра на правосъдието нарушения и за правилност и обоснованост на атакуваното решение на ДК към КЧСИ.

В писмен отговор процесуалният представител на КЧСИ-юрк. А. Д. оспорва жалбана на министъра на правосъдието, като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след обсъждане доводите на жалбоподателя и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата на министъра на правосъдието е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:

До Дисциплинарната комисия на КЧСИ на РБ е подадено по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ искане на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ С. Я. поради констатирани при извършена проверка по повод подадена от М. С.-К. жалба допуснати нарушения по изп.дело № 2652/2021г., както следва:

- в нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал.1, във вр. с чл.419, ал.1 и ал.3 ГПК изпълнителното производство е образувано с разпореждане от 20.12.2021г. срямо длъжника М. С. – К., въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 06.02.2014г., издадени по гр.д.№ 5313/2014г. от СРС, 64 състав, които частично са обезсилени спрямо този длъжник с определение № 5859/10.03.2016г. по гр.дело № 1655/2016г. на СГС, за отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в издадената на 06.02.2014г. заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка ДСК” ЕАД, като определението на съда е било предоставено на ЧСИ и приложено по изп.дело № 1571/2015г. по описа на ЧСИ Я..

- в нарушение на чл. 428, ал.1 и ал.2 ГПК, във вр. с чл. 507, ал.1 и чл. 512, ал.1 ГПК ЧСИ Я. е провел действия по принудително изпълнение спрямо длъжника М. С. – К., чрез налагане на запори върху трудовото възнаграждение и на банковите й сметки, наложени със запорни съобщения от 20.12.2021г.

За да откаже да наложи наказание на ЧСИ Я., Дисциплинарната комисия при КЧСИ, е приела, че при воденето на изп.дело № 2652/2021г. ЧСИ Я. не е извършил вменените нарушения. На първо място е посочено, че с определението по гр.дело № 1655/2016г. на СГС е отменено единствено разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, тоест отпаднало е незабавното изпълнение на заповедта, но това не е довело до нейното обезсилване, а за да настъпи такова следва да са налице други предпоставки. Според мнозинството на ДК в случая изп.лист въз основа на който е образувано изп.дело № 2652/2021г. притежава задължителните реквизити, отбелязващи се на него при прекратяване или приключване на делото, като отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не е от тях. Предвид това, мнозинството от комисията е приело, че не е извършено първото твърдяно от министъра на правосъдието нарушение. След като е констатирано, че липсва нарушение при образуването на изп.дело № 2652/2021г., то и връчването на ПДИ и налагането на запори са извършени правилно и законосъобразно, тоест не са налице и твърдените нарушения на чл. 428, ал.1 и ал.2 ГПК, във вр. с чл. 507, ал.1 и чл. 512, ал.1 ГПК. Дисциплинарния състав не е установил в хода на изпълнителното производство да са настъпили вредни последици и да са засегнати правата и законните интереси на страните в изпълнението. Посочено е също, че изп.дело е било на доклад на помощник ЧСИ при ЧСИ Я. и тъй като дисциплинарната отговорност на ЧСИ за виновно неизпълнение на задълженията е лична и не може да се прехвърля, нито да се възложи на друго лице, наличието на виновно неизпълнение на посочените задължения е основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на помощника на ЧСИ, но не и тази на ЧСИ. Решението е подписано с особено мнение на Л. К.-член на дисциплинарния състав от квотата на министъра на правосъдието.

Върховният касационен съд установи от фактическа страна следното:

Софийският районен съд, 64 състав, е издал по ч.гр.дело № 5313/2014г. на 06.02.2014г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Банка ДСК АД против длъжниците Н. И. К. и М. С.-К.- осъдени солидарно да платят на банката 20 503,20 евро – главница по договор за банков кредит от 30.11.2009г., законна лихва, заемни такси, договорна възнаградителна лихва в размер 2 330,54 евро, наказателна лихва и разноски. Въз основа на този изпълнителен лист, по искане на банката по описа на ЧСИ Я. е образувано изп.дело № 1571/2015г. С определение от 30.09.2015г. по ч.гр.д. № 8778/2015г. на СГС, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5313/2014г. на СРС, 64 състав, по отношение на длъжника Н. К. и е обезсилен изпълнителния лист от 06.02.2014г. за сумата над 660,44 евро-неплатени вноски по договор за банков кредит, над 25,83 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. С определение от 10.03.2016г. по в.ч.гр.д.№ 1655/2016г. на СГС е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 5313/2014г. и по отношение на длъжника М. К. за сума над 660,44 евро-неплатени вноски по договор за банков кредит, над 25,83 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Определеннието на съда е представено на ЧСИ и приложено на 19.08.2016г. по изп.дело № 1571/2015г. Междувременно по изп.дело № 1571/2015г. ЧСИ Я. е извършил публична продан на ипотекирания в полза на банката-взискател недвижими имот, собственост на длъжниците; имотът е продаден за 70 500 лева; на 26.02.2016г. ЧСИ е извършил разпределение на постъпилата сума, като със сумата 35 250 лева (1/2 част от продажната цена) е извършил плащане към взискателя, погасявайки частично задължението на длъжника М. К., като е останала непогасена главница в размер 15 189,43 лева; със сумата 35 250 лева (1/2 част от прадажната цена) е извършил плащане към взискателя, погасявайки частично задължението на длъжника Н. К., като е останала непогасена главница в размер 14 801,21 лева. На основание чл.459 ГПК посочената сума е останала по сметка на ЧСИ до представяне на изпълнителен лист или на доказателства за отмяна на обезпечението. С постановление от 25.11.2021г. изп.дело № 1571/2015г. е прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. По повод иск на Банка ДСК АД по чл. 422 ГПК е образувано в СГС гр.д.№ 10328/2016г. за установяване съществуването на процесното вземане. На 07.03.2022г. е постановено решение, с което е признато за установено, че Н. и М. К. дължат на банката сумата 19 878,41 евро главница, ведно със законната лихва считано от 13.03.2017г. до окончателното плащане, като решението не е влязло в сила.

Изп.дело № 2652/2021г. по описа на ЧСИ Я. е образувано на 20.12.2021г. по искане на взискателя Банка ДСК АД против длъжника М. К. въз основа на същия изпълнителен лист от 06.02.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 5313/2014г. от СРС, 64 състав, за сумата 15 189,43 лева-непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2016г. до окончателното плащане. Това изпълнително дело е разпределено на доклад на помощник ЧСИ И. П.. На 20.12.2021г. наред с ПДН, помощник ЧСИ П. е наложила запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Общинска банка” АД и върху трудовото възнаграждение, което К. получава в Пето основно училище „И. В.”. На 29.12.2021г. от длъжника К. е постъпила молба за прекратяване на изп.дело, поради обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано. С разпореждане от 10.01.2022г. на помощник ЧСИ П. молбата е оставена без уважение с аргумент, че изп. лист от 06.02.2014г. е обезсилен единствено по отношение на длъжника Н. К., а с определението от 10.03.2016г. на СГС е отменено частично разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на длъжника М. К., без да е постановено изрично обезсилване на издадения против нея изпълнителен лист. На 17.01.2022г. длъжникът К. е подала жалба против отказа на ЧСИ да прекрати изп.дело и с решение № 382/28.02.2022г. на СГС, ГО, по въззивно гр.д. № 1875/2022г. е отменен отказът на помощник ЧСИ, обективиран в разпореждането от 10.01.2022г. и делото е върнато на ЧСИ за произнасяне по прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал.1 т.4 от ГПК. Считано от 14.03.2022г. ЧСИ Я. е разпоредил изп.дело № 2652/2921г. да бъде прехвърлено на негов доклад, като с оглед частичната отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение спрямо длъжника К. е приел, че размерът на задължението й е 13 007,65 лева, а не 26 337,15 лева, както е било посочено в ПДИ, изготвена и изпратена от помощник ЧСИ П.. С оглед мотивите на решението № 382/28.02.2022г. на СГС, ГО, с постановление от 14.03.2022г. ЧСИ Я. е прекратил изп. дело № 2652/2021г., на основание чл. 433, ал.1, т.4 ГПК.

Установява се също от данните по приложеното изпълнително производство, че по изп.дело № 2652/2021г. от запори е постъпила сумата 26 337,15 лева; на 18.03.2022г. ЧСИ Я. е разпоредил част от нея-13 329,50 лева да бъде върната по банковата сметка на М. К., а остатъкът в размер 13 007,65 лева е задържан до влизане в сила на постановлението за прекратяване.

Настоящият състав на ВКС счита, че жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна. Не се констатират обстоятелства, които да водят до невалидност или недопустимост на решението на Дисциплинарната комисия, а и такива доводи не се сочат от жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, дисциплинарният състав законосъобразно е приел, че не следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ Я., доколкото изпълнителните действия по процесното изпълнително производство са извършени от неговия помощник ЧСИ.

Според разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на камарата. Дисциплинарната отговорност на ЧСИ, както и всяка друга дисциплинарна отговорност, е за виновно неизпълнение на задължения и е лична-не може да се прехвърля, нито може да се възлага на друго лице. Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ според която за вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител, ЧСИ отговаря солидарно с него, не променя този извод, тъй като тази отговорност е имуществена, а не дисциплинарна. (в този смисъл и решение № 256/28.11.2017т. по гр. дело № 2613/2017г. на ІV ГО и решение № 50028/20.03.2023г. по гр. д. № 2823/2022г. на III ГО на ВКС). Помощник частните съдебни изпълнители са овластени от частния съдебен изпълнител и извършват действия по принудително изпълнение по негово указание - чл. 36, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 37, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно чл. 32 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, съставляващ неразделна част от Устава на КЧСИ, частният съдебен изпълнител упражнява постоянен контрол върху работата на своите помощници и отговаря за извършените от тях нарушения на професионалната етика. Неизпълнението на това задължение от ЧСИ е основание за дисциплинарната му отговорност - § 2 ПЗР на Етичния кодекс и се носи за неправилния избор и/или лошия надзор върху помощник-частния съдебен изпълнител. В случая доводи за лош надзор от страна на С. Я. върху действията на помощника ЧСИ не се съдържат в искането на министъра на правосъдието. Доколкото се установи по делото, че действията по образуване на изп.дело № 2652/2021г., по изпращане на ПДИ и налагането на запори са предприети от помощник ЧСИ, а не от съдебен изпълнител Я., то последният не е извършил твърдените от министъра нарушения и дисциплинарната му отговорност не следва да бъде ангажирана.

Предвид изложеното и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото трябва да се присъдят разноски на ответниците по жалбата. Искането на ЧСИ С. Я. е за присъждане на разноски в размер 1 200 лева-уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на министъра на правосъдието, направено в откритото съдебно заседание пред ВКС, за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и съобразно приложимите разпоредби на чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. възнаграждението следва да бъде редуцирано до 1000 лева. На ответника-КЧСИ следва да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер 100 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.01.2023г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ, постановено по дисциплинарно дело № 12/2022г. по описа на ДК към КЧСИ, с което е отхвърлено искането на министъра за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ С. Я. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие СГС за извършени нарушения по изп.дело № 2652/2021г.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на плати на ЧСИ С. Я. разноски за производството пред ВКС в размер 1000 лева.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на плати на Камарата на частните съдебни изпълнители юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС в размер 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове:
1 .
2 .