Отнемане на облаги от престъпление при осъждане само за участие в организирана група

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. София, 26 юни 2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Елеонора Михайлова
и в присъствието на прокурора от ВКП И. С.,
изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 388/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдения К. С. С. за възобновяване на ВЧНД № 20251000601400 на Софийския апелативен съд.
В искането се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Прави се оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради немотивиран отказ за събиране на доказателства за законния произход на отнетите парични суми, изграждане на вътрешно убеждение на съда върху несъществуващи доказателства и игнориране на медицински документи за тежко здравословно състояние на дъщерята на осъдения, които са от значение за правилното решаване на делото. Твърди се нарушение на материалния закон поради несъгласие на осъдения с извода на съда, че отнетите парични суми са непряка облага от престъпление, съответно оспорва се като незаконосъобразно постановеното отнемане на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК на иззетите като веществени доказателства парични суми. Иска се възобновяване на въззивното дело и отмяна на постановеното по него определение, с което е потвърдено отнемането в полза на държавата на основание чл.53, ал.2,б.“б“ от НК на паричните суми, иззети от дома на осъдения в досъдебното разследване.
Осъденият К. С. не се явява в съдебно заседание, редовно призован. Не сочи уважителни причини за неявяването си пред ВКС, нито изпраща процесуален представител (защитник), поради което и на основание 426, вр. чл.353, ал.3 от НПК делото се разгледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП изрази мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване поради двукратно изразено съгласие от осъдения – веднъж в споразумението и втори път в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК за отнемане на паричните суми на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК, поради което предлага искането да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен, съд като се запозна с материалите по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при претендирани основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК. Оспореното въззивно определение не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено от осъденото лице в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно, макар не по всички изложени в него съображения.
С определение в протокол № 32/18.09.2025 г. по НОХД № 20251200201027 по описа на Окръжен съд – Благоевград съдът е одобрил споразумение, по силата на което искателят К. С. С. е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата на 2021г. до 03.07.2025г. на територията на община Разлог е ръководил със С. А. Я. организирана престъпна група (ОПГ) по смисъла на чл.93, т.20 от НК – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години (престъпления по чл.213а и чл. 214 от НК) с участници: И. С. А., М. С. С., Н. С. Я. и М. М. Я. (последните трима осъдени с одобрено споразумение по същото дело за участие в същата ОПГ), като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от пет години.
След одобряване на споразумението, в производство по чл.383, ал.2, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, в присъствието на осъдените лица, защитника им – адвокат Т. П. и прокурора, съдът е постановил протоколно определение № 1039/18.09.2025 г., с което на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК е отнел в полза на държавата иззетите на 03.07.2025г. от дома на осъдения М. С. С. парични суми общо в размер на 2150 лв, както и иззетите на същата дата от помещение, обитавано от осъдения К. С. С., парични суми общо в размер на 40 950 лв. и 4720 евро, всички съхранявани по сметка на МВР.
По жалби на осъдените М. С. и К. С. е било образувано ВЧНД № 20251000601400 по описа на Софийския апелативен съд (САС). По него е постановено оспореното с искането за възобновяване определение № 1148/02.12.2025 г., с което определението на Окръжен съд – Благоевград е било потвърдено изцяло.
Доводите, с които е подкрепено оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Възражението, че с отказа да събира писмени и гласни доказателства в подкрепа на заявленията на осъдения К. С. за законен произход на средствата, САС е ограничил правото му на защита, е несъстоятелно. Въззивният съд не може да бъде основателно упрекнат, че не е провел съдебно следствие и не е събрал допълнителни доказателства за произхода на средствата предвид категоричната процесуална позиция на двете осъдени лица. Пред първоинстанционния съд те изрично са заявили, че са съгласни да бъдат отнети паричните суми, иззети от обитаваните от тях помещения, за което впрочем са дали писмено съгласие и в самото споразумение т.е. преди осъждането им като последица от одобряване на споразумението от съда. Действително това съгласие е ирелевантно за решаване на въпросите по чл.53 от НК, защото по аргумент от чл.383, ал.2 от НПК съдът се произнася по тях в отделно производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Видно от процесуалното развитие на делото такова допълнително производство е проведено на 19.09.2025 г. (л.35-37 от НОХД №20251200201027 на ОС-Благоевград). В него двамата осъдени и защитникът им поотделно и изрично са заявили пред съда съгласието си с искането на прокурора паричните суми в цялост да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК - като пряка и непряка облага от престъпната им дейност. Така фактическият и правен спор относно собствеността на средствата и приложението на чл.53 от НК е бил преустановен до степен да се обезсмислят процесуални усилия за събиране на допълнителни доказателства. Това обяснява отказа на САС да провежда въззивно следствие и да пристъпи към решаване на делото на база доказателствената съвкупност от ДП.
Дали отнетите средства са били за лечение на дъщерята на осъдения К. С. е без правно значение за приложението на чл.53 от НК. Отнемането в полза на държавата, независимо на кое от основанията в посочената императивна разпоредба, не се изключва от отреденото им от дееца предназначение, включително при възникнала необходимост за решаване на здравословни проблеми на член от семейството на осъденото лице. Поради това е безпредметно обсъждането на поставения в искането въпрос за тежкото здравословно състояние на дъщерята на осъдения, както и дали същата има две деца и е бременна с трето, както е приел САС или, че тя има само едно дете, както се сочи в искането. С оглед приложената на л.24 от въззивното дело епикриза, видно от която първите две бременности на дъщерята на осъдения С. са приключили със спонтанни аборти, би могло да се приеме, че е налице твърдяната от осъдения фактологична грешка в мотивите на САС, но тя няма придаденото й от него правно значение, защото се отнася до факт извън предмета на доказване по чл.102, т.4 от НПК, относим към преценката за приложението на чл.53 от НК. Освен това, именно приложената към въззивното дело епикриза, на която осъденият се позовава, сочи, че неговата дъщеря е „в добро общо състояние“ и „без данни за хронични усложнения“.
Въпреки това, ВКС намира, че следва да възобнови наказателното въззивно дело и да отмени атакуваното определение, тъй като в рамките на признатите от осъдения С. факти касаещи споразумението, съответно осъждането му за престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, САС е извел противоречиви правни изводи аргументирайки основанието за отнемането на иззетите от дома на осъдения С. парични суми. За да потвърди постановеното от ОС – Благоевград определение за приложение на чл.53, ал.2, б.“б“ от НК (понастоящем чл.53, ал.3, б.“б“ от НК –ДВ, бр.32/2026 г.), въззивният съд е приел, че те са придобити в резултат на извършваната от С. и останалите осъдени лица престъпна дейност (стр.7 от въззивното определение). Така мотивирано, отнемането касае „пряка облага“, каквато по смисъла на чл.53, ал.3, т.1 от НК, съответно чл.53, ал.4, т.1 от НК съобразно последвалото изменение на закона (ДВ, бр.32/2026 г.) е „всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението“. Същевременно САС е приел, че иззетите парични суми представляват „непряка облага“ от престъплението, за което С. е осъден с одобреното от съда споразумение (стр.6 и 7 от въззивното определение). Съгласно чл.53, ал.4, т.2 от НК, съответно чл.53, ал.3, т.2 от НК в редакция към момента на постановяване на въззивното определение: „непряка облага е всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително, когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници; на отнемане подлежи имуществото до стойността на включената пряка облага заедно с настъпилите увеличения на имуществото, ако са пряко свързани с разпореждането или преобразуването на пряката облага и включването на пряката облага в имуществото“. Следователно, за законосъобразното отнемане на парични средства на основание чл.53 от НК, ерго за определянето им като непряка облага, не е достатъчен фактът, че произходът им е недоказан, а ОПГ е функционирала с користна цел, както е приел САС. Във всеки случай е необходимо положително да се установи реализиране на пряка облага от престъплението, предмет на осъждането. Следващата кумулативна материалноправна предпоставка съобразно съдържанието на законовата дефиниция за непряка облага, е установяването на разпоредителни действия с пряката облага, алтернативно – пълното й или частично преобразуване, каквито фактически положения по делото не са установени. Докато не бъдат изяснени тези въпроси, ВКС не може да се произнесе по оплакването за нарушение на материалния закон поради неправилно приложение на чл.53 от НК, тъй като от мотивите на въззивното определение не може да бъде преценена действителната воля на контролирания съд - дали отнемането касае пряка и/или непряка облага и какви са фактическите съображения затова. По аргумент от Решение на СЕС от 4 октомври 2024 г. по съединени дела С-767/22, С-49/23 и С-161/23 отнемането на облаги или на средства на престъплението е допустимо, когато „наказателното производство е образувано за престъпление, което води пряко или косвено до икономически ползи“. Следователно, необходимо е при новото разглеждане на делото САС да обоснове корелацията между откритите във владение на осъдения парични суми и престъплението, за което е осъден, като ясно аргументира правните си съображения за характера им на пряка или непряка облага от извършената престъпна дейност.
Както е известно, в производството за проверка на определенията по реда на възобновяването на основание наведени оплаквания за допуснати нарушения по чл.422, ал.1, т.5, във вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, не се провежда съдебно следствие. Недопустимо е ВКС да събира доказателства, включително за фактите по чл.102, т.4 от НПК, каквито са обстоятелствата, свързани с прилагането на чл.53 от НК. Независимо, че осъждането на С. е за умишлено престъпление, което е безспорна между страните правна характеристика от субективна страна на състава на извършеното от него престъпление, изводът на САС, че са налице и другите кумулативни предпоставки по чл.53, ал.2, б.“б“ от НК за отнемане на паричните суми, а именно, че те представляват пряка или непряка облага от извършеното умишлено престъпление, не може да бъде споделен при така изложените противоречиви мотиви в оспорения въззивен акт.
Вън от горното, мотивите в атакуваното определение не държат сметка за фактическата и правна рамка на конкретното осъждане срещу К. С., което е за формално престъпление по чл.321 от НК (ръководене на ОПГ с цел изнудвания), а не за извършено резултатно престъпление, каквото е например едно от целевите престъпления на процесната ОПГ - това по чл.214 от НК. При него задължително се реализира престъпен резултат като елемент от престъпния състав. Общоизвестно е, че престъплението по чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което С. е осъден, може да съществува самостоятелно и без извършването на последваща (вторична) престъпна дейност. За да се приеме, че то е довършено, не е нужно специалната (користна) цел, която осъденият като ръководител и участниците в ОПГ, са си поставили, да бъде постигната. Ако все пак целта бъде реализирана, ще е налице съвкупност между престъплението по чл. 321 от НК и реално извършеното друго престъпление (вж. Решение №184/2017 г. по н.д. №542/2017 г. и Решение №177/2017 г. по н.д. № 114/2017 г., двете на ВКС, второ н.о.).
Престъплението по чл. 321 НК е формално продължено престъпление на абстрактна опасност, при което общественоопасният резултат се изчерпва с ръководенето или участието на създадената ОПГ. Поради липсата на имуществен резултат като съставомерен признак не може да се приеме, че от това престъпление произтича пряка имуществена облага, за да се изследва дали тя е била трансформирана в непряка такава. Евентуалните имуществени ползи за осъдения като ръководител на ОПГ са последица от извършените от групата целеви престъпления и се намират в причинна връзка с тях, а не със самото ръководене на ОПГ. В случая такива целеви престъпления се явяват тези по чл.213а и чл.214 от НК, с които е било обвързано обвинението, а впоследствие и осъждането на искателя за ръководство на ОПГ. Извършването обаче на такива резултатни и вредоносни посегателства не е установено с одобреното от съда споразумение, нито по друг процесуален ред. С. не е бил привлечен като обвиняем, съответно не е осъден за това, че преследваната от ръководената от него ОПГ користна цел е била реализирана въпреки изобилните данни в досъдебното производство, включително многократни разпити на пострадали лица пред съдия за действително осъществени от него и участници в ОПГ изнудвания. Доколкото законодателят е издигнал в самостоятелно престъпление ръководството на ОПГ, без да поставя наказуемостта в зависимост от реализирането на конкретен престъпен резултат или от извършването на целевите престъпления, за които групата е създадена, не може поради факта на конкретното осъждане на К. С. - само за извършване на формалното престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, да се приеме, че иззетите парични суми от владението му са пряка, още по-малко непряка облага от извършеното от него престъпление, както предходните инстанции са аргументирали отнемането им на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК.
Горното обуславя отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, съответно намеса на настоящата инстанция за отмяна на въззивното определение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само в частта, касаеща подателя на искането за възобновяване, а именно осъденият К. С. С..
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение №1148/02.12.2025 г., постановено по ВЧНД № 20251000601400 на Софийския апелативен съд по описа за 2025 г., в частта му, с която на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК са отнети в полза на държавата иззетите като веществени доказателства парични суми от дома на осъдения К. С. С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.